Блогът на jivko1128 :: АРХИВИТЕ СА ЖИВИ, ПРОЧЕТИ ЗА МИНАЛОТО

Престъпленията на комунистическата ДС
срещу българския народ (1944-1989)
Веселин Ангелов През първия етап от своето развитие (1944-1948) ДС се изгражда по съветски образец. Вербуват се и слухтят навсякъде над 30 000 секретни сътрудници. С тяхно съдействие са осъдени и ликвидирани останалите видни политически противници, ликвидирани са опозиционните партии. Затворите и концентрационните лагери са препълнени с "народни врагове", броят на които в края на 1948 надминава 25 000 души.
Особено разрушителни са ударите, които ДС нанася върху Българската православна църква чрез внедрените в нейните среди доносници. Най-будните й сановници са убити, осъдени, заточени.
Със съдействието на новосъздадената комунистическа Държавна сигурност над 300 българи са предадени на македонските власти и са избити само заради това, че са служили в българската администрация във Вардарска Македония през 1941-1944 г.
През периода ДС няма право да следи единствено окупиралите страната ни съветски войници и служителите в съветското посолство. В края на 1948 г. тя отчита своя най-голям "успех" - почти пълното "смазване на класовия враг". Оставало само да се доунищожат последните му "останки".
Основна задача през втория период (1949-1955) е да се ликвидират "укрилите се врагове", включително и тези с партиен билет. Да я изпълни се заема съветският възпитаник Вълко Червенков, който продължава да усъвършенства ДС по съветски образец. За тази цел Сталин му изпраща цял полк "съветници" от КГБ начело с генерал Филатов. Това е време, през което в страната се вихри поредната втора, след димитровската, вълна на неописуеми издевателства над българщината и българския дух - вълко- червенковският комунистически терор. За запазване на властта му бдят нови 20 000 секретни сътрудници, причинили с доносите си доста неприятности на десетки хиляди български граждани. Лагерите за превъзпитаване на "класови" врагове се увеличават. За по-благозвучно ги наричат трудово-възпитателни общежития (ТВО). В тях непрекъснато се докарват вагони с "врагове". И тук заслугата е на ДС. Появяват се и нов тип оносници - т. нар. съкамерници, внедрявани в килиите по лагерите и затворите. Най-често за такива са служили провинили се комунисти и закоравели криминални типове.
Най-много през втория период от секретните сътрудници си патят т. нар. кулаци - противниците на насилственото коопериране. По признание на тогавашния вътрешен министър Г. Цанков броят на лагерниците към 1956 е над 20 000 души. С помощта на секретни сътрудници и с особена жестокост са ликвидирани горянските чети като форма на въоръжена съпротива срещу колективизацията.
Систематичното унищожаване на "класови врагове" чрез използването на съветската система за действие на секретни доносници не спира. Извършителите на серии престъпления към българския народ не се изморяват. Не се и засищат, затова търсят и намират "врагове" и в собствените си редици. По ирония на съдбата в лапите на комунистическата репресивна машина попадат и нейни създатели. Първи е Трайчо Костов - организаторът на масовите убийства непосредствено след преврата от 9.ІХ.1944 г., на т. нар. народен съд, на процеса срещу водача на обединената антикомунистическа опозиция в България Никола Петков и на още множество други престъпни деяния.
ДС разследва Костов, както навремето по негови указания разследва Н. Петков. Мъчат го същите следователи и по още по-садистичен начин. Като резултат от борбата за власт между отделните лагери в БКП през затвори и лагери преминават 1050 "трайчокостовисти". Виновна за това е тяхната ДС и създадените от самите тях доносници. И пак по ирония на съдбата сред репресираните от Червенковата ДС преобладават извършители на престъпленията от 1944-1948 г. комунисти.
Като "принос" на ДС от времето на Червенков трябва да се споменат и други нейни деяния, свързани с две емиграционни вълни. През 1950-1951 с активното участие на ДС и нейните информатори в Турция са прогонени 154 000 несъгласни с насилствените комунистически методи на управление и с кооперирането турци.
Второто масово емигриране засяга стотици български евреи, които след 1948 г. отиват в новооснованата израелска държава. Знае се, че мнозина от тях бягат, за да се спасят от българския комунистически "рай". Шокиращ е начинът по който ги "изпраща" Държавна сигурност. На комунистическото Политбюро са необходими долари, затова по тайните канали на ДС най-богатите евреи се принуждават да откупват своето емигриране с долари и злато. Компартията печели милиони долари.
Третият период от развитието на ДС (1956-1989) започва със свалянето на Червенков и възкачването на Тодор Живков начело на партията-държава по време на априлския пленум от 1956 г. И той не носи нищо добро на българския народ. Каквото Живков е видял от своите предшественици, това и прави. Просто продължава борбата срещу т. нар. недоубити, "неизкоренени издънки на класовия враг". Започва третата, живковска репресивна вълна отново от същата, уж "модернизирана" ДС.
След кратката и лъжовна "априлска пролет" идва ред на "хулиганите" и какви ли не още все измислени нови и нови "врагове". Възстановяват се старите и се откриват нови трудово-възпитател-ни общежития (ТВО).
Потресаващи са фактите за живота на лагерниците край Белене и Ловеч. Колко са убитите, и до днес не се знае. Знаят се само имената на някои от убийците - Спасов, Газдов, Гогов, Ръжгева, Цветков... Знае се само, че жертвите са служели дори и за свинска храна, че скитащи диви кучета са изравяли труповете на мъртвите. И какви ли не още гадости.
Учениците на Димитров и Червенков надминават своите учители. След краткия "отдих" от Ловеч и Белене идва ред на поредната масова вълна от насилия, в извършването на които отново водещата роля се пада на ДС и нейните доносници.

Нагоре

Тагове: миналото,