Постинг
02.11.2018 07:00 -
ЖИВЕЯ С МАЛКИТЕ НЕЩА
... живея с малките неща, които Господ Бог ми прати –
да пиша книги, да чета словцата, що ги знам от тати,
на братец да не вадя нож – освен над хляба и салама,
и да заспивам всяка нощ със спомена красив за мама,
да купя два-три метра лен за лятна роклица по мярка –
ако се влюбя някой ден в момичето край мен във парка,
зла мисъл в пътя към Отвъд душата ми да не помътя
на мравката да сторвам път – когато пресече ми пътя,
дете да милна в утринта, след слънчицето си закретал,
защото с малките неща светът е чист, добър и светъл.
29 октомврий 2018 г.
гр. Варна, 21, 45 ч.
защото с малките неща светът е чист, добър и светъл.
цитирайКазах ли ти, че си велик?
цитирайyotovava написа:
защото с малките неща светът е чист, добър и светъл.
Да.
Чу
yotovava написа:
Казах ли ти, че си велик?
Да.
Чу
Браво, Маестро, че ни радваш тъй често с откровено и най-вече с вдъхновено слово. Мисълта си нижеш плавно, гладко, не тежи като олово - не ни заплашваш със куршум, а ни потапяш в глъбините на светлия си ум. Ако разрешиш, ще постна тук във втори коментар това, що написах тази сутрин между пет и шест. Не съм за категория "Поезия" със своята напреднала амнезия.
П и е р
цитирайП и е р
pvdaskalov написа:
Браво, Маестро, че ни радваш тъй често с откровено и най-вече с вдъхновено слово. Мисълта си нижеш плавно, гладко, не тежи като олово - не ни заплашваш със куршум, а ни потапяш в глъбините на светлия си ум. Ако разрешиш, ще постна тук във втори коментар това, що написах тази сутрин между пет и шест. Не съм за категория "Поезия" със своята напреднала амнезия.
П и е р
П и е р
Благодаря, Чичо Пепи.
Коментарната опция ми е свободна за хора с добра душа.
Хубава вечер!
Чу
ЗАВЕЩАНИЕ
И аз ще капна като гнила круша
далеч преди да изтърбуша
системата „пространство-време”
пеша или с ракета.
А може би поне в съня си
или ако душата ми задреме
в прегръдките на моята Дормира,
ще литна към Луната или Марс.
Навярно тя ще си помисли,
че разигравам най-нелепия си фарс.
И може би ще се опита да ме върне
в това проклето битие – едва ли ще успее.
Започне ли челото ми да леденее,
назад едва ли ще се върна.
Ще се замисли и ще разбере
защо застинал съм в усмивка,
напуснал всяка гравитация...
На следващата генерация
сторИл съм място…
И дано го заслужава – нека
да отхвърля чуждата опека,
нека да гребе със шепи, но и да дава,
както земните недра все още бълват лава
и доизграждат острови и континенти!
Не очаквам комплименти – знам че съм лаик.
Просто писах в звезден миг.
Благодаря, Валери, за разрешението да публикувам нещичко при теб.
Поздрави и до утре!
П и е р
цитирайИ аз ще капна като гнила круша
далеч преди да изтърбуша
системата „пространство-време”
пеша или с ракета.
А може би поне в съня си
или ако душата ми задреме
в прегръдките на моята Дормира,
ще литна към Луната или Марс.
Навярно тя ще си помисли,
че разигравам най-нелепия си фарс.
И може би ще се опита да ме върне
в това проклето битие – едва ли ще успее.
Започне ли челото ми да леденее,
назад едва ли ще се върна.
Ще се замисли и ще разбере
защо застинал съм в усмивка,
напуснал всяка гравитация...
На следващата генерация
сторИл съм място…
И дано го заслужава – нека
да отхвърля чуждата опека,
нека да гребе със шепи, но и да дава,
както земните недра все още бълват лава
и доизграждат острови и континенти!
Не очаквам комплименти – знам че съм лаик.
Просто писах в звезден миг.
Благодаря, Валери, за разрешението да публикувам нещичко при теб.
Поздрави и до утре!
П и е р
pvdaskalov написа:
ЗАВЕЩАНИЕ
И аз ще капна като гнила круша
далеч преди да изтърбуша
системата „пространство-време”
пеша или с ракета.
А може би поне в съня си
или ако душата ми задреме
в прегръдките на моята Дормира,
ще литна към Луната или Марс.
Навярно тя ще си помисли,
че разигравам най-нелепия си фарс.
И може би ще се опита да ме върне
в това проклето битие – едва ли ще успее.
Започне ли челото ми да леденее,
назад едва ли ще се върна.
Ще се замисли и ще разбере
защо застинал съм в усмивка,
напуснал всяка гравитация...
На следващата генерация
сторИл съм място…
И дано го заслужава – нека
да отхвърля чуждата опека,
нека да гребе със шепи, но и да дава,
както земните недра все още бълват лава
и доизграждат острови и континенти!
Не очаквам комплименти – знам че съм лаик.
Просто писах в звезден миг.
Благодаря, Валери, за разрешението да публикувам нещичко при теб.
Поздрави и до утре!
П и е р
И аз ще капна като гнила круша
далеч преди да изтърбуша
системата „пространство-време”
пеша или с ракета.
А може би поне в съня си
или ако душата ми задреме
в прегръдките на моята Дормира,
ще литна към Луната или Марс.
Навярно тя ще си помисли,
че разигравам най-нелепия си фарс.
И може би ще се опита да ме върне
в това проклето битие – едва ли ще успее.
Започне ли челото ми да леденее,
назад едва ли ще се върна.
Ще се замисли и ще разбере
защо застинал съм в усмивка,
напуснал всяка гравитация...
На следващата генерация
сторИл съм място…
И дано го заслужава – нека
да отхвърля чуждата опека,
нека да гребе със шепи, но и да дава,
както земните недра все още бълват лава
и доизграждат острови и континенти!
Не очаквам комплименти – знам че съм лаик.
Просто писах в звезден миг.
Благодаря, Валери, за разрешението да публикувам нещичко при теб.
Поздрави и до утре!
П и е р
Много ми хареса съдбовността на твоето поетическо послание, благодаря, Чичо Пепи!
До утре!
Чу