Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2010 18:31 - АРХИВИТЕ СА ЖИВИ, ПРОЧЕТИ ЗА МИНАЛОТО
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 2321 Коментари: 0 Гласове:
1



image

"Успехите на реформата на СДС"
Плащанията по външния дълг.  Ценовите удари (шокове) срещу спестяванията и доходите на българския народ : януари - март 1991 г. ; януари - март 1994 г. ; януари - март 1997 г.  - удобна форма политическия елит да легитимира своя грабеж.  Мощният сектор на икономиката в сянка.  На колко милиарда лв.  се изчислява оборотът на "сивата" икономика? Защо и как БНБ загуби 1 милиард долара?Как се разминава "успешната" синя власт с действителността. Здравното осигуряване - абсурдно и нерационално като организация.  Резултатът от " успешната" синя власт и "успехите " на правителството на Костов.  Кои трябва да  бъдат приоритетните направления в международната ни активност и външна политика?


           Управляващият политически елит живее във виртуален свят на субективни злокачествени илюзии,  който не почива на нищо,  освен на себе си,  отдалечава се от всяка реалност,  освен от собствената му фиктивна,  паянтова и въображаема,  безкрайно усложнявана от виртуални реформи,  които четири години се гонят с вятъра,  но вече са гарантирали нашето светло и демократично европейско бъдеще. Свят,  халюциниращ  до такава степен,  че чак става поетичен. Понякога управляващите обявяват за голям успех всеобщата разруха и унищожение. Това показва колко търпелива и толерантна може да бъде природата към политици,  на които е сбъркан генетичния код.  
          В главите на нашите управляващи розовите пантери си скачат свободно и на воля,  и те не искат да видят каква е реалността днес. Реалните проблеми на обществото и истинската реалност,  а не тази която те виждан през розовите си очила,  и която поради загуба на здрав разум те разкрасяват,  за да покажат на седем милиона наивници колко незаменимо и велико са управлявали. Какво значат там някакви си оценки и коментари на авторитетни западни анализатори (например  Financial Times),  които са категорични,  че България е в състояние не на криза,  а на катастрофа и хаос? Абсолютно нищо. Важно е да се убеждават избирателите,  че няма алтернатива в управлението и занапред. Голяма работа,  че медиите са настроени на негативна,  дори и на подигравателна вълна,  а реалността,  която се наблюдава от фактите на масовото всекидневие е съвсем,  съвсем  различна.  
           Сега цялата държавна пропагандна машина е пусната на пълен ход,  за да убеди електората,  че тъпченето и затъването на място през последните четири години е стабилизацията,  след която ще последва невиждан растеж. Разпенените пропагандисти на властта са превърнали буквално в мантра фразата "успехите на реформата".  Живеем в ерата на реформите и въпреки това трябва да бъдем много предпазливи,  когато използваме думата "реформа". Тя е интересна дума,  но няма да припомням какви реформи е направил и провел Хитлер. Предполага се,  че те се опитват да направят живота по-добър. Не трябва да използваме тази дума. По уместно е,  и препоръчвам,  да говорим за промени.
             На народа се внушава и доказва,  че през последните 4 г. са осъществени решаващите успешни стъпки,  т. е.  такива структурни и законови промени,  чрез които ще постигнем така бленуваното благоденствие. Само че този народ,  колкото и да е зомбиран и с промит мозък,  не е толкова тъп,  за да не разбере и толкова сляп,  за да не види и с невъоражено око,  че т. нар.  "успешна реформа" е всъщност разрушаване и унищожаване на индустрията,  връщане на земеделието ни в началото на века,  примитивизиране на начина на живот,  оскотяване на населението. Вече се появиха образите на масово ровещите из контейнерите за смет българи на всякаква възраст -тъжна реалност от актуалния социален пейзаж - сякаш това е единственото останало средство за препитание у нас.
            Тръгваме към ЕС с недоизградени пазарни структури,  със силно обедняло население,  с дефектна политическа класа,  която води странно съжителство с групировки със съмнително минало и репутация.    
          
            След 10 ноември най-напред Андрей Луканов обяви,  че държавата е банкрутирала. През 1991 г.  И. Костов като финансов министър повтори същата теза. Покойният Луканов без никаква нужда обяви през 1990 г.  мораториум на плащанията по външния дълг. Защо?За да има алиби да се повика по-късно МВФ.  А всъщност нямаше нужда от мораториум,  тъй като тогава,  при 17 млрд.  400 млн. долара износ (за 1989 г. ),  обслужването на 11 милиардния ни външен дълг не беше никакъв проблем. След влизането на фонда в България неговите убийствени условия по траншовете унищожиха по кратката процедура индустрията и селското стопанство, & и в крайна сметка ни вкараха в дългов капан. Работата е обаче,  че българският народ не носи никаква отговорност за това,  че номенклатурата на партийно-държавния апарат на БКП не използваше ефективно неговата работоспособност.
            Този апарат взимаше кредити от чужбина,  а от средата на 70-те г.  не организираше ефективен производствен процес,  на практика работеше на загуба и не можеше да посрещне задълженията си по външния дълг.  9, 940 млрд.  долара е целият външен дълг на страната към края на април 2000 г. ,  по данни на Световната банка той обаче е 11, 2 млрд.  долара!
            България е почти също толкова затънала в дългове,  колкото и в началото на 90-те г. Само тази година правителството трябва да брои на кредиторите си 1, 3 млрд.  долара. Догодина - още толкова. Не е изключено България отново да спре да плаща задълженията си. В политическите среди вече от година с половин уста се говори за излизане от валутния борд като изход от ситуацията. Отмяната му ще развърже ръцете на правителствата да печатат пари. Това обаче ще отключи инфлацията с много по-голяма сила,  отколкото преди 4 години,  защото страната ни няма да може да разчита на външна подкрепа.
          В отдръпването на двете големи институции - МВФ и Световната банка - се съзират две опасности. Едната е,  че то е резултат от загубването на интереса на САЩ към региона и насочването на вниманието му към Близкия изток. Втората е,  че се задава война с голяма продължителност на Балканския полуостров. И в двата случая регионът ще се превърне в земя,  от която ще избягат инвеститори и партньори.
            За 1999 г.  плащанията по външния дълг са били приблизително 885 млн.  долара. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за първите 11 м.  на 2000 г.  е приблизително 600 млн.  долара и представлява 4, 6% от прогнозния БВП за годината. За същия период търговският баланс е отрицателен с 1, 052 млрд.  долара,  а приходите от приватизацията са далеч под очаквания 1 млрд.  долара.  Странно тогава какъв е източникът на близо 1, 16 млрд.  марки,  с които валутният резерв е нараснал през 1999 г.  (информацията е от лятото на 2000 г. ) ? По какъв магически начин в началото на април 2000 г.  валутният резерв е достигнал фантастичната за неработещата българска икономика сума от 6, 138 млрд.  марки? На тези безспорно интересни въпроси отговори ще дадем малко по-късно.
          През 2000 г.  се изпомпаха последните ресурси на държавата и все още даващата признаци на живот индустрия,  платежната дупка в бюджета е гигантска,  фалитът на държавата се отложи чрез паническата приватизация от 2000 г.  за тази година (2001 г. ),  за да се прехвърли вината на следващата власт и нейното правителство. Партията спечелила парламентарните избори ще понесе вината за всичко по-горе изброено. Вината за икономическата катастрофа,  за безперспективността,  вината за поредния крах,  за излъганите надежди,  че ще бъдем приети в ЕС,  вината,  че демокрацията все повече се изражда в полицейски тоталитаризъм. Тази 2001 г. са пиковите плащания по външния дълг и приватизацията приключва. Правителството,  което ще поеме щафетата,  ще се сблъска с фантастични проблеми.
           Всъщност,  която и партия да спечели изборите ще бъде изправена пред невероятни и мъчителни проблеми. Имам предвид следното. Ако  беше реализирана схемата: бърза приватизация - изплащане на външен дълг,  активите щяха да отидат в ръцете на западния капитал и за синьо-червените мафиотски структури щяха да останат само трохите. Това е основната причина тя да избере вариантът на ценовите шокове,  който може да функционира правилно при наличието на постоянни постъпления от приватизацията и от заеми от МВФ.  Но приватизацията е почти на  финала,  а и МВФ не иска да отпуска нови заеми. В същото време имаме тежки плащания по външния дълг - повече от 900 млн.  долара сме платили през 2000 г. ,  през тази година имаме да плащаме 1, 3 млрд.  долара и още 1, 25 млрд.  долара през 2002 г.  Тези плащания ще бъдат приблизително 10% от БВП през 2001 г.  и 32% от постъпленията от износ. Съобразно макроикономическите критерии в световната практика страна,  която заделя за обслужване на външен дълг повече от 25% от приходите за износ е в катастрофално положение.
          Синята стопанска номенклатура в съюз с червения елит с течение на годините затвърди успешна стратегия за присвояване (разбирай кражба) на текущите доходи на населението,  прикрито под формата на нанасяне на ценови удари или т. нар.  ценови шокове срещу спестяванията и доходите на българския народ. Те са реализираха на периоди,  на вълни през 3 години: януари - март 1991 г. ; януари - март 1994 г. ; януари  - март 1997 г.  като по този начин синия елит легитимира своя грабеж и масовото разграбване на доходите на народа. Много от нещата,  които са данъци,  не се наричат данъци. Повишават цените на дадени стоки,  което значи по-високи данъци. Цените са данъци с друго име. Защо през 3 години? Защото 3 години е времето,  за което се натрупват спестявания на населението и оборотен капитал на дребния и средния бизнес и чрез механизма: дребен спестител - банки - управляваща класа,  синьо - червената хунта изпомпа спестяванията и доходите на населението,  строши скелета на родния дребен и среден бизнес като "източи" преди това неговия оборотен капитал. Синьо-червената мафия беше съвсем наясно,  че валута в страната има. Извън банковата система към средата на 90-те години твърдата валута е била поне 4, 5 млрд.  долара (от тях през първите месеци след въвеждането на борда обратно в банките влязоха 800 млн.  марки).  Също е добре да се знае,  че капиталът зад граница по официални данни е приблизително 1, 5 млрд.  долара,  а в действителност е повече от 7 млрд.  долара. В резултат на сключването на споразумението с МВФ,  механизмът на "източване" на спестяванията на народа вече не функционира ефективно.
             В резултат на приватизацията се формира могъща "синя" бизнеспрослойка,  която използва и друг метод за "източване" на капитали - декапитализация на предприятията. Не само в приватизираните,  но и в държавните синята върхушка "изсмукваше" доходите на предприятията,  приватизираше приходите,  неизплащаше

задълженията си към държавния бюджет,  в резултат на което задлъжнялостта на предприятията към него е умопомрачителна.  Интересите на синия бизнеселит диктуват да се нанесе поредния ценови удар,  който,  от една страна,  ще обезцени неколкократно акумулираните задължения към държавния бюджет и контрагентите ще се обезценят,  а от друга страна,  ще намалеят драстично и вноските,  които трябва да се направят за приватизираните предприятия. Поредният ценови шок е в интерес и на чуждестранния капитал в България,  защото сумите,  които западните инвеститори плащат за придобиване на собственост,  са нищожни,  тъй като те са поели задължението да изплатят дълговете на фирмите. Следващият ценови удар ще обезцени още повече тези техни задължения.
            Нека да си спомним как  Ж. .  Желев като ключова политическа фигура изигра активна роля българската политическа класа да приеме методите на Луканов за ценовите удари. Експремиерът и лидер на виртуалната партия "Нов избор" Димитър Луджев и Ал. Томов бяха непосредствени  участници в екипа,  който осъществи първия ценови шок. Стоян Александров и Н. Василев бяха министри в правителства,  чиято политика бе политика на грабеж и погром.
             Връщаме се отново на темата. България произвежда много повече национален доход,  отколкото отчита,  който остава в т. нар.  "сива" икономика. М. Радев се кълне,  че тя е 20-22%, т. е. 1/4 от брутния продукт на България,  но според експерти в сянка остават 50-60% от националния доход. Т. е.  в България съществува мощен сектор на икономика в "сянка". По официални данни в него се трудят приблизително 662 000 души от общо 3, 4 млн.  трудоспособно население. Това явление е характерно за икономиките на всички индустриални държави,  но докато делът на въпросния сектор в икономиката на една "бяла" държава като Германия например е 24%,  то сенчестата икономика у нас,  по мнение на западни експерти,  е 62%.  По международни оценки през 1994-1995 г.  - "сивата" икономика е съставлявала между 32% и 35% от БВП на страната,  което представлява около 3, 6-3, 9 млрд.  долара. Значително по-ниската оценка на НСИ,  то през 1998 г.  преизчислено в долари "сивата" икономика е с големина 2, 250 млрд.  долара.
             Свидетели сме на парадокса,  че докато регламентираната икономика вегетира в различните си отрасли,  тази в "сянка" се оказва реалният фактор за подхранването и  растежа на БВП.  Това официално се потвърди от финансовия министър Радев и от управителят на националния трезор Светослав Гаврийски. Следва да си зададем резонния въпрос: На колко милиарда лева се изчислява оборотът на "сивата" икономика? Какъв е истинският дял на нечистите пари в националното стопанство? Министър Радев призна,  че "сивата" икономика е напълнила валутния резерв с повече от 1 млрд.  марки или 550 млн.  долара свои приходи! Такава е стойността на валутата от "значителните валутни обороти,  които не са обложени с данъци" и от "неидентифицирани източници",  която е изкупила БНБ за 1999 г.  от населението за обслужването на външния дълг. При това постъпилият в банките  над 1 млрд.  марки е само тази част,  от оборота на "сивата" икономика  у нас,  която е предложена на изкупуване. Останалата парична маса  е поне три пъти по-голяма. Тогава правителството ще се бори ли със сенчестата икономика,  след като тя е източник за попълването на резерва и ключов фактор за запазване на валутния борд у нас? Въпросът е дали го иска. И второ - дали го може.
         Ние представляваме загадка за съвременния свят и го удивляваме с феномена: безработицата нараства,  натрупването не може да компенсира декапитализацията и обезценката на активите,  а БВП расте!!! Нашият икономически модел е просто уникален: при него основните  класически фактори за растеж имат отрицателен принос,  неокласическите са още в зародиш,  постиндустриалните липсват,  а икономиката отбелязва ръст!!! Направо е изумително! Как  при дефицит  по търговския баланс за 2000 г.  от над 1 млрд.  долара,  плащания по външния дълг за още толкова,  при драстично свиване  на производството,  износа,  вътрешното потребление и тотален недостиг на пари  активите на валутния борд са нараснали с повече от 500 млн.  долара?! Уж има дефицит по платежния баланс,  а само небето знае как валутния резерв (от който се плаща недостигът),  вместо да намалява – расте.  За черни дни в хазната се пазят 6, 172 млрд. марки към края на март 2001 г.  (в края на декември 2000 г.  валутния резерв на България е бил 6, 631 млрд. марки).  Светослав Гаврийски е горд. Ние също.  Изявленията на премиера Костов,  че валутният резерв е изцяло инвестиран  в Европа,  едва ли буди у някого чувство на патриотична гордост от това,  че България се е превърнала в донор на ЕС. Да не забравяме,  че голяма част от резерва са заеми получени от МВФ.  На пръв поглед тази цифра е внушителна,  но само ако се замислим,  че в резерва имаме 6, 172 млрд.  марки,  а държавата ни е с 1300 г.  история и,  че французите харчат тази сума само за кучешка и котешка храна,  американците за пуканки и ядки в киносалоните,  а японците дават тези пари за кондоми,  и ни става болно и  тъжно.       
        За 1999 г.  оборота на "нечистите" пари е бил 21 млрд. лв. ,  а през 1998 г.  "само" 18 млрд.  лв.  За 2000 г.  оборота на нечистите пари е бил. . . . 26 милиарда лева! 26 милиарда лева! Тези милиарди са разплащанията  в кеш,  контрабандата,  укритите данъци,  вноса без мита и акцизи,  далаверите с ДДС,  парите от престъпните  "операции" на групировки и мафии,  доходите от наркотрафик и от сексиндустрията и неригистрираната стопанска дейност,  и те формират над половината до 2/3 от БВП!!!
         Тези гигантски суми,  които нито статистиката ги вижда,  нито закони,  данъци или полиция ги лови,  са рекорд,  достоен за корумпирана и мафиотизирана държава,  с криминална икономика каквато всъщност сме. На фона на тази картина шумните разкрития на митничари,  че хванали няколко хиляди долара в бельото на някаква рускиня или няколко килограма наркотик в колата на някакъв турчин,  или за контрабандни канали за внос на цигари,  кафе или телевизори,  или за някоя по-голяма далавера с неправомерно връщан данъчен кредит  изглеждат като детска игра.

           Защо БНБ загуби 1 млрд.  долара? Загубите на БНБ от курсови разлики поради неизгодни вложения в евровалута и инвестиции в поевтинели ценни еврокнижа възлизат на приблизително на 1млрд.  долара! Мегапроблемът е породен от грешките и некомпетентността на политическия ни елит,  в резултат на които са огромните финансови загуби. Основната грешка е погрешния избор на валута за привързване на лева - към немската марка и съответно еврото вместо към американския долар.
           Родните финансови корифеи явно са некомпетентни,  щом не са разбрали и/или усетили,  че европейските валути поевтиняват и че от тази тенденция ще се натрупат огромни загуби,  вследствие на неизгодни операции на световните финансови пазари. От активите на БНБ през септември 2000 г.  евтинеещото евро заема дял от над 90%! Нима родните финансисти не знаят,  че Европейската централна банка,  която емитира еврото,  държи средствата си не в него,  а в US долари. По същия начин практикуват и централните банки на държавите от Западна Европа.  Само нашите управляващи "инвестираха" 2/3 от парите на данъкоплатците в евро и деноминираните в него ценни книжа,  което стремително пада. Отчайваща некадърност. Такива детински грешки дори комунистите в миналото не правеха.
           Защо те постъпиха буквално по най-тъпия начин? Има два отговора. Единият е умишлено,  т. е.  щом някой губи от курсови разлики (в случая - държавата),  някой друг задължително печели (кой?).  Другият отговор е поради некомпетентността на родните финансови корифеи и некадърността при управлението на валутните резерви и активи на страната от централната ни банка.  Това е национално предателство,  защото става дума за цял 1 млрд.  долара,  почти толкова,  колкото ни е лихвата ,  която трябва да  платим тази година.
          Слабото евро е голям проблем за България. Президентският съветник проф. Стив Ханке уточнява,  че проблемът на България се свежда до това,  че тя избра погрешна валута,  че страната ни е направила грешка,  след като не е приела US долар като доминираща валута. Управляващите финансисти не направиха добра прогноза,  в резултат на което специалистите сега уточняват загуби за около 470 млн.  долара. Можеше да приложим кошница от валути в резерва с друга пропорция,  или изобщо да не променяме наличности от една валута към привързаната. Ние заменихме доларите си най-глупаво,  най-безотговорно и прибързано,  не водехме достатъчно комплексни преговори по въвеждането на борда. Резултатът: българските банки не работят,  безработицата е 25-30%,  инфлацията е 22-24%,  а индустрия и заводи просто нямаме. Нямаме и необходимите ни 9 млрд.  марки за тази и следващите 3 години. През цялата 1999 г.  от българските граждани чрез обмяната и от износителите бяха изкупени приблизително 1 млрд.  марки и друга валута около тази стойност. Централната банка е емитирала 1 млрд.  лв.  срещу тази валута. Валутата в кеш е изнесена в чужбина и е отчетена по наши сметки към резерва. Реално обаче в резерва в стойност през американския долар ние нямаме вече тези 1 млрд.  марки. Това е чудовищен акт на национално предателство.
             Партийните лидери на "Раковски"134 твърдяха,  че от есента на 2000 г.  щели сме да станем свидетели на нова икономическа политика. След като е постигната стабилизация били готови решенията,  които да стимулират растежа на бизнеса. С една дума,  щели сме да разберем,  че 4 г.  синята власт е била много успешна,  но едва сега ще започнем да усещаме действието на реалните резултати от управлението на СДС.  Следва нова розова серия от обещания.  Обещания на СДС за края на 2005 г. :
                    а) Средна работна заплата - 420 лв. (!).
                    б) Минимална работна заплата - 150 лв. (!).
                    в) Средна пенсия - 160 лв. (!).
                    г) Над 6% растеж на БВП (!).
                    д) По 100 000 нови работни места всяка година (!!!).
                    И т. н. ,  и т. н.  И т. н.  Тези и още много други благини ще дочака средностатистическия полуумрял българин след 4 г. ,  ако отново гласува доверие на управляващите за още един мандат. Розовото бъдеще е подробно разяснено в предизборната икономическа програма на ОДС.  Ей-така,  между другото,  за сведение този гениален шедьовър,  върхът на човешката мисъл,  който ни обещава отново просперитет и благоденствие е идея на мозъчния екип на . . . . Александър Божков.   
             А за Корупцията - ни дума! Нищо! Тя или не съществува,  или Костов не я вижда.  Защо пред ХІІ национална конференция на СДС да говори за нещо,  което не съществува? Много странно,  защо тогава в доклад на Световната банка,  в доклада на НАТО от април т. г. се посочва,  че една от основните причини за бедността у нас е корупцията,  че тя е един от основните проблеми на България по пътя към пакта и т. н. ? Как се разминава "успешната" синя власт с действителността? Удар върху успеваемостта на синята власт нанесе изказването на премиера в края на миналия политически сезон. Започваме дискусия за преоценка на целите и модела на приватизация заради критики,  включително и отвън,  за слабото привличане на стратегически инвеститори. След това изказване за какво успешно правителство и успешен премиер да говорим? Най-после Костов призна,  че бързата приватизация чрез РМД не осигурява стратегически инвестиции. Естествено,  точно чрез безбройните РМД-та сини партийни функционери се облагодетелстваха от приватизацията.
           България стана символ на РМД - сделките,  зад които се крият подставени лица. Стимулирахме западни фирми и офшорки,  чиято цел в повечето случаи бе да купят дадено предприятие заради машините,  след което ги продават и изкарват печалба,  два пъти по-висока от цената,  платена на продавача,  т. е.  държавата. Факт е също,  че повечето чужди представители смятат,  че приватизационния процес у нас е с неясен изход,  рискът е прекалено висок,  световните компании и лидери да инвестират и купуват у нас. Инвестиционната политика на една Унгария например е на светлинни години в сравнение с нашата,  която е не дотам привлекателна и дружелюбна към чуждите (външни) инвеститори.
          За  каква успешна власт се говори,  след като над 700 000 са регистрираните безработни.
          За  каква успешна власт се говори,  след като в резултат на невероятния грабеж за последните 11 г.  населението на България намаля с 700 000 глави и с близо толкова мозъци. Младежите,  ако са високообразовани,  панически бягат от страната,  а останалите остават,  но с чувството за обреченост.
          За  каква успешна власт се говори,  след като според последното проучване на Статистическия институт на ЕС,  България е с най-нисък БВП на глава от населението измежду всички 13 държави,  кандидатки за членство в ЕС.
            Равнището на бедността и безработицата у нас се критикува от всички авторитетни наблюдатели и институти,  като се изтъква разликата с другите кандидатки. Според "Бизнес Сентръл Юръп" сме на последно място по заплати  от всички бивши социалистически страни. С нашите 110 долара средна месечна заплата къде се гоним с унгарецът,  които получава 270 долара,  или чехът с неговата 300 долара заплата,  полякът - с 460 долара,  600 долара е заплатата в Хърватия,  а да не говорим изобщо за словенецът,  който живее с фантастичните за нас 900 долара на месец. В момента БВП у нас е 1500 долара. България ще отговори на икономическите критерии на ЕС,  когато той стане 40 на сто от средния за Европа - т. е.  7600 долара.
                Отговорникът за България в рейтингова агенция "Муудис" Нина Рамондели: "Рейтингът на "Муудис" за българските книжа по външния дълг  е В-2,  от страните кандидатки за членство в ЕС само Румъния има по-лош кредитен рейтинг.  Оценката В-2 означава,  че книжата по българския дълг нямат характеристиките на желана инвестиция и гаранциите за плащане на дълга в дългосрочен план са малки" (данните са за 2000 г. ).
            В резултат на вредната приватизация,  т. е.  "успешна синя власт",  България се сгромоляса на дъното на класациите за чуждестранни инвестиции. С отчайващия неинвестиционен кредитен рейтинг В-2 ни остават да качим само още пет степени на неинвестиционните кредитни рейтинги,  за да се превърнем в желана за инвестиране държава.
           За каква успешна синя власт се говори,  след като според икономистът в рейтинговата агенция "Мерил Линч" Андрю Кънингъм за 2000 г.  жизненият стандарт в България е все още много нисък,  а перспективата за икономически растеж - несигурна (в интервю пред Би Би Си,  юли 2000 г. ).
           За каква успешна синя власт се говори,  след като България ще достигне дъното на своята икономическа несъстоятелност през тази 2001 г. ,  тъй като държавата ще има  финансов дефицит (плащания по външния дълг,  търговски дефицит и др. ) в размер между 3-4 млрд.  долара.
            За каква успешна синя власт се говори,  след като имаме здравно осигуряване,  което е абсурдно и нерационално като организация,  което прави медицинската помощ по-ограничена,  по-труднодостъпна и по-неефикасна,  противопоставя лекарите един на друг,  разбута добре действащи здравни институти,  видимо ограничи обслужването на болните,  бюрократизира системата на здравеопазването.  Здравното осигуряване е задължително и се осъществява от монополна каса. Тя финансово-политически зависи от властта,  сраснала е с контролиращите я институции,  включително органите на финансовото и здравното министерство,  блокира пазарното търсене и предлагането на медицински услуги. .  Повишените доходи на семейните лекари е единствената видима полза от заработването на здравната каса досега.  
                                                                    Това е дъното.  
              Резултатът от "прехода и успешните реформи" през изтеклите 11 г.  на всички правителства през тези години. Резултатът от "успехите" на правителството на Костов.  Как да очакваме от ръководителите ни да имат

морал и компетентност,  да изведат страната от дъното,  след като ежедневно сме свидетели на безпардонност на управниците,  отчайваща некадърност и безсрамна посредственост. Що за наглост при страхотната бедност на населението правителството да си купува самолет! за десетки милиони долари?! И къде ще лети с него? Сякаш като види Ферхойген Костов и Надето Михайлова да слизат от лъскавия Фалкон,  веднага ще се убеди,  че имаме работеща пазарна икономика.
          Ако Сметната палата постанови обаче,  че този разход е нецелесъобразен и сезира прокуратурата,  правителството остава без самолет,  а децата от всички детски домове в България се сдобиват с храна и дрехи поне за 10 г.  напред. Същият метод може да  се  приложи и за бюрократите и чиновниците от Здравната каса,  които си строят офиси-палати,  в най-скъпите части на София,  които според осведомени докарвали цената на квадратен метър до 2000 долара!!! В Ню Йорк няма такава цена. И то в момент,  когато болниците нямат пари за консумативи,  за лекарства и парно. Защо 120-годишната институция - т. нар. Сметна палата - не си върши работата и не използва правомощията си,  дадени й със закон? А нали тя беше създадена,  за да контролира как се харчат парите на новата държава.  Извод: "Строителите" на съвременна България превърнаха в съучастник тази институция на най-жестокия грабеж,  който България познава в модерната си история.
           Каквито и успехи да отчита управляващата синя сила,  трудно е да си представим синята власт като успешна,  не само заради краха на икономиката ни,  който не остана тайна за агенция "Муудис",  но и поради други факти. Пълната безпомощност на външната ни политика,  вследствие на която се превърнахме във васали и слуги на Великите сили. "Активната външна политика" на българската дипломация бе изпъстрена с безполезни показни мероприятия,  съчетани със супергафове,  най-големият и страшният,  от които бе  арестуването на българските медици в Либия.  Лично Костов,  Стоянов и Н. Михайлова са отговорни за трагедията,  поради своя непрофесионализъм,  нехайство и неангажираност към живота на шестимата българи в Либия.  Делото за медиците хвърля петно върху България и българите,  което е по-голямо от случая с Папата.  Неудобен въпрос: Кога българското посолство в Триполи нае адвокат на медиците ни и кога получи обвинителния акт? Според сайта на МВнР в Интернет това става след повече от 1 г. ! Именно заради бавната реакция на правителството и българската дипломация либийските власти успяха да издадат обвинителния акт,  който решава съдбата на 6-имата българи.  След като проспаха две години,  в края на април нашите държавници се пробудиха от сън и от "Дондуков" 2 вече молят за спешна среща с Кадафи.  През това време лидерът на Джамахирията започна да играе ва банк - обвърза процеса "Локърби" с делото срещу българските медици от Бенгази,  а това е много,  много лоша новина.  И как може Н. Михайлова,  тази натрапчево лансирана лидерка на СДС,  да бъде дипломат №1 за България след тези провали? Няма кой знае какви заслуги към международната политика,  за да й вярваме и гласуваме доверие на пръв дипломат. Министър Михайлова обикаляше света като блуждаещ дух. То не бяха визити,  не бяха посещения,  не бе чудо. Н. Михайлова реализира невероятен хаотичен низ от шумно рекламирани и безсмислени "инициативи" и визити в странство,  без каквато и да е външнополитическа стратегия на България,  може би единствено само за повишаване на собствената цена и харесване на Великите сили. Усилията в т. нар.  "евроатлантическо" направление и надеждите за скорошно членство в ЕС,  работят против националната ни сигурност и ограничава до минимум националния ни суверенитет,  преотстъпвайки го доброволно на онези,  към които се стремим и превръщайки ни във васална държава и васална обвързаност.  
            Основните недостатъци на днешното ни международно поведение са отсъствието на ясно и точно формулирани приоритети,  наличието на които не само ще дадат необходимата устойчивост на международното поведение,  но и ще гарантират националната ни сигурност и ще увеличат шансовете ни в преследването на различни външнополитически цели. Външнополитическите "инициативи" на България се придържат към модела на демонстративно нагаждане към новите "стратегически партньори",  членството към които шумно сме обявили за стратегическа перспектива.
             Ние ясно трябва да формулираме в международната ни активност три приоритетни направления на българската външна политика,  като не забравяме,  че тя  преди всичко е приоритетна зона на националните интереси и националния суверенитет.
             Първото направление са Балканите,  не само защото те са нашето семейство - и в икономически план,  и в етнокултурен. Ние трябва първи да настояваме за изграждането на един "нов балкански дом" - геополитическа зона на интереси между балканските държави,  а това е възможно,  когато те се обвържат в интеграционна система,  в която са балансирани националните и стопански интереси,  зачита се суверенитета на всяка държава,  ненакърмимост на границите,  религиозната и етнокултурна равнопоставеност.
            Втората приоритетна зона на външнополитическата ни дейност трябва да бъде Русия.  Едва ли някой може да изкаже достатъчно убедителни аргументи против това. Става дума ясно да формулираме взаимните си интереси,  защото отношенията ни с Русия не почиват само на културни и духовни традиции и икономически интереси,  а преди всичко,  защото без нея не може успешно да се реши нито един проблем на нашата сигурност. Днес връзките между България и Русия се поддържат от камерен състав от политици,  бизнесмени(?) и официални културтрегери. Българо-руските отношения не са в най-добрата си фаза от доста време. Днес съзнанието на българските политици е шизофренично раздвоено по отношение на Русия. Сините хардлайнери перманентно обясняват злите намерения на "злия демон" Русия,  а червените - добрите,  за тях Москва е "братушка и освободител".  Преди време дори различни центрове в Кремъл обмисляли идеята,  какво от това,  че не можем да задържим България в орбитата си,  тогава можем да я поделим,  както стана това след Освобождението - на княжество България и Източна Румелия. Естествено,  тази идея е суперналудничава,  но ако се върнем само 10 г.  назад и видим как се разпадна Югославия. . . . И кой би се осмелил да спре Великите сили - Русия и САЩ - ако те намерят за уместна идеята и стигнат до споразумение да разделят България на две части?
            Третият вектор на международно политическата ни активност,  е западният,  с приоритет - членството в ЕС.  Пътят е към Европа,  но само при ясно отчитане на интереса ни. Към Европа да се присъединим не като народ от 4 милиона през 2010 г. ,  а да запазим национален стабилитет,  подсигурен със стопанство и функциониращи банки. Безалтернативна евроинтеграция - това е първата догма,  която е  прилагана с невероятен идеологически фанатизъм. Европейската ни интеграция може да бъде безалтернативна само,  ако води до по-висок жизнен стандарт за народа,  до по-силна и независима българска държава,  до запазване на културната  идентичност на българската нация. За 11 г.  безалтернативна евроинтеграция индустриалното производство се срина 5 пъти,  БВП бе намален 2 пъти,  потреблението бе върнато 45 г.  назад,  армията ни бе съкратена 3 пъти и се сви по численост до агитките на ЦСКА и Левски взети заедно.  Т. нар.  военна реформа се изроди в безпринципен подбор на приближени некадърници,  в уволняване на способни и свободомислещи офицери.  Военната академия "Г. С. Раковски" в момента е на ниво техникум,  военното висше образование се загробва,  невзрачните,  с незапомнящи се имена генерали са кабинетни,  а офицерите,  както и войниците,  нямат абсолютно никаква подготовка.  Фиксираният курс на лева и постоянната му обезценка към долара доведоха до изтичане на 12 на сто от БВП от България в чужбина само за последните три години.  Но най-страшното е,  че през последните 10 години към развитите западни страни изтекоха повече от 700 000 квалифицирани български кадри.  
             И в трите зони нашите управляващи трябва с глобален реализъм и широк поглед към международната ситуация и поведение на европейските страни да гарантират максимална устойчивост на сигурността на нашата страна. Точно обратното постъпи президентът Стоянов през есента на 2000 г. ,  когато бе на посещение в САЩ.  Пред 200 политици,  журналисти и бизнесмени в Клуба за световна политика в Сан Франциско българският президент предаде България.  Пред  Съвета за световна политика нашият президент в прав текст заявил: "Модерните държави осъзнават,  че е  в  техен интерес да следват общоприетите международни норми на поведение дори с цената на отказ от националния си суверенитет!" Отказ от националния си суверенитет! Национално предателство.
            В името на "новата държавна мода" ние трябва да се откажем от националния си суверенитет. Така повелява нашият демократично избран президент.  Това ми звучи налудничаво,  а на вас? Следват три въпроса: Как точно става предаването на суверенитет? Защо досега следвахме страните от ЕС и САЩ,  които явно вече се оказват старомодни суверенни държави? Може ли многоуважаемият президент да посочи поне една модерна държава,  която не е суверенна? Карл Попър бил любимец на държавния ни глава,  същият,  който проповядва отказ от националнато съзнание в бившите социалистически държави. Същият Попър,  които е за унищожаване на националната идентичност. А каква идентичност за българите  без православието,  културата и традициите на образованието? Ще бъдем завладени от американската култура,  за която учени от САЩ,  сред които и Джеймс Туичъл,  я наричаха карнавална. Но президентът ни предупреди,  че националната идентичност е нещо съвсем излишно и отживяло времето си.  Може би затова държавната придворна социологическа агенция НЦИОМ избра за българска личност на 20-ти век Петър Стефанов Стоянов - нашият президент!!! Тази чест може би я е заслужил с неговите думи  по-горе? Какво значат тогава личности като Иван Вазов,  Пенчо Славейков,  царят - обединител

Борис ІІІ спасил и българските евреи и още много други видни личности? Как може един човек,  който едва от 3 г.  е президент (безправна за страната ни фигура) да бъде обявяван за най-великия българин на 20-ти век? Това  определено е някаква шега. Какво е направил Стоянов,  за да получи отличието?Да не би да е спасил родината след национална катастрофа? Да не би да е спечелил война? Държавният глава единствено изобрети бълващата затворена фабрика за илюзии,  учейки ни къде да търсим цивилизационния си избор,  като се откажем от националния си суверенитет.     
          Как да уважаваш човек,  който не може и/или не иска да защитава националните си интереси,  а затова е избран като президент?! Благодаря за вниманието.



Тагове:   миналото,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 4422119
Постинги: 1904
Коментари: 943
Гласове: 1927
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930