Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
21.04.2013 10:21 -
ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ НИКОГА ТАЗИ ДАТА-26 април !!!
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 4018 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.04.2013 13:24
Прочетен: 4018 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 22.04.2013 13:24
НАИСТИНА ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ЧЕ, НИЕ БЪЛГАРИТЕ СМЕ НАЙ-КЪСОПАМЕТНИЯ ЕТНОС НА ТАЗИ ЗЕМЯ!!!
На 26 април 1986 г. в 4,30 ч сутринта гръмна ЧЕРНОБИЛ.
Който слушал Свободна Европа - чул.
Който не слушал - сега ходи, ако е още оцелял, със странни болести, или поне с патерици.
Тогавашната партийна и държавна власт умишлено скри от "народа си" трагичната и кошмарна новина, но добре че имаше и други осведомителни агенции.
"Съдени бяха" Шиндаров и Гр.Стоичков, ала какво от това.
Останаха само спомените по набързо отишлите си близки хора и все по-многолюдно тракащите комплекти патерици по градове и села.
- Останаха младите хора,раждани тогава, боледуващи сега...
НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ 26 АПРИЛ 1986 ГОДИНА!
Защото о н е з и мерзавци, които скриха истината от народа са още живи, скриха се като мишоци тогава и пиеха йодови спецтаблетки,ядяха проверена храна, за да векуват - и чрез своите деца ,и чрез своите внуци...ПРОКЛЕТИ ДА СА ТЕЗИ КОМУНИСТИТЕ!!!
СМЪРТ НА КОМУНИЗМА, СВОБОДА НА НАРОДА!!!
Хронология на аварията
1 часа, 23 минути и 40 секунди187 бутала на системата на управление и защита влизат в активната зона за спиране на реактора. Верижната реакция би трябвало да бъде спряна. След 3 секунди обаче са зарегистрирани аварийните сигнали за превишаване на мощността на реактора и повишаване на налягането. А след още 4 секунди - глух взрив, от който цялото здание се разлюлява.Буталата на аварийната защита са спрели, без да изминат дори половината път.
От покрива на четвърти енергоблок, като от кратер на вулкан започват да излизат блестящи гъсти облаци. Те се издигат високо нагоре. Приличат на фойерверк. Облаците мигновено се пръскат в многоцветни искри и падат в различни посоки. Черно огнено кълбо се издига нагоре, образувайки облак, превръща се в хоризонтален, дълъг черен облак, който се движи встрани, сеейки смърт, болести и нещастие във вид на дребни-дребни капчици.
На територията на Чернобилската АЕЦ хората прескачат през срутените стени, по-късно поради високата радиация там не успяват да преминат дори роботите - просто "се побъркват".
А в същото това време вътре все още работят хората. Покрива го няма, част от стената е разрушена... Няма светлина, няма телефони. Рушат се преградите, подът трепери, помещенията се запълват с нещо като пара, или облак, или прах... Избухват искри от късо съединение. Стрелките на приборите за радиационен контрол блокират в горно положение. Навсякъде тече гореща радиоактивна вода.
Огън и мрак - врагът е невидим. Няма престрелки, нито атаки. Можеш да оживееш само с цената на смъртта.
В България хората се радват на топлото време, първомайските почивни дни, пролетния дъжд, разхождат децата в парковете, косят трева...
Съобщението дойде след 5 дни. Облакът по-бързо.
Радиоактивното замърсяване на околната среда с цезий-137в Чернобил е 600 пъти по-голямо от това в Хирошима.
ДНЕС Чернобилската АЕЦ е спряна по искане на Запада, но не е затворена окончателно. Ядреното гориво, останало в разрушения енергоблок, започва неконтролируеми верижни реакции. От него се излъчва америций, стотици пъти по-опасен от стронция. Според учените Днепър се превръща в част от чернобилските хранилища.
Проф. Коновалов, създал музей от мутанти след аварията: "Ако преди уродствата бяха стотни части от процента, сега те са 24%. Това е огромно число. Дълго не искаха да признаят съществуването на мутации. Първите пострадали се оказаха животните. Все по-често се раждат деца със синдрома на Даун. Ракът на щитовидната жлеза при децата сега е хиляди пъти по-често, отколкото преди аварията. При това не само в Украйна, но и в Белорусия. Макар вече да няма голямо облъчване, генетичната нестабилност продължава. Това се вижда при растенията ние ги изнесохме в чисти зони, върху незаразени земи, но от тях израстват или джуджета, или гиганти. Мутацията при пшеницата стигна до 60%".
1 май 1986. Неестествено весели хора участват в казионната манифестация под радиоактивния дъжд
Фотограф: БТА/ОЛЕГ ПОПОВ
Къде бяхте на 1 май 1986 г.? На манифестация, вероятно ще кажете вие. Лошо, ще кажа аз.Или пък било е събота, излезли сте на чист въздух. Още по-лошо, ще ви отговоря.
Всъщност единственото, което е било добре да направите на този 1 май, е да си останете вкъщи, да облепите прозорците, да сложите мокър парцал под вратата, да отворите консервите и да не излизате поне седмица.
Но не сте го направили. Вместо това сте излезли, дъждът ви е намокрил, купили сте „току-що ги откъснах“ марули от пазара, направили сте голяма салата, проветрили сте вкъщи... И така още седмица. На 7 май (ако слуховете не са ви достигнали преждевременно) с изненада сте чули как от телевизионния екран някакви държавни мъже обясняват, че радиационният фон е в процес на нормализиране. Моля? Какъв фон?
Оттам и вицът: „Какво е радиация? Онова, което го няма,но непрекъснато намалява.“
Облакът от Чернобил достига България именно на 1 май. На 2 май в района на София са отложени толкова радиоактивни вещества, колкото са се утаили през целия период между 6 юли 1969 г. и 31 март 1986 г. За периода 30 април - 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията. Обикновено при такива ситуации населението веднага е предупредено да ограничи излизанията поне в първите няколко дни, да не яде зеленолистни зеленчуци, да не пие мляко... Не и в България. С цел „да не се всява паника“ на хората не се казва ни-що.
Същевременно в първите дни на май ген. Илия Кашев, началник на Управлението за безопасност и охрана (УБО), което се грижи за „първите“ в държавата, издава заповед „снабдяването с хранителни продукти, плодове и напитки да се извършва от наши снабдителни бази след дозиметричен контрол“; да се осигури натурална минерална вода, а за хигиенно-битови нужди да се използва дълбоко сондирана вода. Със заповедта се забранява изхранването на животните от фермата „Врана“ със зелена маса „до второ нареждане“. Докато хората практически се тъпчат с радиация, по линия на УБО в няколко лаборатории в страната започва изследването на… всичко, което на „Богоизбраните“
предстои да консумират. В интервю за 24 часа от 2001 г. Христо Борисов, който е бил шеф на химико-бактериологичната лаборатория на УБО през 1986 г., разказва за „кошмара“ си да намери чисти продукти. Оказва се, че стопанство „Врана“ е замърсено, дори яйцата са радиоактивни. За известно време хората от Политбюро ядат предимно консерви и сухо мляко.
„Череши, ягоди... в нашата лаборатория идваха много храни за изследване, знаеше се кои са по линия на УБО“, казва Петър Делчев, който през 1986 г. е работил като компютърен специалист в нискофоновата лаборатория към експерименталния ядрен реактор в София. Тази лаборатория е една от многото, които решават да изследват замърсяването на територията на държавата. В първите дни на май към Министерския съвет, ЦК на БКП и Политбюро потичат реки тревожна информация. Отговорът? Преувеличавате. „А беше страшно, с тъжна усмивка обобщава Делчев - единственият, който се вслуша в думите на специалистите, беше генерал Добри Джуров. По негово разпореждане армията моментално мина на консерви.“
„Разбрахме почти веднага. В „Работническо дело“ се появи мъничко съобщение за аварията в чернобилската АЕЦ. И ние взехме да се оглеждаме и да проучваме“, казва доцент Иван Манджуков, ръководител на катедра „Атомна физика“ към физическия факултет на Софийския университет. „Първо се обадиха шведите. Между другото такъв тип замърсявания първо се откриват в атомните електроцентрали. Те имат много строг контрол на радиоактивността. Когато шведите разбират, че не е от тях, започват да съобщават“, спомня си доцент Манджуков. На 3 май става ясно, че в замърсяванията присъстват т.нар. горещи частици - първите са открити до изтривалката на дома на тогавашния ръководител на катедрата Цветан Бончев. Тези частици - прашинки от ядреното гориво, са особено радиоактивни и представляват сериозна опасност при вдишване. Още на 4 май Бончев праща до щаба на Гражданска отбрана доклад, в който разказва за частиците и заедно с това предлага да бъде предупредено населението за необходимостта от: щателно измиване на пресните зеленчуци, измиване на улиците със силна струя вода, йодна профилактика при децата, която рязко ще намали съдържанието на радиоактивността в щитовидната жлеза. Властта предпочита да Запази мълчание
Каква е ролята на Тодор Живков? В свое интервю във вестник „Стандарт“ през 2005 г. ръководителят на Националната следствена служба Ангел Александров твърди, че „на 4 май, когато докладват на Живков, че положението е много сериозно, той кима с глава и казва:
„Ще си мълчим.“
„На 30 април с жена ми пътувахме за Северна България, на гости на приятели, които имат вила в Плевенско. Заваля един силен дъжд и хубаво ни намокри. Този ден ядохме салати с марули, лук и други подобни. Което означава, че с оглед първоначалното натрупване на нуклиди сме се нахранили добре“, спомня си със смях професор Георги Василев. Той е автор на няколко книги (последните са „Радиоекология“ и „За живота и радиацията“). През 1986 г. е бил завеждащ секция радиационна защита към Института по радиобиология и радиационна хигиена. „На 1 май вечерта звъни телефонът, обажда се една от моите колежки, която тогава работеше в Комитета по атомна енергия, и вика „я да вземеш да се върнеш“. Питам „що да се върна, бе“, тя казва „някакво замърсяване се получи“. Какво замърсяване? От някакъв облак. Тук е моментът да спомена, че една от характеристиките на естествения радиационен фон е нивото на гама-лъчението. Та колежката ме пита: „Ти като си мерил гама-фона в София, колко е?“ Ами 70-80-90 наногрей на час. „А сега знаеш ли колко е?“ Не - „700“. Разговорът там приключи, ние се качихме на колата и се прибрахме в София. На 2 май сутринта.“
Професор Василев разпалено разяснява как „на 23 май БТА почти тържествено информира, че „всички ограничения се отменят“. Това обаче бе абсолютно необосновано и прибързано, защото до този момент си беше почти отишъл само йод 131, а много други радионуклиди начело с цезий-137 (с период на полуразпад 30 години) и цезий-134 (2 години) си бяха тук“. Той споменава и за
Втория радиационен пик в края на 1986 - началото на 1987 г., получил се, защото „народното стопанство“ не се съобразява с препоръките на експертите да изхвърли първия пролетен откос от зелените фуражи, и така радионуклидите попадат в месото и млякото. Чрез храните цезият в организма на хората се увеличава силно, като на места достига стойности, по-високи от май 1986 г. Това е т.нар. втори Чернобил за България.
Равносметката? След 1990 г. екип от катедра „Атомна физика“ издава книга „Истината за чернобилските замърсявания в България“. Изследванията показват, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г., е по-висока от стойностите през чист период, както следва - 90 до 1400 пъти в Северна България; 340 до 1700 пъти в Южна България, 1300 до 31 000 пъти в планинските райони. По степен на замърсяване (ако не броим Русия, Украйна и Белорус) България е на пето място в Европа след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По ефективна доза облъчване на населението за първата година, обаче е на първо място на Стария континент - заради липсата на информация, оттам и на предпазни мерки.
Ядосахте ли се? Нека ви ядосам още малко. В началото на май, докато българите ядат своите радиоактивни салати, а децата тичат в прахта, из страната лети специален правителствен хеликоптер с хипертайна мисия. Той е снабден със свръхчувствителна апаратура и разузнава къде има по-чисти райони, където да се разположат безопасно ръководните кадри.
На 26 април 1986 г. в 4,30 ч сутринта гръмна ЧЕРНОБИЛ.
Който слушал Свободна Европа - чул.
Който не слушал - сега ходи, ако е още оцелял, със странни болести, или поне с патерици.
Тогавашната партийна и държавна власт умишлено скри от "народа си" трагичната и кошмарна новина, но добре че имаше и други осведомителни агенции.
"Съдени бяха" Шиндаров и Гр.Стоичков, ала какво от това.
Останаха само спомените по набързо отишлите си близки хора и все по-многолюдно тракащите комплекти патерици по градове и села.
- Останаха младите хора,раждани тогава, боледуващи сега...
НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ 26 АПРИЛ 1986 ГОДИНА!
Защото о н е з и мерзавци, които скриха истината от народа са още живи, скриха се като мишоци тогава и пиеха йодови спецтаблетки,ядяха проверена храна, за да векуват - и чрез своите деца ,и чрез своите внуци...ПРОКЛЕТИ ДА СА ТЕЗИ КОМУНИСТИТЕ!!!
СМЪРТ НА КОМУНИЗМА, СВОБОДА НА НАРОДА!!!
Хронология на аварията
1 часа, 23 минути и 40 секунди187 бутала на системата на управление и защита влизат в активната зона за спиране на реактора. Верижната реакция би трябвало да бъде спряна. След 3 секунди обаче са зарегистрирани аварийните сигнали за превишаване на мощността на реактора и повишаване на налягането. А след още 4 секунди - глух взрив, от който цялото здание се разлюлява.Буталата на аварийната защита са спрели, без да изминат дори половината път.
От покрива на четвърти енергоблок, като от кратер на вулкан започват да излизат блестящи гъсти облаци. Те се издигат високо нагоре. Приличат на фойерверк. Облаците мигновено се пръскат в многоцветни искри и падат в различни посоки. Черно огнено кълбо се издига нагоре, образувайки облак, превръща се в хоризонтален, дълъг черен облак, който се движи встрани, сеейки смърт, болести и нещастие във вид на дребни-дребни капчици.
На територията на Чернобилската АЕЦ хората прескачат през срутените стени, по-късно поради високата радиация там не успяват да преминат дори роботите - просто "се побъркват".
А в същото това време вътре все още работят хората. Покрива го няма, част от стената е разрушена... Няма светлина, няма телефони. Рушат се преградите, подът трепери, помещенията се запълват с нещо като пара, или облак, или прах... Избухват искри от късо съединение. Стрелките на приборите за радиационен контрол блокират в горно положение. Навсякъде тече гореща радиоактивна вода.
Огън и мрак - врагът е невидим. Няма престрелки, нито атаки. Можеш да оживееш само с цената на смъртта.
В България хората се радват на топлото време, първомайските почивни дни, пролетния дъжд, разхождат децата в парковете, косят трева...
Съобщението дойде след 5 дни. Облакът по-бързо.
Радиоактивното замърсяване на околната среда с цезий-137в Чернобил е 600 пъти по-голямо от това в Хирошима.
ДНЕС Чернобилската АЕЦ е спряна по искане на Запада, но не е затворена окончателно. Ядреното гориво, останало в разрушения енергоблок, започва неконтролируеми верижни реакции. От него се излъчва америций, стотици пъти по-опасен от стронция. Според учените Днепър се превръща в част от чернобилските хранилища.
Проф. Коновалов, създал музей от мутанти след аварията: "Ако преди уродствата бяха стотни части от процента, сега те са 24%. Това е огромно число. Дълго не искаха да признаят съществуването на мутации. Първите пострадали се оказаха животните. Все по-често се раждат деца със синдрома на Даун. Ракът на щитовидната жлеза при децата сега е хиляди пъти по-често, отколкото преди аварията. При това не само в Украйна, но и в Белорусия. Макар вече да няма голямо облъчване, генетичната нестабилност продължава. Това се вижда при растенията ние ги изнесохме в чисти зони, върху незаразени земи, но от тях израстват или джуджета, или гиганти. Мутацията при пшеницата стигна до 60%".
1 май 1986. Неестествено весели хора участват в казионната манифестация под радиоактивния дъжд
Фотограф: БТА/ОЛЕГ ПОПОВ
Къде бяхте на 1 май 1986 г.? На манифестация, вероятно ще кажете вие. Лошо, ще кажа аз.Или пък било е събота, излезли сте на чист въздух. Още по-лошо, ще ви отговоря.
Всъщност единственото, което е било добре да направите на този 1 май, е да си останете вкъщи, да облепите прозорците, да сложите мокър парцал под вратата, да отворите консервите и да не излизате поне седмица.
Но не сте го направили. Вместо това сте излезли, дъждът ви е намокрил, купили сте „току-що ги откъснах“ марули от пазара, направили сте голяма салата, проветрили сте вкъщи... И така още седмица. На 7 май (ако слуховете не са ви достигнали преждевременно) с изненада сте чули как от телевизионния екран някакви държавни мъже обясняват, че радиационният фон е в процес на нормализиране. Моля? Какъв фон?
Оттам и вицът: „Какво е радиация? Онова, което го няма,но непрекъснато намалява.“
Облакът от Чернобил достига България именно на 1 май. На 2 май в района на София са отложени толкова радиоактивни вещества, колкото са се утаили през целия период между 6 юли 1969 г. и 31 март 1986 г. За периода 30 април - 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията. Обикновено при такива ситуации населението веднага е предупредено да ограничи излизанията поне в първите няколко дни, да не яде зеленолистни зеленчуци, да не пие мляко... Не и в България. С цел „да не се всява паника“ на хората не се казва ни-що.
Същевременно в първите дни на май ген. Илия Кашев, началник на Управлението за безопасност и охрана (УБО), което се грижи за „първите“ в държавата, издава заповед „снабдяването с хранителни продукти, плодове и напитки да се извършва от наши снабдителни бази след дозиметричен контрол“; да се осигури натурална минерална вода, а за хигиенно-битови нужди да се използва дълбоко сондирана вода. Със заповедта се забранява изхранването на животните от фермата „Врана“ със зелена маса „до второ нареждане“. Докато хората практически се тъпчат с радиация, по линия на УБО в няколко лаборатории в страната започва изследването на… всичко, което на „Богоизбраните“
предстои да консумират. В интервю за 24 часа от 2001 г. Христо Борисов, който е бил шеф на химико-бактериологичната лаборатория на УБО през 1986 г., разказва за „кошмара“ си да намери чисти продукти. Оказва се, че стопанство „Врана“ е замърсено, дори яйцата са радиоактивни. За известно време хората от Политбюро ядат предимно консерви и сухо мляко.
„Череши, ягоди... в нашата лаборатория идваха много храни за изследване, знаеше се кои са по линия на УБО“, казва Петър Делчев, който през 1986 г. е работил като компютърен специалист в нискофоновата лаборатория към експерименталния ядрен реактор в София. Тази лаборатория е една от многото, които решават да изследват замърсяването на територията на държавата. В първите дни на май към Министерския съвет, ЦК на БКП и Политбюро потичат реки тревожна информация. Отговорът? Преувеличавате. „А беше страшно, с тъжна усмивка обобщава Делчев - единственият, който се вслуша в думите на специалистите, беше генерал Добри Джуров. По негово разпореждане армията моментално мина на консерви.“
„Разбрахме почти веднага. В „Работническо дело“ се появи мъничко съобщение за аварията в чернобилската АЕЦ. И ние взехме да се оглеждаме и да проучваме“, казва доцент Иван Манджуков, ръководител на катедра „Атомна физика“ към физическия факултет на Софийския университет. „Първо се обадиха шведите. Между другото такъв тип замърсявания първо се откриват в атомните електроцентрали. Те имат много строг контрол на радиоактивността. Когато шведите разбират, че не е от тях, започват да съобщават“, спомня си доцент Манджуков. На 3 май става ясно, че в замърсяванията присъстват т.нар. горещи частици - първите са открити до изтривалката на дома на тогавашния ръководител на катедрата Цветан Бончев. Тези частици - прашинки от ядреното гориво, са особено радиоактивни и представляват сериозна опасност при вдишване. Още на 4 май Бончев праща до щаба на Гражданска отбрана доклад, в който разказва за частиците и заедно с това предлага да бъде предупредено населението за необходимостта от: щателно измиване на пресните зеленчуци, измиване на улиците със силна струя вода, йодна профилактика при децата, която рязко ще намали съдържанието на радиоактивността в щитовидната жлеза. Властта предпочита да Запази мълчание
Каква е ролята на Тодор Живков? В свое интервю във вестник „Стандарт“ през 2005 г. ръководителят на Националната следствена служба Ангел Александров твърди, че „на 4 май, когато докладват на Живков, че положението е много сериозно, той кима с глава и казва:
„Ще си мълчим.“
„На 30 април с жена ми пътувахме за Северна България, на гости на приятели, които имат вила в Плевенско. Заваля един силен дъжд и хубаво ни намокри. Този ден ядохме салати с марули, лук и други подобни. Което означава, че с оглед първоначалното натрупване на нуклиди сме се нахранили добре“, спомня си със смях професор Георги Василев. Той е автор на няколко книги (последните са „Радиоекология“ и „За живота и радиацията“). През 1986 г. е бил завеждащ секция радиационна защита към Института по радиобиология и радиационна хигиена. „На 1 май вечерта звъни телефонът, обажда се една от моите колежки, която тогава работеше в Комитета по атомна енергия, и вика „я да вземеш да се върнеш“. Питам „що да се върна, бе“, тя казва „някакво замърсяване се получи“. Какво замърсяване? От някакъв облак. Тук е моментът да спомена, че една от характеристиките на естествения радиационен фон е нивото на гама-лъчението. Та колежката ме пита: „Ти като си мерил гама-фона в София, колко е?“ Ами 70-80-90 наногрей на час. „А сега знаеш ли колко е?“ Не - „700“. Разговорът там приключи, ние се качихме на колата и се прибрахме в София. На 2 май сутринта.“
Професор Василев разпалено разяснява как „на 23 май БТА почти тържествено информира, че „всички ограничения се отменят“. Това обаче бе абсолютно необосновано и прибързано, защото до този момент си беше почти отишъл само йод 131, а много други радионуклиди начело с цезий-137 (с период на полуразпад 30 години) и цезий-134 (2 години) си бяха тук“. Той споменава и за
Втория радиационен пик в края на 1986 - началото на 1987 г., получил се, защото „народното стопанство“ не се съобразява с препоръките на експертите да изхвърли първия пролетен откос от зелените фуражи, и така радионуклидите попадат в месото и млякото. Чрез храните цезият в организма на хората се увеличава силно, като на места достига стойности, по-високи от май 1986 г. Това е т.нар. втори Чернобил за България.
Равносметката? След 1990 г. екип от катедра „Атомна физика“ издава книга „Истината за чернобилските замърсявания в България“. Изследванията показват, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г., е по-висока от стойностите през чист период, както следва - 90 до 1400 пъти в Северна България; 340 до 1700 пъти в Южна България, 1300 до 31 000 пъти в планинските райони. По степен на замърсяване (ако не броим Русия, Украйна и Белорус) България е на пето място в Европа след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По ефективна доза облъчване на населението за първата година, обаче е на първо място на Стария континент - заради липсата на информация, оттам и на предпазни мерки.
Ядосахте ли се? Нека ви ядосам още малко. В началото на май, докато българите ядат своите радиоактивни салати, а децата тичат в прахта, из страната лети специален правителствен хеликоптер с хипертайна мисия. Той е снабден със свръхчувствителна апаратура и разузнава къде има по-чисти райони, където да се разположат безопасно ръководните кадри.
Следващ постинг
Предишен постинг
Организмите на живите същества се приспособява към радиацията. Вижте някой друг филм за настоящото положение в екосистемата в зоната на Чернобил.
А знаете ли, че столицата на Украйна, Киев, се намира на стотина километра от Чернобил, че Днепър минава през Киев. На дъното на Язовира над Киев се утаени тонове радиация.
И какво? Живеят си хората нормално.
Препоръчвам ви повече мислене и проучване и по-малко манипулации.
цитирайА знаете ли, че столицата на Украйна, Киев, се намира на стотина километра от Чернобил, че Днепър минава през Киев. На дъното на Язовира над Киев се утаени тонове радиация.
И какво? Живеят си хората нормално.
Препоръчвам ви повече мислене и проучване и по-малко манипулации.
Организмите на живите същества се приспособява към радиацията. Вижте някой друг филм за настоящото положение в екосистемата в зоната на Чернобил.
А знаете ли, че столицата на Украйна, Киев, се намира на стотина километра от Чернобил, че Днепър минава през Киев. На дъното на Язовира над Киев се утаени тонове радиация.
И какво? Живеят си хората нормално.
Препоръчвам ви повече мислене и проучване и по-малко манипулации.
цитирайА знаете ли, че столицата на Украйна, Киев, се намира на стотина километра от Чернобил, че Днепър минава през Киев. На дъното на Язовира над Киев се утаени тонове радиация.
И какво? Живеят си хората нормално.
Препоръчвам ви повече мислене и проучване и по-малко манипулации.
Търсене
Блогрол
