АРХИВ ЗА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

В моите трайни спомени ще Ви запозная как минаха тези двадесет и четири години, през корумпирания съд в Сливен. Сега е „честен, честен” до неузнаваемост от корупция, но спомените ми са живи. Дано Господ ги съжали тези които са на земята, под-земята и тези на небето където светят като звезди, че чак на Всички очите заслепяват!!!

   Това се случи на 28.03.1995г., тогава в писмен вид бях подал сигнал, че в Сливенския съд  има корупция. Имах дело в Нова Загора което е образувано НОХД № 331/1996 г. и продължи в ЯОС дело НОХД №833/ 1998 г. Всички съдии от Районен съд Нова Загора са си направили отвод по делото и същото с изх. № 247/03.05.1997 г. е изпратено на Окръжен съд Сливен за определяне на компетентен съд.  , което съдиите многократно и умишлено го отлагаха,  но те обичаха да им дават, а аз съм врагът на корупцията. След като не съм посочил в сигнала срещу кои съдии пряко съм отправил думите, че са корумпирани, тогавашният председател на районния съд Георги Чолаковпостави имената на част от съдиите, които са гледали делата, а те обичаха да взимат. След него той  изреди заместник- председателя на районния съд Юлияна Колева съдиа във ВСС, след нея последваха Божидар Райнов и други като Светла Цолова /сега съдия в Апелативен съд Бургас/, които  в оригинала на „Обвинителния акт” ще видите. През 1995г. Районен прокурор беше известната прокурорка Кети Бозукова, а председател на Окръжния съд е съдията  Иван Димов /доскоро съдия в ВСС /.  До този момент прочетох все известни съдии, които са  остатъка от комунизма. Беше заведено дело за оклеветяване на съдиите, на които никога  не съм споменавал имената в сигнала, по- скоро сами се разгадаха. В хода на делото алчността на съдиите се изразяваше в това, че направиха искане на всеки да бъде изплатено от мен по 300 000 лева, защото съм им подронил авторитета. Последваха и други съдебни заседания, но в различни в страната съдилища,бях разиграван от тях като циркаджийска мечка. Стигна се до там, че  един от съвестните съдии се оттегли от играта, която  искаха да изиграят, но действително корупция имаше в съда и се стигна до там, че делото което беше заведено срещу мен, беше загубено от алчните господа съдии. Разноските по делото, които направих, бяха повод да ви покажа, че корупцията е това, което в българите е вроден талант от комунизма, а съдия да бъдеш трябва да си от произход на комунисти. Показвам Ви някой от тях и обвинителния акт срещу мен, а ако смятате че те са се отказали от корупцията, може да ги видите. Сега 2014 год. те заемат много високо ниво в съдебната система: Светла Цолова /сега съдия в Апелативен Съд Бургас/, Георги Чолаков / съдия във Висш Административен Съд /, Юлияна Колева / съдия във Висш Съдебен Съвет /.

Сега, двадесет и четири години по- късно, отново съм измамен по отношение на жилището на покойната ми майка, което е препродавано два пъти и е прикривано и се прикрива от Прокуратурата.

Сега  има Класическа схема за имотна измама, която в линка  и ще разберете.  Този вид престъпление, което някак си придобива статут на обичайна практика, придоби вече такива мащаби и такъв размах, че не е пресилено да се нарече – новата експроприация на беззащитните.

Не е нужно да се обяснява какви могат да бъдат последиците от това нововъведение в престъпния свят.

Но  излизайки от конкретиката на моя случай, Ви призовавам да насочите вниманието си към този вид престъпност – опитите да се използва съдът като нотариус за узаконяване на имотна кражба. Моята битка – от битка с престъпен нотариус и престъпници- крадци на имоти се превърна в борба с българската прокуратура да докажа правото и невинността си. Не оставяйте у българските граждани да се затвърждава убеждението, че държавата в лицето на прокуратурата – действа в полза на престъпниците, че може под маската на юридическата формалност да стори каквото си поиска с абсолютно невиновни хора, че у нас е в сила зловещата смешка – „ще те оставя на произвола на съдебната система“.

Моите събратя по съдба едва ли имат достъп до интернет. Престъпниците да са в някаква степен на социална изолация, да са достатъчно социално безпомощни. А жертвите са много. Публична тайна е. Това престъпно явление е отвращаващо и с насочеността си срещу специфичен беззащитен „контингент“, и с това, че е много ярък симптом на бездържавието, което ни сполетя.  За нас, „обикновените“ и „редовите“, които сме на светлинни години от мафии, разпределения на европейски фондове и политика, от паши и черепи, това е усещането ни за държава – ще позволи ли тя да бъдем лишени от домовете и имотите си, ще се подиграе ли тя с нашия живот, като ни предостави като лесна плячка в ръцете на престъпниците, или ще ни помогне в доказване на една очевидна истина. Ние се борим СЪС съда, а не ЧРЕЗ съда за истината. До голяма степен във ръцете на Главния Прокурор е възможността да се справите с абсурда на настоящото българско правораздаване.Същият този нотариус е бивш Сливенски съдия, които престъпления прокуратурата не искат да му признаят, които е направил в тази имотна измама. Съзнавам, че подобни жестове са отчаяни, малко жалки и в някакъв смисъл дори комични, но то е, защото днешната наша държава посмя да окарикатури битието на своите поданици.

 Това не е история от някой криминален филм, а самата българска действителност! ИМОТНА ИЗМАМА! Имотната измама касае апартамента на покойната ми майка Димитрина Атанасова, извършителите на измамата са нотариус Райна Стойнева и упълномощеното лице Роска Димитрова! Тези деяния прокуратурата в Сливен ги прикрива, защото нотариуса е бивш съдия, вълкът няма да стане агне, така както прокуратурата никога няма да бъде справедлива, докато се помага на бивши колеги!Твърдя, че това разпореждане с пълномощното е нищожно първо поради неспазване на предвидената в закона форма. При изготвянето му не са спазени разпоредбите на чл. 24 ЗН – майка ми не е била в състояние да изрази устно и непосредствено волята си пред нотариуса. Напротив, пълномощното е предварително изготвено в канцеларията на нотариуса по данни  заявени от упълномощената Димитрова, в полза на което е съставено то, а не от майка ми. В кантората нотариуса предварително е подготвил пълномощното и е било прочетено в домът на майка ми, която не е могла да изяви устно своята воля и да се подпише поради крайно влошеното си здравословно състояние /само четири дни след това тя почина/. В пълномощното, с който е оформен нотариалния акт, не е вписана забележка „че поради болест и невъзможност да се подпише саморъчно, беше положен отпечатък от десния палец на завещателя”. Това от друга страна считам, че не може един нотариус да ограничава дееспособността като правно качество на майка ми само и единствено въз основа на своите лични и субективни възприятия, още повече, че при преценката си се води от своя субективен опит и житейската логика, а не от специални познания в областта на медицината и психологията. На практика с действията си нотариусът  действа като квази съдебен орган и решението му има последици в някаква степен сходни с тези на съдебен акт по приключило съдебно производство по поставяне под запрещение. В този смисъл по преценката на нотариуса се придава значение и тежест като на съдебно решение. Лошото е това, че преценката не подлежи на контрол, а да не говорим, че към тази субективна нагласа на нотариуса се прикрепят сериозни и тежки правни последици за субектите на правото. Получава се така, че  Нотариуса ме  лишава и ограничава от субективни права, но без санкцията на ПРОКУРАТУРАТА. Съвсем отделен е въпросът, че изходът от производството пред нотариуса се развива едностранно. Предварително трябва нотариуса  да се запознае с диагнозата и здравословното състояние на майка ми, за което представям епикриза и ТЕЛК- ово решение от което е видно, че майка ми е в  безпомощно състояние и с 95% слепота. На упълномощената Димитрова е добре известно, че се поставят опияти /морфин/ на майка ми.  И с цел да направи имотната измама, търси такъв нотариус  който може да се справя с такива имотни измами, на който му е добре известно, че предварително трябва да се запознае  с диагнозата и здравословното състояние на майка, както и да се представи епикриза и или решение на ТЕЛК. А майка употребява лекарства с опияняващ ефект /МОРФИН/, заверката не може да се извърши на майка ми, за което няма право да прави всякаква заверка на документите от нотариус.

Ако възприемем тезата, че все пак нотариуса преценява състоянието на майка ми, как ще  гарантира сигурността на правния оборот, че майка ми не е била „обработена” преди срещата с нотариуса, да се упълномощи точно определено Димитрова и не е моментно решението му.

В тези случаи майка ми изявява волята си лично, а не в кантората на нотариуса, като обичайно здравословното и състояние и поведение са такива, че не поставят под съмнение дееспособността им.  Но разглежданият случай е друг. Нотариусът отива на място в домът на майка ми поради тежкото здравословно състояние, която е на легло в предсмъртен одър. Сам се убеждава, че дори не е в състояние да се подпише и да разговаря. т.е. споделеното от нотариуса, че, за да определи дали едно лице е дееспособно, разговаря с него, в случая е неприложимо. Според закона – при това положение, нотариусът е бил длъжен да се допита до лекуващия лекар относно диагнозата на завещателя, лечението му или поне дали не приема упойващи медикаменти с оглед на това, че тя е под опиати /морфин/ и  това е така. Още повече, че текстът на пълномощното е бил предварително подготвен в кантората на Нотариуса и от друго лице и е било безусловно необходимо волята на майка ми да бъде изявена изрично и недвусмислено, при това относно всички елементи от съдържанието на пълномощното.

Всичко това прави пълномощното за  разпореждане нищожно. Ето затова искам да се потърси наказателна отговорност на наблюдаващия прокурор и разследващия орган, който се води от лъжливите показания на недействителните свидетели!

В този случай не само ще се „удостовери” една привидна сигурност от страна на нотариуса, но дори ще се узакони едно недопустимо правно положение.

Майка трябва да бъде запозната предварително с пълното съдържание на документите, който подписва, да желае да ги подпише и да разбира какво подписва. А тя не ги разбира, защото е под опияняващи медикаменти и слепотата и.

При условията на евентуалност – ако главният иск не бъде уважен, се иска прогласяване нищожността на пълномощното за разпореждане поради липса на валидна воля. Твърдя, че към момента на съставяне на пълномощното майка ми е била в тежко увредено състояние и не е разбирала свойството и значението на действията си. Страдала е от улцерозен ( хроничен) проктит с разсейки, който е довел до усложнения, изразен в лезия, излизаща извън границите на една или повече посочени локализации на шийката на матката. Именно болестта има отношение към невъзможността на майка ми да разсъждава, възприема и да се подпише под пълномощното с разпореждане. Т.е. тя страда от заболяване в краен стадий, довело и до поставянето на морфин, който е довел до сериозни увреждания на обикновената мозъчна дейност.

С оглед на всички тези данни намирам, че нотариусът не е изпълнил и задължението си да провери дееспособността на лицето, което е следвало да направи не само въз основа на личните си възприятия, а и след експертно мнение. Вярно е, че в обичайните случаи на нотариално изповядване на сделки, това не е необходимо. В тези случаи лицата изявяват волята си лично, в кантората на нотариуса, като обичайно здравословното им състояние и поведение са такива, че не поставят под съмнение дееспособността им. Според мен и законът – при това положение, нотариусът е бил длъжен да се допита до лекуващия лекар относно диагнозата на майка ми, лечението и или поне дали не приема упойващи медикаменти, както това да е така. Още повече, че текстът на пълномощното е бил предварително подготвен от нотариуса и Димитрова и е било безусловно необходимо волята на майка ми да бъде изявена изрично и недвусмислено, при това относно всички елементи от съдържанието на пълномощното.

Категорично е установен факт е, че текстът на пълномощното не е съставен от упълномощител /майка ми/, а от нотариуса и  Димитрова, както и че документът е подписан с предварително подготвено съдържание без възможност за нанасяне на корекции /поради липсата на техническа възможност за това/. Не се доказва с нужната безусловност обстоятелството, че волята на за майка ми съвпада изцяло с предварително написаното от друг правен субект, при това навярно заинтересован. Още повече, че волята трябва да бъде недвусмислено заявена – в този смисъл мълчаливото съгласие или съгласие с конклудентни действия /„кимане”/ не са достатъчни. Дори сезиращата молба, която трябва да предхожда всички други действия на нотариуса, е подписана впоследствие, след като нотариалното пълномощно вече е било подготвено. Майка ми е трябвало или да го подпише така, както и се прочита, а тя него прочита видно от ТЕЛК- овото решение за 95% слепота, или да откаже да направи това. А че здравословното и състояние е било тежко, няма спор. Тя затова не е могла да говори , да се подпише, почина само четири дни след това. Влошеното и състояние е възприето от всички – и от нотариуса,  от Димитрова и присъстващия и внук. В този смисъл е и цялата документация от епикризи, болнични, ТЕЛК- ове  , в т.ч. и заключенията на експертите, на които няма да се спирам подробно, те третират невъзможността на майка ми /Атанасова/ да разбира свойството и значението на постъпките си.

  В този ред на мисли ще отбележа, че няма легална дефиниция на понятието „на прага на дееспособността”. Ако се даде дефиниция на това психо – физично състояние ще се ограничи до минимум злоупотребата от страна на нотариуса и ще се регулира в някаква степен начина на лична преценка при извършване на нотариалното действие, но от друга страна възниква резонен въпрос колко може да трае това състояние „на прага на дееспособността”, кога започва, може ли да се прекъсва и погасява, кой е компетентния орган, който определя, допуска и отменя това качество на субектите? В допълнение как нотариусът ще прецени дали сме в хипотезата на „прага на дееспособността” или в нужда от иницииране на производство за поставяне под запрещение?

Това пълномощно като всяко друго може да е опорочено (съответно прилагане на правилата на чл. 26-34 ЗЗД при едностранните сделки) и може да бъде свободно оттеглено от извършилото го лице (тук именно е въпросът за уведомяването на пълномощника за оттеглянето). В никой от случаите упълномощителя не губи дееспособността си и няма опасност от злоупотреба от страна на нотариуса.

ЕДИН И СЪЩ ОРГАН-НОТАРИУС- ИЗВЪРШВА ПРОВЕРКА НА СОБСТВЕНОСТТА, ИЗРАБОТВА ПРОЕКТ ЗА НОТАРИАЛЕН АКТ, ИЗПОВЯДВА СДЕЛКАТА И ПОСЛЕ ….ВПИСВА САМ В ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР, КОЕТО АВТОМАТИЧНО ОЗНАЧАВА, ЧЕ МОЖЕ ДА НАНАСЯ ПОСЛЕДВАЩИ ВПИСВАНИЯ, ОТБЕЛЯЗВАНИЯ И ЗАЛИЧАВАНИЯ?!!!!

 http://www.blitz.bg/article/39169

Комунистите убиха баща ми в Лагерите на смъртта, по- долу предоставям  доказателства. През 1990 год. беше заведено дело № 4 за 147 жертви в Лагерите. Това дело никога не се видя на     „ бял свят”, защото остана в архив „ Строго Секретно”! Това дело трябва да излезе от архива и да се даде възможност да се запозная с него. Какво значи давност? Престъплението си е престъпление. То е консумирано и извадено на бял свят, макар и по- късно. Да не би ако някоя мома си направи кефа и никой не разбере след три години тя отново ще бъде девствена?  В това дело са материалите, което  доказва, че България щеше да бъде шестнадесетата република на СССР.

ПРИЗИВ ЗА ПОМОЩ:

Уважаеми приятели и врагове, запознайте се с  www.jivko1128.blog.bg , Архивите са живи и при добро желание ми помогнете, за да довърша битката до край! Поради нефинансовото ми състояние съм възпрепятстван да продължавам да водя своите битки спрямо имотните ми измами, корупцията в съдебната система и несправедливостите в нашата държава- България!