На 8,9 и 10 май 2015 година във Велико Търново се проведе овцевъден събор с участието на осем страни. Организатор на събора е Симеон Караколев, който е председател на най-голямата развъдна организация – Синтетична популация млечни овце. В половин хале бяха изложени 200-300 овчици, кочове и агнета основно вносни породи и с по 5-6 до 10 броя участваха – Синтетична популация българска млечна, Черноглава плевенска, Медно-червена шуменска, двете Маришки породи, Дъбенска, Каракачанска, Брезнишка, Старозагорска и някоя, и друга автохтонна и аборигенна  порода. Козите бяха представени символично, имаше и няколко говеда, коне тежковози, както,  и Българско овчарско куче.

Цялата животновъдна експозиция се разглеждаше за 15-20 минути и заемаше  1/10 част от всичко останало. Продуктите от овче, биволско и козе мляко бяха в бутикови опаковки, колкото е суровината на техните производители, защото беше демонстрирана подвижна мандра и подвижна хладилна витрина, като че ли това е гвоздея и решението на проблемите. На 10 пъти по- голяма площ бяха предлагани храни, напитки, битови изделия, произведения на народните занаяти, трактори, сечива, хранителни добавки, фуражи, звънци, ножове и всичко,  което трябва да има един селянин в къщи.

             Гостите от Румъния бяха докарали 30-40 овце и кози, и в голям навес  предлагаха чеверме и различни видове сирена. Сиренето беше разположено върху четири маси в големи физически единици – имаше буци по 2-3 килограма, което показва, че тези хора имат доста суровина за производството на сирената. Добре, че нашите  „бутикови„ изрезки не бяха в близост, защото щяхме за сме жалки пред гостите .

           Румъния има 12 млн.овце и 3 млн. кози и може да си позволи такова производство, а ние с тези 800 хил. овчици къде сме тръгнали ?

          Овце и животни нямаше толкова, но пък имаше две сцени на които постоянно се пееха български народни песни от всички краища. Тези хора пееха, защото това могат, но ако малко бяха опитали от битието на тези овцевъди надали щеше да им е до песни – ниската изкупна цена на млякото и агнетата, ако бяха наказани от чиновници за бройки животни и несъотвествие на мери и пасища. До всяка клетка на определената  порода стоеше  собственика, който вместо да е весел, че представя животните си  беше тъжен и унил. Всеки минава  гледа, пита нещо и затова се спрях,  и аз при стари и нова познати заговорих ги  по проблеми които мисля, че са важни и трябва да се поставят и решават. Хората с готовност се включваха в разговора , ставаха по –жизнени, споделяха, търсеха информация, която никой до сега  не им е давал. Те не виждат изход от тази ситуация .

Реших да отида  в хотел „Велико Търново“, където се провеждаше „нещото „ което самият организатор не можа да ми каже какво е. Защото нямаше беседа, дискусия, не беше и обучение. Това което трябваше да го чуят всички, които бяха на събора го чухме само 50-60 човека ентусиасти, а повярвайте ми имаше доста неща, които заслужаваха да бъдат чути  не само от овцевъдите, а и от управниците. В малката зала на хотела  малката група  видя и чу какво правят в другите страни – гости на събора. От управляващите, които уважиха форума -  проф. Николов и проф. Светла Бъчварова  бяха казани няколко изречения. Госпожа Бъчварова си тръгна без да чуе презентациите на гостите, това е едно неуважение към тях, а те се бяха подготвили и бях лично удовлетворен от това което се прави в тези страни .  В същото време  се отчаях, че нищо не се прави в България за сектора. Може ли да правиш събор на овцевъдите  и да няма доклад за състоянието на отрасъла, да няма дебат и данни по определени хибридни схеми, по технологията на отглеждане, по начина на подпомагане на отделните породи, да няма представяне на животни и новости в бранша от институти по животновъдство –в  Костинброд, Стара Загора и  Троян.              Нямаше нито един представител на Селско стопанска  Академия  , който да направи анализ и перспективи за развитие на отрасъла .Защо ползват 23 млн.лева от бюджета, като не вършат никаква работа? Направо съм потресен  до къде можем да го докараме и се срамувам като възпитаник на такива видни овцевъди -  като проф. Хинковски и проф.Ралчев. Позор за сектора и срам за отрасъла овцевъдство.

                 Този отрасъл е бил важен в животновъдството, за него държавата е правила и давала всичко. Овцевъдството е било приоритетно, защото е експортно ориентирано, давало е поминък на 200-300 хил. души в текстилната, шивашката, кожарската и млечна индустрия, както и на 300 хил.ниско квалифицирани души, които са работили като овчари.

                  Това от което най – много  се интересуваха стопаните беше какви субсидии се дават в другите страни. Оказа се, че в България се дават най – много субсидии срещу никакви резултати . Това се дължи на лошо разпределените /насочените/ средства . Вместо да са насочени и да стимулират производството на месо и мляко  / български меерцедеси, те стимулират  и създават„ Ноев ковчег“ на Европа чрез субсидирането  на автохтонни и аборигенни породи, от които няма никаква полза за обществото и държавата. Положението в овцевъдството  остава отчайващо защото не виждам никой  да прави някакви опити за съживяването му. Ако нещата продължат в тази насока препоръчвам  на българските овцевъди да се преориентират към Свети Синод  и да чакат помощ от Бога, защото и без това работят „ за Бог да прости„ изпълняват ритуални дейности със символично производство на овцевъдни продукти.

Научен сътрудник по овцевъдство: ЙОРДАН МАЛДЖАНСКИ