Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2010 19:03 - АРХИВИТЕ СА ЖИВИ, ПРОЧЕТИ ЗА МИНАЛОТО
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 1432 Коментари: 0 Гласове:
1



image
           Държавна политика ли е унищожаването на българската култура,  образование, наука и религия?
Ролята на интелигенцията и т. нар. псевдоинтелигенция.  Унищожението на българския дух, българската култура и изкуство.  Феноменът неофолк(чалга) -доказателство за духовното падение на българина.  Унищожението на образованието и науката.  Продажността и предателствата на църковното духовенство.  Нашествието на сектите и ислямския  фундаментализъм в България

 

            Днешният режим е дълбоко антидуховен и антикултурен във висша степен. И затова налага масовата култура и чалгата. Такова е нивото,  до което родните управници искат да доведат обществото. Засега успяват. По-високо ниво на разум,  интелект и духовност за тях са опасни. Те нямат нужда от многознаещи и мислещи хора. Същевременно доста нагло се изтъкват като закрилници на културата и науката. Но тъй като нашите традиции са дълбоко ориенталски,  много българи им повярваха. Целта на правителството е да отблъсне творците и истинската духовна българска интелигенция от собствената си политика и това е постигнато с мандата на министър Емма Москова.  
            Както винаги,  така и днес болшинството от представителите на интелигенцията са продажни и корумпирани,  при тях преобладават интересите,  а не убежденията. Кой търси в днешно време у нас интелектуалците? Никой. В България интелектуалният труд е презрян и мизерно заплатен,  и това е нормално,  тъй като мегацелите са парите,  материалното,  властта и низшите удоволствия. Българският народ никога не е издигал в култ интелектуалците. Посредствеността у нас си измисли и създаде своя система,  своя ценностна система,  свои норми. С много малки изключения интелигенцията у нас е псевдоинтелигенция. Тя се превърна в масово явление.  Издига в култ инфантилното,  издига  го като нещо нормално или го нормативизира.  Масово "щъкат" хибриди между селяни и интелектуалци. Страшното е,  че много от тях заемат и отговорни държавни постове,  въпреки че са в плен на склерозата. Интелигентният човек е индивидуалист,  а такъв човек трудно се командва и управлява. Глупавите и посредствените по-добре оцеляват,  защото глупостта и инфантилността пасва на масата,  на тълпата. Умните,  талантливите,  кадърните и способните винаги са били и ще бъдат единици.
               Интелигенцията у нас или страни,  или е отстранена. По същество това са образованите знаещи и можещи професионалисти,  със значима и постоянна дейност. Именно те са обект на постоянен натиск от страна на политическия елит да бъдат изтласкани от тяхната сфера и да емигрират от България. Именно за образованата част от населението става въпрос,  за учените,  лекарите,  учителите,  инженерите,  духовенството,  за хората на перото и четката,  артистите,  музикантите и други категории. Именно те са неудобните за властимащите. Коя прослойка тогава запълва нишата и заема мястото на отстранената интелигенция? Псевдоинтелигенцията,  известна още като полуинтелигенция,  интелектуалстващите  дилетанти,  повърхностно грамотни в някоя област на познанието,  или безнадеждно необразовани хора,  "учители" по житейски проблеми,  идеологизираните и тенденциозни интелигенти. Те много обичат да ги наричат интелектуалци,  но не притежават нещо,  което не се учи в университета - достойнството и отговорността на гражданин. Дилетанстващата ни интелигенция е една от най-големите злини в нашето посттоталитарно общество. Псевдоинтелигенцията се чувства най-комфортно и сигурно като посредник между властта и народа. Тази интелигенция е чужда на обществото,  то инстинктивно усеща мръсното й душевно бельо,  то не се нуждае от нея. Затова и тя се чувства привързана само към властта като към единствен източник за съжителство. Псевдоинтелигенцията не желае да сътрудничи с народа си,  а да властва над него,  да го подчинява на себе си. Тя живее с измислените си елитарност и превъзходство над останалите социални слоеве. Тоталитарното време я научи на това. Псевдоинтелектуалецът е именно продукт на реалния социализъм. Само че новото време не се нуждаеше от идеологически слуги и лакеи.
             Тогава настъпи епидемията на самопредлагането,  публичното късане на членски книжки,  отричането от партията-майка и пребоядисването в синьо. Болшинството успяха да се уредят в някоя удобна и даваща привилегии антикомунистическа ниша,  откъдето продължиха да функционират по единствения възможен за тях начин - да лъжат,  да градят един фалшив и мистифициран свят,  да си изграждат нови фалшиви самоличности и маски,  да демонстрират псевдодейност. С легионерска упоритост и завиден младежки дух старците рисуват близкото светло бъдеще и въжделеното Утре. Но отдавна е развенчан митът,  че "старилото" знае и може всичко. Новото време повелява да се пита този,  който притежава необходимия професионален опит. Всеки зрял човек по някое време се изправя пред дилемата кога да се оттегли от активната си кариера в обществото и да освободи мястото си и пътя на по-младите,  а не да води предварително обречена битка за собствената си изява и ненужно да изостря сблъсъка между поколенията.   
              В момента т. нар.  културен елит на държавата е поддържан от управляващите. Това е една странна категория  хора,  които бяха Нещо през периода на соцкултурата,  изпълнявяха нормативи на партията,  а днес проповядват ново мислене,  днес също са нещо и се обособиха като "културен елит". Същите лица,  които в близкото минало са отправяли цензурирана или завоалирана критика към държавата и на това днес дължат популярността си сред публиката. Явно у нас,  преди всичко,  се котират творци,  които правят изкуство от 70-те г. ,  това е странен,  закостенял,  капсулирал се "елит" от светлинрусевци,  стефанцоневци,  стефанданаиловци,  йорданрадичковци,  радойралиновци,  николайхайтовци,  валерипетровци и още много други,  който ни се налага повече от 30 г.
           Ето,  аз протестирам. Не искам някой от гореизброените,  да ми оценява творчеството и книгите,  които пиша.
           Научната интелигенция,  хората на интегралното знание,  интелектуално - моралният елит,  чистата духовна интелигенция,  останала извън партийните пристрастия и творците са коректив на случващото се в обществото,  винаги са реагирали по болни въпроси и именно те могат да разрешат проблемите по адекватен на тях начин. Но тяхната мотивация да говорят на обществото се стопява с всеки изминат ден. Повечето от тях виждат,  че е безсмислено в момента да взимат каквото и да било становище,  страна и т. н. Напълно нормално като се вземат предвид дивотията,  оскотяването и моралната олигофрения,  които ни заобикалят,  и сред които живеем.
            Основен фактор за националната идентичност е националната култура. Едно общество не може да се развива без култура. Това днес не се разбира. Държавата е оставила културата на произвола на съдбата. Творецът,  който носи нещо ново,  е неудобен,  а нищо не предизвиква такава силна опозиция както новите идеи. Може би това е една от причините за необяснимата тенденция за оттегляне на държавата от културата. Не може един творец да оцелее без подкрепата на обществото в лицето на държавата. Народите влизат в европейското семейство със своята идентичност,  а тя се носи от творците. И те се нуждаят от грижите на държавата,  от нейното уважение и признание. Унизително е един творец например писател  да тропа от врата на врата и да моли,  за да издаде своя творба,  и то защото липсва политика - държавата да подпомага българските книги. Кога ще осъзнаем,  че единствената ни конвертируема стока за Европа,  е културата? Тя е капиталовложение,  гарантиращо запазването на българския национален дух. Нашите управляващи не разбират това. Случайно не разбират.
           Днес са ни останали като наследство от тоталитарните социалистически времена творческите съюзи,  създадени от псевдоинтелигенцията. Организации,  клубове,  съюзи,  дружества,  всеки със своя собствена бюрократична йерархия. Средната възраст на членуващите не пада под 50 г. ,  условията за приемане са  както някога в БКП.  Приема се по лоялност,  а не по талант. Ако кандидатът се държи според правилата,  ако мисли като другите - някой ден може и да успее. Демонстрира ли обаче свой стил и по-различно мислене,  налага ли собствени (или) нови идеи,  представи,  теории,  възгледи и т. н. ,  е отлъчен и анатемосан. Немислимо и абсурдно е млади творци - художници,  писатели,  артисти,  музиканти,  драматурзи и т. н.  - и учени да прогресират,  ако нямат сериозни препоръки от членове на въпросните "творчески" съюзи или влиятелни познати.  
           Културата очаква не просто пари и внимание,  а истинско и реално движение за възраждане,  за един български Ренесанс. Доста трудно може да се осъществи подобен процес,  да не кажа невъзможно. И ще обясня защо. Определени медии и жълти издания имат интерес и са си поставили за цел да променят и промият съзнанието на няколко поколения българи. Те целенасочено и упорито налагат определен вкус на нацията,  целеустремено налагат духовно оскотяване на народа,  особено на по-младите поколения,  за да загуби българинът всякакви морални,  духовни и нравствени ценности,  стойности и идеали. В резултат на което прословутата байганьовщина се проявява на всяко място и по всяко време,  и то в момент,  когато говорим за ЕС.  Крайно безотговорното отношение на властта на държавните институции поражда духовното опустошаване на нацията. От друга страна,  това отношение и пасивно поведение на съответните държавни институции,  създава впечатление за съпричастност и одобрение от тяхна страна  към развиващите се крайно негативни и опасни процеси в страната.  
          Налагащата се мода на перверзията,  ненормалното,  първичното,  инфантилното,  идиотското,  бездуховното,  изроденото,  олигофренията,  секс-манията в най-пошлия й вид в музиката,  в литературата,  в киното и театъра се превръща в пандемия (мога да посоча например книгата на Христо Стоянов "Сезонът на мъртвите помаци",  изобилстваща от описания на перверзни сексуални сцени; постановката на Явор Гърдев по пиесата на Алексей Шипенко "Верона",  "Амок" по текстове на П. Клодел,  Т. Елиът и И. Станев; видеоклиповете на т. нар. стил попфолк и мн. др. ). Това е живото доказателство,  че обществото ни е болно,  тежко болно,  неизлечимо болно,  че дори хаосът в държавата и определени процеси в нашето общество се проектират в изкуството. Проявилата се още преди 6-7 г.  тенденция за всеобщо разголване в клиповете на чалга-изпълнителките и преди 2-3 г.  по сцените на театрите,  и вулгарно описание на сексуалността в литературата,

набира застрашителна скорост. Показната и груба демонстрация на разкрепостеност в изкуството е реално,  огледално отражение и реакция на българската ценностна система и норми.
            Нацията масово е завладяна от лудост,  цялото ни общество е изпаднало в амок,  българинът тотално е оскотял и духовно,  и морално. Съдете сами. В театрите артисти и артистки повсеместно се събличат,  с агресивна демонстративност и без капка свян показват голите си тела,  симулират полови актове,  бълват мощни потоци от нецензорни слова и уринират върху главите на публиката,  зрителите са изпаднали в захлас от стенанията,  въздишките и гърчовете на незадоволените жени  и комплексираните мъже.
            Кога нашите управляващи ще си дадат сметка,  че културата,  политиката и икономиката са части от едно неделимо цяло? Премиерът почти не стъпва на театър и опера и непрекъснато демонстрира неуважението си към нашите артисти и музиканти. Откровено мрази писателите и художниците. Нали сам наскоро заяви,  че правителството щяло да подпомага щангистите,  борците и другите спортисти,  защото "славели България". . . . За подпомагане на културата - ни дума.
          Театри,  галерии,  оркестри,  музеи,  библиотеки,  качествени литературни издания се унищожават,  защото бюджетът на националната ни култура бил по-малък и от цената на Костовия самолет,  а на сем. Соколови им трябвали пари за екскурзии до Канада. И как няма чалгата,  кичът и футболът да завладеят България. Цинизъм е презрението към българската култура и историческите постижения,  гавренето с нравствени принципи.
           Замисляли ли сте се,  защо още няма паметник на хан Аспарух,  на основателя на българската държава? Едва ли има европейска столица без паметник на основателя на страната. Непростимо е една от най-старите държави в Европа да не отдаде подобно признание. В навечерието на 1300-годишния юбилей имаше идея за такъв паметник. Комисия,  начело с Пенчо Кубадински обаче отхвърли всички представени проекти - нито един от тях не бил достоен за реализация. Днес или не могат да се намерят пари за строеж на паметник,  или ако се намерят то се оказва,  че нямало. . . . свободно място за паметник!
           За годините,  които прекара в министерството,  яловата "реформа" на Емма Москова ликвидира напълно десетки жизнено необходими на българската духовност институти - театри,  филхармонии,  концертни дирекции. Национално предателство.   
           "Театърът не може и не трябва да бъде национална институция. Аз съм сигурен,  че в следващите години трябва да забравим тази гледна точка - националния,  народния,  свързан с определен вид театър". Това са думи на директора на Управителния съвет на българския клон на "Отворено общество" проф. Богдан Богданов. От думите му става ясно,  че за него национална култура не съществува и такова понятие трябва да бъде заклеймено. Национално предателство. Сорос,  който гръмко тръби,  че е голям меценат и е страшно загрижен за изкуството у нас,  явно прави всичко възможно да го вкара в модерната днес глобализация. А модата за денационализация на културата изисква да забравим за творци като И. Вазов,  Яворов,  Славейков,  Ал. Константинов и мн. др. Един предател (Д. Бочев) дори отрече потребността на отстояването на българската идентичност и съзнание,  наричайки Левски и Ботев престъпници.
            България е била държава с висока духовна култура,  когато в Британия келтските племена са воювали помежду си,  Франция е била дива пустош,  а САЩ не са съществували дори като идея и потенциално намерение. Въпреки всичко България никога не съумява да създаде мислители и философи като Зола,  Юго,  Бердяев,  Толстой,  Достоевски,  Сахаров,  Херцен,  Хегел,  Кант,  Шопенхауер,  Томас Ман и др. У нас никога не възниква философска система или социална теория. В труден момент един народ може да бъде обединен от висш национален идеал,  особено днес,  когато България се намира в критично състояние. Поради липсата на национално самосъзнание и недостатъчно развита степен на национална култура у българина не се е създало усещане за принадлежност към българската нация. Народът,  потомък на велики български царе,  ханове и революционери се превърна,  по-точно мутира  в племе без достойнство,  обезличено и сервилничещо,  без свой облик и без национална гордост. Вместо да ценим историята си,  се превърнахме в долни продажници,  в проститутки,  в роби,  в  ласкатели и двуличници,  в социално наивно стадо без капка патриотизъм и чест.
           Фундаментален фактор за националната ни трагедия е,  че тези представители от културата,  които не са ангажирани с националната (например с фолклора) винаги са проявявали продажност и подражателство на чужди култури и влияния - византийска,  гръцка,  турска,  руска,  немска,  американска. Лесно се поддават на асимилация народи с недостатъчно висока духовна култура. Навсякъде днес благодарение на инвазията на американското кино и комерсиализацията на телевизията хората  откачат и се варваризират.
           Т. нар.  модерно изкуство разваля вкуса на хората към живота,  унищожава някогашните културни стойности,  подкопава общоприетите критерии за поведение. Резултатът е недоразвит ум. В нашето объркано общество се оказа,  че творците не трябва да се стремят да правят сериозно изкуство,  защото то е демоде и безинтересно и се определя едва ли не като стерилно. Творецът може да направи впечатление,  само ако влее своите идеи в общия поток на анормалното,  инфантилното и просташкото. И в бъдеще изкуството ще задоволява първичното,  елементарното и ще отразява изкривеното. Повече от ясно е,  че това са вкусовете  и нивото на държавата. След като страниците на вестниците и репортажите по новините са пълни с материали за убийства,  мръсни пари,  измами,  политически интриги и т. н.  трудно един творец би впечатлил някого дори с брилянтна книги или пиеса. Това е правителствена политика,  чиято цел е да унищожава и заличава българската култура,  да възпитава и смалява хората,  да ги прави по-първични и елементарни,  да ги превръща в човечета и джуджета,  да стесни на българина до максимум дребният му кръгозор,  за да бъде неспособен да се види в мащабите на света.
             Попфолкът са наложи на свободния пазар,  защото в него бяха инвестирани много пари от т. нар.  "борчески среди",  вестниците го пропагандираха,  тъй като е атрактивен според публиката,  която го слуша. Бившата ВИС-2 отгледа "кючеклийския фолк" и удряше финансови инжекции на музикалните агенции. Застрахователите издигнаха кючека в култ. Фолк-звездите са придобили статут на светила. Даваме ли си сметка какво означава разцветът на неофолка у нас? Неофолкът (чалгата) е показателен пример за случващото се в нашето общество и култура - извън клишетата на "прехода към гражданско общество и демокрация". Стилът и музиката издават манталитета на една нация,  става все по-ясно. Пробиващите на сцената млади момичета  - фолк-звезди - изобщо не могат да пеят и залагат на прекалено провокативно - просташки текстове и поведение,  на бюст и дълги крака,  за да се наложат. Затова е и естествено,  че всяко второ посредствено момиче  в България си въобразява,  че е родено за певица. Звездите на неофолка са сглобени от цветна вестникарска хартия,  а отвътре са пълни с въздух. Стоят на малкия си пиедистал,  поддържани от медиите,  звукозаписните компании и от изпадналата в захлас тълпа. "Кажи ми каква музика слушаш,  за да ти кажа какъв си". Предпочитанието към този или онзи стил музика много точно показва нивото на интелект,  възпитание,  култура и степента на духовно развитие на човек. Чалгата е музика за шофьори,  за хора с нулев интелект,  нулево възпитание,  нулева култура,  нулево духовно развитие,  и ще бъде слушана от широките народни маси,  от тълпата. Песните и музиката са духовния архив на народа,  а най-добрия начин да се унищожи един народ и неговата култура е унищожаването на неговата традиционна народна музика.
             Лично аз съм потресен от простащината и порнографията в неофолка и от просташките изпълнения на т. нар.  "нови народни певци и певици" (!),  имащи наглата претенция да изразяват нещо народно. Не съм си представял,  че може да има нещо по-уродливо и инфантилно от чалгата,  "стил",  който потиква към кретенски стадни действия и отприщва най-долните инстинкти на човека,  който нагледно,  брутално и задължително публично демонстрира пороците у човека. Чалгата това е грозното,  тотално духовно падение на човека,  който я слуша. Доминирането на неофолка нагледно показва,  че животът ни се е изродил окончателно и единствено в патология.
              Нашата родна държавна политика няма абсолютно никакво отношение към изкуството,  докато например във Франция има закон за културата,  според който е задължително да се пуска не по-малко от 40 на сто френска музика,  в Англия 2 на сто от спортния тотализатор отиват за културата. А ние къде сме? В нашето министерство на културата дали изобщо се замислят по тези въпроси?

                 В трудни времена ролята на религията и на църквата нараства. И тъкмо в такъв критичен момент църковното духовенство проявява престъпна пасивност,  клириците се държат като чиновници или бизнесмени,  в поведението им няма и следа за апостолска дейност или мисионерство. Нашата църква оскверни най-съкровеното в човека - вярата му в Бога и изуми света с уникалното,  без аналог "българско чудо" - една църква-два синода!
              Попаднали на "голо поле" и без да срещнат отпор и съпротива от православната църква и държавата на спокойствие сектански емисари проповядват своите учения. Ще спомена тревожния факт: Ислямски фундаменталисти от сектата "Шахсибенди",  от която се страхуват дори и местните имами и мюфтии,  необезпокоявани проповядват своето учение. Това е основната секта,  обвързана с радикалния ислям,  който е финансовия донор на печално известната терористична организация "Хизбула".  "Шахсибенди" отричат пророка Мохамед,  издигат свой пророк,  който има мисия "чрез кървища да завладее света и да наложи исляма". Тази секта сега се насочва към България,  след като е окупирала Иран,  Гърция и Македония.
             Докато политиците ни преразпределят държавата у нас се регистрираха и легитимираха  "Свидетели на Йехова",  Мормони и др. секти. Запитвал ли се е някой с каква цел мормонският център за родословие от Солт Лейк Сити събра преди 4 години информация за всеки втори българин?
             Връх на наглостта,  на арогантността и на продажността на дирекцията на вероизповеданията към МС с директор Любомир Младенов  е подготвяният от неговото ведомство закон,  според който всички вероизповедания в България са. . . . равни (!!!).  На Запад така разбирали. . . . спазването на човешките права. "Равенството" не нарушавало конституцията,  в която изрично е казано,  че основно вероизповедание у нас е православието. Въпросният Младенов има наглостта да каже,  че да се предпочете БПЦ пред Мормони или Муун например в никакъв случай не е задължително,  когато няколко деноминации кандидатстват за терен,  на който искат да построят свой храм. Национално предателство. Това просто потвърждава думите ми,  че днешната идеология е бездуховна,  антикултурна и дълбоко антихристиянска,  и спазва завета на Самуел Хантингтон "Европа свършва там,  където свършва западното християнство и започва ислямът и православието". Как ви звучи: Корейският "месия" Муун = православието; или "Шахсибенди" = православието!? Блажени законодателите,  защото те ще се нарекат синове Божии.
             В същото време,  в края на 2000 г.  доживяхме да видим из улиците на София демонстрации,  шествия и протести на духовници. Конкретният повод тогава бе срещу едно суперналудничаво решение в Благоевград,  а в общия случай срещу становището на Върховния административен съд за две църкви  с едно наименование у нас: БПЦ.  За какво друго се карат,  а понякога и бият!,  духовниците? Официално. . . . за единството на църквата(!).  Всъщност войната е за власт,  за  показност,  за църковните имоти и парите на църквата,  които изобщо не са малко. Съдете сами - 330 000 декара ниви,  лозя,  сгради и манастирски имоти за 800 млн. лв.  (нови!). Какви "свети" християнски добродетели само! Толкова мили хора!
           Трябваше бившият президент на САЩ Бил Клинтън да дойде у нас,  за да ни каже в прав тест кой кой е в българската църква и да легитимира българския патриарх дядо Максим за водач на  БПЦ.  Нали си спомняте за посещението на Клинтън у нас и как Негово светейшество Максим присъства рамо до рамо с американския президент на официалната трибуна,  докато той изнасяше речта си на площад  "Св. Александър Невски"? Кога нашата църква отново ще стане истински православна и на народа,  а не както досега - чиновническа,  където чиновника определя кой е патриарх днес и кой - утре?

            Единствената прослойка,  която е в състояние да извърши радикалната промяна в начина на мислене и изместване на колективното съзнание е интелигенцията - духовната и научната. По-лабилна като прослойка от всяка друга тя първа се поддаде на съблазните на демокрацията. Тези съблазни се изразяваха във високи постове,  още по-високи облаги,  високи научни титли и степени. Управляващите на практика ликвидираха надеждни творци и учени в науката,  в образованието,  в културата и ги превърна в скъпо платени чиновници и псевдоинтелигенти.  Днес можем да наблюдаваме фрапиращи примери затова как художник се занимава с финанси,  режисьор с чиновническо - бюрократична дейност,  поет е избран за директор на БНР и по цял ден виси на заседания и съвещания. . . . не е необходимо повече да изброявам.
            Политическите партии след 10 ноември довършиха започнатото от комунистическата номенклатура с нейната бюрократично-административна обществено-политическа работа - напълно обезличиха твореца. Имаше и изключения,  разбира се,  но те бяха капка в морето от посредственост. Те бяха до такава степен елиминирани от системата,  че нито някой ги  знаеше,  нито можеше да ги чуе. Случи се нещо уникално и куриозно,  т. е.  напълно нормално и естествено като процес в нашата абсурдна държава: доказаният некадърник и дебил се приемаше за професионалист,  посредственият за талант,  а средно-интелигентният за гений!
             След 10 ноември духовете сред научните среди се бяха раздвижили. За да не излезе ситуацията извън контрол важно беше номенклатурните чиновници да не загубят постовете си в научната йерархия и образованието. Преобладаващата част от носителите на високи научни титли и степени не са никакви учени,  а най-обикновени висши чиновници в научната йерархия,  които паразитират на духовната,  научната и всякаква друга територия. В името на тези чиновници - бюрократи (в продължение на десетилетия) науката се администрира и унищожава. От "научния потенциал на нацията" едни "влязоха в правия път" след като бяха сплашени,  други просто бяха купени,  трети "отлюспени". Учените хора,  знаещите и можещите представляват реална заплаха за всеки олигархически или диктаторски режим. За управляващия елит важно бе,  че една огромна част от талантливите творци и учени бе привлечена,  т. е.  поставена под техен контрол. Възползваха ли се управляващите от ума и способностите на интелигенцията? Не! Докато в развитите демократични страни науката се е превърнала в непосредствена производителна сила,  у нас отказването от науката води право към социалните джунгли.
               След 10 ноември администрирането (реорганизациите) във висшето образование се извършваха целенасочено,  с цел неговото унищожаване. Спешно беше приет Закон за автономия на ВУЗ-вете. Това направи ръководствата им напълно безконтролни и неконтролируеми,  и развърза ръцете на управляващите партии за съсипване на висшето образование и науката. Друга форма бе въвеждането на "пазарен подход" (!) във ВУЗ-вете,  т. е.  платеното обучение на студентите,  вследствие на което в условията на национална катастрофа в България се наплодиха повече от 40 университета (!),  в най-невероятни направления и профили и нелепи названия,  които в пряк и преносен смисъл са "фабрика за безработни",  а от това може да се направи извода какъв социален проблем имаме в момента и в какви мащаби ще бъде той след години. Паралелно с това,  сякаш наговорили се,  най-различни институти се самообявиха за "университети" (!).   
              Защо се провежда тази безсмислена политика? Защото това е ефикасен начин да се унищожи науката и висшето образование. Дълбоко в себе си българинът е ученолюбив и това е намерило израз,  естествено,  интерпретирано в уродлива форма,  в типично българската сентенция "Учи,  за да не работиш!".
Тази черта на българина много умело и хитро бе използвана от управляващите режими,  във формата,  за която по-горе споменахме. А защо в тази нечистоплътна игра участват и университетски преподаватели? Просто,  за да запазят работните си места и съответните облаги. Тук е мястото да споменем,  че след 1990 г. бяха извършени многобройни самоцелни хабилитации на посредствени преподаватели,  за да не останат свободни места за неудобните,  т. е.  кадърните,  за тези които действително създават нещо полезно. Те оставаха незабелязани,  отстранявани тихомълком при отрицателната селекция.
           Масовото образование е замислено така,  че да превръща независимите ученици и студенти в бъдещи покорни,  пасивни оръдия за производство. Това беше главната му цел. И не мислете,  че високообразованите,  интелигентните и духовните хора не го знаеха. Знаеха го,  но не се бореха против него,  нямаше никаква,  абсолютно никаква съпротива срещу масовото образование. Нашата образователна система (и по света) не само дехуманизира,  но и понижава радикално духовното и интелектуално равнище на учениците и студентите. Вярно е,  че на пръв поглед изглежда абсурдно,  но ако се замислете,  ще го разберете. Българската образователна система е насочена към обикновеното население и е създадена за налагане на подчинение. Но образованието на елита се различава радикално от образованието на трудовите хора.
           Много големи усилия са необходими за дълъг период от време за формирането и моделирането на хората,  за да отговарят на идеята на Адам Смит "толкова глупав и невеж,  колкото е възможно за едно човешко същество". Някога Хитлер и Розенберг са предвиждали славяните да умеят да броят до 25 и да познават пътните знаци. Явно,  това е и целта на българската образователна система. Много от световните образователни системи,  включително и нашата,  са създадени да възпитават в пасивност и послушание,  убиват усета за творчество,  собствено мислене и независимост. Още от детската градина те се стремят да не дадат  възможност на хората да бъдат независими и самостоятелни. Ако си самостоятелно мислещ в училище или в университета,  много скоро ще си навлечеш проблеми. Образователната система създава вакуум,  човешките умове са празни,  защото битието на всяко нещо е изхвърлено от самото себе си.  
           Това,  което трябва да се направи е да погледнем в историята. Главният фактор довел Източна Азия до невиждан растеж е инвестирането в образованието,  високите разходи за инфраструктура и относителното равенство. Качеството на живота зависи от това дали има образовано,  културно,  здраво население,  способно да увеличава производителността,  дали има жизнена околна среда,  дали има инфраструктура,  има ли училища,  има ли болници - всичко това допринася за икономическия растеж.
            Сега богочовеците,  които ни управляват с лустроционното си мислене поставиха в пълна изолация широки социални и професионални групи български граждани. Този огромен мозъчен ресурс може да даде идеите и ключовите решения,  да бъде мобилизиран и използван най-рационално. Но има ли смисъл в държава,  в която 80% от хората ги мързи да работят. Казвам,  че съм българин,  но сърце не ми дава да се наричам Българин,  а и едва ли ще лансирам или насочвам инвестиции и ноу-хау в този пъкъл.
            Аз,  които съм безкраен оптимист все повече започвам да се отчайвам за бъдещето,  за утре. Надеждата и вярата за по-добри времена в България малко по-малко почват да угасват. Страшното е,  че по-голямата част от хората са носталгици и реагират болезнено на промените,  не желаят да се променят,  а предпочитат да страдат и да се самоизмъчват.
            Няма в България политическа сила,  която би била в състояние да преустанови рушенето и разграбването на страната,  която да привлече и сплоти обезверените,  отчаяните,  дезориентираните и разочарованите народни маси,  да им вдъхне увереност и оптимизъм. Народът е излъган! Народът търси демократична алтернатива,  която да го извади от отчаянието,  от летаргията и отвращението към всички политици. Но в момента такава алтернатива няма. Липсва силна и харизматична личност,  която е в състояние да предложи принципно нова алтернатива за изменение на обществената структура.
           Нашето общество е в състояние на безнормие,  а за да се излезе от това състояние трябва ни социален субект,  който да е изключително силно социално мотивиран,  да е с чувство за месия,  с духовно - морални и високо личностни качества. Такъв субект може да се появи единствено в условията на продължителен политически терор. В България има достатъчно качествени хора,  не много,  но достатъчно. Под  "качествени" разбирам  хора с пробудено съзнание,  с интегрално съзнание,  разбиращи съвремието,  достигнали високо еволюционно ниво (преди всичко - морално-духовно и едва след това интелектуално),  и които са в състояние да осмислят човешката ограниченост. Това са хора,  за които висша ценност са духовно-морално-социални норми,  те са социално отговорни,  участват активно в обществения живот,  носители са на Новото (мислене,  култура,  стил на работа,  оценка на заобикалящите ни събития,   идеи,  теории,  концепции,  открития,  технологии и т. н. ).  Това са хора,  чиито основни характеристики са творческият стил на работа,  основен ресурс - мозъчният,  основен труд - мисловният,  а основната мотивация - личностната реализация на всеки индивид. Това са хора,  които са осъзнали главния си враг - невежеството! Невежеството се преодолява от знанието и познанието за самите себе си.

            На това място искам да привлека  вниманието на читателя.  Преди няколко месеца издадох своята първа,  дебютна книга - "Космическа и експериментална метафизика" (том първи - 540 стр. ). По стечение на обстоятелствата тя е първата българска книга на 21-век и на третото хилядолетие. Искам да кажа няколко думи повече за нея.
            Главната цел на тази книга е да наложи радикално нови идеи,  групирани около една качествено нова парадигма,  отговаряща на съвременната епоха,  която би предизвикала драматична промяна  в научното мислене и ще е повод за радикална ревизия на представите ни за физическата реалност.
             Приемането на изложените в книгата теории и моделни разработки ще са повод за преход към новите парадигми в новата физика,  биология (квантова и лингвистична генетика) и медицина,  в антропогенезиса и в психотрониката (парапсихология).  Те ще създадат и научни предпоставки за едно още по-задълбочено разбиране и изясняване на такива грандиозни мистерии като произхода на живота,  характера на съзнанието и човешкия разум,  произхода и еволюцията на човека и в частни случаи на парапсихичните явления и феномени и раковите заболявания,  редуцирайки ги (опростявайки ги) до нивото на една разширена система на научното знание за света.
           През 1998 г.  направих важно откритие на нов принцип в космологията и в новата фундаментална физика - универсално вселенско информационно-енергийно поле на съзнание,  съществена част от физическата невидима реалност и незнанието за която е причинило сериозна стагнация в развитието на цялостната културологична система на човечеството. Използването на този принцип ми даде възможност да изградя нови модели на функционирането на мозъка и човешкото съзнание,  на паметта,  на ментално-енергийното поле у човека,  известно в популярна форма като "душа" и да открия основните причини за възникването на раковите заболявания.
            Откритие,  което заедно с обслужващата го теория съвсем не се вмества нито в Мендел - Моргановата генетична теория,  нито дори в границите на съвременната молекулярна генетика,  и което бе широко отразено в медиите през есента на 1998 г. Впоследствие разработих радикално нова теория за причините,  същността и механизма на раковото заболяване,  без аналог в света. По думите на Кубрат Томов тази теория заедно с общонаучната теория за рака на ст. н. с.  д-р инж. Марин Р. Механджиев са изключително постижение на българския творчески гений и иновации с национално и световно значение.
           Всичко това доведе до изграждането на една нова синтетична дисциплина (с висока степен на абстрактност) - Космическа и експериментална метафизика,  която представлява крачка напред в отхвърлянето на механистичния възглед за света и в демистификацията на природата. Планирана е тетралогия от общ обем 2500 стр.  
           Новите теории,  възгледи и моделни разработки изложени в книгата ми "Космическа и експериментална метафизика",  както и много други силни български иновации (нововъведения) с национално и световно значение (вж.  "Знанието - основа на свободата и щастието"- иновации; К. Томов),  ако бъдат разбрани,  приети и реализирани от държавата,  могат в много кратки срокове да изведат България от дълбоката икономическа,  социална,  а защо не и духовно-морална криза и да я направят лидер в тези иновации.



Тагове:   миналото,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 4398323
Постинги: 1901
Коментари: 943
Гласове: 1926
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031