По понятни политически съображения и пристрастия, някои твърдят, че е било общонародно въстание, други че е била социалистическа революция.

Истината е, че това е воръжен, насилствен и кървав преврат, извършен от комунистическата партия, а подмяната на властта – чрез репресиите на ДС.

На 9 септември 1944 г. се обявява, че властта в България вече е в ръцете на „Отечествения фронт” съставен от няколко партии.

В същност, властта е в ръцете на комунистическата партия, а Отечественият фронт е параван. Съставеното правителство начело с Кимон Георгиев формално обявява, че възстановява принципите на Търновската конституция и демокрацията на политическия живот. Но бързо се разбира, че това е груба манипулация и демагогия.  

Ето защо, няколко месеца след преврата Отечественият фронт са разпада.

На 8 септември 1944 г. командващият Народно-освободителната въстаническа армия – НОВА Добри Терпешев нарежда на всички партизански формирования в страната, да слязат от планината и да завземат властта в градовете и селата на България.

В това време, Трети украински фронт на Червената армия бързо напредва към София. За успеха на комунистическия преврат решаващият фактор е съветската армия.

Така започват едни от най-кървавите и ужасни събития в страната ни.

Комунистическата партия, по съветски образец веднага създава ”народна милиция”, предимно от доскорошни партизани. След това, от милицията се подбират кадри за Държавна сигурност (ДС), която бързо нараства на няколко хиляди.

В първите месеци на преврата, в страната са арестувани повече от 20 000 души обвинени, че са „народни врагове”.
Как комунистите взеха властта – вижте едно журналистическо разследване:

През 1984 г.журналистът Наско Мандажиев успява да вземе интервю от известния бивш зам-министър на МВР и бивш първи зам-председател на Комитета по държавна сигурност, генерал полк. Мирчо Спасов.  Тогава той е началник отдел ”Задгранични кадри” на ЦК на БКП, назначавал и уволнявал пасланици и всички висши задгранични кадри.

В Партийния дом кабинетът му бил до този на Живков.

В дните на преврата Мирчо Спасов е дясната ръка на Тодор Живков и ръководел „мокрите дела” на партията в София – убийствата. Той е не само един от основните извършители на масовите убийства, но и организатор на ужасните „лагери на смъртта” в Ловеч и Скравена. Пред журналиста Мандажиев, без да се притеснява, с известна носталгия по миналото, Мирчо Спасов споделя:

”Било славно, но и жестоко време.

Партията разпоредила преди Народния съд, да се поизчистят колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така, всяка нощ пред разпределителя – Дирекция на полицията на „Лъвов мост” пристигали хора от града и селата, камиони „Опел Блиц”, от провинцята използвали и влакове. След описване, качвали ги пак на камиони, откарвали ги в радомирските села Върба,Темелково и Батановци, където ги избивали и заравяли из нивите.

Около 100 нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде десет хиляди, пресметна Спасов.”

Предполага се, че по нареждане на партията, по време на преврата и при утвърждаването на комунистическата власт, в страната са убити между 30 и 40 хиляди души.

Точният им брой никой не може да каже.

Комунистическата партия превръща и Народния съд в средство за кървава разправа с противниците си.

Съдът е осъдил на смърт 2730 души, като 200 души вече са били убити. Жертвите са министри, депутати, банкери, журналисти, кметове, учители, земевладелци и други.

На доживотен затвор са осъдени 1305 души, а с присъди до 20 години – 4348 души.

„Народните” присъди показват едно страшно лице на новата власт, което излъчва много омраза, голяма жестокост и мъст!

За сравнение, на Нюрнбергския процес, срещу 24 бивши ръководители на хитлеристка Германия, обвинени във военни престъпления и престъпления срещу човечеството в годините на Втората световна вайна – 12 са осъдени на смърт, трима на доживотен затвор, двама на 20 години и 7 на 10 години.

Мирчо Спасов продължава да разказва:

Късно през нощта в малките часове, той ходел да докладва на Тодор Живков в щаба на НОВА, който се намирал в читалище „Славянска беседа” на ул. „Г.С. Раковски”. Там се давали разпоредбите и мунициите.

„Досегът ми с др. Живков беше много специален. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигнеше ли ми, това означаваше да продължавам”.

Вече бил насрочен Народният съд и Мирчо Спасов бързал да приключи с последните арестанти, които се „обработвали” в мазето на читалището.

В организирането на убийствата участвал и Лев Главинчев, командир на Първа Софийска въстаническа зона на НОВА. И Главинчев също е сочен като жесток убиец.

Бившият летец от Хасково Стефан Илиев споделя, че от 22 септември до края на декември 1944 г. служил в района на Червена могила. Там край летището често минавали камиони със загасени фарове. Спирали недалеч и от там се чувала автоматична стрелба. На една нощ Илиев преброявал доста камиони, които преминавали.

Вероятно и в други района на страната са били изпълнявани партийните разпореждания за ликвидиране „враговете на народа” преди още да е започнал Народният съд. Основният изпълнител на партийната задача е ДС.

Главните поръчители – виновниците за тези масови и жестоки убийства са Вълко Червенков, Карло Луканов, Тодор Живков, Антон Югов, Руси Христозов, Раденко Видински, бившият генерал Здравко Георгиев и много други партийни деятели. А Мирчо Спасов, Лев Главинчев и други са били жестоките изпълнители на партийните поръчения.

Под предлог, че в страната трябва да се унищожават безмилостно ”фашистите”, комунистическата партия с помощта на ДС предприема масови преследвания и жестока разправа, включително и с невинни хора.

Трудно може да се обясни тази силна омраза и желание за мъст от една страна и от друга  хуманизмът, който всъщност се проповядва чрез комунистическата идеология.

В края на декември 1944 г. Министерският съвет приема Наредба за откриване на „трудово-възпитателни общежития (ТВО) за политически опасни лица” – известни като „лагерите на смъртта”. Тази задача се възлага на ген. Мирчо Спасов, зам-министър на МВР и на вярната и изпълнителна ДС.

Човешкото унижение, жестокостите и извращенията в лагерите са били ежедневие в поведението на офицерите и сержанти надзиратели от ДС, между които и жени.

На снимката: „Мирчо Спасов се приближава до Сашо Сладура, изглежда го свирепо и му кресва в лицето със зловонния си дъх:

- Ти, русия, сладура, я излез напред – и започва: – ти бе, твойта мама, ти ли си разказвал вицове за другаря Димитров и Червенков. В лагера той оцелява само 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки, той е убит. 

Специалната комисия, разследвала жертвите на лагерите от 1944 г. до 1962 г. установява, че през тях са преминали 23 531 души, от които 2089 жени. Най-голям е броят на въдворените в лагера Белене – 9933 души. Осъдени по политически причини и въдворени в лагерите са 14 647 души. Голяма част от лагерниците не са издържали жестоките мъчения и изтезания, на които били подлагани и са оставили костите си там.

В България е имало лагери из цялата страна, но преди да падне от власт, комунистическата партия и най-вече ДС са унищожили почти навсякъде документацията и точният брой на жертвите не може да се установи. За мъртвите не са били издавани смъртни актове.

На снимката Тодор Живков посреща партизани в София на 9-ти септември 1944 г.

Шумно обявената „народна демокрация” се изражда в кървава диктатура на комунистическата партия, като се избиват няколко десетки хиляди българи. Избива се предимно българската интелигенция – цветът на нацията.

Държавна сигурност, създадена по съветски образец, предимно от средите на бившите партизани, с помощта на многобройните съветски чекисти от НКВД, са основните фактори за налагане на комунистическата власт в България. Те са инструментът, чрез който БКП утвърждава „Диктатурата на пролетарията” у нас, залъгвайки обществото, че това е идеологическата същност на комунистическото управление – на народното управление.

Още от първия ден след 9-ти септември 1944 г. ръководството на БКП е изцяло под контрола на Съветското военно командване.