Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01 11:04 - Да покажем как се умира за България!
Автор: jivko1128 Категория: История   
Прочетен: 466 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Преди 150 години, в началото на 1868-а, Хаджи Димитър и Стефан Караджа започват да събират легендарната чета и начело на 127 юнаци тръгват по пътя на безсмъртието
Дума 19. Януари 2018 , брой: 13
Сред хъшовете в Гюргево тръгва вестта, че Хаджи Димитър и Стефан Караджа събират чета. Било е в първите месеци на 1868 г. Вестта се предава с радост между момчетата, но тайно от румънските власти и от турско ухо. А обстановката е много благоприятна.
Кризата на феодална Турция все повече се задълбочава. Затрудненото състояние на империята дава отражение в съзнанието на поробените християни. Те виждат слабостта й. Особено силно това се чувства сред българската емиграция в Румъния. При нея настъпва раздвижване. Раковски е създал "Привременен закон за народните горски чети за 1867 лето". Същата година четите на Панайот Хитов и Филип Тотю преминават Дунав и нарушават спокойствието на турските управници.
Хаджията - Димитър Николов Асенов, е роден в революционния град Сливен, от рода на Асеновци, който води началото си от средновековното селище-крепост на два часа път от Сливен.
Син е на предприемчив и трудолюбив търговец, в семейството на който царял здрав български дух и борчески традиции. Когато е на две години семейството му заедно с него отива на поклонение в Йерусалим и оттогава малкият Димитър е хаджия.
Сред своите връстници той се налага като буен, смел, с непреклонен характер. Още тогава, в детските игри на война, другарчетата му го наричат Войводата и нерядко подгонените турчета се прибират вкъщи с пукнати глави. Оплакванията срещу малкия немирник зачестяват.
Виден сливенски чорбаджия при една среща на улицата казва на баща му:
- В очите и в деянията на твоя син се вижда жив хайдутин и кеседжия.
Момчето научава това от баща си, един ден отива в кафенето, където чорбаджиите си пият кафето и премятат броениците, и изстрелва:
- Вие ме ковладите пред баща ми, но като порасна, всички ще ви изколя!
Учи се при местния учител, полага старание, но трудно произнася и изписва гръцките букви, затова прекъсва училището и започва да помага на баща си в хана. След нов скандал той напуска града и се пазари за полски пазач, а след това е слуга при Осман бей в Нова Загора. 
И отново смела постъпка - разкрива разбойническа ядка под закрила на бея, убива двама от разбойниците и оставя труповете им в двора на самия Осман бей. Беят е обвинен и хвърлен в затвора. Така отмъщава и на разбойниците, и на господаря си! 
Поредицата от негови дръзки постъпки в защита на поробените българи продължава. И за никого не е изненада, когато през 1860 г. Хаджията преминава в Румъния. Включва се в малка чета на Панайот Хитов. С това започва революционната дейност на младия поборник. През 1862 г. излиза с чета в Балкана и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 г. е в четата на Стоян войвода от Сливен като знаменосец. След завръщането си в Букурещ се среща с Раковски и бързо спечелва доверието му.
Стефан Тодоров Димов - Караджата, е роден в с. Ичме, сега Стефан Караджово, Ямболска област, в семейството на земеделеца Тодор Димов. Потомък е на два стари и много известни рода. Чрез майка си Каля се родее с прочутия Момчил войвода и с Бимбеловци от с. Факия. В село Ичме баща му е също от прочутия род Узуновци.
За разлика от Хаджи Димитър малкият Стефан има твърде нерадостно детство - остава сирак, а и беднотията е постоянен спътник в къщата на Тодор Димов. Когато Стефан е на 4 години, семейството се преселва в Северна Добруджа, мести се последователно в няколко села и през 1854 г. се установява в град Тулча. В този град е учител патриотично настроеният Енчо Кузманов, при когото Стефан учи известно време и показва прилежание и любов към знанията. Но поради недоимъка вкъщи будният ученик се разделя с училището и помага на баща си, който е пазвантин (нощен пазач).
Като юноша Караджата се слави с неподозирана сила и изключителна ловкост и неведнъж залепвал плещите на земята на турски пехливани. Вероятно по този начин излива омразата си към поробителите. Неговият свободолюбив и непокорен дух му спечелва открити врагове и е принуден през 1862 г. да се прехвърли в Румъния.
Скъсал с мирния живот, попаднал сред емигрантите, без колебание се отзовава в Белград и постъпва в редиците на Първата легия на Раковски. Младият, пъргав и красив Стефан Димов бързо изпъква с личните си качества и става любимият и уважаван Караджата сред новите си другари. След разпускането на легията, дълбоко огорчен и разочарован, Стефан Караджа се прехвърля в България.
Стига Сливенския балкан, прехвърля се в Ямболско и Бургаско и е погълнат изцяло от революционното дело - учредява революционни гнезда, които да набират съратници за предстоящата освободителна борба, събира пари и отново прекосява реката към Букурещ.
През 1864 г. Стефан Караджа заедно с Хаджи Димитър, с когото се запознават чрез Раковски, и с други войводи, преминават с чета Дунав и стигат до Сливенския балкан, за да проучват ситуацията за бъдещото въстание според програмата на Раковски. На 21 май в жилището на Раковски се сформира чета с участието на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която навлиза в България и се отправя към Котленския балкан. През пролетта на другата година от Румъния преминава чета с трима войводи: Желю войвода, Хаджията и Караджата. Така в продължение на няколко години Хаджи Димитър и Стефан Караджа придобиват голям революционен опит и се доказват като истински борци за национална свобода.
Предвижда се през 1867 г. сформирането на няколко чети за едновременно преминаване в България, но планът не се осъществява най-вече заради недостиг на средства. Обаче Хаджи Димитър и Стефан Караджа не се отказват, а решават да обединят четите си и през първите месеци на 1868 г. започват организирането на тази най-голяма и най-добре подготвена чета, достигнала върховете на революционната борба.
Войводите не срещали трудности при набирането на четници. С желание и пламенна готовност се отзовават много родолюбиви чеда на България. Голяма част от четниците били от разтурените легии на Раковски, главно от втората, а Стефан Караджа бил и в двете легии. Основно ядро на четата са емигранти, които имали солиден революционен стаж. Хора като Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Христо Македонски, Димитър Заралията, синовете на пламенната родолюбка Баба Тонка - братята Ангел и Петър Обретенови, и мн.др. били завършени революционери, посветили себе си на предстоящата борба.
Това е първата чета с истински военни командири. Двама от ръководството са професионални военни: Иванчо Христович-Ванката е с военно образование, бил офицер на руска служба, определен е за началник щаб на четата, военен ръководител и писар-секретар; Еремия Петров Българов е подофицер от сръбската армия, с военно образование, също член на щаба на четата. Сам се е нарекъл Българов - от любов към родината. 
Двама знаменосци са избрани на двамата войводи: Димитър Николов-Заралията и Георги Чернев. По-малкият брат на Хаджи Димитър - Тодор, 25-годишен, пък е определен за касиер. Посочени са и 12 десетници измежду по-решителните момчета.
За войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа Захари Стоянов пише: 
"Тези двамата станаха пътеводна звезда на всичко младо, честно и неокаляно, което пъплеше по Балканския полуостров, което ламтеше за човешка свобода и независим живот. Имената на тия двама войводи се шепнеха с евангелско благоговение".
Когато някои от момчетата попитали двамата войводи имат ли споразумение с братята в родината, буйният Караджа отговорил: 
"Ние отиваме да измреме за свободата на отечеството си България и нищо повече. Който желае, нека ни последва!"
Твърде пъстър бил съставът на четата в социално отношение. Около една четвърт от четниците са от семейства на бедни селяни. Част от тях са подгонени от постоянния недоимък, а други бягат от преследването и отмъщението на младите турци. Такъв е случаят с Нено Маринов. Още като дете бил овчар на чуждо стадо, но израства силен и снажен момък. Един ден няколко турчета го нападнали, той се защитава, развъртял гегата и успял да се спаси. И тръгва да се бие не само за личната си свобода, а и за орисията на своите събратя. 
Наред с бедните селяни и дребни разоряващи се занаятчии, потърсили препитание в чужбина, се нареждали и заможни търговци. Те отрано емигрирали в Румъния и проявили там природната си надареност, жив практичен ум и не могли да забравят съдбата на поробените си съотечественици.
Четниците произхождат от цялото ни етническо землище - селища от сегашната Северна България, Тракия, Южна България, Македония. Имало и от изгнаническите общности в Румъния. Един от двамата най-млади - 18-годишният Александър Василев, е от изселническо семейство. Роден и израсъл е в Плоещ, но тръгва да умре за България, която никога не е виждал.
Дълго време се протакало организирането на четата. Планът на войводите бил да тръгнат още в началото на месец май, след Гергьовден, но разни спънки се изпречвали и най-вече - недостигът на пари. Въпреки широката обществена подкрепа, наложило се много грижи да положат войводите по събиране на средства за комплектуването и въоръжаването на една бойна единица от близо 130 души! 
Месеци наред те обикалят от град на град и молят за доброволни вноски. Хаджи Димитър ръководи подготовката главно в Букурещ и Плоещ, където живее компактна маса българи преселници, които горят с народните въжделения. Стефан Караджа пък набира четници и събира помощи в района на градовете Браила и Гюргево. Но и двамата се оплакват, че най-богатите българи не се отзовават... 
Включват се обаче търговци и занаятчии, пламенни родолюбци, които милеят за поробеното отечество. С готовност се отзовават българи-еснафи от Браила, които даряват около двадесет пушки. Когато Райчо Попович от Габрово, търговец в Плоещ, научава за четата, с готовност доставя униформи и оръжие, купено от Русия, и изпраща с благословия по-малкия си брат Иван да се бие за свободата на България. 
Възхищение буди постъпката на Христо Дряновски. Трудолюбив и с пъргав ум, в Румъния натрупал завидно състояние, когато удря часът, без колебание продава всичко, предоставя цялото си състояние на революционното дело и сам се посвещава на него. 
Отзовали се Никола х. Стоянов, Иванчо Стоянов, Михаил Колони, Георги Найденов. Включва се румънецът Николае Крецо от Букурещ с парична помощ. Но това било все още недостатъчно - най-богатите българи не развързват кесиите си...
Центърът на подготовката е в стопанството на Никола Х. Балкански, родом от Котел, братовчед на Раковски - там се леят куршуми, складира се оръжие, настанени са голяма част от изгонените легисти от Сърбия.
И старанието на самите четници е голямо, но от тях само 5-6 имат възможност да си купят дрехи, оръжие, манерки, лопатки, патрондаши, торби, превързочни материали и мн. др. потреби. Димитър Мънзов похарчил 150 жълтици за облеклото и оръжието си! Но не само той - навсякъде кипи трескава подготовка. Момчетата подхвърлят:
- Ние отиваме на сватба и трябва да бъдем облечени в... сватбени дрехи.
Голяма роля изиграва и идеологическата подготовка на четниците. Те всички са готови да се жертват за Отечеството. Хаджи Димитър дължи на Раковски идеологическото си израстване. Вече не му е достатъчно да мъсти за себе си и за близките си, борбата вече е освободителна мисия. И той, Хаджията, заявява пред един румънски министър, в присъствието на д-р Селимински: 
- Аз съм политически хайдутин!
Обучението ръководи Иванчо Христович-Ванката и четата е способна да води модерен за времето си начин на бой с противника, включително и окопаване.
При оформянето на четата Стефан Караджа изпраща писмо до българина Иван Стоянов от Гюргево, в което пише: 
"Не преставам да вярвам в сполучването на целта ни и в скоро време в освобождение на Отечеството ни и всеки от нас ще намери наслада и утешение от многовековните страдания".
Четата е стъкмена - 127 души. Двамата войводи са равноправни и все пак някой автори наричат Хаджи Димитър Първи войвода, а Стефан Караджа - Войвода. Те много си приличат, в живота на двамата има удивителни съвпадения. Родени са почти в един и същи ден - Хаджията на 10 май, а Караджата - на 11 май. И двамата през 1840 г. На ръст са еднакви. 
Двамата много добре се разбират, взаимно се допълват, те са като едно цяло. И двамата загиват на 28 години, през 1868 година, Караджата - на 31 юли, а Хаджията - на 5 август. И двамата са титани на четническото движение у нас. И не случайно в баладата на великият Ботев, Хаджи Димитър търси духа на Караджата.
Обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е най-добре организираната и най-добре подготвената за предстоящите битки. Тя не си е поставяла за цел да превзема Цариград, но твърдо е вярвала, че има сили и възможности да стигне до Стара планина и там да създаде Привременно българско народно правителство, да подготви условията за други чети, за съчетано действие с въстаналия вътре в страната народ.
В края на юни подготовката е към своя край. И част от боеприпасите са пренесени в чифлика на братя Колони край село Петрошан на двайсетина километра от Гюргево. В град Браила са ушити знамената на четата от Султана Русева.
В началото на юли започват да се придвижват малки групи четници, преоблечени като жътвари, за да не изглеждат подозрително и да не създават проблеми на румънското правителство.
Тази чета е много по-различна от предишните. Войводите са носили със себе си важни документи, съчинени от Иван Касабов, представител на бившия БТЦК, показващи политическа зрялост и самочувствие: Правилник на привременното правителство в Балкана, Прокламация до българския народ, Меморандум до великите сили, Меморандум до султана. Ще избързам да кажа, че след разбиването на четата Иван Касабов отпечатва текста на двата меморандума във в. "Народност".
В последният момент всички обличат униформите: от жътвари стават стройни левенти с тесни беневреци и калпаци с лъвчета и надпис "Свобода или смърт!" Красиви са в униформите си и двамата войводи.
Преди да преминат реката, четниците са строени за полагане на клетва. Иван Христович чете текста и юнаците повтарят. Хаджи Димитър произнася слово: 
"Колкото и да сме, ние сме решени да минем на нашето поробено отечество. Нашата цел ще бъде не да превземем Цариград, а да покажем на братята си как се умира за България!"
След това двамата войводи вдигат сабите. Развято е знамето. Дружината тръгва по пътя на безсмъртието!
Реката преплават с гемия и стъпват на българския бряг.
- Това ли е България? Колко хубаво било моето отечество! - възкликва младият хъш, за когото стана дума по-горе, че е родом от Плоещ в Румъния и не е виждал още България.
За по-малко от две седмици четата изминава дългия път от м. Янково гърло, Свищовско, до Бузлуджа, поставена при най-неблагоприятни условия. Лишени от всякаква помощ и подкрепления, четниците водят пет тежки битки с врага, всяка от които е проява на голям героизъм и на завидно военно майсторство.
Бунтовният поход на двамата титани на четническото движение у нас нарушил спокойствието не само на Високата порта, но и на великите сили. За тези герои в борбата за свобода гениалният Ботев написа най-силните си стихове:

Тоз, който падне в бой за свобода, 
той не умира: него жалеят 
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят.

Посрещнал с възторг новината за обявеното Априлско въстание, поетът повежда чета от 200 души към великия подвиг - свободата на Отечеството! 

Автор: 1997



Гласувай:
1
0



1. krumbelosvet - Тогава
19.01 12:31
Тогава българите са раждали МНОГО ДЕЦА!!! Дълга и широка тема. Сега раждат циганите, и дързостта им расте...
Ох, поете Ралин, когато бай Тошо се мъчеше да решава въпроса, ти написа, Бог да ти прости

Чрез копелдизация
към велика нация

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 2151159
Постинги: 1357
Коментари: 655
Гласове: 1426
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930