Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2009 18:34 - Защо си толкова заспал народ
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 3550 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 07.10.2009 07:07


БЪЛГАРИНО, защо оставаш в ръцете на комунисти, мутри, сутеньори и други оберджии да те ограбват. Ще ти кажа че тези дето се наричат турци ако малко се ограничат от фанатизма ще видят че обкръжението на Доган ги краде яката и то така че остават тази сиромашия и за поколенията им.Само ще им припомня че навремето ДОГАН ГИ НАПРАВИ ТАКА ЧЕ МОЗЪЦИТЕ ИМ СЕ ПРОМИХА. ТОДОР Живков им смени имената защото други дърпаха чергата а това са СССР и Турция. Начело на тези дето казват че са турци застана Доган и предадоха турците който са в България. За да няма кой да Ви ограбва откажете се Вие дето сте турци от това ДПС а и Вие българи.  Само такива като Хитлер, Сталин, Пиночет им трябва и тях ще ги видите на сапун, за да не чакаме такива нацисти да ги оправят то дигнете се всички като мене и да ги вкараме зад решетките. Дигнете се дайте воля храненици  те от нашия гръб да ги махни ме защото те хранят други лешояди. НЕ на  "БСП" "ДПС" и такива комунисти като  Костов царя и Всички  акули край тях.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. boristodorov56 - А ти от кои комунисти си Живко?
16.07.2009 18:48
А ти от кои комунисти си Живко?

PS. Вероятно въпроса ми е недообмислен.
Но аргументите за тезите ти в постинга са много самотни и голи.
Не съм имал намерение да те уязвявам - само подсказвам, че да изкарваме всички комунисти - не остава друга вероятност и ние да сме такива.

Знам, че бивш комунист няма, ама нека не се държим като болшевици след девети.
От това никой няма полза.
Никой!

Тези, които не приемат комунизма - трябва да го надиграват с идеи, морал и християнска вяра.
На друг терен губят служебно.

цитирай
2. boristodorov56 - Прочетох всичко това
16.07.2009 22:54
jivko1128 (29.05.2009 г. / 19:35ч.)
Jivko.bachvarov.jelev@gmail.com - jivko1128
През онова лято на Персин много затворници бяха убити.Застреляха двама,които стъпаха в забранената зона.Само на 2 крачки от мене простреляха едно момче в крака,защото се беше спряло да откъсне един житен клас.Падна на колене,молейки пазача да пощади живота му.Но той дойде до него и го застреля в главата.
При друг случай мой близък приятел,като мислеше,че никой не го гледа,се наведе,отскубна стръкче трева и го пъхна в устата си.Изпищя куршум и той падна в краката ми с огромна зееща дупка в главата... Убиваха ей така,без повод и причина.
С приближаването на зимата ни прехвърлиха да работим на строежа на една дига,която щеше да предпазва острова от наводняване.Висока 5 метра и широка в основата си 27 метра.Отново пробягвахме разстоянието от бараките до обекта с празни стомаси и под ударите на камшиците от пазачите на коне след нас.
Минималната дневна норма беше 1-2 кубика на човек пръст,превозвани с колички.
Мнозина припадаха от усилията и ние ги връщахме в бараките на гръб или в количките. Понякога бяхме толкова изтощени,че не можехме да помръднем пад-налите и пазачите ги оставяха там,докато умрат.
Един човек,който прие Христовата вяра в затвора чрез мене,се строполи и аз с големи мъки се опитах да го пренеса до бараката.С много труд се справих за едно късо разстояние,но не можах да продължа.Нямаше кой да помогне.Всички бяха на косъм от смъртта.Моят приятел и брат в Христа,умря там където го оста-вих.Ако само го бях пренесъл...И досега не ми излиза от ума.
В затвора се раждаха големи приятелства между хора,които бяха в една и съща яма и деляха общи страдания.Най-много се сближаваха християните.Отнасяха се помежду си с топлота,внимание и загриженост.Беше нормално да видиш как хранят някой затворник с челюст,премазана от охраната,като му чупят хляба на съвсем дребни залъчета,за да ги преглъща по-лесно...
През това лято ,сухо и горещо всеки,който се наведеше да откъсне стрък трева или зелен лист-каквото е за ядене или дъвчене-го застрелваха веднага,без пре-дупреждение. Но много от нас поемаха риска, за да живеят.
(следва)
През есента,докато се трепехме от работа, се лееха поройни дъждове.Дрипите ни прогизнаха.Почти целия остров беше залят с вода.Бараките ни се оказаха в огромна кална локва дъл-бока 70 см.Седмици наред живяхме в ледените води на реката.В края на ноември заваля сняг.Мокрите ни дрехи замръзнаха.Стана минус 6 градуса,но въпреки това продължавахме работа по снего задържащи те огради.Мокри със замръзнали дрехи вадехме лук изпод снега или го скубехме от ледената вода,в зависимост от времето.През нощта водата замръзва-ше,но лукът трябваше да се прибере,затова чупехме леда с ръце и продължавахме да работим.Няколко умряха от пневмония този месец.
"Потъвам в дълбока тиня,гдето няма твърдо място да застана,стигнах в дълбоки води,гдето потопът ме покрива" (69 псалм)
Взеха мерки за евакуацията на животните,в случай че водата продължи да се покачва.Животните бяха по-важни от нас.Звучи невероятно,но видяхме ,че се готвят да ни зарежат и да евакуират животните и надзирателите...
...Мислех си за мъчениците от миналото,за майките,чиито деца И род бе избил,за светците пребити с камъни до смърт,за хилядите изгорени на клада,за стотиците хвърлени на лъво-вете.Християнската история бе опетнена с кръвта на хилядите мъченици християни,защото бяха приели Божия Син...
Това не бяха слепи фанатици,а мъже и жени,чиято вяра продължаваше до смъртта.Вярата ,която побеждава смъртта ,не познава страха...
...Божият глас проговори в сърцето ми: "Това са правили с чедата Ми през годините,това правят и с теб заради Мен''!!!
...Една нощ се събудихме от викове.Някой крещеше: реката е пробила преградната стена,бягайте и се спасявайте.300-400 мъже се мъчеха да се доберат до двете помещения горе през ледената вода,която непрекъснато прииждаше.Нямахме пазачи,защото те ни бяха изоставили от другата страна на по-високото.Ако реката продължаваше да се покачва,щяха да заги-нат няколко стотин човека.Започнах да се моля и казах и на другите християни да се молят.Постепенно водите спряха да прииждат и видяхме че сме спасени.Благодарих на Бога...
Понеже пазачите ги нямаше сега при нас, доносниците останаха без закрила.Невярващите затворници,които си бяха патили токова време от тях,намериха сгоден случай да си отмъс-тят.Това,което последва беше жестоко.Биха ги цяла нощ и много от доносниците бяха окървавени и ранени.
Когато водите спаднаха,пазачите се върнаха.Щом директорът на затвора разбра за случилото се побесня и се закле да не ни се размине.Избра 14 човека и ги качиха на лодка и ги закара до средата на реката.Беше кучешки студ.А те по едни тънки дрехи ,без храна и само речната вода за пиене.Оставиха ги там 14 дни в ужасен студ и мъки.На 5 ден директорът на затвора взе една моторница и започна да обикаля около лодката с 14 те премръзнали и умиращи мъже и им се подиграваше с най-вулгарните думи,които можете да си представите...
Останалите ни бяха наредили на брега и 10 дни ни пазеха с щикове без храна без вода и без възможност за почивка.Един човек издъхна до мен,замръзналото тяло лежа в нозете ми няколко дни,преди пазачите да дойдат и да го махнат.
След 2 седмици върнаха хората в помещенията.Краката на много бяха премръзнали и с черни петна.На един се наложи да му отрежат измръзналите пръсти на краката...

със съкращения
(следва)



jivko1128 (29.05.2009 г. / 19:17ч.)
ЗАБРАВЕНИ СПОМЕНИ ОТ КОМУНИЗМА
През ранните години на демокрацията се възроди едно следствено дело№4/90г.с обвинителен акт за убийствата на 147 убити.Делото беше за лагерите на смъртта край Ловеч и Скравена. Картата с черепите се роди в зората на „първите демократични” промени. Процесът за лагерите, от който остана само дело за „Трудовата група” край Ловеч е в архива с гриф „Строго секретно!”(И-44/17.03.1994г.) Това дело за политиците остана в архива, за историците между редовете на историята, но за мене е спомен от комунизма и мъка от демокрацията. Комунистите ще си отидат чак след третото поколение, затова всички политици гледат да ни ограбят, а поговорката ще ви я кажа „Вълка агне няма да стане, а да оцелее агнето ВЪЛКЪТ трябва да се унищожи”-затова не давайте да ви мачкат. Ако днешните български правителства и днешния български съд не се интересуват от това, българската история рано или късно ще ни зададе този въпрос. За да не останат забравени жертвите от комунизма, отправям апел към прокурора Борис Велчев да даде шанс делото да бъде завършено. В -ПРОТОКОЛ „А” №101 на ЦК на БКП от 05.04.1962г. е записано името Борис Велчев също Тодор Живков, Антон Югов и др. Дайте шанс за да не остане в историята.
Ако прокурора Борис Велчев превърши дело №4/90г. то той ще влезе в историята като човека който е заклеймил комунистическия режим. И тогава ще имаме поне някакъв отговор на въпросите: Колко са БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ през септември и октомври 1944-в тъмното време на сляпата мъст? Колко са осъдените и разстреляните през 1950-1952г.- времето на отчаянията! – въоръжената съпротива срещу настъпващия комунизъм? Къде са списъците на преминалите през тези зловещи лагери? Къде е регистърът на убитите в Ловеч и Скравена? А и Белене?

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 2251378
Постинги: 1377
Коментари: 660
Гласове: 1435
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930