Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2009 13:12 - АРХИВИТЕ СА ЖИВИ, ПРОЧЕТИ ЗА МИНАЛОТО
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 1344 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.10.2009 06:56


За разузнаването на южната ни съседка те са генерална репетиция преди отцепването на Турска автономна република Майските събития през 1989 г., предшествали т.нар. "голяма екскурзия", са ръководени от турското разузнаване (МИТ). Няколко десетки протурски националисти, членове на нелегални групи, агенти и емисари на турските разузнавателни и подривни служби, занимаващи се с шпионска, терористична и друга диверсионна дейност, успяват да увлекат значителен брой най-обикновени хора от тюркоезичното население и българомохамедани в протестни демонстрации и сблъсъци с органите на реда. В резултат на това са дадени човешки жертви.

Турция умело използва създадените негативни чувства и настроения сред част от това население в резултат на смяната на имената. МИТ постига изненадващи даже и за нея резултати от подривната си дейност. Разузнавателната централа успява да осъществи своята стара мечта за непосредствен много остър кървав сблъсък между част от тюркоезичното население и органите на властта в България.
При подготовката и провеждането на майските събития участват отделни български опозиционни групи и дисиденти като Независимото дружество за правата на човека, профсъюза "Подкрепа" на д-р Константин Тренчев и др. За да се привлече вниманието на Парижката конференция по Хелзинкския процес се създава т.нар. "Мюсюлмански стачен комитет", който обявява гладна стачка. Чрез "Свободна Европа", "Би Би Си" и турските радиостанции световната общественост е информирана за нарушените права на тюркоезичното население в България.

Във връзка с майските събития д-р Тренчев твърди: "Чувал съм от по-рано, че Ахмед Доган е координирал цялата акция от затвора. Това може да е вярно за събитията в Северна България, но пак повтарям ­ капсул-детонатора го гръмнахме ние. Искам тази истина да се знае… Доган е бил силно ограничен във възможностите си в затвора тогава."

През 1994 г. пред разградския в. "Гледище" Доган заявява: "Аз съм най-големият виновник за майските събития през 1989 г. и ми става мъчно понякога, че някои хора искат да го оспорят. Но е факт, че на моята съвест лежат девет жертви…"

Първият протест е организиран в Джебел на 19 май 1989 г. Представителите на тюркоезичното население издигат подсказаните им от техните лидери лозунги в защита на "перестройката" и във възхвала на Горбачов, както и искане да им се върнат имената, езика и да им се осигури възможност за свободно изселване. Този митинг, за разлика от другите, преминава без нарушаване на реда, без сблъсък с органите на властта и без унищожаване на имущество. Протестиращите се разотиват мирно, необезпокоявани от МВР.

Изборът на другия регион, където се организират протести ­ Североизточна България, също не е случаен. Там живее компактно тюркоезично население. Много отдавна разузнаването на южната ни съседка го определя като най-подходящото място за обявяване на бъдещата Турска автономна република. Това е и една от основните задачи, които си поставят повечето от разкритите там нелегалните групи и организации.

В първата демонстрация в Североизточна България участват около 50 души от с. Присто, Варненска област. До пристигането на протестиращите в с. Каолиново техният брой нараства на 5 000 души. Демонстрантите са силно възбудени. Те са въоръжени с ножове, камъни и сопи. Някои от тях се нахвърлят срещу войниците от Вътрешни войски и милиционерите и влизат в ръкопашен бой. Още в началото един служител на МВР е тежко ранен, а войник от Вътрешни войски е пребит с камъни. По-леко ранени са и други войници, милиционери и демонстранти. Един 40-годишен шофьор е приет в болница припаднал и прегазен от тълпата. По-късно той умира. При аутопсията се установява, че е починал от инфаркт. След майските събития ДПС го обявява и почита като жертва, убит от МВР.

На следващия ден ­ 20 май, в с. Тодор Икономово има турска сватба. Разиграва се истински екшън. Сватбарите се организират и нападат намиращите се в селото 19 милиционери и офицери от групата за бързо реагиране. Униформените правят кордон и бавно отстъпват към служебния джип, в който се намира оръжието на групата ­ автомати с оптически мерници и боеприпаси. Те предупреждават напредналите, че ще стрелят. Дори произвеждат няколко изстрели във въздуха. Въпреки това сватбарите настъпват. Някои от тях дори успокояват останалите, като им казват да не се страхуват, тъй като служителите от МВР нямат патрони. Намирайки се в безизходица, служителите от МВР стреляли в земята. Трима от протестиращите загиват от рикуширалите куршуми.

След аутопсията се установява, че убитите и ранените имат рани от гръдния кош надолу, но не и в гърдите и главата. Всички извадени куршуми от телата са сплескани, което означава, че са от рикушет. Тоест никой от милиционерите не е стрелял на живо. Това не пречи по-късно събитията в с. Тодор Икономово да се определят като "кървавата сватба" и всяка година лидерите на ДПС поднасят цветя пред паметната плоча на загиналите, като подчертават жестокостта на властите и героизма на жертвите по време на майските събития.

МВР разполага с проверени данни, че на 27 май в Шумен се подготвя провеждането на най-голямата демонстрация. Има заплахи за терористични актове срещу базата на "Петрол", газостанцията на "Балканстрой" и хлебозавода "П. Волов". Въпреки взетите мерки около 2 000 души се събират на кооперативния пазар и влизат в сблъсък с органите на реда. В лека кола с варненска регистрация предварително са докарани сопи, с които протестиращите започват ръкопашен бой. От високите етажи на някои от блоковете по протестиращите политат саксии и буркани с лютеница. От тези протести няма убити. Само един служител на МВР е прободен с нож от участник в демонстрацията. Радиостанцията "Гласът на Турция" обаче непрекъснато съобщава, че в Шумен са станали най-големите демонстрации, но все още нямали точна информация за многото убити и ранени.

Една от целите на турското разузнаване по онова време е чрез провокираните майски събития да се провери как ще реагира тюркоезичното население при подобна обстановка. Най-важното е да се изясни дали то ще отиде към възможно най-острия сблъсък с органите на властта, като се пролее кръв и се дадат повече жертви. По този начин пролятата кръв би издълбала най-голямата пропаст и етническата омраза между турци и българи. Според замисъла на МИТ тези събития са генерална репетиция за евентуални бъдещи по-остри протестни действия, бунтове и сблъсъци. Осъществяването им обаче трябва да стане при благоприятни възможности за извоюване на така мечтаната от южната ни съседка Турска автономна република. С провокираните събития МИТ си поставя и задачата да провери каква ще е и реакцията на българските власти и ще се вземат ли по-твърди мерки при подобни демонстрации и бунтове.

Десет години след майските събития при откриване на конференцията по този повод Доган заяви: "Точно преди 10 години България беше изправена пред прага на гражданската война. От 20 до 30 май 1989 г. трябваше да се организират мирни демонстрации и манифестации и митинги в цялата страна. Но още първите протести показаха,че властта е шокирана от реакцията и че насилието може да създаде условия вълната на недоволството да излезе извън контрол. Това се прояви особено силно след първите жертви на майските събития…Само няколко месеца след като мина първоначалният шок в различни райони на страната започнаха да никнат нелегални структури, които си поставиха различни цели, част от които имаха и терористична насоченост."

Въпреки многото лъжи, клевети и дезинформация майските събития от 1989 г. вече са история. Но при една нова провокация днес подобни събития могат да имат още по-опасни последици. Не е изключено те да доведат до етнически сблъсъци и война, подобна на тази в бивша Югославия. Остава ни само надеждата, че българското турско население няма да допусне повторно такива събития, които ще застрашат мира, сигурността, целостта, независимостта и бъдещето на България.
Българите-християни, загинали във “възродителния процес” 20 години мълчим и не говорим за събития, които оставиха рани в душата ни и отнеха живота на невинни хора


Райна Бозукова ­ на 64 години, Стефан Атанасов ­ 13 г., Георги Цветков ­ 12 г., Николай Генков ­ 63 г., Стилян Иванов ­ 60 г., Яворка Петрова ­ 38 г., Емил Николов ­ 40 г.

Чувал ли е някой тези имена, знае ли съдбата на тези българи? Едва ли. Към тях ще добавя и едни други имена: Христо Бенков ­ 60 г., Верка Ганкова ­ 54 г., Венета Цанова ­ 35 г., Василка Найденова ­ 45 г., Мирияна Петрова ­ 14 г., Василка Недялкова ­ 40 г., Марин Недялков ­ 44 г., Бонка Найденова ­ 15 г., Метка Василева ­ 38 г.

Първите са на българите, които загинаха във влака за Бургас вследствие на терористичен акт на 9 март 1985 г. А другите са получили тежки, средни и леки телесни повреди от същия взрив, поставен умишлено във вагона за майки с деца. Сред жертвите са четири деца, две от които ­ мъртви.

Президентът и председателят на парламента допуснаха държавните институции да не почетат паметта на българите, станали невинни жертви на терор преди 10 години.

Жертви на тероризъм от страна на български мюсюлмани дадоха и българи-християни. Десет години по-късно паметта на никого от тях не е почетена от държавни институции, никой от тези българи, жертви на терор, не получи преклонение. Имената им не са изписани на паметни плочи. Оживелите са в неизвестност със спомена за изживения ужас.

В същото време коалиционният партньор на управляващата НДСВ ­ ДПС с лидер Ахмед Доган, всяка година прави митинги и възхвалява авторите на терористичните актове. То не беше чешма, то не бяха празненства. И ако някой не е доразбрал ­ честванията не се правят в друга държава, а в България ­ държава, дала немалко жертви при терористичните актове на български мюсюлмани. И ако председателят на парламента мълчи от криворазбрана коалиционна лоялност, а и от незнание, то необяснимо е мълчанието по темата на държавния глава, депутатите и други политици извън парламента.

Вероятно за да е в крак с традицията, президентът на Република България Георги Първанов започна да раздава на кило ордени в рамките на мандата си. В раздаването той толкова се увлече, че закичи и лидера на ДПС Ахмед Доган ­ същият, който приветства делата на български мюсюлмани, отнели живота на немалко българи-християни. Терористични актове, които безспорно са били направлявани и инспирирани тогава от Турция. Тероризъм, който включва: анонимни писма със заплахи за извършване на престъпления, палежи, терористични актове за жп катастрофи, в чакални, аерогара, обществени места, поставяне на турски национален флаг, разливане на препарат за растителна защита в шахта с питейна вода в различни селища на страната. При тези актове на терор загиват и Мустафа Шентюрк на 13 г. от Турция, ранени са Мариам Дедеян ­ арменка, Биназ Шентюрк също от Турция, на 16 г. При тероризма смъртта и осакатяването не подбират нито етноса, нито религиозната принадлежност на жертвите…

Лидерите на ДПС никога не са крили, че движението им е наследник на турското националноосвободително движение в България. Ето цитат от негова Декларация, на която едва ли някой е обърнал внимание: "Заклевам се в кръвта на нашите жертви, в сълзите на нашите майки, че ще запазим честта и славата на турския народ." (Из книгата на един от офицерите на ДС, който пряко се е занимавал с терористите и залавянето им.) Днес ДПС е пратило тази Декларация в миналото и се надява да бъде забравена, тъй като в годините то променя своята идеология от етническа защита към либерализъм.

Не може да се проповядва етническа омраза, въпреки че е твърде спорно как една общност, изповядваща исляма, определи с течение на времето по вероизповеданието си своя етнос. Смехотворен и твърде закъснял е опитът да се подхвърля и публикува стар доклад на Държавна сигурност за т.нар. възродителен процес. Днес никой не отрича миналата принадлежност на ДПС-лидери към БКП (партията, която взе решение за смяна на имената на българските мюсюлмани, без да се съобрази с каноните на религията им). Никой не отрича и принадлежността на ДПС-лидери към Държавна сигурност за периода, когато са сменяни имената на българските мюсюлмани. Остават дитирамбите, с които се величае етническият модел в България ­ ако изобщо може да се говори за етнически модел на изкуствено създаден етнос въз основа на религията му.

Дали е било възможно да избухне гражданска война след смяната на имената, както бе тиражирано за пореден път? И това се оказва куха конструкция, тъй като българските мюсюлмани изчакват пет години след преименуването, за да започнат да недоволстват. Наченало се е с тероризъм, саботажи, подривна дейност, жертви, за да се стигне до желание за изселване. Пет години закъснява "недоволството", но вече инспирирано от Анкара и МИТ (турското разузнаване). Анкара нарича открито българските мюсюлмани "нашите сънародници". Що се отнася до смешното и нелепо словосъчетание "български турци", със същия успех би могло да се говори и за "български македонци". Разликата в използваната терминология е, че "български македонци" не се употребява, тъй като се знае, че става дума за българи. И тук е занемарен проблемът ­ как българските македонци са българи, а българските мюсюлмани са български турци. Проблем, твърде удобен както за стратезите на промяната и завършилия преход, така и за учени историци, експерти по международно право. Най-правият път в двустранните отношения е равенството. В този смисъл българските мюсюлмани в Турция, които са "наши сънародници", в Турция могат да са само и единствено турски граждани.

Защо отново се спори за етническия модел?

Последните изявления на лидери на ДПС и шумът, който вдигат около движението си, могат да се обобщят в думите на заместник-председателя на Народното събрание и депутат от ДПС Юнал Лютфи: "Коалицията ДПС и НДСВ е успешна коалиция и няма причини ДПС да не желае да продължи да работи до 2010 година."

Не е новост за българския политически живот политиците да решават проблемите си, яхвайки една толкова деликатна тема като етническия модел. Направи го Иван Костов, за да легитимира новата си партия, отговориха му в хор от ДПС. "Българският етнически модел е продукт на цялото българско гражданско общество. ДПС е политически субект, без който този модел не можеше да се осъществи и да се разгърне. Движението успя да преобразува болката от възродителния процес във воля за обща държавност ­ това е заслугата на ДПС", каза още заместник-председателят на парламентарната група на движението Лютви Местан. Така Местан отново потвърди, че ДПС е политическа сила, възникнала противоконституционно, на етническа основа, а Костов реши, че българите са забравили как се извиняваше на изселниците в Турция за смяната на имената им.

Иван Костов се оказа поредният бивш български премиер, който загърби жертвите на терористичните актове на български мюсюлмани ­ българските християни. Едва ли някой се съмнява днес в политическата неграмотност на бивши премиери, президенти, народни представители за това, че жертви е имало и сред българите-християни. Неграмотност, незнание и загърбване на паметта на тези деца, жени и мъже. "Българският етнически модел ще обогати ценностната система на ЕС, заяви Местан и припомни, че моралната присъда срещу "възродителния процес" вече е произнесена. Но това е едната страна на събития, дали невинни жертви и сред християни, и сред мюсюлмани. Морална присъда за жертвите българи-християни не е произнесена, а те далеч не са по-малобройни от мюсюлманите. Сочат го цифри в архивите на МВР.

Зорко се следи от съседна Турция да се спазват правата на българите мюсюлмани, въпреки че именно там те могат да се определят единствено и само като турци. Впрочем, така ги нарекоха с времето и новоизлюпени политици и политолози и в еднонационална България.

Остава открит обаче въпросът: кой ще защити правата и паметта на българите-християни в родината им от политици, политолози и чужди електронни и печатни издания? Как най-сетне ще бъде загърбена слугинската им позиция да правят поклони за сметка на паметта на невинни жертви? Докога ще разрешаваме политически мъже да делят паметта на загиналите български граждани от тероризъм? Не е ли позорно да се разграничават удобно жертвите на едни и същи исторически събития, като едните се почитат, а другите ­ пренебрегват?
 
Един ден Булгаристан ще е наш, само че този път ще го купим, обявява пред сънародниците си бившият президент и премиер на Турция Веселин Божков*   От десет години насам ДПС организира шумни тържества в памет на тримата атентатори от терористичната група "Ние", разстреляни през 1989 г. Групата е автор на най-кървавите диверсионни актове в новата ни история. Членовете на терористичната организация взривяват чакалнята на жп гара Пловдив, паркинга пред летище Варна, вагона за майки с деца на влака Бургас-София до гара Буново и сладкарница в хотел "Сливен" в едноименния град. Убити са 8 души, между които и деца, а 73 са осакатени и обезобразени за цял живот.

В тяхна чест през 1993 г. Ахмед Доган открива чешма-паметник в село Трънак, Бургаско. Лидерът на ДПС обяви детеубийците за герои и ги нарече "борци за права и свободи". Така една управляваща в момента партия, която претендира за лидерство на българския етнически модел, погазва паметта на невинно загиналите жертви от тероризма.

Няколко години преди т. нар. възродителен процес появата на подобни терористични групи бе обоснована и мотивирана от доктрината "Йозал". И до ден-днешен тя е в сила.
Амбициозният и талантлив икономист от кюрдски произход Тургут Йозал, след като завършва висшето си образование и дълго години живее и работи в САЩ, става министър-председател на Турция. Йозал заема този пост непосредствено след военния преврат от 1980 г. Той разработва доктрина, която предвижда провеждането на икономическа, политическа и пропагандна инвазия, насочена към териториите на бившата Османска империя. Въз основа на доктрината "Йозал" се изгражда новата военна програма на Турция, съгласно която турската армия трябва да защитава националните интереси не само на собствената си, но и на чужда територия. С нея се загърбва обявената на 3 март 1923 г. от Кемал Ататюрк "Турска национална доктрина - мир в страната, мир в света", която предвижда Турция да се изгради през следващите десетилетия като една съвременна светска държава.


Турската армия може да провежда военни операции в съседни близки и далечни страни, ако бъдат застрашени националните интереси на южната ни съседка, предвижда доктрината, изработена от Тургут Йозал.
Снимка: "Монитор"

Доктрината "Йозал" утвърждава възможността турската армия да провежда военни операции в съседни, близки и далечни страни, там където Турция прецени, че са застрашени националните й интереси. Тази агресивна военна доктрина, зад която стои една от най-големите армии в света, реално застрашава съседните на Турция страни при всеки евентуален военен конфликт в региона. На практика това означава, че когато пожелае при благоприятна вътрешна и международна обстановка, Турция може да провокира подобен етнически конфликт в нашата страна и в "защита правата и свободите" на тюркоезичното население да се ангажира в провеждането на военни операции на българска територия.

До 10 ноември 1989 г. това не можеше да стане, защото зад нас беше Варшавският договор и преди всичко армията на СССР, от която Турция изпитваше панически страх. По всяка вероятност след като вече сме членове на НАТО, Турция няма да посмее чрез военна сила да осъществи своите великодържавни намерения по отношение на нашата страна. Това не означава, че надвисналата над България опасност, застрашаваща нейната сигурност, цялост и бъдеще, е отминала. С помощта на протурските националисти, много от които навлязоха в структурите на ДПС, Турция може да се ангажира в конкретни действия за превръщане на България в стария Дунавски вилает, ако политическите сили у нас не предприемат своевременни решителни мерки за пресичане на тази подривна дейност.

Не ще и дума, че видният турски държавник, политик и ислямист Тургут Йозал твърдо отстояваше стремежа на Турция да възроди господството си както на Балканите, така и на една огромна територия от съвременния свят. Ако съдим от неговите думи, той е виждал отново така мечтания "Дунавски вилает" от времето на турското робство, обхващащ границите на съвременна България, като част от бъдеща Велика Турция. На форум на неговата Отечествена партия през 1991 г. Йозал заявява: "Един ден Булгаристан ще бъде наш, само че този път ще го купим". Той бе прав. Турските фирми действително ни купуват. Те станаха собственици на много български предприятия и заводи след приватизацията им. Не се крият и намеренията да се изкупят и най-хубавата българска земя. "Потомците" на османските турци от средите на протурските националисти отдавна претендират, че населяват земите на своите предци. В това отношение те ще бъдат улеснени от евентуалната поправка на българската конституция, която ще даде право на чужденци да купуват обработваема земя. Прогнозите са, че след покупката на тези земи в Североизточна България и Родопите, където живеят компактни маси тюркоезично население, българи мохамедани и роми-мюсюлмани, ще продължи политиката на турцизиране. Очаква се да се поставят искания за отделяне на закупените територии в Турска автономна република, с цел бъдещото й присъединяване към "майката-родина" - Турция.

Според турската национална доктрина принадлежността на дадена територия към една или друга страна се определя не от историческото є развитие, което е довело до сегашната є национална и държавна определеност, а от демографските фактори. В случая не историята и миналото на дадена страна и народ са определящи. Етническата монолитност на населението, обитаващо определена територия, дава основание на турските националисти да поддържат тезата, че тези земи са техни и принадлежат на Турция. Тази мракобесна, античовешка теза преди Освобождението на България бе налагана с огън и меч, с проливането на потоци човешка кръв и с избиването на стотици хиляди деца, жени, старци, само защото принадлежат към друга народностна или религиозна група и земите, където са се заселили, от дневни времена трябва да принадлежат на османската империя, а след това и на Турция. По този начин южната ни съседка реши въпроса с Източна Тракия през 1913 г., като изби няколко десетки хиляди българи, а други около 300 хил. бяха изгонени от своите родни огнища, за да не остане никакво българско население по тези изконно наши земи.

1915 г. пък влезе в историята на човечеството с турския геноцид над арменското население. За няколко години 1,5 млн. арменци бяха избити, за да бъдат завзети техните земи от новите турски заселници. С такава цел се извърши и масовото прогонване на гръцкото население от Турция. В този смисъл може да се разглежда и турската окупация на една част от Кипър, която бе обявена за Севернокипърска турска република, призната единствено и само от Турция. Чрез избиването и етническото прочистване на това християнско население, турците, които се заселиха в окупираните от тях земи, се стремят да утвърдят нейната бъдеща национална и териториална принадлежност като неделима част от Република Турция.

Турция и сега продължава да осъществява своята асимилационна политика, като използва богатия опит на османската империя. Никакви промени с идването на нови режими, правителства, президенти и политически партии не променят разработената стратегическа линия за спечелване на тюркоезичното население като "пета колона" в реализиране на великодържавните й интереси в България и на Балканите. Използвайки възможностите и помощта на ДПС и на мюсюлманската религия, вече не се внушава на протурските националисти и религиозни фанатици страх, несигурност и неверие към светлото бъдеще в България. По този начин се утвърждава основната теза на концепцията за "външните турци", съгласно която тюркоезичното население не бива да се изселва в Турция. То трябва да остане в България. Утвърждава се убеждението, че под ръководството на ДПС и с активното съдействие на мюсюлманските религиозни структури населението трябва да се бори за още по-големи и неограничени колективни права и свободи с крайната цел извоюване на самостоятелна турска автономна република.

Нов момент в реализирането на този стратегически замисъл се явява и безпрепятственото завръщане на една част от изселниците в Турция. Съгласно всички предишни изселнически спогодби след пристигането в Турция изселилите се наши граждани автоматично загубват българското си гражданство и придобиват турско. През 1993 г. едностранно нашата страна реши, че всички изселници, които са напуснали България след юни 1989 г., запазват българското си гражданство, независимо че са придобили и друго. Този акт, който с оглед интересите на България може да се определи като национално предателство, бе потвърден и от бившия министър-председател Иван Костов, който през 1998 г. пред изселниците ни в Бурса се изказа в защита на двойното гражданство. Сега Турция може да върне в България стотици хиляди бивши изселници. Те ще бъдат толкова българи, колкото е необходимо, за да бъдат обосновани исканията на Турция и на протурските националисти у нас за създаването на самостоятелна турска автономна република.
 
За разузнаването на южната ни съседка те са генерална репетиция преди отцепването на Турска автономна република Майските събития през 1989 г., предшествали т.нар. "голяма екскурзия", са ръководени от турското разузнаване (МИТ). Няколко десетки протурски националисти, членове на нелегални групи, агенти и емисари на турските разузнавателни и подривни служби, занимаващи се с шпионска, терористична и друга диверсионна дейност, успяват да увлекат значителен брой най-обикновени хора от тюркоезичното население и българомохамедани в протестни демонстрации и сблъсъци с органите на реда. В резултат на това са дадени човешки жертви.

Турция умело използва създадените негативни чувства и настроения сред част от това население в резултат на смяната на имената. МИТ постига изненадващи даже и за нея резултати от подривната си дейност. Разузнавателната централа успява да осъществи своята стара мечта за непосредствен много остър кървав сблъсък между част от тюркоезичното население и органите на властта в България.
При подготовката и провеждането на майските събития участват отделни български опозиционни групи и дисиденти като Независимото дружество за правата на човека, профсъюза "Подкрепа" на д-р Константин Тренчев и др. За да се привлече вниманието на Парижката конференция по Хелзинкския процес се създава т.нар. "Мюсюлмански стачен комитет", който обявява гладна стачка. Чрез "Свободна Европа", "Би Би Си" и турските радиостанции световната общественост е информирана за нарушените права на тюркоезичното население в България.

Във връзка с майските събития д-р Тренчев твърди: "Чувал съм от по-рано, че Ахмед Доган е координирал цялата акция от затвора. Това може да е вярно за събитията в Северна България, но пак повтарям ­ капсул-детонатора го гръмнахме ние. Искам тази истина да се знае… Доган е бил силно ограничен във възможностите си в затвора тогава."

През 1994 г. пред разградския в. "Гледище" Доган заявява: "Аз съм най-големият виновник за майските събития през 1989 г. и ми става мъчно понякога, че някои хора искат да го оспорят. Но е факт, че на моята съвест лежат девет жертви…"

Първият протест е организиран в Джебел на 19 май 1989 г. Представителите на тюркоезичното население издигат подсказаните им от техните лидери лозунги в защита на "перестройката" и във възхвала на Горбачов, както и искане да им се върнат имената, езика и да им се осигури възможност за свободно изселване. Този митинг, за разлика от другите, преминава без нарушаване на реда, без сблъсък с органите на властта и без унищожаване на имущество. Протестиращите се разотиват мирно, необезпокоявани от МВР.

Изборът на другия регион, където се организират протести ­ Североизточна България, също не е случаен. Там живее компактно тюркоезично население. Много отдавна разузнаването на южната ни съседка го определя като най-подходящото място за обявяване на бъдещата Турска автономна република. Това е и една от основните задачи, които си поставят повечето от разкритите там нелегалните групи и организации.

В първата демонстрация в Североизточна България участват около 50 души от с. Присто, Варненска област. До пристигането на протестиращите в с. Каолиново техният брой нараства на 5 000 души. Демонстрантите са силно възбудени. Те са въоръжени с ножове, камъни и сопи. Някои от тях се нахвърлят срещу войниците от Вътрешни войски и милиционерите и влизат в ръкопашен бой. Още в началото един служител на МВР е тежко ранен, а войник от Вътрешни войски е пребит с камъни. По-леко ранени са и други войници, милиционери и демонстранти. Един 40-годишен шофьор е приет в болница припаднал и прегазен от тълпата. По-късно той умира. При аутопсията се установява, че е починал от инфаркт. След майските събития ДПС го обявява и почита като жертва, убит от МВР.

На следващия ден ­ 20 май, в с. Тодор Икономово има турска сватба. Разиграва се истински екшън. Сватбарите се организират и нападат намиращите се в селото 19 милиционери и офицери от групата за бързо реагиране. Униформените правят кордон и бавно отстъпват към служебния джип, в който се намира оръжието на групата ­ автомати с оптически мерници и боеприпаси. Те предупреждават напредналите, че ще стрелят. Дори произвеждат няколко изстрели във въздуха. Въпреки това сватбарите настъпват. Някои от тях дори успокояват останалите, като им казват да не се страхуват, тъй като служителите от МВР нямат патрони. Намирайки се в безизходица, служителите от МВР стреляли в земята. Трима от протестиращите загиват от рикуширалите куршуми.

След аутопсията се установява, че убитите и ранените имат рани от гръдния кош надолу, но не и в гърдите и главата. Всички извадени куршуми от телата са сплескани, което означава, че са от рикушет. Тоест никой от милиционерите не е стрелял на живо. Това не пречи по-късно събитията в с. Тодор Икономово да се определят като "кървавата сватба" и всяка година лидерите на ДПС поднасят цветя пред паметната плоча на загиналите, като подчертават жестокостта на властите и героизма на жертвите по време на майските събития.

МВР разполага с проверени данни, че на 27 май в Шумен се подготвя провеждането на най-голямата демонстрация. Има заплахи за терористични актове срещу базата на "Петрол", газостанцията на "Балканстрой" и хлебозавода "П. Волов". Въпреки взетите мерки около 2 000 души се събират на кооперативния пазар и влизат в сблъсък с органите на реда. В лека кола с варненска регистрация предварително са докарани сопи, с които протестиращите започват ръкопашен бой. От високите етажи на някои от блоковете по протестиращите политат саксии и буркани с лютеница. От тези протести няма убити. Само един служител на МВР е прободен с нож от участник в демонстрацията. Радиостанцията "Гласът на Турция" обаче непрекъснато съобщава, че в Шумен са станали най-големите демонстрации, но все още нямали точна информация за многото убити и ранени.

Една от целите на турското разузнаване по онова време е чрез провокираните майски събития да се провери как ще реагира тюркоезичното население при подобна обстановка. Най-важното е да се изясни дали то ще отиде към възможно най-острия сблъсък с органите на властта, като се пролее кръв и се дадат повече жертви. По този начин пролятата кръв би издълбала най-голямата пропаст и етническата омраза между турци и българи. Според замисъла на МИТ тези събития са генерална репетиция за евентуални бъдещи по-остри протестни действия, бунтове и сблъсъци. Осъществяването им обаче трябва да стане при благоприятни възможности за извоюване на така мечтаната от южната ни съседка Турска автономна република. С провокираните събития МИТ си поставя и задачата да провери каква ще е и реакцията на българските власти и ще се вземат ли по-твърди мерки при подобни демонстрации и бунтове.

Десет години след майските събития при откриване на конференцията по този повод Доган заяви: "Точно преди 10 години България беше изправена пред прага на гражданската война. От 20 до 30 май 1989 г. трябваше да се организират мирни демонстрации и манифестации и митинги в цялата страна. Но още първите протести показаха,че властта е шокирана от реакцията и че насилието може да създаде условия вълната на недоволството да излезе извън контрол. Това се прояви особено силно след първите жертви на майските събития…Само няколко месеца след като мина първоначалният шок в различни райони на страната започнаха да никнат нелегални структури, които си поставиха различни цели, част от които имаха и терористична насоченост."

Въпреки многото лъжи, клевети и дезинформация майските събития от 1989 г. вече са история. Но при една нова провокация днес подобни събития могат да имат още по-опасни последици. Не е изключено те да доведат до етнически сблъсъци и война, подобна на тази в бивша Югославия. Остава ни само надеждата, че българското турско население няма да допусне повторно такива събития, които ще застрашат мира, сигурността, целостта, независимостта и бъдещето на България.
Българите-християни, загинали във “възродителния процес” 20 години мълчим и не говорим за събития, които оставиха рани в душата ни и отнеха живота на невинни хора


Райна Бозукова ­ на 64 години, Стефан Атанасов ­ 13 г., Георги Цветков ­ 12 г., Николай Генков ­ 63 г., Стилян Иванов ­ 60 г., Яворка Петрова ­ 38 г., Емил Николов ­ 40 г.

Чувал ли е някой тези имена, знае ли съдбата на тези българи? Едва ли. Към тях ще добавя и едни други имена: Христо Бенков ­ 60 г., Верка Ганкова ­ 54 г., Венета Цанова ­ 35 г., Василка Найденова ­ 45 г., Мирияна Петрова ­ 14 г., Василка Недялкова ­ 40 г., Марин Недялков ­ 44 г., Бонка Найденова ­ 15 г., Метка Василева ­ 38 г.

Първите са на българите, които загинаха във влака за Бургас вследствие на терористичен акт на 9 март 1985 г. А другите са получили тежки, средни и леки телесни повреди от същия взрив, поставен умишлено във вагона за майки с деца. Сред жертвите са четири деца, две от които ­ мъртви.

Президентът и председателят на парламента допуснаха държавните институции да не почетат паметта на българите, станали невинни жертви на терор преди 10 години.

Жертви на тероризъм от страна на български мюсюлмани дадоха и българи-християни. Десет години по-късно паметта на никого от тях не е почетена от държавни институции, никой от тези българи, жертви на терор, не получи преклонение. Имената им не са изписани на паметни плочи. Оживелите са в неизвестност със спомена за изживения ужас.

В същото време коалиционният партньор на управляващата НДСВ ­ ДПС с лидер Ахмед Доган, всяка година прави митинги и възхвалява авторите на терористичните актове. То не беше чешма, то не бяха празненства. И ако някой не е доразбрал ­ честванията не се правят в друга държава, а в България ­ държава, дала немалко жертви при терористичните актове на български мюсюлмани. И ако председателят на парламента мълчи от криворазбрана коалиционна лоялност, а и от незнание, то необяснимо е мълчанието по темата на държавния глава, депутатите и други политици извън парламента.

Вероятно за да е в крак с традицията, президентът на Република България Георги Първанов започна да раздава на кило ордени в рамките на мандата си. В раздаването той толкова се увлече, че закичи и лидера на ДПС Ахмед Доган ­ същият, който приветства делата на български мюсюлмани, отнели живота на немалко българи-християни. Терористични актове, които безспорно са били направлявани и инспирирани тогава от Турция. Тероризъм, който включва: анонимни писма със заплахи за извършване на престъпления, палежи, терористични актове за жп катастрофи, в чакални, аерогара, обществени места, поставяне на турски национален флаг, разливане на препарат за растителна защита в шахта с питейна вода в различни селища на страната. При тези актове на терор загиват и Мустафа Шентюрк на 13 г. от Турция, ранени са Мариам Дедеян ­ арменка, Биназ Шентюрк също от Турция, на 16 г. При тероризма смъртта и осакатяването не подбират нито етноса, нито религиозната принадлежност на жертвите…

Лидерите на ДПС никога не са крили, че движението им е наследник на турското националноосвободително движение в България. Ето цитат от негова Декларация, на която едва ли някой е обърнал внимание: "Заклевам се в кръвта на нашите жертви, в сълзите на нашите майки, че ще запазим честта и славата на турския народ." (Из книгата на един от офицерите на ДС, който пряко се е занимавал с терористите и залавянето им.) Днес ДПС е пратило тази Декларация в миналото и се надява да бъде забравена, тъй като в годините то променя своята идеология от етническа защита към либерализъм.

Не може да се проповядва етническа омраза, въпреки че е твърде спорно как една общност, изповядваща исляма, определи с течение на времето по вероизповеданието си своя етнос. Смехотворен и твърде закъснял е опитът да се подхвърля и публикува стар доклад на Държавна сигурност за т.нар. възродителен процес. Днес никой не отрича миналата принадлежност на ДПС-лидери към БКП (партията, която взе решение за смяна на имената на българските мюсюлмани, без да се съобрази с каноните на религията им). Никой не отрича и принадлежността на ДПС-лидери към Държавна сигурност за периода, когато са сменяни имената на българските мюсюлмани. Остават дитирамбите, с които се величае етническият модел в България ­ ако изобщо може да се говори за етнически модел на изкуствено създаден етнос въз основа на религията му.

Дали е било възможно да избухне гражданска война след смяната на имената, както бе тиражирано за пореден път? И това се оказва куха конструкция, тъй като българските мюсюлмани изчакват пет години след преименуването, за да започнат да недоволстват. Наченало се е с тероризъм, саботажи, подривна дейност, жертви, за да се стигне до желание за изселване. Пет години закъснява "недоволството", но вече инспирирано от Анкара и МИТ (турското разузнаване). Анкара нарича открито българските мюсюлмани "нашите сънародници". Що се отнася до смешното и нелепо словосъчетание "български турци", със същия успех би могло да се говори и за "български македонци". Разликата в използваната терминология е, че "български македонци" не се употребява, тъй като се знае, че става дума за българи. И тук е занемарен проблемът ­ как българските македонци са българи, а българските мюсюлмани са български турци. Проблем, твърде удобен както за стратезите на промяната и завършилия преход, така и за учени историци, експерти по международно право. Най-правият път в двустранните отношения е равенството. В този смисъл българските мюсюлмани в Турция, които са "наши сънародници", в Турция могат да са само и единствено турски граждани.

Защо отново се спори за етническия модел?

Последните изявления на лидери на ДПС и шумът, който вдигат около движението си, могат да се обобщят в думите на заместник-председателя на Народното събрание и депутат от ДПС Юнал Лютфи: "Коалицията ДПС и НДСВ е успешна коалиция и няма причини ДПС да не желае да продължи да работи до 2010 година."

Не е новост за българския политически живот политиците да решават проблемите си, яхвайки една толкова деликатна тема като етническия модел. Направи го Иван Костов, за да легитимира новата си партия, отговориха му в хор от ДПС. "Българският етнически модел е продукт на цялото българско гражданско общество. ДПС е политически субект, без който този модел не можеше да се осъществи и да се разгърне. Движението успя да преобразува болката от възродителния процес във воля за обща държавност ­ това е заслугата на ДПС", каза още заместник-председателят на парламентарната група на движението Лютви Местан. Така Местан отново потвърди, че ДПС е политическа сила, възникнала противоконституционно, на етническа основа, а Костов реши, че българите са забравили как се извиняваше на изселниците в Турция за смяната на имената им.

Иван Костов се оказа поредният бивш български премиер, който загърби жертвите на терористичните актове на български мюсюлмани ­ българските християни. Едва ли някой се съмнява днес в политическата неграмотност на бивши премиери, президенти, народни представители за това, че жертви е имало и сред българите-християни. Неграмотност, незнание и загърбване на паметта на тези деца, жени и мъже. "Българският етнически модел ще обогати ценностната система на ЕС, заяви Местан и припомни, че моралната присъда срещу "възродителния процес" вече е произнесена. Но това е едната страна на събития, дали невинни жертви и сред християни, и сред мюсюлмани. Морална присъда за жертвите българи-християни не е произнесена, а те далеч не са по-малобройни от мюсюлманите. Сочат го цифри в архивите на МВР.

Зорко се следи от съседна Турция да се спазват правата на българите мюсюлмани, въпреки че именно там те могат да се определят единствено и само като турци. Впрочем, така ги нарекоха с времето и новоизлюпени политици и политолози и в еднонационална България.

Остава открит обаче въпросът: кой ще защити правата и паметта на българите-християни в родината им от политици, политолози и чужди електронни и печатни издания? Как най-сетне ще бъде загърбена слугинската им позиция да правят поклони за сметка на паметта на невинни жертви? Докога ще разрешаваме политически мъже да делят паметта на загиналите български граждани от тероризъм? Не е ли позорно да се разграничават удобно жертвите на едни и същи исторически събития, като едните се почитат, а другите ­ пренебрегват?
 
Един ден Булгаристан ще е наш, само че този път ще го купим, обявява пред сънародниците си бившият президент и премиер на Турция Веселин Божков*   От десет години насам ДПС организира шумни тържества в памет на тримата атентатори от терористичната група "Ние", разстреляни през 1989 г. Групата е автор на най-кървавите диверсионни актове в новата ни история. Членовете на терористичната организация взривяват чакалнята на жп гара Пловдив, паркинга пред летище Варна, вагона за майки с деца на влака Бургас-София до гара Буново и сладкарница в хотел "Сливен" в едноименния град. Убити са 8 души, между които и деца, а 73 са осакатени и обезобразени за цял живот.

В тяхна чест през 1993 г. Ахмед Доган открива чешма-паметник в село Трънак, Бургаско. Лидерът на ДПС обяви детеубийците за герои и ги нарече "борци за права и свободи". Така една управляваща в момента партия, която претендира за лидерство на българския етнически модел, погазва паметта на невинно загиналите жертви от тероризма.

Няколко години преди т. нар. възродителен процес появата на подобни терористични групи бе обоснована и мотивирана от доктрината "Йозал". И до ден-днешен тя е в сила.
Амбициозният и талантлив икономист от кюрдски произход Тургут Йозал, след като завършва висшето си образование и дълго години живее и работи в САЩ, става министър-председател на Турция. Йозал заема този пост непосредствено след военния преврат от 1980 г. Той разработва доктрина, която предвижда провеждането на икономическа, политическа и пропагандна инвазия, насочена към териториите на бившата Османска империя. Въз основа на доктрината "Йозал" се изгражда новата военна програма на Турция, съгласно която турската армия трябва да защитава националните интереси не само на собствената си, но и на чужда територия. С нея се загърбва обявената на 3 март 1923 г. от Кемал Ататюрк "Турска национална доктрина - мир в страната, мир в света", която предвижда Турция да се изгради през следващите десетилетия като една съвременна светска държава.


Турската армия може да провежда военни операции в съседни близки и далечни страни, ако бъдат застрашени националните интереси на южната ни съседка, предвижда доктрината, изработена от Тургут Йозал.
Снимка: "Монитор"

Доктрината "Йозал" утвърждава възможността турската армия да провежда военни операции в съседни, близки и далечни страни, там където Турция прецени, че са застрашени националните й интереси. Тази агресивна военна доктрина, зад която стои една от най-големите армии в света, реално застрашава съседните на Турция страни при всеки евентуален военен конфликт в региона. На практика това означава, че когато пожелае при благоприятна вътрешна и международна обстановка, Турция може да провокира подобен етнически конфликт в нашата страна и в "защита правата и свободите" на тюркоезичното население да се ангажира в провеждането на военни операции на българска територия.

До 10 ноември 1989 г. това не можеше да стане, защото зад нас беше Варшавският договор и преди всичко армията на СССР, от която Турция изпитваше панически страх. По всяка вероятност след като вече сме членове на НАТО, Турция няма да посмее чрез военна сила да осъществи своите великодържавни намерения по отношение на нашата страна. Това не означава, че надвисналата над България опасност, застрашаваща нейната сигурност, цялост и бъдеще, е отминала. С помощта на протурските националисти, много от които навлязоха в структурите на ДПС, Турция може да се ангажира в конкретни действия за превръщане на България в стария Дунавски вилает, ако политическите сили у нас не предприемат своевременни решителни мерки за пресичане на тази подривна дейност.

Не ще и дума, че видният турски държавник, политик и ислямист Тургут Йозал твърдо отстояваше стремежа на Турция да възроди господството си както на Балканите, така и на една огромна територия от съвременния свят. Ако съдим от неговите думи, той е виждал отново така мечтания "Дунавски вилает" от времето на турското робство, обхващащ границите на съвременна България, като част от бъдеща Велика Турция. На форум на неговата Отечествена партия през 1991 г. Йозал заявява: "Един ден Булгаристан ще бъде наш, само че този път ще го купим". Той бе прав. Турските фирми действително ни купуват. Те станаха собственици на много български предприятия и заводи след приватизацията им. Не се крият и намеренията да се изкупят и най-хубавата българска земя. "Потомците" на османските турци от средите на протурските националисти отдавна претендират, че населяват земите на своите предци. В това отношение те ще бъдат улеснени от евентуалната поправка на българската конституция, която ще даде право на чужденци да купуват обработваема земя. Прогнозите са, че след покупката на тези земи в Североизточна България и Родопите, където живеят компактни маси тюркоезично население, българи мохамедани и роми-мюсюлмани, ще продължи политиката на турцизиране. Очаква се да се поставят искания за отделяне на закупените територии в Турска автономна република, с цел бъдещото й присъединяване към "майката-родина" - Турция.

Според турската национална доктрина принадлежността на дадена територия към една или друга страна се определя не от историческото є развитие, което е довело до сегашната є национална и държавна определеност, а от демографските фактори. В случая не историята и миналото на дадена страна и народ са определящи. Етническата монолитност на населението, обитаващо определена територия, дава основание на турските националисти да поддържат тезата, че тези земи са техни и принадлежат на Турция. Тази мракобесна, античовешка теза преди Освобождението на България бе налагана с огън и меч, с проливането на потоци човешка кръв и с избиването на стотици хиляди деца, жени, старци, само защото принадлежат към друга народностна или религиозна група и земите, където са се заселили, от дневни времена трябва да принадлежат на османската империя, а след това и на Турция. По този начин южната ни съседка реши въпроса с Източна Тракия през 1913 г., като изби няколко десетки хиляди българи, а други около 300 хил. бяха изгонени от своите родни огнища, за да не остане никакво българско население по тези изконно наши земи.

1915 г. пък влезе в историята на човечеството с турския геноцид над арменското население. За няколко години 1,5 млн. арменци бяха избити, за да бъдат завзети техните земи от новите турски заселници. С такава цел се извърши и масовото прогонване на гръцкото население от Турция. В този смисъл може да се разглежда и турската окупация на една част от Кипър, която бе обявена за Севернокипърска турска република, призната единствено и само от Турция. Чрез избиването и етническото прочистване на това християнско население, турците, които се заселиха в окупираните от тях земи, се стремят да утвърдят нейната бъдеща национална и териториална принадлежност като неделима част от Република Турция.

Турция и сега продължава да осъществява своята асимилационна политика, като използва богатия опит на османската империя. Никакви промени с идването на нови режими, правителства, президенти и политически партии не променят разработената стратегическа линия за спечелване на тюркоезичното население като "пета колона" в реализиране на великодържавните й интереси в България и на Балканите. Използвайки възможностите и помощта на ДПС и на мюсюлманската религия, вече не се внушава на протурските националисти и религиозни фанатици страх, несигурност и неверие към светлото бъдеще в България. По този начин се утвърждава основната теза на концепцията за "външните турци", съгласно която тюркоезичното население не бива да се изселва в Турция. То трябва да остане в България. Утвърждава се убеждението, че под ръководството на ДПС и с активното съдействие на мюсюлманските религиозни структури населението трябва да се бори за още по-големи и неограничени колективни права и свободи с крайната цел извоюване на самостоятелна турска автономна република.

Нов момент в реализирането на този стратегически замисъл се явява и безпрепятственото завръщане на една част от изселниците в Турция. Съгласно всички предишни изселнически спогодби след пристигането в Турция изселилите се наши граждани автоматично загубват българското си гражданство и придобиват турско. През 1993 г. едностранно нашата страна реши, че всички изселници, които са напуснали България след юни 1989 г., запазват българското си гражданство, независимо че са придобили и друго. Този акт, който с оглед интересите на България може да се определи като национално предателство, бе потвърден и от бившия министър-председател Иван Костов, който през 1998 г. пред изселниците ни в Бурса се изказа в защита на двойното гражданство. Сега Турция може да върне в България стотици хиляди бивши изселници. Те ще бъдат толкова българи, колкото е необходимо, за да бъдат обосновани исканията на Турция и на протурските националисти у нас за създаването на самостоятелна турска автономна република.



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 2251378
Постинги: 1377
Коментари: 660
Гласове: 1435
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930