Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2010 17:49 - АРХИВИТЕ СА ЖИВИ, ПРОЧЕТИ ЗА МИНАЛОТО
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 1925 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 01.05.2010 07:42


image


Българската мафия,  симбиоза между политическа власт,  икономика и престъпност.
"Контрабандните канали" в България - едно от средствата за финансиране на българските политически партии.  Случаят "Атия".  Случаят "Албанската сделка".  Ролята на митниците.


            Мафия,  в тесния смисъл на думата,  се означава организирана структура от групировки, които в нарушение на законите,  извършва високодоходоносни финансови операции. Мафията прониква в структурите на държавата и обществото и по този начин блокира противодействието срещу нея.  Като нарицателно име, "мафия" се нарича финансова и/или политическа групировка.  Твърде често границата между двете понятия се размива,  а нерядко легалните и нелегалните структури са пряко свързани  помежду си. Йерархичната й структура е скрита от погледа на обществото,  а на повърхността и се виждат само партии,  синдикати,  политически фигури,  висши държавни служители и проспериращи компании.
          Организираната престъпност в България  съществува още по времето на социалистическия строй и режим на Т. Живков. Действащите лица са висши партийни функционери и заводски директори,  които трупат печалби от кражби на държавна собственост. От друга страна,  съществуват обособени кръгове от професионални престъпници,  които снабдяват черния пазар, по-късно  - след 10 ноември - те се захващат с рекет и контрабанда. На следващия етап на хищническия капитализъм от постсоциалистически тип икономически ръководители,  висши функционери,  министри и обкръжението на  редуващите се премиери правят големите пари като превръщат държавните богатства в частна собственост.  
            С разпадането на бившия съветски блок и неговата икономическа организация (СИВ)  националните производствени мощности загубиха своите традиционни партньори и пазари. Последвалата икономическа криза и упадъкът на промишлеността и селското стопанство стимулираха незаконната търговия и контрабандните операции. Разпадането на наследените от комунизма правозащитни механизми, възникналият в резултат на това временен правен и институционален хаос  в съчетание с либерализацията на търговията,  направиха възможно и сравнително лесно осъществяването на нарастващ обем контрабандни операции . При тоталитарните общества контрабандата може да бъде осъществявана като държавна политика чрез използване на конкретни "канали",  организирани от службите за сигурност и други държавни структури, т. е.  държавата е организатор на незаконно пренасяне на стоки  през националната граница.
 

        "Контрабандните канали" в страната* надживяха политическите промени и катаклизми. "Контрабандните канали" бяха създадени от комунистическата държава и в частност от ДС,  за да обслужват трансграничната престъпност като по-висока степен на организираност. За съжаление доказателствата за тази престъпна дейност липсват. Това,  което е останало в наследство,  са разкази на анонимни участници в контрабандните канали и събитията тогава,  както и някои косвени доказателства.
          Известно е,  че в края на 70-те г.  в държавната монополна структура за износ но оръжие е създадена специална дирекция,  позната под името "скрит транзит". Нейната основна дейност е била контрабандата на оръжие за трети страни. Оперативното ръководство се е осъществявало от група служители от Второ главно управление на ДС. Освен за оръжие,  каналите се ползвали и за нелегално преминаване на терористи и за трафик на исторически ценности.  
          За улесняване на  на плащанията са били създадени редица задгранични дружества. Част от функциите на тези фирми,  през които пак контрабандно са били внасяни техника и технологии,  получени незаконно от западни фирми  е била и заобикаляне ограниченията на КОКОМ. На базата на контрабандни технологии у нас са се развивали цели отрасли от икономиката ни (този въпрос ще бъде разгледан в гл. 12).
         В края на 70-те г.  и началото на 80-те българските тайни служби създават прословутите "фирми-папки" в Австрия,  Швейцария, Лихтенщайн и на други места,  където са изнесени приблизително 6 млрд.  долара държавни пари,  които по-късно висшият елит на БКП-номенклатурата и самите разузнавателни служби са ги присвоили, т. е.  откраднали. Част от средствата  участват в приватизацията днес. В периода 1987 - 1989 г.  на отделни лица бе предоставен контролът над част от тези канали и огромни права да се разпореждат с фирмите под прикритие,  което ги превърна в техни естествени наследници и им позволи да отклоняват средства в лични сметки. По данни на МВР към началото на 1991 г.  България е притежавала над 250 фирми в Германия, Италия, Франция, Англия, Австрия, Индия и др. Това са дружества с ограничена отговорност и  акционерни дружества,  в които са били инвестирани около 160 млн долара. Данни от 1989 г.  сочат,  че стокооборотът им е за над 1, 1 млрд.  долара(!).  Отделно износът на българска продукция от задграничните дружества възлиза на повече от 600 млн.  долара.  Съдбата на тези фирми сега е неясна.
          След разпадането на тоталитарната система и последвалата я кадрова промяна при трансформирането на органите на ДС в периода 1990 - 1993 г.  МВР напуснаха или бяха съкратени хиляди полицаи,  които взеха със себе си голяма част от архива от досиета на агенти (използвани и за шантаж и изнудване),  връзки и механизми за заобикаляне на законите по границата.
          Ако до 10 ноември 1989 г.  ДС участваше в контрабанда за други страни или в транзитирането на наркотици и забранени стоки,  то след тази дата  и  в периода 1989 - 1991 г. ,  когато се създадоха благоприятни условия за стокова контрабанда,  предназначена за задоволяване на вътрешното търсене на голяма номенклатура от стоки,  същите контрабандни канали започнаха да се използват за всичко,  което може да се продаде в България. Заобикаляйки  плащането на мита,  акцизи и такси определена прослойка от бивши полицаи и партийни дейци се облагодетелстваха и акумулираха огромни финансови средства. Настъпилият в началото на 90-те г.  правен и институционален хаос в страната бе използван от бившите служители на секретните служби,  представители на висшата партийна номенклатура на БКП,  както и от членове на новия стопанско-политически елит,  освен за ограбване на държавните  предприятия и банки и за използване на връзките и възможностите на контрабандните канали. В България бяха внесени огромни количества кафе, цигари, алкохол, захар, горива и много други стоки  без държавата да получи никакви приходи от тях. Наследените връзки на бившите български тайни служби с някои терористични организации от Турция и Близкия изток се трансформираха в частни канали,  които работеха в полза на една или друга групировка,  обслужваща дадена партия. Съществуват стотици примери,  между които и скандалното разкритие за контрабандните операции във военната база Атия край Бургас.
            Случаят "Атия".   През 1993 г.  във военната база "Атия" беше разкрита контрабанда на цигари за милиони долари. Гръцкият кораб "Вати",  който е натоварил 4500 мастербокса от пристанище Бургас за Новоросийск,  прекосява залива и разтоварва стоката си във военната база на камиони,  които отново влизат в България. Чрез тази контрабанда държавата е ощетена с 1 милион долара от неплатени акцизи и мита. В основата на тази контрабанда е стоял бивш служител на ДС и сирийски гражданин от кюрдски произход,  агент на ДС до 1989 г.  и собственик на фирма,  регистрирана в Мюнхен през 1988 г. Тогавашния министър - председател Любен Беров направи изявлението,  че влизането на гръцкия кораб в базата вероятно е ставало срещу "някой и друг милион",  платени на когото трябва. И досега делото не е влязло в съда. Случаят "Атия" е класически пример за приватизиран контрабанден канал,  в който са замесени хора от държавната администрация и военното ведомство.
           Пак по същото време се осъществи и своеобразна интеграция на контрабандните канали в структурата на "сивата " икономика. Връзката между полулегалните икономически субекти и изявените престъпни структури  също бе осъществена от бивши служители на ДС,  а реализацията на контрабандния трафик се извършваше с помощта на  сенчести групировки. Паралелно с това през първата година на 90-те г.  се оформи и организираната престъпност - конгломерат от бивши служители на ДС и номенклатурни партийни и стопански дейци,  спортисти - борци, боксьори и др.  популярно известни като "мутри" и криминално проявени лица. Системата е следната: "бившите" източват държавните предприятия като застават на входа и на изхода (т. нар. Система на паяка),  докато "мутрите" започват бързо да трупат пари от трафик на крадени автомобили,  грабежи и рекет над дребни и средни бизнесмени.  При реализацията на трафика на крадени автомобили през границите "силовите" групировки  започват да изграждат паралелни контрабандни канали. Каналите често се дублират или в тях участват едни и същи лица от митническата и граничната администрация.
          През годините на ембаргото  по отношение на Югославия във връзка с конфликта в Босна и Херцеговина престъпните структури направиха своя голям удар още повече,  че правителството на Любен Беров (1993 -1995) не предприе нужните мерки за пресичане на  незаконното обогатяване на определена група хора. Нарушаването на петролното ембарго се осъществяваше отново под контрола на отделни служители и по схемите на бившата ДС.  През този период публична тайна бяха керваните от автоцистерни,  предвождани от полицейски автомобили до границата,  преминаващите тайно митницата на Драгоман влакови композиции,  танкерите,  които пътуваха към сръбското пристанище Прахово. По данни на Министерския съвет изнесени от тогавашния вицепремиер Ал. Божков на заседание на правителството на 13 май 1999 г.  по време на първото югоембарго са засечени над 400 крупни сделки с различни стоки за Югославия,  ощетили държавата с над 250 млн.  долара. В резултат на десетки случаи на контрабанда на горива са нанесени вреди за стотици милиони долари. Естествено,  такава мащабна контрабанда не е възможна без участието на хора от най-високите етажи на властта.    
           Безпроблемното преминаване на пратките през територията на България  е осигурявано от действащи и бивши служители на тайните служби. За да осъществяват сделките си силовите групировки също започнаха да използват създадените механизми

за нарушаване на ембаргото. Докато в първите години на 90-те  бившите служители получиха по наследство от партията-майка контрабандните канали,  силовите групировки ги приватизираха.
          Едновременно по осъществяване на пренасянето на петрол за Югославия,  се активизираха и традиционните оръжейни канали. През България преминават пратки с оръжие за Босна от Русия, Украйна и други бивши съветски републики. Пример за участието на българските тайни служби в тези канали  е скандалната "Албанска сделка".
          Случаят "Албанската сделка".  Тя беше реализирана с участието на двама служители на Министерството на отбраната и един служител на МВР. Сделката,  която е осъществена с помощта на македонските тайни служби и полковник от Албания,  е за 100 минохвъргачки и 10 000 мини. Детайлите по сделката  доказват класическата структура на държавен контрабанден канал,  в който са участвали тайните служби на три държави,  и  който е използван за лични цели. Шестте камиона,  натоварени с оръжие са прекосили безпроблемно границите на България, Македония и Сърбия строго охранявани от полицейски части. Щетите за държавата отново са за милиони долари,  а осъдени, естествено,  все още няма.   
         През последните години,  освен към традиционните акцизни стоки като цигари и алкохол,  към контрабандните канали се насочват и други високоликвидни продукти като захар и спирт. В средата на 1998 г.  МВР разкри механизмите за внос на захар за няколко български завода. Аферата стана известна под името "Бартекс",  наречена на фирмата за захар на групировката "Мултигруп". Вредите от действащия повече от пет години канал през бургаското пристанище са изчислени на 52 милиалда лева.
          Друг конкретен случаи е с българското производство на компактдискове след 1989 г. През 1996 г.  България е поставена на второ място след Китай в черния списък на американското правителство като рискова държава,  в която не се зачитат интелектуалните права. Експертите от САЩ,  ЕС и IFPI - Международната федерация на звукозаписната индустрия,  изчисляват,  че по това време у нас се произвеждат по 23 млн. диска годишно.  Има и друга информация,  че производствените мощности в страната надвишаваха 90 млн.  диска. Естествено, че подобни количества не могат да се реализират на вътрешния пазар,  от друга страна,  качеството на българските компактдискове беше много добро,  което ги направи търсени  и в чужбина.  В резултат на това  през 90-те години контрабандата с български компактдискове се превърна в едно от най-доходните пера на  незаконния бизнес.
           При всяка смяна на властта определен контрабанден канал губи политическата си подкрепа. Определени политически фигури контролират  икономическия елит на страната,  който е близък до една или друга партия. Най-опасната форма на взаимодействие между контрабандисти  и държавни служители е осъществяването на незаконен пренос на стоки,  които носи облаги за политическия елит на страната,  съответно и самия пренос е гарантиран с политически "чадър".  В тези случаи размерите на корупцията са такива,  че деянието се класифицира като"мегакорупция". Механизмът на експлоатация на старите контрабандни канали и на създаването на нови е чрез внедряване в митническата  администрация по границата на верни на партията хора. Повечето правителства  до април 1997 г.  бяха доминирани от БСП,  през този период не се наблюдаваше особено голямо текучество сред митническите служители. След поемането на управлението от ОДС бяха уволнени 377 митничари с мотив "съкращаване на щата",  а началниците на всички 16 районни митници - сменени.
         Десетгодишното протакане от Парламента на приемането на Закон за финансиране на партиите,  непрозрачността на събирането и изразходването на средства по време на предизборни кампании и издръжката на партийния апарат създават подозренията за съпричастност на всяко правителство към нерегламентирани начини за поддръжка на политическите субекти. Естествено,  че големи партии като СДС и БСП не се издържат само от членски внос. Българският политически елит има власт,  контролира държавната администрация и осребрява политическата си власт,  а с това придобива и икономическа мощ.
         В България се наблюдава следната закономерност: когато една партия падне от власт,  нейните структури само след няколко месеца обявяват фалит. Контрабандните канали са само едно от средствата за финансиране на българските политически партии.   
         През 1998 г.  ревизорът от Министерството на финансите Емил Димитров публикува 90-страничен ревизионен акт на митниците. В доклада на европейските наблюдатели Аткинсън и Гелерод се цитират изводите на ревизора Е. Димитров,  че сумите от "митнически измами,  основани на корупция на чиновници и фалшифициране на митнически документи,  са осигурили 560 млн.  долара през 1997 г.  и 700 млн.  долара през 1998 г. ".  Ревизионният акт на Емил Димитров обаче не бе приет от ръководството на Министерството на финансите. Впоследствие Е. Димитров бе подложен на силен натиск и подаде оставка като ревизор в Министерството на финансите*.
     ( бел.  - материал* по : Център за изследване на демокрацията ;2000 г. , София.  Анализи: корупция и контрабанда:мониторинг и превенция
)



Тагове:   миналото,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 4399214
Постинги: 1901
Коментари: 943
Гласове: 1926
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031