lichni :: Безтегловност

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.02.2014 22:24 - Безтегловност

Прочетен: 3607 Коментари: 11 Гласове:

      Времето. То не летеше. Не се изплъзваше като пясък между пръстите. То не се изтъркулваше. Не минаваше неусетно. Не отлиташе. Не течеше. Просто го нямаше...
       В това безвремие човек оставаше сам. Нямаше близки. Нямаше приятели. Нямаше съседи. Лицата им се сливаха в сив облак. И нямаше спомен за тях...
       Спомените се измиваха от дните. Месеците. Годините. Всичко беше отдавна минало и преживяно. Нямаше настояще. Нямаше бъдеще. Нямаше минало. Нямаше нищо...
        Празнотата обвиваше мисълта. Тя нямаше цвят. Нямаше мирис. Нямаше блясък. Беше безчувствена. Тежка. Отровна. Унищожителна. Сриваща. Стъпкваща. Убиваща...
         В тази безтегловност душата човешка се премяташе. Подмяташе. Въртеше. Висеше. Преобръщаше. По вертикала и хоризонтала. И така, зашеметена от тези акробатични номера, търсеше посока на движение. Но посока - липсваше...
           И в тази космическа тъмнина човек се взираше да види светлинка. Поглеждаше към звездите, но те бяха погълнати от всеядни черни дупки, които вършееха из необятността. И нямаше местенце, което да не бе обречено...
             Там, където нямаше изход и животът беше лъжа...

          12.02.14

Нагоре

Тагове: безтегловност,

Гласувай:

Подобни постинги

Мечтание за сладка безтегловност
Безтегловност
Dimebag го няма но китарата му е жива

Прочелите постинга прочетоха и:

Годишна класация Топ-5 за 2016 г.

Арканум - тайната на тайните

Следващ постинг

Предишен постинг

Хубаво време...

Топлообмен

Коментари

1. rvmarkov - А изход винаги има :-)
12.02.2014 22:37

Предимно вътре в нас, не извън нас.

цитирай

2. makont - Познато ми е това състояние,
13.02.2014 22:53

но повярвай, празнотата и безтегловността, всъщност са пречистване. Вече мястото е празно и идва време да се запълни от емоции, същесвеност, чувственост. Ще бъде, ще видиш. Усмивки и спокойна нощ!

цитирай

3. tit - няма и тегоби.
13.02.2014 23:35

injir написа:

Там, където нямаше изход и животът беше лъжа...

щом искаш да видиш светлина, непременно ще я видиш!:)

цитирай

4. hel - Хубаво си го описала. Много позн...
14.02.2014 05:26

Хубаво си го описала. Много познато. Но ето как се навира изход.

Каквато посока да хвана -
в дясно, във ляво, на юг -
все стигам до тежка преграда -
висока, широка и в кръг.

И хлопва зловещо капана,
смее се злобно: „Ха-хах!“,
а аз за поредно се чудя,
как грешна посока избрах.

Дори и нагоре не става -
няма ни изход, ни вход,
остава в сърцето да търся
таен и сигурен брод.
Хел - http://hel.blog.bg/izkustvo/2010/04/12/posoka.527253

Точно днес го четох през публика. В най-тежките моменти човек открива най-вярната посока - пътят към сърцето си, към същността си. По този път се стига най-далече, най-високо и най-дълбоко. :)

цитирай

5. bven - Според мен единственият изход е любовта.
16.02.2014 11:45

Когато погледнеш в себе си и откриеш малкото зрънце любов, то се стопля от вниманието , започва да расте и става огромно - балон, сфера, обгръща целия свят..Така човек става силен и давайки своята любов на всичко около себе си, получава от всичко още...любов!
Поздрави, Мария!

цитирай

6. watchtowerman - Никога не си писала с толкова БЕЗНАДЕЖНОСТ...
21.02.2014 20:29

Да разбирам ли, че може би това МЯСТО - "Там, където нямаше изход и животът беше лъжа.." не е нашето, и то в настоящото...?!

цитирай

7. krassko - Времето...?
25.02.2014 19:43

Къде е??

цитирай

8. анонимен - Това е
27.02.2014 11:35

пълната ентропия.

цитирай

9. injir - Ентропия
01.03.2014 08:29

,,Мярка за неспособността на енергията в една система да върши работа.,, ...