Влиза неусетно. Усещам движения –
ветрец от трепкане на пера. 
А въздухът се мести, за да го събере 
в паяжината на залеза.

Любовна люлка

Настолната лампа наподобява призрачна луна, 
под която стените сменят цветовете: 
от пурпур – до наситено зелено, после – 
кобалтово и накрая дрезгаво синьо.

Магическа действителност

И точно в този час – 
докосване по лявото рамо. 
Моят ангелът. Защо е тук? 
Сигурно за да постоим. 
Да послушаме заедно звуците на здрача.

Докато ъглите на стаята се напълнят с мрак. 
И стаята стане нощ в нощта.

Докато зората освети хоризонта насреща. 
И твоят.

сп. „Факел”