Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2020 19:09 - Изповед с любовни спомени
Автор: lexparsy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1755 Коментари: 6 Гласове:
12

Последна промяна: 17.08.2020 17:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Във време спомени откраднало,
преоткривам чувствата ни скрити,
отронвам късчета от минало,
и намирам нас си преоткрити.

Бе любовта ми като жадна птица,
в безспирни полети над извори,
мислех си, че все по мен ще тича,
от радостта щом пия, а тя твори.

Ти лъга ме че искаш да летиш,
а аз че искам да съм кацнал.
С лъжи възпях копнежи във фетиш
за друг, висини с любов предсказал.

-------
Колко любов не споделихме,
търсейки се, но невярващи,
взиращи се в преходното его,
отричащи се, проповядващи.

Колко радости не си дарихме,
чакащи ги и разказващи,
мечтаещи не ни достигат,
страдащи се, приповтарящи.
---
Как от спомените си се скрихме,
винящи ни и непрощаващи,
корящи ни до нас пристигат,
разделящи ни, просълзяващи

Как любовта си не подсетихме,
творящи се, взаимно вричащи,
любящи се... ,  душите се постигат,
обичащи се, не предсказващи.

-------
Любовта на Ангел съвършена е,
неосквернена от материя!
Защо на него все завиждаме...?
Каза..., пак теб" прегърнат да мечтая.

_______
   Понеже обещах, показам вчерашното си плажно камъче. Зеницата на окото си беше вътре и трудно изкарах и върнах обратно... Днес дано се появи и пирамидата,  да го и туря отгоре, че да гледам сеира на блога... 👀😉😄

image image

---
  😁 Понеже Луупи (loop1) изрази съмнение за реалността на снимките,  ако има пари и гарант, ще снимам как окото гледа поредният му малоумен коментар.
   А всъщност всеки ден, не аз намирам, а мене ме на мира камъче (и не само) , което следва мислите ми със спомени и послание... 
   А това ме намери, докато четях мислите и спомените на шефа на блоговите Ви хейтъри.. 👺😰😱...  Половината му лице е бял,  както се опитва да маскира сенчестата си същност... 
image
😜 😅
 и разбрах как си подбира мрачния психо персонал,  и как им плаща..., и много о́твратно камъче ми се я́ви брат... 🤑, не́ма да го снимам... 🤐






Гласувай:
14



1. apostapostoloff - В "Литературен вестник" пише, че си
13.08.2020 19:15
лаурет на Димитровска награда, а стихотворението ти "Щом вятърът забрули теменугите" било любимата литературна творба на Тодор Живков. Вярно ли е това?
цитирай
2. donchevav - https://www.youtube.com/watch?v=i-cm41VG74A
14.08.2020 14:58
Тази изповед докосва - с искреност, с топла тъга. От спомените не можеш да избягаш. Душите се постигат в обичта. Светли, преживени, изстрадани истини.
Специално благодаря за "Котките". Поиска ми се да отговоря на музикалния ти поздрав, на усещането за ангелско докосване. Може би... със Сара Маклахлан, с "In the Arms of the Angel".
Поздрави, Лекс!
цитирай
3. lexparsy - https://youtube.com/watch?v=GTKHITfclsw&list=RDGTKHITfclsw&start_radio=1
14.08.2020 18:19
   Благодаря за ангелскя позрав със Сара Маклахлан.
   Всъщност последните ми строфи са предизвикани от алегорията че "и ангелите завиждат любовта на хората", защото чрез изпитанията и се докосват и до материалнте красоти на душевните и прояви. Хехе,  сетих се за филма Майкъл, 'дето Джон Траволта  се прави на Архангел Михаил... :-))
   А всъщност и "малките Богове" завиждат, защото деградират божественото подобие на човека, в стремежа си да завладеят духа на материалното.. :-)))
   А всъщност Любовта следва пътя на най-малкото съпротивление, който естествено си намира и посоката и слънцето и ни самопречиства.
   Леле говоря като някакъв изкуфял църковен проповедник ама хич не приличам на такъв да знаш..., Затова и хейтърите все ме бъркат... :-))))

А спомените!?  Плашещо е, че бездушните все по-масово и бързо си ги губят, и доказателства навсякъде около нас. Но аз мисля че други ги компенсират, със спомени по-далечни от живота ни сега!

Благодаря ти че ми даде повод да споделя Вени, защото предполагам че ще се съгласиш с мислите ми :-)

Понеже Днешното ми плажно камъче е едно перфектно око, (ще го снимам) поздравявам с Франк Синатра и Angels Eyes
цитирай
4. lexparsy -    Пуснах един от спомените на Ап...
14.08.2020 18:43
   Пуснах един от спомените на Апостолов, за да си спомням,  че си ги припомня толкова бързо, и все едни и същи, от ограничената и андроид на памет, че преди още сам да си спомня какво току-що съм написал и публикувал, на минутата го е прочел и споделил коментарно.
   И понеже това се повтаря, , с рекорд седем пъти на постинг (, без спомените на колегите му) , и не мога да си представя, че цял ден седи и гледам в блога, предполагам че е във връзка със сателитите на Мъск, и е в течение на всички астрологични прогнози на спомените ни.
   На този бивш астролог на Живков, а сега на Наследниците и народа им, ако му прикачим още малко памет може и да си спомни някоя информация за коронованата ни мозъчна инфекция, и внушените прогнози на медицинската ни мафия...

   И СЪС СЪЩИЯ ТОЗИ СУБЕКТ, уж интелигентни и духовни хора в блога виждам че си водят диалог и допускат в постингите им да коментира не техните спомени, а да изказва мнение за чужди...
   ШЕФЕ, не се ли досещаш че по този начин се издаваш агентите бе..., уффф, щях да кажа човеко...?
цитирай
5. vesever - Много ми хареса, леко и ефирно ус...
15.08.2020 09:47
Много ми хареса, леко и ефирно усещане, ангелско. Такива усещания харесвам и аз.
Еха, а камъчето къде го намери, прекрасно е! Такива знаци се запомнят завинаги, поне аз с моята сантименталност и емоция запомням всеки знак, дошъл от Вселената....знам, че и ти си така.
Защото човек понякога се заравя в битовизми, в злободневизми..и забравя, че животът е много повече, че има една Вселена над нас и същевременно вътре в нас, която се разгръща с необозрими измерения и извънземни приключения...така ми дойде да го нашиша и споделя.
Щастливо да ти е, Лекси, с всички красоти край теб!

Поздрави, аз бягам да градя малкия си кът...трябва си и това...удовлетворително е човек да гради и да се радва на делата на ръцете си...
цитирай
6. lexparsy - Много ми хареса, леко и ефирно ус...
15.08.2020 18:36
vesever написа:
Много ми хареса, леко и ефирно усещане, ангелско. Такива усещания харесвам и аз.
Еха, а камъчето къде го намери, прекрасно е! Такива знаци се запомнят завинаги, поне аз с моята сантименталност и емоция запомням всеки знак, дошъл от Вселената....знам, че и ти си така.
Защото човек понякога се заравя в битовизми, в злободневизми..и забравя, че животът е много повече, че има една Вселена над нас и същевременно вътре в нас, която се разгръща с необозрими измерения и извънземни приключения...така ми дойде да го напиша и споделя.
Щастливо да ти е, Лекси, с всички красоти край теб!

Поздрави, аз бягам да градя малкия си кът...трябва си и това...удовлетворително е човек да гради и да се радва на делата на ръцете си...


   Разчистих камъните без послания, проснах си хавлията, и вече мога да пиша в ритъма на вълните.. :-))
   Да Веси, душевните вселени и пътищата ни са необятни, и трябва да пречистваме спомените си за да имаме правилния Избор, Сега да си предначертаем свое бъдеще.
   И тогава не само камъчета ни намират с послания, но и всичко одухотворено разговаря с нас чрез отговори и предупреждения. Но определено не всички са приятни,  за което трябва да благодарим. Някой трябва  само да отчетем, съблюдаваме, и забравяме, като тъмната страна на живота  (в частност хейтърите му :-)) Аз мисля че това е истинския контекст на метафората "да разговаряме с Бога".
   А плажните камъчета са голямо забавление. Честно, аз не ги търся но те ми се завират пред погледа или в ръката заровена в пясъка, и винаги в причудливи, но адекватни форми и рисунки. После се  вглеждам наоколо - най-обикновен каменак :-) Оня ден като си тръгвам мъж и жена се ровят из камъните, а аз се върнах да си взема моето, което забравих и им показвам — Вижте Крокодил! - а те ахнаха и взеха да се хилят... :-)))
   Като написах стихчето "Камъните знати" (03.06),  пак си спомних за новелата на Мирча Елиаде - "Гадателят", който по камъните предсказва бъдещето на хората.
Благодаря ти Веси, че мога да споделя защото знам че ще разбереш за разлика от хейтърите които не разговарят а мастурбират в живота... :-)))
   А за животните посланици, нямам подходящи думи за блога..., защото поне на мене са доказали че могат да се телепортират... :-)))))

   А за твоя "малък кът", тъкмо да кажа да не му се престараваш толкова, и се сетих че за тебе работата е творчество и удоволствие което и дава сили да се радваш на живота! А тези които не го умеят винаги ще виждат около себе си страдание и грозота.  Ама ти все пак не прекалявай де...! :-)))
   Изпращам ти едно поздравително послание за усмивки!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1363211
Постинги: 484
Коментари: 4222
Гласове: 7375