Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2014 08:15 - Порочният танц на управляващите с банките през последните 10 години
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 998 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Порочният танц на управляващите с банките през последните 10 години, който доведе до срив в икономиката на страната ни, е описан особено сполучливо в статия на в-к Капитал от 04.10.2013 г. -Властта започва труден танц с банките -  http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/10/04/2154379_vlastta_zapochva_truden_tanc_s_bankite/ , върху която ще нахвърля няколко момента за размисъл тук. 

     За цинизма на действащите правила в банковия сектор особено показателни са следните коментари в статията :
1-ви цинизъм -"Ако на банките им се отнеме възможността да лавират в приходната част (и да прехвърлят част от риска и загубите си на редовните си клиенти) това може да доведе до загуби и декапитализация на сектора". В какво се изразява цинизма на това твърдение? Банките са частно-правни субекти, които извършват търговска дейност за своя сметка и на собствен риск, срещу което получават печалба. За яснота предлагам, ако банките не прекратят порочната практика да прехвърлят част от своя търговски риск върху изрядните кредитополучатели, то тогава тези кредитополучатели да получат акции съразмерни на покрития от тях търговски риск и срещу тях да получават годишен доход под формата на дивидент редом до всички други акционери. Или пък да получават годишен бонус, равен на заплатата на управителните и контролните органи в банката. Все пак те вършат и тяхната работа, като поемат търговския риск на един частно-правен субект /банката/, който включва рискът от погрешни управленски решения, в следствие на което ежемесечно правят парични вноски свръх дължимата вноска по своя кредит.

2-ри цинизъм : "В сектора се коментира, че впечатлението, което остава от подготвяните промени, е, че целта е осигуряване на бизнес на адвокати и нотариуси. Като преки ефекти от евентуално прилагане на проектите в този им вид като действащи закони се прогнозира увеличение на лихвите и силно свиване на кредитирането. ". Отговорът се съдържа в самата статия - "Увеличаващата се критична маса от спечелени дела срещу банки показва, че нуждата от изчистване на регулациите вече е наложителна."

3-ти цинизъм : "Всъщност като най-куриозно в банковия сектор приеха дописването, че БНБ има право да налага надзорни мерки при застрашаване интересите не само на вложителите, а и на кредитополучателите. Класическата основна цел на банките е грижа за спестяванията и слагането на допълнителна отговорност може да ги постави в конфликт." - Цинизмът в този коментар разкрива настоящата роля на БНБ да бездейства при извършени нарушения на закона за кредитните институции от страна на банките поради риск държавният регулатор да не влезе в конфликт с частно-правния икономически интерес на търговското дружество /банката/. Всъщност именно в сегашния си вид при функционирането на БНБ е налице очевиден конфликт на интереси всеки път, когато БНБ отказва да санкционира банките - нарушители на закона, независимо че на централната банка са вменени функциите да следи за спазване на неговите правила и за санкциониране на нарушителите;

4-ти цинизъм : "Като логично се определя и формирането на лихвения процент от пазарен индекс + надбавка, но със задължителното допълнение да се отчитат спецификите на местния пазар." Цинизмът в банковата дейност се изразява в това, че понастоящем банките отчитат спецификите на местния пазар, които се изразяват в слаба банкова регулация, бездействие на контролния орган /БНБ/, тромавост и бавност на съдебното производство, високи държавни такси /4 % върху незаконно присвоените от банките суми/ за предявяване на искове и т.н., в следствие на което банките в България масово си позволиха да нарушат закона и да ограбят българските кредитополучатели. По-високият риск на банката следва да се калкулира в стойността на втория компонент по лихвата - договорната фиксирана надбавка. Но спецификата на местния пазар по никакъв начин не обосновава действащото понастоящем право на банката едностранно да диктува правилата на играта, като нарушава добрата световна търговска практика, при която измененията на лихвите по кредитите зависят единствено от измененията на обективните пазарни критерии /индекси/. Спецификите на местните пазари също така не могат да обосноват съществуващите многобройни неравноправни клаузи в договорите за кредит и в общите условия на банките, нито могат да обяснят защо понастоящем втората, равнопоставена страна по договора за кредит е поставена в ситуацията на роб.

5-ти цинизъм :
"Като преки ефекти от евентуално прилагане на проектите в този им вид като действащи закони се прогнозира увеличение на лихвите и силно свиване на кредитирането. Например предвид изискването промяна на лихвите по кредити да стават само при съгласието на клиента очакванията са още в първоначалния вид на договорите да се залагат максимално високи нива."  Основните контрааргументи на подобно твърдение  са заложени в дейността на самите търговски банки, които допреди икономическата криза  /до октомври 2008 г./ използваха единствено обективни пазарни измерители при определяне на лихвата по кредитите /юрибор, либор, софибор, ОЛП на БНБ/. Дори и след октомври 2008 г. част от банките, функциониращи на българския пазар, продължиха да използват единствено обективни пазарни измерители /индексите софибор и юрибор/, което в ни най-малка степен не доведе до декапитализация на същите банки. Самите банки-нарушители, които си позволиха едностранно да променят методиките за изчисление на лихвите по действащите договори за кредит с цел да прехвърлят върху плещите на изрядните кредитополучатели загубите от лошите, необслужвани кредити, и да запазят собствената си печалба непокътната, сториха това само по отношение на слабите, незащитени кредитополучатели - физически лица и малки предприятия. Същите банки проведоха двоен стандарт в своята дейност, тъй като дори през кризисния период след октомври 2008 - понастоящем не си позволиха да нарушат договорите на големите корпоративни клиенти, по отношене на които явно безпроблемно прилагат лихвообразуване, основано единствено върху обективните пазарни индекси юрибор и софибор, без каквито и да е опасения, че това ще доведе до спад в ликвидността на самата банка. И не на последно място като аргумент - след провеждане на кампания по разгласяване на нелоялните банкови практики през периода 2010 - 2012 г. самите банки нарушители /напр. Уникредит Булбанк и Райфайзенбанк/ отново се върнаха към стария изпитан подход да изчисляват лихвите по кредитите на своите клиенти само въз основа на обективните пазарни измерители юрибор и софибор. Това стана на фона на занижаване на лихвите, които достигнаха до нива от 5-6 %. За съжаление този спад засегна единствено новите кредитополучатели, докато по действащите договори за ипотечен кредит банките продължиха да нарушават закона и да налагат нелоялни практики по едностранно произволно завишаване на лихвите.

6-ти цинизъм : "Въпрос на пазарлък. Оттук нататък е въпрос на време картите да бъдат официално поставени на масата и да започнат преговори. Финалната версия на политиците трябва да е готова до десетина дни, а след това да се изслушат и мненията на банките и регулатора." Цинизмът в подхода на управляващите е отказът да включат главната заинтересована страна от промените в преговорите по законодателните промени - самите потребители, техни представители професионалисти в съответните области и потребителски организации.

     За сведение на читателя от 10 години доказани специалисти алармират за сериозни проблеми в банковия сектор и предлагат спешно въвеждане на следните 7 мерки за цялостното им разрешаване :
1. Пазарен референтен лихвен процент. Ефект: занапред банките няма да променят едностранно лихвите по кредити . Незабавно ще намали вноските по съществуващите кредити с между 100 и 600 лв. месечно Това са сумите, които както показва съдебната практика, банки събират без правно основание. Изисква промяна на една дефиниция в Закона за потребителския кредит. 

2. Промени в Гражданския Процесуален Кодекс (ГПК):

2.1 Отмяна на думите “и банките” в чл. 417, т. 2 от ГПК и даване възможност на длъжници да повдигат иск за неравноправни клаузи в договора за кредит, с което изпълнителното производство се спира. В съответстие с европейското право, разтълкувано от Съда на Европейския съюз през март 2013 г. Ефект: Стимулиране на банките към отговорно кредитиране и внимателна оценка кредитоспособността на клиента преди отпускане на заем.

2.2 Промяна на чл. 435, ал. 2 от ГПК, с оглед даване на възможност за длъжника да да обжалва цената на продаваемия имот. Ефект: Предотвратяване на възможността банките да продават обезпечения на свързани лица на цени под пазарните като оставят непокрития дълг в тежест на клиента.

2.3 Премахване от чл.47(7) ГПК (касаещ призоваване и уведомяване чрез залепване на уведомлението) на думите “както и за връчване на заповед за изпълнение”

(пълен текст–” (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение.” )

Ефект: Отнема се възможността за злоупотреба с процесуални права и груби нарушения при призоваването и се възстановява възможността за реална защита на правата и интересите на ответника в заповедното и изпълнително производства, като остава в сила задължението на съда за назначаване на особен представител–адвокат, защитаващ ответника, като условие за извършване на всички последващи процесуални действия. Така ще бъде решен проблемът с поставяне на гражданите пред свършен факт – на влязъл в сила съдебен акт и изпълнителен лист, при незнанието им за извършване на съдопроизводствени действия срещу тях, а в редица случаи – дори извършена публична продан на имуществото им без тяхно участие.

3. Забрана на такса "предсрочно погасяване" след първите 12 вноски. Ефект: възможност на клиентите за рефинансиране при по-изгодни условия и стимулиране на конкуренцията между банките.

4. Закон за финансов омбудсман – орган за извънсъдебно решаване на спорове между банки и други финансови институции и техните клиенти. Ефект: бързо и безплатно за клиентите решаване на спорове извън съда с възможност за получаване на парична компенсация. “Отдел” в КЗП не е подходящ. Подходящ е самостоятелен Финансов Омбудсман, отчетен пред Народното събрание, а не пред БНБ или министерство и отговорящ на критериите за членство в Европейската система на финансови омбудсмани FIN-NET. КЗП не изпълнява тези критерии и всеки нейн отдел би продължил да служи единствено за заблуда на обществеността. Това трябва да е граждански орган, а не държавен и подотчетен на Народното събрание. 

5. Закон за несъстоятелността на физическите лица, с който да се разграничат тези, които не искат да обслужват дълговете си, от тези, които наистина не могат. Това ще даде шанс на последните за ново начало. Такива съществуват или се обсъждат в момента в 24 от 27-те страни-членки на ЕС. 

6. Учредяване на ефективен регулаторен орган извън БНБ за регулиране на търговските практики на банките и другите финансови институции. Този орган да има право да издава Наредби и предписания, с които да не допуска и да сакнционира подвеждащи и измамни практики на финансовите институции. Така както прави всеки сериозен регулатор. КЗП не е такъв регулатор в сферата на финансовите услуги - не може да приема наредби. 

7. Предоставяне защита на малките и средни предприятия – кредитополучатели, еквивалентна на защитата на потребителите като върху тях се разпространи действието на разпоредбите на Закона да защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Автор: expose



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 4397566
Постинги: 1901
Коментари: 943
Гласове: 1926
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031