Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2012 05:37 - За агресията на Съветския съюз срещу Чехословакия преди 40 години
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 1293 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
За агресията на Съветския съюз срещу Чехословакия преди 40 години
За агресията на Съветския съюз срещу Чехословакия преди 40 години 17.09.2008 КРАТКИ  БЕЛЕЖКИ  ПО  ПРАЖКАТА   ПРОЛЕТ  (1968) Фриц Беренс (1909-1980) Фриц Беренс – чл. на КПГ от 1932; участник в антихитлеристката съпротива; д-р икон. (1935);  от 1946 – първи декан на факултета по обществени науки на Лайпцигския университет; от 1954 – зам.дир. на Института по обществени науки на Немската Академия на науките , ръководител на централното статистическо управление, зам.председател на Държавната планова комисия и член на Министерския съвет на ГДР; от 1956 – академик; През 1957 обвинен от ген.секретар на ГЕСП Валтер Улбрихт в „ревизионизъм”, през 1969 отстранен от академията. (За пръв път тези бележки на Фриц Беренс от 11 точки в пълен текст излизат в теоретичното списания на Немската Левица „Sozialismus” – юли/август 2008)  1. Държавно-етаблираният социализъм още не е преодолял бариерите на буржоазното общество. Той се основава на един бюрократичен начин на производство, при който всички съществени права за вземане на решения, включително и присвояването на добавъчния продукт, се пада на опиращата се върху държавната собственост на средствата за производство бюрокрация. Той има държавно-монополистическа надстройка, която с институциите си, преди всичко партия, юрисдикция, армия и полиция, защитава икономическата база, при която наемният труд не е премахнат. Структурата на обществото е йерархично-елитарна. Тя се грижи, както особенно очевидно е при изкуството и литературата, в униформата и орденоносците, за тези укрепващи структурата традиции.  2. В обществото на този държавно етаблиран социализъм са отнети дори и осигурените от буржоазната демокрация права. По тази причина стремежите за еманципация са насочени отново към либерализиране, вместо към демократизиране. Поради това те имат още – или отново – един прогресивно-буржоазен, а не демократично-социалистически характер.  3. Пражката пролет до 21 август 1968 г беше движение, носено почти изключително от интелигенцията и младежта, което имаше за цел, да либерализира сталинистки деформираните отношения. 21 август, външнополитическият „18-ти брюмер” на Съветския съюз и държавите от варшавския пакт, които участваха в нахлуването и анексирането на ЧССР, беше в този смисъл повратна точка, едва след която и работниците започнаха да се включват в съпротивата. Движението в Чехословакия до този момент имаше все още характер на фракционни борби в партията и с партията, и едва сега придоби форма на класова борба, както в Унгария през 1956 и в Полша през 1970/71. Вместо съвети реформаторите искаха менаджери в държавните предприятия.   4. Лозунгът „демократичен социализъм” артикулира тенденции, в рамките на съществуващото, реакционно-деформирано общество на един държавно-етаблиран социализъм да се прокарат либерални реформи, които да направят живота по-поносим, но не още социалистически. Демократичният социализъм не може да се идентифицира с държавната собственост на средствата за производство и в този смисъл, бидейки една прогресивна форма, като буржоазната демокрация и нейната република, е задължен на борбата за социализъм. Но демократичният социализъм нито премахва класите, нито отстранява разделението на обществото на база и надстройка. Той е един вариант – който в сравнение със сталинизма естествено може да се предпочете – на буржоазното общество, но демократично то още не е.  5. Един буржоазен начин на производство с либерално-демократична надстройка съдържа противоречие, което на пражките реформатори – с малки изключения – още не им беше ясно. Идеалите на Пражката пролет, един демократичен социализъм, а не една социалистическа демокрация, бяха в този смисъл реформистки, а не революционни идеали, което естествено не изключва, че те можеха да бъдат осъществени само по един революционен начин, тъй като бюрокрацията, както се видя, доброволно, без прилагане на насилие, не се махаше. Те бяха дело на интелигенцията и на младежта и бяха приети от масите едва, когато беше вече твърде късно. Затова главното изискване на едно насочено към социализм движение на самоцентрализъм на масите трябва да бъде създаването на работнически съвети и на демокрация на съветите. Доколкото все още е необходимо едно представителство на масите, Маркс по този въпрос е казал всичко необходимо в своя анализ на Парижката комуна.  6. Идеалите на Пражката пролет са свързани с идеалите на буржоазно-демократичното минало на ЧССР. Освен това първата фаза на освобождаването от сталинизма трябва да бъде свързана още с теоретичните и партийни родилни признаци на сталинизма. Затова първата фаза на едно движение, което е насочено към освобождаване от сталинизма, се ръководи от литератори и хора на изкуството, от интелигенцията и се схваща първо като реставрация на републикански свободи, а не вече като борба за социалистическа демокрация, която се различава от демократичния социализъм, както другарско-егалитарното социалистическо от йерархично-елитарното буржоазно общество.  7. Тъй като не може да съществува линеен път към социалистическото общество от обществото на държавно етаблирания социализъм, то изискването за либерализация на пражките реформатори естествено беше едно прогресивно искане. Неговото осъществяване би осигурило само по-добри предпоставки за борбата за социализъм, което разбира се не е малко. Републиканските свободи биха създали по исторически нов начин организационни предпоставки за революционната борба за социализъм в страните от Варшавския пакт.  8. Моята критика към Пражката пролет – тя се покрива с критиката ми към Роберт Хавеман – се състои в това, че борбата на реформаторите не беше насочена към ядрото на сталинизма, към буржоазно-демократичния принцип на демократичния централизъм. Борбата за – необходими – републикански свободи изисква самоцентрализъм на масите, който започва с образуването на работнически съвети и завършва със създаването на република на съветите. Пражките реформатори искаха в държавните предприятия способни менаджери. У тях витаеше вместо едно самоуправление на производителите, както се вижда от всички документи и разговори, само едно право на глас на производителите при вземане на решения. Това обяснява, както и самите пражки реформатори разбраха, защо движението на интелигенцията и младежта бе разбрано от работника едва, когато беше вече твърде късно.  9. Едно само емоционално въодушевление от Пражката пролет е точно толкова малополезно, колкото и една морализаторска критика към нея (защо не се борили с оръжие и т.н.). Вместо това е необходимо да се разбере, че пражките реформатори имаха на първо време само такива лозунги, които целяха към борба за достижимите в рамките на социализма републикански свободи. Осъществяването на поставените от пражките реформатори искания скоро би довело до конфронтация с исканията на работническата класа. Денят на тяхното осъществяване би конфронтирал демократичния социализъм със социалистическата демокрация. Общество на демократичния социализъм с бюрократичен начин на производство и либерализирана надстройка би било в най-добрия случай едно междинно решение, би било един преход.  10. Разбираемо е, че не само интелектуалци, които под сталисткото подтисничество особено страдат, но и младежта, която бленува за свобода, са въодушевени от идеалите на Пражката пролет. Би трябвало обаче да ги запознаем с основните факти, че едно действително преодоляване на сталинизма преди всичко трябва да промени базата на обществото на държавно-етаблирания социализъм.  11. Съветската контрареволюция постави засега насилствен край за една възможност, да се проведе революционна освободителна борба върху почвата на държавно етаблиран социализъм. За да се подеме тя отново е необходимо вместо буржоазно-демократичните искания да се поставят социалистически искания, като например: * Изтегляне на окупационната сила и осъждане на империалистическата анексионна политика на СССР; * Превръщане на държавната собственост в обществена, която ще бъде управлявана от самите производители.
Автор: iliaganchev


Тагове:   СССР,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 4392925
Постинги: 1901
Коментари: 943
Гласове: 1926
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031