На 18 юни 1992 г., месец и половина след образуване на делото за „Оня списък", четири месеца и половина след посещението в турското посолство и месец след като е докладвал пред Консултативния съвет по национална сигурност при президента, директорът на Националната служба за сигурност полк. Чавдар Петков е разпитан официално като свидетел по делото. В разпита той посочва, че влизането в посолството на Ахмед Доган и Мехмед Тефик на 4 февруари 1992 г. е документирано чрез постоянно действащия пост на проследяването, което е част от рутинната дейност на службата, поради това, че в посолството под дипломатическо прикритие действа резидентура на турските специални служби. Петков заявява, че НСС е достигнала до разширяване на първоначалните данни, подадени от Тефик, от друг оперативен източник, придобити са косвени данни от друг източник, от които личи, че турската страна отдава сериозно значение и прави оценка кой би могъл да е източникът от българска страна. За това Петков е докладвал пред Консултативния съвет по национална сигурност. Директорът на НСС заявява, че в НСС не са постъпили оперативни данни или каквито и да било, които да сигнализират за операция на друга специална служба. Получените косвени данни по случая за реакцията на турската страна обаче според него недвусмислено говорят, че на информацията и възможния наш източник се придава сериозно значение. Накрая Петков отново подчертава, че разгласяването на информацията в медиите е затруднила в значителна степен възможността за изясняване на случая с оперативни средства, включително и чрез проверка на самия източник.

По делото е разпитван и бившият министър на външните работи Виктор Вълков. Той сочи, че с името на Владимир Филипов, тогава вече експерт по външната политика на СДС, са свързани, както е известно на всички служители на МВнР, публикациите на първите списъци от подобен род, появили се в медиите през 1991 1 г. Филипов единствен от служителите в МВнР не е подписал декларация за деполитизация, казва още Виктор Вълков.

В разпита си по следственото дело Радослав Райков, тогава заместник-директор на НРС, заявява, че според него публикуването на такъв списък във вестник „Репортер 7" не е случайно, тъй като главният му редактор Бинка Пеева е в близки връзки с Илия Плачков, съветник на тогавашния директор на разузнаването Бриго Аспарухов. Райков добавя, че Плачков е ползвал вестника и за други публикации и че е знаел за тази публикация предварително.

По същия повод журналистката Невена Гюрова, разпитвана за публикациите й във вестниците "Диалог" и „Труд", разказва, че Радослав Райков заявил пред нея, че този списък е предоставен от него на Димитър Луджев в началото на май 1991 г. по искане на самия Луджев. Самият списък пък съществувал от преди 10 ноември 1989 г. и бил правен още по поръчка на Димитър Стоянов, министър на вътрешните работи тогава. Върху него Райков само нанесъл саморъчно някои поправки и в този вид го предал на Луджев по думите му за лично ползване.

Главният редактор на вестник „Репортер 7" Бинка Пеева в разпита си по делото разказва, че по времето, когато в края на февруари в разстояние на 2-3 дни на практика представителите на управляващата коалиция публично съобщават на обществеността, че има някакви списъци и видеозаписи, в пощенската кутия на вестника се получил в събота или неделя бял плик с надпис „Б. Пеева", в който бил поставен „Оня списък". Тя го набрала на компютър и по думите й го унищожила.

Всички служители в отдел „Кадри" на МВнР са разпитвани по делото, включително и някои бивши. Анжелика Ангелова сочи в разпита си, че е работила с трима последователни началници на отдела - Красимир Хърлев, Велислав Добрев и Алексей Иванов. Тя сочи, че Велислав Добрев и Живко Попов поддържат близки отношения и са работили заедно в Прага в началото на 80-те години. Тя свидетелства още, че Живко Попов е записвал информация, която е имал по служба, тай като и той е бивш началник на отдел „Кадри", и самата тя е виждала негови съчинения, неподписани, но в един характерен стил. Валентин Иванов разказва за друга служителка от отдела - Красимира Андреева, която ходила в мазето на Живко Попов да я разпитват, а там постоянно имало и други мъже, които тя нарича „пазванти". Велислав Добрев, началник на отдел „Кадри" от 19 ноември 1991 г., разказва в разпита си, че знае от Живко Попов, че двамата със Стоян Ганев се срещат. Ден преди назначаването му, Живко Попов му се обадил по телефона и му казал, че Стоян Ганев е при него и са решили Велислав Добрев да стане шеф на отдела. При предаването на поста Красимир Хърлев му показал два списъка на служители от НРС и РУМНО в чужбина и в министерството. Хърлев обаче задържал списъците, сложил ги в личното си куфарче и напуснал поста. Добрев сочи, че списъците на двете разузнавателни служби са му връчени официално от кадровиците на службите в края на ноември 1991 г. Добрев признава, че познава Живко Попов още от 1974 г., когато самият Попов е оглавявал отдел „Кадри", а когато Попов е бил посланик в Прага, а самият Добрев - пресаташе в посолството там, извършвал всякакви частни поръчки на посланика. Добрев разказва и че Живко Попов установил връзка с него веднага след прекъсването на наказанието му „лишаване от свобода" през 1990 г. и че Попов го запознал с Владимир Филипов.

Владимир Филипов в своя разпит пред следствието казва, че е външнополитически съветник на СДС още от декември 1990 г., когато бил в отпуск по майчинство. След изборите и съставянето на правителството бил поканен от Стоян Ганев за началник на неговия кабинет, като първоначално изпълнявал функциите и на главен секретар на МВнР. Филипов казва, че материала „Симбиозата" получил лично от Живко Попов. Владимир Филипов признава и че той е дал материала на Атанас Славов от вестник „Дебати". С Живко Попов го запознал Велислав Добрев - това станало в дома на Попов. „Като стая е приспособено едно от мазетата на кооперацията на ул. „Гурко", където живее Живко Попов", разказва в разпита си друга служителка на отдел „Кадри" - Милатка Станкова, и описва, че вътре било измазано, имало легло, голяма мивка и един фотьойл. Красимир Хърлев пък директно признава в разпита си, че списъкът е бил направен на база личните дела на служителите в министерството от него, Милатка Станкова, Станка Маринова и Красимира Андеева, и целта била подготовка за 20% съкращение на щата в МВнР. Списъкът бил уточнен с директорите на двете разузнавателни служби. Красимира Андреева го уведомила, че Велислав Добрев е наредил на нея и на Милатка Станкова да занесат вътрешния и външния щат на МВнР в дома на Живко Попов.

Председателят на ПГ на СДС Александър Йорданов и Георги Марков са сред разпитваните политици по делото. Александър Йорданов разказва, че бил поканен на разговор с президента Желю Желев, на който присъствал и съветникът на Желев, Алексей Алексеев. Казали му, че Стоян Ганев е замесен в нещо лошо и то е свързано с предаване на националните ни интереси на чуждо разузнаване. Един ден след това групата на 39-те се събрала във Варна на съвещание и там се поставил именно този въпрос, че съществува някакъв списък, който е предаден на турския посланик. Самият Стоян Ганев го казал. Оказало се, че за това знае и Димитър Луджев, който веднага реагирал и казал, че нашето разузнаване прихванало случая. Станало ясно, че с това е запознат и председателят на Народното събрание Стефан Савов. Александър Йорданов определя, че списъкът имал характер на една клюкарска информация.

Бъдещият конституционен съдия Георги Марков заявява в разпита: „Направихме опит да сменим Чавдар Петков, но не се получи. Искахме с решение НРС да мине към нас, за да бъде под наш контрол и да се смени Бриго Аспарухов, но и това не стана, тъй като трябвало закон и след това нещата започнаха да се размиват". После сочи, че е възможно Димитър Луджев да знае преди всички, защото той назначил Чавдар Петков и Бриго Аспарухов, а Луджев пък бил и най-близкият човек до президента Желев. „Първоначално съществуваше много силна съпротива Стоян Ганев да бъде външен министър, именно външен, и то от средите на СДС. Аз съм дълбоко убеден, че са се бъркали чужди посланици", добавя Георги Марков и коментира, че външно министерство до назначаването на Стоян Ганев на практика е било ръководено от Димитър Луджев и всъщност той определял кадровата му политика.

Така още в разпитите си политиците се оплитат в политически интриги и набеждаване един друг. Този процес обаче достига своя връх в приобщената по делото стенограма от заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност към президента, проведено на 13 март 1992 г. По случая с „Оня списък" всъщност са проведени три заседания на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, както личи от писмо на директора на Националната следствена служба Ани Крулева, с което тя ги изисква по делото от началника на кабинета на президента Алексей Алексеев. Заседанията са на 25 февруари, 9 март и 13 март. Днес обаче по делото е приложена само стенограмата от последното. Заседанието е започнало в 17:30 ч. в президентството и е свършило в 24:55 ч. през нощта. На него са присъствали президентът Желю Желев, вицепрезидентът Блага Димитрова, председателят на Народното събрание Стефан Савов, генерал-лейтенант Стоян Андреев - съветник на президента по въпросите на националната сигурност, Ивайло Трифонов - директор на Канцеларията на президента, премиерът Филип Димитров, вицепремиерът и министър на отбраната Димитър Луджев, вътрешният министър Йордан Соколов, външният министър Стоян Ганев, Николай Слатински - председател на Комисията по национална сигурност в НС, министърът на науката и висшето образование Николай Василев, Александър Йорданов - председател на ПГ на СДС, генерал Петко Ангелов и полковник Чавдар Петков - директор на Националната служба за сигурност Бриго Аспарухов - директор на Националната разузнавателна служба.

Стенограмата очевидно не е от самото си начало, защото започва с многоточие и думи на Стефан Савов, че част по-скоро трябва да се гласува съставът на този Съвет за национална сигурност и с разправия защо Димитър Луджев прави изказвания по външната политика, когато няма това право, има право само по военни въпроси, а това право имат само президентът, премиерът и външният министър.

Обсъждането на случая с „Оня списък" започва с доклад на директора на НСС Чавдар Петков за извършените предварителни проверки за изясняване на обстоятелства по разпространяване на сведения и факти, представляващи държавна тайна. Петков разказва случая и отбелязва, че предвид сериозността на данните, съдържащи признаци за извършено престъпление по чл. 104 от НК (шпионаж), устно е бил информиран министърът на вътрешните работи. От проведените от НСС оперативно-издирвателни мероприятия се получили следните данни:

- Списъкът съществува реално. Състои се от 38 машинописни страници и съдържа имена на служители от 79 български дипломатически и консулски представителства, рекапитулация и предложения за промени в МВнР. В него са посочени служители под прикритие и сътрудници на разузнавателните служби на Република България зад граница.

- Списъкът е предоставен за анализ и оценка на неговата достоверност на ръководителите на НРС, управление „Разузнаване и сигурност" при МО и Служба за защита средствата за връзка при МВР. В отговора на директора на НРС генерал-майор Бриго Аспарухов е посочено, че: „В списъка са посочени имената 37 оперативни работници на НРС, работещи понастоящем в посолствата и търговско-икономическите служби на България в чужбина и всички служители от въоръжената охрана". Началникът на управление „Разузнаване и сигурност" при МО генерал-майор Чавдар Червенков посочва, че: „Имената на работниците от службата отговарят на действителността. Преобладаващата част са определени като принадлежащи към специалните служби и само отделни от тях са посочени, че са от разузнавателно управление на МО". В отговора си началникът на Служба за защита средствата за връзка при МВР полковник Ангел Стойчев посочва, че: „В списъка на българските дипломатически служители са включени и абсолютно всички служители от служба за защита на свързочните връзки при МВР, работещи в дипломатическите представителства на Република България като шифровачи и радисти. Данните за тях, изпълнявана функция, месец и година на изпращане на задгранична работа, принадлежност към МВР са точни и съответстват на последните изменения, които сме извършили в задграничния състав".

От техните отговори се правят следните изводи: „Данните в списъка са верни и включени в т. 19 от списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България, ДВ бр. 31 от 1990 г.", пише в доклада на Чавдар Петков.

От направените проучвания е установено, че списъкът с разстановка на дипломатическите кадри зад граница се съхранява в компютъра на отдел „Кадри" в МВнР и в секретното деловодство на същото министерство. С компютъра на „Личен състав" в МВнР е работила Красимира Андреева. Последната е правила разпечатки на задграничния щат на МВнР, които е предоставила за ползване и на Анжелика Ангелова от същата служба. Анжелика Ангелова почти всеки ден оставала с часове сама в хранилището на „Личен състав", за което имала ключ. Виждана е да прави подробни записки от кадровите дела в няколко бележника.

Петков прави извода: списъкът на задграничните представителства е писан през декември 1991 г. Списъкът, заедно с другите предадени в турското посолство материали - „БОДК и отделни фрапиращи случаи за негативни прояви на настоящи и бивши служители на БОДК", „Симбиозата на МВнР, МВР", съдържащ списък на 73 служители от тези ведомства с характеристични и кадрови данни, „Превратът 1981 г.", в резултат на комплексната техническа, почеркова и стилно езикова експертиза на пет експерти, се оказват написани на механична портативна пишеща машина „Олимпия", а ръкописните бележки по тях са с голямо сходство с почерта на Живко Попов и Величка Романова. „Понастоящем около Живко Попов се е формирала група, която редовно разменя информация за кадровите промени в МВнР, пише в доклада на Чавдар Петков, и се изброяват участниците в нея - Велислав Добрев, Николай Вапцаров, Димитър Пеев, Ваня Черноколева - от МВнР, и Емил Александров, бивш заместник-председател на Комитета за култура. В доклада се подчертава и близкият контакт на Живко Попов с Димитър Иванов - началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС, и Таньо Танев също бивш началник отдел от Шесто управление.

„Извършените досега проверки изясняват, че са изготвени действителни списъци на състава от дипломатическите представителства на Република България зад граница, в които има имена на служители от НРС, Управление „Разузнаване и сигурност" към МО и МВР. Установено е, че подобни данни се съдържат единствено в служба „Личен състав" на МВнР.

Придобити са данни и за процедурата по изготвяне на списъците - имената, датите на назначаване и др. кадрови данни са получени от „Личен състав" на МВнР, след което извън сградата на МВнР са допълнени с характеристични данни за отделни служители. Уточнен е приблизителният кръг от длъжностни и външни за МВнР лица, които са имали отношение към изготвянето на упоменатите списъци, както и приблизителните дати на тяхното съставяне. Не бе установено министър Стоян Ганев да има отношение към посоченото действие", обобщава Петков и уточнява, че получените до момента оперативни данни са от строго секретни източници и е невъзможно легализирането им с оперативни средства. Затруднения се явиха и от некомпетентното интерпретиране на първична информация в публикациите на средствата за масово осведомяване.

След него ген. Петко Ангелов заявява, че на практика оперативните възможности са изчерпани и следва да се премине към следствени действия. Оттук нататък в стенограмата следва обсъждането на материалите от политиците, което започва с оживен спор, в който всички говорят един през друг и се карат. Стоян Ганев повишава тон на Чавдар Петков - откъде е дошла тази информация, да дойде тук човекът - оперативният източник, да го видят, и заплашва, че няма да излязат оттук, докато не стигнат до края. Стоян Ганев заявява, че сведенията за съществуването на този списък не съвпадат с информацията на НСС - тогава може той да съществува примерно само във фантазията на Чавдар Петков, защото Ганев пък имал данни - неформални, които говорят точно за обратното - извършващи се процеси в службите. Стоян Ганев продължава, че Чавдар Петков като ръководител на НСС е длъжен да се появи тук със съответните доказателства, съответните материали и източници - а той шантажира цялото общество с тезата, че всичко това е скришно, че има нещо подобно, но не можете да се издаде. Според Ганев е трябвало максимум на втория ден да се дойде при президента като ръководител на разузнаването с доказателства.

След него председателят на НС Стефан Савов напада директора на Националната разузнавателна служба с думите: „Как може Вие, г-н Бригадир Аспарухов, да си позволявате в продължение на 35 дни животът на 37 разузнавачи да бъде изложен на опасност и да не сравните списъците. „Аз си спомням добре, г-н Петков - продължава Савов - записано е, че РУМНО получава на 6 февруари вече обратно сведения, казахте, че до 8-ми не е имало друга информация, че имаме и по-голяма информация от тази, която потвърждава този факт, че е пратен доклад от чешкото посолство, че нашето военно разузнаване е засякло... а Вие тук ми говорите..." Това предизвиква оживление и коментари. Чавдар Петков обаче отрича да има такава информация. Стефан Савов отново повтаря: как да няма, има такава информация. Следват от няколко страни реплики от рода на „Стига бе Стояне...".

И тук външният министър Стоян Ганев взема думата и казва: „Аз обвинявам в набедяване на министъра на външните работи, набедяване на председателя на ПГ на ДПС". Това отново предизвиква оживление, както това е наречено в стенограмата, всички говорят и президентът д-р Желев въдворява ред.

Обажда се вицепремиерът Димитър Луджев, че единият агентурен източник е човек, който твърди, че е придружавал Доган, а другата информация постъпва по наблюдение на посолството. „И още един агентурен източник имаме, чиито имена Соколов знае, но той не ни казва, заявява Луджев и коментира, че агентурната информация някой може да е манипулирал, защото ако изгори Ахмед Доган, ще изгорят още петима генерали, които знаят много добре къде са разположени агентурните кадри на бившето, т. нар. турско управление. Луджев заявява, че отлично може да се каже кои са. Спира обаче преди да назове имената им, а останалите се опитват да омаловажат думите му. Тези петима генерали, свързани с Ахмед Доган по думите на Луджев, така и остават неназовани на това заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, а и в материалите по делото. Луджев не е питан по време на разпита му кои са те.

Стоян Ганев се обажда: „Значи ние сме се събрали тук, умниците държавници, които умуваме върху нещо, което някой твърдял, че нещо било станало ..."

Стефан Савов обаче в този момент зачита стенограма, която не е посочена от какво заседание е, и заявява: в нея казано е поне два пъти, че военното разузнаване научава от Турция, от Анкара, че е предаден такъв списък в периода от 5 февруари. Военното разузнаване в Турция е напипало, че нещо е изнесено. Между 5-ти, а сега и 4-ти, и 8-ми в знаенето на това се включва и Димитър Луджев - говори Савов.

Чавдар Петков продължава да твърди, че при него се явил началникът на военното разузнаване, който имал най-обща информация.

Стоян Ганев отново взима думата: „Може ли цял месец и половина да мине и вие да не можете да дадете отговор на един елементарен въпрос - каква служба за сигурност сте вие? Имате ли данни, че Стоян Ганев е предал списъка на Ахмед Доган?"

Чавдар Петков отговаря: „Разбира се, че не, и това го пише в стенограмата".

След което Стоян Ганев заключва, че тук явно става дума за скалъпване.

Оттук нататък политиците не дават на Чавдар Петков нищо да каже, прекъсват го буквално на втората дума от всяко изречение, което се опитва да подхване. Стоян Ганев и Димитър Луджев го натискат да каже името на източника на тази информация.

Стига се дори до лични нападки от Стоян Ганев към Бриго Аспарухов: „Но първо си помислете за Белгия... Давам Ви време...". На което шефът на разузнаването Бриго Аспарухов отговаря: „И за Белгия ще си спомня, но много Ви моля, не ровете костите на брат ми." И уточнява, че писмата на директора на разузнаването за разузнавачите се изпращат лично до министъра на външните работи. „Винаги са адресирани до Вас, г-н Ганев, и се изпращат чрез куриер в писмо", добавя Аспарухов.

Тук Стоян Ганев отрича, че такова нещо никога не е получавал и пита: „Този куриер е някъде обезглавяван по пътя към мен, така ли излиза?"

Бриго Аспарухов контрира, като показва четири писма, които безспорно доказват под различни дати, че той лично ги е адресирал до Стоян Ганев и се е подписал, и предоставя писмата на президента и премиера Филип Димитров.

Стоян Ганев пък в отговор обвинява Бриго Аспарухов, че е виновен за изтичане на информация от неговата служба с въпроса: „Кажете главният редактор на „Репортер 7" роднина на кой от Вашата служба е?".

Чавдар Петков успява да се обади, че през първите три дни само трима души от НСС знаят за случая. Но тъй като Чавдар Червенков подал подобна информация от военното разузнаване в петък, 7 февруари, следобед, то на следващия ден го съобщили и на вътрешния министър Соколов. На осмия ден обаче списъкът вече е публикуван във вестника.

На това място Александър Йорданов припомня как Анжелика Ангелова на два пъти компрометирала СДС, като е била обвинена, че е изнесла и предала синята бюлетина или е отмъкнала от канцеларията на президента. В резултат на това тя била отстранена от президентството от ЦИК.

Това потвърждава и Ивайло Трифонов: че всичко е документирано, и нейните молби и т.н. Репликира обаче, че това е съвсем друг случай, да не се бъркат нещата.

Александър Йорданов обаче продължава: „Факт е, че едно и също лице влиза в две схеми, така да се каже, и двете водят към групата на 39-те. Всъщност, точно такъв е изводът, който се прави в някои публикации."

В разгара на обсъжданията директорът на НСС Чавдар Петков предоставя на съвета магнетофонен запис на показанията на свидетеля Мехмед Тефик и стенограма на записа, на който той разказва за случая на оперативните работници. Участниците в заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност изслушват записа.

След това Стефан Савов отбелязва, че на писмената стенограма от записа доста неща, които свидетелят казва, ги няма. Чавдар Петков признава, че това е само част от разговора. Записът е правен на 12 февруари 1992 г. Соколов забелязва и че както ги описва подборно материалите, източникът нищо не казва за извадките от информациите на регионалните дирекции на МВР с материали, дадени на ПГ на ДПС. Според ген. Петко Ангелов свидетелят просто е сметнал, че това е незначителна информация. Соколов се възмущава: той ли ще преценява дали са значителни или не?

Чавдар Петков предава стенограмата и на прихванатия телефонен разговор от турското посолство до Турция и участниците в заседанието се запознават с нея.

Стоян Ганев продължава да упражнява натиск и под натиска му Чавдар Петков признава, че Ганев няма нищо общо със случая. Стефан Савов обаче заявява, че така или иначе за него в този случай Стоян Ганев продължава да бъде изменник на държавата, просто престъпник. Савов обвинява дори и вицепремиера Луджев за предател.

Дотук в стенограмата през цялото време президентът Желю Желев само задава въпроси и въдворява ред, не се обажда и не изказва мнения. Луджев и Ганев продължават да оказват натиск да се разкрие свидетеля и той да дойде на съвета да говори, независимо, че може да бъде и без следовател, тоест думите му да нямат стойност и впоследствие той да има опасност да се отрече от тях.

Александър Йорданов коментира, че ако Живко Попов пак отиде да лежи в затвора, защото в този доклад се насочват към него нещата, очевидно някои други хора остават като вода ненапита, чисти. Сега практически цялата тази работа обратно връща Живко Попов на мястото му или поне също го обвинява в държавна измама, предаване на тайни, корупция и т. н.

Стоян Ганев отново настоява веднага да дойде свидетелят, защото ако се остави за следващата сутрин, службите ще го обработят да говори. Чак тук Блага Димитрова задава въпроса - дали в болницата Тефик не е инжектиран с някакви лекарства, за да е депресиран? Въпросът й обаче остава без внимание, а Соколов също нападателно започва да задава въпроси в стил, че всичко това е скалъпено.

Стефан Савов коментира, че не може да се обясни в никакъв случай защо го е направил това Стоян Ганев, с изключение на това, че Ахмед Доган се е хвалил, че той е направил министри Стоян Ганев и Димитър Луджев. Казвам това, което твърди свидетелят, подчертава Савов.

На това място в стенограмата е отбелязано, че заседанието прекъсва своята работа поради посещението на президента Желю Желев, председателя на НС Стефан Савов, премиера Филип Димитров, вътрешния министър Йордан Соколов и представител на прокуратурата в Правителствена болница, където ще бъде разпитан свидетелят. След прекъсването заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност продължава. По делото обаче липсва както запис на разговора им в болницата с Тефик, така и стенограма от него. Не е отбелязано и да разказват на останалите за срещата.

Николай Василев заявява, че това трябва да отиде на следствие. Той обаче отбелязва: „От друга страна, следствените органи все още са в ръцете на нашите политически опоненти и дадем ли го на следствие, това означава, че ще изпускаме всякакъв контрол върху развитието на нещата по-нататък. Това е изгубване на контрол и оттам нататък, понеже съм абсолютно сигурен в тяхната необективност и в това, че те ще направят всичко възможно да компрометират това правителство, започвам да се притеснявам." Тук президентът Желев пита: „Няма ли правото на избор при подбирането на следователи, на хора, на които може да се вярва?"

Стоян Ганев отбелязва, че единственото сигурно нещо е, че има списък, а няма абсолютно никакви доказателства, че е предаден, и ако е предаден - на кого е предаден, и че щом специалните служби в продължение на повече от месец не са в състояние освен свидетеля да посочат други доказателства, следствието съвсем няма да може да установи нищо. Той подчертава, че това е политически сценарий и коментира, че задачата му не е да се докаже нещо, а да се дестабилизира политическата ситуация, тъй като в продължение на шест месеца той примерно, Стоян Ганев, трябва да бъде обвиняем.

Стефан Савов допълва, че едно следствие означава Стоян Ганев да си подаде оставката. Луджев веднага контрира с въпрос „Защо?".

Стефан Савов заявява, че при разказа си Тефик е започнал с това, което ще бъде вторият акт на политическия компромат, който се готви от същите хора - ходенето при Симеон Сакскобургготски.

Стоян Ганев заплашва, че междувременно ще започнат сериозни политически процеси и че десетки и хиляди хора ще го защитят. „Само ще ме направите герой, но България ще се върне много назад, заявява той.

Луджев репликира: „Ако държим политически речи, да ги държим". След обсъждане решават, че ще се сформира и анкетна комисия в парламента, и по думите на Николай Слатински, тя е от Поптодорова, Йончев и Начев.

Стефан Савов пък започва директно да обвинява Чавдар Петков, че е съобщил, като има толкова слаби доказателства. Тук Луджев го прекъсва с думите, че ако толкова иска, ще му връчи оставката си, ще я връчи на Филип Димитров, но тогава и той ще каже каквото си знае за тези работи. И възниква кавга между Луджев и Стефан Савов. Президентът репликира, че ако има оставки, няма да се изяснят докрай нещата, а цялата истина трябва да се изясни докрай. Стефан Савов продължава, че има нещо съмнително, защото едно следствие на базата на един свидетел, който е двоен агент, е провокация. Възниква кавга за провокаторите. Йордан Соколов заявява: „Цялото това развитие на действия на Ахмед Доган, които свидетелят описва, за мен е смехотворно. Тук не е целта да се осъди Х или У, защото при тези данни и доказателства ми се струва невъзможно от чисто правна страна, колкото наистина да се получи това, което се получи".

Чавдар Петков уточнява, че разгласяването не е извършено от НСС. Луджев за трети път предлага да си подаде на следващия ден оставката, защото и без това някой трябва да си даде оставката, Савов обаче контрира: „Кой ти е говорил на теб, че трябва да си подадеш оставката". Луджев предлага като най-разумно да се прекрати заседанието, иначе ще се изпокарат и изпобият. Савов пита Чавдар Петков защо ги е заблуждавал в продължение на 2 часа, че този човек е бил в депресия, а Петков му отговаря, че Тефик е вкаран в Правителствена болница по ходатайство на ДПС - проф. Сепетлиев. Тук Стефан Савов и Филип Димитров припомнят думите на неназованата по делото прокурорка, присъствала на разговора в болничната стая - че този човек общо взето е пропилян като агент и че това вероятно е по-отдавна. Така че за дискредитация няма какво да се говори. Той вече е дискредитиран явно. Въпросът е да се пази животът му.

Александър Йорданов вметва, че фактически в момента, каквито и прикрития да се правят, нашите разузнавачи са разкрити, списъкът не може вече да се контролира, излязъл е и къде е влязъл един господ знае, и оттук нататък възниква практически въпроса да бъдат подменени всички тези хора в чужбина. И тук вече замисълът става наистина огромен. Той е удар върху цялата ни дипломатическа система. И по принцип този въпрос вече не може да бъде оставен извън погледа на парламента. „И вторият въпрос е вече наистина кой е направил това нещо. Той може да бъде за съд, но може да се окаже някой ден, че е и за награда, тъй като може би е помогнал да се реформира по-бързо системата", завършва Александър Йорданов.

Президентът Желев се учудва на предложението за награда: „Че е направил държавна измяна...? Щом изнесеш имената на разузнавачите, това е държавна измяна. Класически пример". Стоян Ганев и президентът Желев се скарват за това виновен ли е Стоян Ганев и че списъкът все пак е от Външно министерство, а ако е невинен, президентът настоява това да се докаже. Желев заявява, че ще иска едно пълно разследване, всички факти да бъдат доказани.

Тук Николай Слатински изрича: „Ако ние се опрем на този свидетел, се срутваме като СДС, въобще като страна. Филип Димитров допълва, че въпросът трябва да се постави изцяло върху плоскостта на издаването на държавна тайна, публикуването на текста и неговия автор. А всякакви други неща, като предаването му в посолството, да останат извън обсега на вниманието. И обобщава предложената от Слатински формула:

1. Заявяваме, че няма нищо позитивно и всичко са приказки и вестникарски клюки, освен наличието на такъв списък.

2. Появата на този списък представлява издаване на държавна тайна.

3. Авторът на този списък ще бъде установен, ако той е извършил това в кръга на службата си. А ако той не го е извършил в кръга на службата си, с факта на самото извършване, разгласяване, да си понесе отговорността.

И тук Стефан Савов се обажда, че в нея се изпуска най-важното, а именно защитата на Стоян Ганев. Савов и Луджев казват, че това трябва да се заяви категорично. Не че няма доказателства, а че изобщо няма такова нещо. Не е ясно дали този списък действително е влязъл в турски ръце, но е факт, че такъв списък има, формулират те. Това предизвиква оживен спор, всички говорят едновременно. Стоян Ганев добавя и че информацията в този списък, може да бъде дадена от много широк кръг хора, това трябва да се знае, поне 50-на души - сегашни служители в отделите „Балкански страни", „Арабски страни" и т. н. и продължава да се опитва да прикрие автора, като казва, че и това е възможно - в готов такъв списък от един автор, много други вмъкват информацията, която всъщност представлява държавна тайна - следата води към един човек, а съвсем други са го правили, за да насочат следата към това.

В този момент Стефан Савов заявява: „Ние трябва да застанем зад Ахмед Доган", това е истината. Думите му отново предизвикват оживен спор. Луджев коментира, че трябва да се докаже, че абсолютно всичко е необосновано, оттам нататък службите трябва да издирят източникът, който е провокирал, който е извършил провокацията. Президентът Желев се опитва да въдвори ред в оживената кавга. Обсъждат два варианта на съобщение до медиите за резултатите от среднощното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност.

Ген. Стоян Андреев изчита втория проект за съобщение:

1. Такъв списък е направен и той съдържа информация за действително работещи служители.

2. Определен е кръгът на евентуалните съставители, автори на този списък. (няма да се посочва кой е)

3. Няма никакви доказателства, че в съставянето на този списък е взел участие министър Стоян Ганев и Ахмед Доган.

И по-нататък изобщо да не се трактува въпросът с предаването на турското посолство. Единствено Александър Йорданов отбелязва, че с един текст нещата не могат да се спрат. Бриго Аспарухов се обажда, че тъй като са обвинени като автори на компромата общо четирима души - Ганев, Доган, Петков и самият Бриго, предлага и за тях двамата да се спомене и да се каже, че двете служби не участват в този сценарий, защото журналистите искат и техните глави - тяхната оставка. Савов обаче контрира, че точно за едната от двете служби не е сигурен. Бриго отбелязва и че в разузнаването съставът е разколебан, целият състав на НРС е в паника. Накрая президентът Желю Желев изчита окончателния текст на съобщението:

За работата на Консултативния съвет за национална сигурност

1. Консултативният съвет за национална сигурност разгледа цялата налична информация във връзка с появилите се в пресата твърдения за разпространяване на списък с имената на български дипломатически служители в чужбина, вкл. и такива, принадлежащи към специалните служби.

2. Констатира се, че списъкът съдържа информация, помагаща да се очертае кръгът на възможните съставители.

3. Твърденията, че в изготвянето на и разпространението на списъка са участвали г-н Стоян Ганев, министър на външните работи, и-н Ахмед Доган, председател на Парламентарната група на ДПС, както и директорите на Националната служба за сигурност и Националната разузнавателна служба, не се потвърдиха.

4. На компетентните органи беше препоръчано да извършат необходимите процесуални и оперативни действия за установяване на авторството на текста, с оглед търсене на отговорност за съставянето и разгласяване на документ, съдържащ сведения, представляващи държавна тайна.

5. Събраните досега данни дават основание да се допусне, че се касае за верига от действия за неправомерно използване на документи от различен характер за постигане на определени политически цели, водещи до дестабилизация на страната.

Така продължилото 7 часа и половина заседание приключва в 24:55 ч.

Ето какво коментира сега президентът Желю Желев:

Тогава хората от Държавна сигурност искаха да извадят Съюза на демократичните сили чрез ДПС. Измъкнаха тази история - списъкът, който се е движил от едни ръце в други. Накрая ние трябваше да ходим в правителствената болница, където се намираше един български гражданин, етнически турчин, който беше обвинен, че едва ли не е дал списъка на турското разузнаване и т. н. Политическият смисъл на цялата история за мен беше да се ударят и СДС, и ДПС, които по онова време бяха съюзници във Великото народно събрание, в първото обикновено Народно събрание, 36-тото. Но както и трябваше да се очаква, в края на краищата операцията на тези хора се провали.

Не. Да забият клин между СДС тогава и ДПС, те това не успяха да го направят. На Консултативния съвет по национална сигурност ние обсъждахме този въпрос и стигнахме, оглеждайки всички твърдения, версии, внушения, че това е опит да се торпилира съюзът между СДС и ДПС.

Мисля, че веднъж стана дума за това. Поискаха да разберат как се оценява тази работа от страна на президентската институция и аз казах направо, че се прави опит за дестабилизиране на демократичните сили.

Да.

Предполагам, че не.

Ние просто отидохме в болницата, понеже този човек беше натоварен със задачата да бъде главен аргумент за повдигането на едно такова обвинение. Нашето впечатление беше, че няма достатъчно доказателства за такава работа и той самият беше много уплашен, не знам защо. Бъркаше, доста объркано разказа нещата. Нищо смислено обаче не можа да каже.

Очевидно са го заплашвали, иначе какво ще прави в правителствената болница, при това при специален режим, тоест човек, който е пазен. Беше много уплашен.

Вероятно от хората, които са започнали тази акция и които в края на краищата не успяха.

Смятам, че е така. Те са заинтересованите хора.

От тяхна страна не допускам, защото те самите нямаха тогава чак такова влияние да заплашват, да респектират едно или друго лице, което е обвинено в нещо, което тепърва трябва да се доказва.

Може и да е ставало дума, това не си спомням. Но той самият присъстваше на Консултативния съвет тогава, знаеше всички версии, всички доказателства, доколкото ги имаше. При това той трябваше да говори пред Консултативния съвет.

Наистина от дистанцията на времето, която не е малка, нещата не изглеждат както тогава са били. Даже физиономията на заинтересоваността днес се очертава много по-ясно, имам предвид Държавна сигурност, която беше заинтересована от тази работа.

Бившият вътрешен министър Йордан Соколов продължава и днес да смята, че всичко е било политически сценарий:

Тази история беше активно мероприятие на бившата Държавна сигурност. Един такъв списък е бил искан и направен по искане на Стоян Ганев като външен министър, за да се види кои от нашите дипломатически служители са истински такива и кои са изпълнявали функции по линия на ДС, които след промяната и по отношение на държави, с които влязохме в приятелски отношения, ставаха абсурдни. Външно министерство трябваше да се освободи от тези хора. Това беше използвано, за да се развалят в немалка степен отношенията с ДПС и Доган, защото този списък, се появи изведнъж един човек - етнически турчин Тефик, който излезе с една версия, която, ако нямаше развитие, можеше да има нещо правдоподобно. От тогава отношенията с Доган започнаха да се влошават, защото това беше сериозно обвинение срещу него. Много показателно е и това, че се оказа, че Тефик е сътрудник на ДС, той изведнъж изчезна, не знам по-нататък съдбата му. Ако прокуратурата беше на място, трябваше да повдигне обвинения за шпионаж, ако е вярвала в това, или трябваше да повдигне срещу Тефик обвинение за набедяване. Аз съм имал навремето разговор с Татарчев и съм му казвал: Абе този човек, извикайте го, разпитайте го, той или казва истината, или като не казва, той трябва да лежи.

И то много бързо, дори вкъщи дойдоха тогавашният секретар, ген. Петко Ангелов, който отговаряше за вътрешната сигурност, и шефът на НСС Чавдар Петков. Те ми изложиха всичко това като фактология. Аз ги питам, знае ли някой, те ми казват, че са уведомили Димитър Луджев. Защо ще уведомяват Луджев? Аз после малко съжалявах, че не поисках наказанието им, защото е абсурдно някой през главата на министъра на вътрешните работи да уведомява друг. Тогава никой не каза кой е изготвил списъка. Много след това, като падна нашето правителство, парламентарна комисия да изследва, изведнъж излезе Ани Крулева, едно пълно недоразумение като следовател, тя също политически поръчки изпълняваше и то срещу нашето правителство. Оказа се, че е човек на Стоян Ганев. Изведнъж тя излезе с версията, че този списък е поръчан от Филип Димитров. Имаше парламентарна комисия, пред която тя заяви, че разследването е приключило, кой е виновен - Филип Димитров, той е поръчал този списък, едва ли не, за да се злепостави България. Другото странно нещо е началникът на кабинета на Луджев по онова време като военен министър обвинил Луджев, че пази списъка още от декември в касата си. Тогава имаше случай, при който искаха да изкарат този началник на кабинета, мисля, че беше Николов, някакво спречкване с Луджев, гонили са се из кабинетите да се бият, защото този Николов излязъл с тежки обвинения срещу министъра.

Аз съм убеден в това за себе си. Това беше чисто политическа поръчка. Това като бомба гръмна, защото ставаше въпрос за това виновен ли е Доган, или не, откъде е взел този списък? Докато името на Филип Димитров не беше споменавано от никой, че той има някакво отношение по този въпрос, когато се чакаха разкрития на НСС, тя каза: виновен е Филип Димитров. Не знам как биха се развили отношенията с ДПС, защото за мен е ясно кой е Доган. Когато изпълних обещанието си, което дадох, когато беше избирано правителството на 8 ноември, да се освободи МВР от всички, които активно са участвали във възродителния процес, и последният от тези служители напусна МВР, Доган поиска моята оставка без никакви мотиви и всички бяха смаяни. Тогава, когато трябваше да бъде най-доволен, той поиска оставката.

Това са твърдения на Тефик. Докато той говореше, изведнъж обърнал на 180 градуса показанията си.

Ако в резултат на това мероприятие е дошъл момент, в който Доган вече е решил да къса със СДС, те го взимат под закрила. В момента, в който единственият свидетел, който обвинява Доган, промени своите показания, Доган става недосегаем. Президентът Желев след това при една среща ми каза, че той извикал Доган при него, когато разбира това, това е било след 8 февруари, когато бях запознат. Той ми каза: „Аз извиках Доган, пихме кафе, като му казах това, така се разтрепери, че кафената чаша се удряше в зъбите му".

Безспорно, но ако този свидетел е служил, както аз за себе си съм убеден, толкова на Доган, колкото на ДС срещу Доган, може би да пречупят Доган.

Единственият от тримата разследвани по делото „Оня списък", който направи изказване днес, е Стоян Ганев. В разпита си по делото от 13 септември 1992 г. той заявява, че няма връзка между него и „Оня списък", че някой се опитва умишлено да го въвлече и това е политическа провокация, която цели да предизвика политическо сътресение. Припомня, че в края на октомври 1991 г. е била открадната чантата му с документи - същите, които той предал с протокол за доброволно предаване по делото. Луджев го предупредил, че те са заснети и са им взети отпечатъци, ще му бъдат върнати. Ганев сочи, че чантата му била донесена от Димитър Иванов. „Впечатли ме това, което чух на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност. Беше изоставена предишната теза за виновността на Стоян Ганев и остана Ахмед Доган", казва в разпита си той.

Ето какъв е коментарът му към днешната дата: