Блогът на jivko1128 :: Премълчаването за ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА- 4част

можело да бъдат предадени 89 души сред които бившите генарали Ганчо Иванов, Никола Ганчев и Констадин Чешмеджиев. В същия доклад се посочва, че след 9. IХ. 1944 в страната са изселени общо 7025 семейства с 24624 членове. След закриване на ТВО-Белене от 1 Указ за изменение на Закона за Народната милиция, публикуван в бр. 25/29. III. 1955 в "Известие на президиума на Народното събрание" се приема поправка за ТВО. С нея в трудово-възпитателно общежитие със санкция на министъра на вътрешните работи и главния прокурор се въдворяват за определен срок криминални престъпници, спрямо които наложените наказания не са изиграли възпитателна роля. На 4. VIII. 1956 Указ № 468 за някои права на Народната милиция претъпрява промяна. С парагараф единствен се приема, че милицията с разрешение на главния прокурор може да взима три вида мерки "спрямо лица, осъждани за престъпления срещу Народната република или такива, които с оглед на миналите и сегашните си антинародни прояви могат да съставляват опасност за обществения ред, спрямо рецидивисти, осъждани за престъпления против обществената и личната собственост, за разврат, подправка на документи и парични знаци, за насилие спрямо органи на властта или за хулиганство, както и спрямо лица, които нямат постоянно местожителство съзнателно отблягват да се занимават обществено-полезен труд или систематически скитат из страната". Трите мерки са: а) принудително установяване на друго местожителство за определен срок б) забрана за напускане на местожителството за определен срок в) настаняване за определен срок в ТВО, ръководено от МВР под надзора на прокуратурата. Срокът за престояване в ТВО се определя от министърът на вътрешните работи и главния прокурор. Три години по-късно, през 1959 последната точка от указа ще се използва от МВР като законово основание за изпращане на "хулиганите" в секретния лагер край Ловеч. Въпреки,че няма реална опасност в България да се случат събитията от Унгария през 1956 партията взима превантивни мерки и ТВО в Белене отново се превръща в политически лагер като е напълнено с опасните за комунистичските управници лица. Априлският племут от 1956, на който Живков затвърждава позициите си като първи секретар на ЦК на БКП от 1954, вече е минал. Следвайки ленинските принципи диктаторът поема твърд курс към "укрепване завоевания на социализма". С протокол "Б" №9 от 17. ХI. 1956 ПБ на ЦК на БКП взима решение за изселване от столицата на всички обществено опасни лица. В него е записано: "Да се въдворят в ТВО Белене най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи, настанили се на местоживеене в София и други големи градове". Стига се до датата 21. I. 1958, когато на заседание на ПБ на ЦК на БКП по доклад лично на Тодор Живков се обсъжда въпроса за засилване на борбата против хулиганските прояви. Решението буквално е следното: "С цел да се засили борбата против някои зачестили хулигански прояви политбюро счита за целесъобразно др. Георги Цанков (министър на вътрешните работи, б.а.) да организира въдворяването на принудителен физически труд отявлени и вредни за обществения ред хулигани, крадци, рецидивиски и други разложени елементи". През август 1959 при едно интервю с чуждестранни журналисти министър-председателят Антон Югов, заявява, че в България няма вече ТВО. Откровената лъжа, тъй като лагерът в Белене е работил с пълна пара, е могла дА предивика негативни външнополитически последствия, събира спешно партийната върхушка, която решава незабавно да бъдат освободени по голямата част от въдворените в Белене. Това става с Исторически портал на България решение от 27. VIII. 1959 политбюро в състав Тодор Живков, Иван Михайлов, Георги Цанков, Димитър Ганев, Вълко Червенков, Димитър Димов, Младен Стоянов, Станко Тодоров и Пенчо Кубадински като е прието да се освободят всички 276 политически и 981 за криминални прояви. В ТВО остават 166 лица, определени като непоправими рецидивисти. На същото заседание от 27 август вътрешният министър Георги Цанков в строго секретен доклад посочва какво трябва да стане с тези останали 166 рецидивисти.Той излага пред политбюро решението, "че за по-правилното и по-ефективно воденеводене на борбата срещу криминалните рецидивсти и хулиганите е целесъобразно да се разреши сега - временно МВР в отделни случаи за лица по много прецизна оценка, които са станали нетърпими за обществото поради многобройните нарушения от тяхна страна на спокойствието на гражданите, да ги изпраща на принудителен физически труд в отделни обекти като каменни кариери и други подобни". В тази връзка той предлага на политбюро неосвободените до тогава 166 лица от Белене да останат на тежък физически труд. Въпреки, че няма открито решение на ПБ на ЦК на БКП и прокуратурата през 1990 приема, че политбюро не е взимало такова, предложението на вътрешния министър Цанков в действителност е изпълнено. Въпросните 166 непоправими рецидивисти поставят началото на лагера край Ловеч. Него МВР формира като Трудовата група-Ловеч, филиал на ТВО-Белене с щатен състав 7 офицери и 83 старшини - охрана и надзиратели. 40 години по-късно се разбира, че съдба на заточените край Ловеч е решена с благословията на Тодор Живков след предварителен разговор на министър Георги Цанков лично с диктатора.Затова свидетелстава неизвестена и непубликувана досега стенограма от заседанието на политбюро от 5. IV. 1962, когато вече скандалът с лагера тресе партията и ПБ на ЦК решава да го закрие. Изказването на Георги Цанков показва, че още през 1959 Живков е бил информиран за новия лагер: "През 1959 ние разгледахме обстановката в страна и дойдохме до заключението, че не ще може да държим лагера Белене. Говорихме с др. Живков няма ли да е разумно да закрият този лагер. Ако има хора, които са непоправими, да се пратят в затворите. Белене остана за усложнено време. Ставаше въпрос за една група от 500-600 души - какво да ги правим? Дали да ги пуснем и да започнем да ги гоним наново или да ги изолираме някъде. Тогава решихме да открием една кариера в Ловеч, където да приберем тези хора и да ги превъзпитаваме чрез тежък физически труд". Петър Гогов: Изпълнявахме само устни заповеди на Мирчо Спасов Първите лагерници са настанени в няколко бараки останали от младеж Ловеч-Троян. Лагерът се намира вдясно по посока Троян при разклона за с. Хлевене. Първият шеф на Трудовата група-Ловеч (ТГ), но за кратко е е полк. Иван Тричков, началник на Белене. Преди лагера да започне да функционира той нарежда на Петър Гогов, тогава зам.-началник на Белене да преведе в кариерата в Ловеч оставените в закритото ТВО затворници. Първата група от 20 души е изпратена с Цвятко Горанов да подготви помещенията. След 20 дни и Гогов заминава за Ловеч с останалите.Бившият лагерник Тодор Минков от София, задържан през 1957 по време на една от "хулиганските" акция и изпратен в Белене без съд и присъда, е сред първите, които са изпратени в Ловеч. Като дата на заминаването за новия лагер в показанията си той посочва 10. IХ. 1959: "Вкараха ни в дъгла барака с нарове на два етажа. Още първата вечер ни биха милиционери. На другия ден ни закараха на мястото на бъдещата кариера да къртим камъни и с бягане да ги носим на 150-160 м., където ги струпвахме на камари. При бягането минавахме по коридор от милиционери, които от двете страни ни биеха с тояги. Побоят командваше капитан Горанов, той също биеше..." Първата група от новопристигнали лагерници н месеца край Ловеч вече има около 1000 души. При идването на нови въдворени под командването на Горанов се е изпълнявал специален "ритуал", приет като традиционен за лагера - старите са строявани на плаца в шпалир и им е било заповядвано да бият с тояги новодошлите. Който не е изпълнявал също е получавал тояга. Сутрин денят е започвал към 4-5 ч. без значение от на кариерата, където работихме до късно през нощта, защото много хора не можеха да си изкарат нормите", спомня си лагерникът Тодор Минков. Почивка се е разрешавала само на обяд за един час. Товаренето на влаковата композиция е трябвало да се извърши за 5-10 мин. Дневната норма за мъжете е била между 8-20 куб. м. камъни. Всичко се е ивършвало на бегом. Храната обикновено се е била постна и предимно от зеленчуци - цвекло, зеле, спанак, бобена чорба, сутрин - студен чай с парченце мармелад. Дневната дажба от хляб е била около 700 гр. и се е давала наведнъж вечер като се е изяждала веднага. Къпането е ставало само в близката р. Осъм. Лагерниците са обличани в стари войнишки дрехи, били са въшлясали, а в бараките не е могло да се спи от дървеници и други паразити. Повече от година не е имало никакво лекарско обслужване. Бившият лагерник Нено Христов от с. Изворово, Старозагорско признава: "Никога през живота си не бях виждал гнойни рани по телата наe не са имали възможност да говорят помежду си, да поддържат контакт с външния свят, да предявяват претенции и оплаквания, запазят личното си достойнство и самочувствие на човешки същества. Още при постъпването в лагера, както и по време на целия престой в него, повечето от тях са били жестоко и в повечето случаи безпричинно бити с тояги и гумени маркучи... Условията на живот са носили известен белег на неоправдан садизъм..." Писменни разпореждания за режима в лагера не са давани. В показанията си всички от ръководството на ТГ сочат, че с действали единствено по усти указания на Мирчо Спасов. Началникът на лагера Петър Гогов признава при първия сразпит на 23. III. 1990: "Нормативни документи нямаше. Всичко се изпълняваше по устни заповеди на Мирчо Спасов.Здравен пунк се създаде през ноември 1961. Чакъров (Делчо Чакъров е началник на отделение "Въдворяване и хората, в които имаше червеи. Единственото нещо, което можеше да се направи бе да помолиш близките да уринират върху раните по гърбовете, за да заздравеят, други средства нямаше..." Назначената през юли 1990 от военната прокуратура лекарска експертиза, в която са ангажирани светилата на здравеопазването ни като проф. д-рСтойчо Раданов, ръководител катедра по "Съдебна медицина" на МА, прави потресаващи изводи: "Лагерницит изселване" при МВР, след него идва Семко Ковачев, б. а.)от София ми се обади да не правим свиждания. Разрешавахме колети с храна до 2 кг и до 100 лв. на месец. Къпането ставаше в неделя следобяд на реката - това бе заповед на Мирчо Спасов, устна по телефона. Той забрани болните да се изпращат в болница и разпореди труповете да не се връщат на близките.Аз лично съм присъствал на побой нанасян от Газдов и Горанов. Горанов ги биеше с бастун навсякъде, не гледаше къде удря. Много пъти съм му правил забележка да не бие хора, дори едни път му взех бастуна и го направих на парчета. Той после започна да бие с дъска. Газдов и той биеше комуто му падне, но повечето нареждаше на затворници да бият други задържани. Не съм констатирал дали след такъв побой е настъпила смърт на някой задържан. Окръжният началинк на МВР-Плевен Георги Аргиров ми каза, че който умре умре. Който остане жив остане и като излезе и види работник, да му сваля шапка. От него разбрах, че това указание е дадено от Тодор Живков, той го предал на Мирчо Спасов, който го казал на Аргиров, а той на мен". Цвятко Горанов Бановски, началник

Нагоре