В света има само една религия в различни варианти, създадена от едни хора за да подчинят други хора на своите суетни желания и плътски страсти. От тези които искат да заемат мястото на Бог в живота на хората и да диктуват как трябва да мислят и живеят, отнемайки правото им на свободен избор, любовта и щастието в живота им. Същите, които се покланят на бащата на лъжата, който иска да получи обединеното поклонение на света като на бог чрез единна световна задължителна луциферианска религия под егидата на икуменизма. Тази сборна ритуална религия на чувствата, осезаемото и видимите неща,  проповядва спасение чрез добри дела, изисквани от закона, което се харесва на търговците в храма. Но функцията на закона е само да разграничи ясно и категорично добро от зло и грях от праведност. Добрите дела не са средство за спасение. Тази универсална религия е съвкупност от всички световни религии без Христовото учение, включвайки също атеизма(пантеизъм - идолопоклоничество) и гностицизма(абстракционизъм).    
  И една истинска вяра в живият Бог на любовта, истината и справедливостта, която проповядва спасение по благодат чрез вяра в святото спасително дело на Божият Син.  Който дойде в света като обикновен човек в тленно плътско тяло, за да бъде изкушаван като нас във всичко, но който не съгреши в нищо. За да проповядва словото на Отца, да изпълни закона и да ни учи как трябва да живеем според законите и волята на Бога с любов към Бога и ближният. Той изцери духовните и физически болести на всеки, който повярва искрено в Него. От височината на своята Божественост се смири съвършенно пред волята на Отца и своите обвинители. Той пое тежестите на този свят и даде безценният си живот доброволно като жертвен агнец без недостатък, за да не погине нито един, който вярва в Него и остане докрай верен на Неговите заповеди, но да има вечен живот. По пътя към Голгота не се поддаде на изкушението сам да носи своят кръст, защото никой не може да носи сам кръста си. Дори на кръста спаси грешник. Дори в смъртта остана верен на закона на Отца, изчака святата събота на Господа, която е осветена за вечността и възкръсна в неделя, за да се възнесе на Небето и да застане от дясната страна на Бога като единствен наш ходотай, докато Отец положи враговете Му в подножието на нозете Му.  Тази истинска вяра учи, че спасението е дар от Бога за тези, които опазят до край Божиите заповеди и вярата в Усуса Христа. Тези които се смирят пред вечната правда на Господа, покаят се за греховете си и се осветят с могъщата помощ на Божият Син и Светият Дух. Без Бог не можем да направим нищо. Той ни е необходим повече от въздуха, водата и храната. Неговото жизнено дихание ни оживотворява от мъртвата плът и ни прави съзнателни същества с разум и свободна воля. Неговото слово ни държи духовно живи и подготвени за всяко добро в служба на Бог и ближният, за да живеем пълноценен живот, изпълнен с радост, смисъл и хармония. Добрите дела на искреният християни са следствие на любовта му към Бога и ближният. Те са радост и духовна пълнота в Светият Дух. 
  Гордостта и егоизмът са нашите смъртни врагове. Затова вярващият християнин трябва да умре за себе си и своите плътски страсти и да започне да живее нов духовен живот за Господа. Без това нашето освещение не е възможно. Пътят към Господа минава през смирение пред Неговата вечна правда, искрена вяра в Неговото спасително дело и щедри обещания, и любов. Господ победи света чрез любов, истина и справедливост.