Бургаският окръжен прокурор Емил Христов издава постановление от 3 септември 1998, с което разпорежда да се разрушат тези плочи, точно преди „селския събор с народни игри“. По този повод Ахмед Доган заплашва с втора Босна и Косово в България. Според него, няма 100 процента сигурност, дали тримата, взривили вагона за майки с деца на гара Буново, са терористи. „Аз също съм бил в затвора и знам как можеха да те набедят в шпионаж и тероризъм“ , заявяваАхмед  Доган. Твърди се, че Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Аптула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години и са заловени по сверка с техни агентурни писания. На същото управление на ДС, само че по-рано, е сътрудничил и Ахмед Доган (Меди Доганов). Това се вижда от списък, публикуван министър Бонев през 1997 година. Начало на „възродителния процес” Близо 460 активни участници в протестите срещу “възродителния процес” са пратени без съд и присъда в Белене. Лагерът за политическите противници на комунистическия режим, който е затворен в началото на 60-те години на миналия век, през 1984 г. отново отваря “гостоприемно” врати. Това пише в секретен доклад № на МВР от 27.01.1991 г. по повод извършена вътрешна проверка за участието на Държавна сигурност и други поделения на вътрешното министерство в преименуването на българските турци в периода 1984-1989 г. Докладът има странна съдба. Знае се, че е отпечатан в 4 екземпляра. Три от тях били дадени на президента, министър-председателя и председателя на Народното събрание. Един екземпляр остава в касата на министъра на вътрешните работи – тогава Христо Данов. Вътрешното разследване е продължило няколко месеца. Възложено е на няколко човека от тогавашната Национална служба за защита на конституцията при пълна секретност. Мерките за сигурност се налагали от опасения, че могат да бъдат скрити или унищожени ценни материали, свързани с преименуването на турци. По това време вече са отправени първите обвинения срещу Тодор Живков за възродителния процес и последвалото изселване на български мюсюлмани в Турция. По повод разразил се политически скандал за създаването на контрабандните канали и участието в тях на хора от бившата ДС в парламента миналата година стана ясно, че в МВР няма и помен от доклада. Не са открити и останалите три екземпляра. Бившият министър Йордан Соколов отрече в касата му да е имало този доклад. Сегашният министър Георги Петканов също потвърди, че такъв документ не му е предаван от неговите предшественици. Синият депутат Йордан Бакалов обаче твърдеше, че има такъв доклад и че “изчезването” му не е случайно. Спорещите страни (някои признаха, че са чели доклада, но не знаят къде е) говореха единствено за ДС, контрабандата и задачите на МВР по тоталитарно време. Никой от тях не обели и дума за най-обемния и уникален (като първо и последно вътрешно разследване) раздел, този за “възродителния процес” и участието на МВР в него. За какво всъщност “проговаря” този доклад, така старателно крит толкова години. Още в първите редове на документа пише: “При извършените проверки на нормативните документи, свързани с т.нар. “възродителен процес”, се установи, че в Министерството на вътрешните работи са получени около 60 различни ръководни документи на Полутбюро на ЦК на БКП, секретарията на ЦК и правителството С тяхното съдържание са били запознавани ограничен кръг лица от висшия ръководен състав на министерството. Папките с всички тези документи са били предоставени с писмо щ т-370 от 28.02.1990 г. на Главна прокуратура във връзка с процеса за преименуването на българските турци.” Предмет на вътрешното разследване в МВР са били ръководните и оперативните документи, в съответствие с които, е извършвана дейността на Държавна сигурност. Секретните папки са пазени по определения ред в архивни и информационни фондове на управление “Координация и анализ” (от 1985 до 1989 г.), служба “Информация и архив” (през 1986 г.) и документалните фондове на централните и териториални поделения на МВР. В тези поостарели папки са събрани хиляди съдби, в тях са скътани тайните на Ахмед или Кемал изпратени в Белене, защото са искали да запазят имената си. В стенограмите и протоколите от секретни съвещания и инструктажи са запечатани политическите решения за “историческия процес” на приобщаване на българските турци към политиката на БКП. По форма проучените документи представляват заповеди на ръководството на МВР по конкретни случаи. За първи път са отворени и стенограмите от три национални съвещания с ръководния състав на МВР, протоколи от заседания, оперативки, срещи, съвещания и инструктажи по време на които са били обсъждани и вземани решения по възродителния процес.

В периода 1984-1989 г. регулярно са провеждани оперативки на шефовете на МВР, на които тогавашния министър Димитър Стоянов лично е свеждал указанията на ЦК на БКП и най-вече на Тодор Живков за дейността на ДС по “възродителния процес”. Според секретните бумаги “стартът” на голямото преименуване се дава на 29.11.1984 г. На този ден се провежда инструктаж по проблемите на тероризма и за обстановката в страната, оперативните данни за подривна дейност срещу българската държава. Именно на този инструктаж се обявява първия етап от подмяната на турско-арабските имена. Участниците са слушали затаили дъх, никой не е задавал въпроси, напуснали са мълчаливо. По-късно тогавашния първи зам.-министър на вътрешните работи Григор Шопов ще признае, че всичко се е пазело в дълбока тайна, посветени са били малцина. “Глави ще хвърчат, ако нещо се разчуе”, обичал да повтаря генсека Тодор Живков Според участници в някои от онези тайни съвещания самият той не е бил изцяло наясно с какво се захващат, с мащабите и последствията от този “исторически акт”. Нашето разузнаване обаче донася, че в Анкара е достигнала информация за предстоящата акция и веднага е свикан съвет при президента, който създава Междуведомствена комисия. Нейна единствена задача е, да набележи мерки срещу репресиите срещу “нашите сънародници в България”. Споменатият по-горе инструктаж на върхушката в МВР е последван от следващ на 10,12.1984 г., а след това и на 11.02.1985 г. Специално за възродителния процес ръководството на МВР заседава на 06.02.1985 г. и 18.03.1985 г. “Разкрити са над 50 подривни и саботажни групи в България, които работят за турското разузнаване (МИТ). Повечето от тях изпълняват шпионски задачи. Нашето контраразузнаване регистрира рязко увеличение на състава на посолството на Анкара в София и на консулството в Пловдив. Повечето от новите служители са главно офицери от МИТ”, свежда последните оперативни данни министър Стоянов. Според него противопоставянето между двете съседни страни навлиза в нов, много опасен етап. Споменава се дори за пускани нарочно слухове в Турция, че турската армия ще навлезе в българска територия и ще помогне на своите събратя. Ген. Боян Велинов слагал парафа кой да търка наровете в Белене Така на ескалацията е даден ход – мотивът за тоталното преименуване е открит. Близо 15 000 документа за възродетелния процес са били издадени в периода 1984-1989 г. в поделенията на МВР в страната. Колко от тях са оцелели до днес –никой не знае. По тях са се ръководили служителите при изпълнение на спуснатите от горе задачи. Докладът е категоричен, че въвличането на ДС в несвойствена дейност е по нареждане на политбюро на ЦК на БКП. Вероятно първо това е предложено от Пенчо Кубадински. По-късно обаче вътрешният министър е проявил завидна самоинициатива, сочат документите. Докладът обаче констатира и друг малко известен факт, че оперативните работници, нисшия и средния ръководен състав на МВР и в частност на ДС са научили за участието си във възродителния процес два-три дни преди старта на масовата подмяна на имената. Това, според доклада, означава, че висшият партиен елит не е имал доверие дори на специалните служби или се е страхувал от негативна реакция. До последният момент на сътрудниците и агентите от районите със смесено население е твърдяно и обещавано, че имената им няма да се пипат. Точно тази тайна по-късно е нанесла непоправими вреди на сигурността на страната, породила е озлобление и обида в голяма част от щатните и нещатните сътрудници на ДС. В немалко случаи, особено през втората половина на 1984 г. указанията от ЦК на БКП са се получавали лично от тогавашния министър Димитър Стоянов устно. Това се е правило, за да не остават документи за взетите решения. Значително по-късно в този процес са включени и други шефове от МВР. Те биват викани на съвещанията на тайно сформираната към Политбюро “група по възродителния процес”. В подмяната на турско-арабските имена вземат участие абсолютно всички централни и териториални поделения на МВР, в частност на ДС. По места процесът се ръководи от сформираните през януари 1985 г. “щабове по възродителния процес” в окръжните комитети на БКП. В тях било разпоредено да влязат: първия секретар на ОК на БКП, секретарите на партията, кметовете, шефовете на регионалните дирекции на МВР, шефът на комсомола, на БЗНС, на Отечествения фронт, местни партийни лидери. През август и септември започва масовата смяна на имена в Кърджалийско първи в списъците са българомохамеданите и хората със смесени бракове. Папките са в партийните секретари и шефовете на МВР, които привикват хората и ги обезпечават доброволно да си сменят имената. Задействана е цялата агентурна мрежа на ДС, но тя сякаш не дава очаквания резултат – сътрудниците се дръпват, пасивни са и сякаш негласно протестират срещу мащабната акция. В края на годината “пада” и Хасковски окръг. В края на ноември 1984 г. местните управници докладват, че с нови български имена са вече 25 000 души. По това време започва да се прилага верижния способ, тъй като голяма част от виканите за смяна на имената са роднини. В изровените документи през 1991 г. ясно личи, че много от местните партийни велможи, за да се представят пред началството в София са докладвали, че всичко е наред, че хората доброволно идват и искат нови имена. Тази натегаческа позиция на местни лидери най-вероятно е довела до заблуждението, че щом всичко е наред и хората с “радост” се преименуват, може мероприятието да обхване и други области на страната. Ударно към 9.12.1984 г. в страната са преименувани общо 33 129 лица. В Кърджали те са 17 437, в Хасково – 8 200, в Силистра – 3 450, Пловдив – 3 216 и Бургас –826 души. На 10.12.1984 г. в МВР се провежда оперативка, на която началникът на Шесто управление към ДС ген. Петър Стоянов докладва: “… Нашите органи по-малко се явяват на сцената. Върви се с партийните секретари, с кметовете… …Ако вие разрешите (има предвид министър Димитър Стоянов) все пак да се опитаме да изучим положението в още 7-8 окръга, да изучим и настроенията на нашия състав, да изготвим предложение, да вземем решение и… да ги включим във втория етап, за който вие др. министър вече говорихте, че е подсказан от най-високо ниво…” Димитър Стоянов му отговаря: “Бях при др. Живков. Той обърна внимание да не допуснем някъде да се убият хора.” Въпреки заръката на генералния секретар в края на декември положението в някои райони на Кърджалийско излиза от контрол В Момчилград, Джебел, Бенковски и др. места избухват открити протести срещу преименуването. Падат и човешки жертви. Ранени са служители на МВР. Докладите от страната обаче са повече от оптимистични. Особено се откроявали тези от Кърджали с подписа на Георги Танев. В тях е описано как населението едва ли не с песни на уста е отивало да си сменя имената. Подобни са сведенията от Хасково и Смолян. Освен това тежката държавна машина се е задвижила и всяко спиране би нанесло удар върху “престижа и аторитета” на партийни и държавни ръководители, констатира секретния доклад на МВР от 1991 г.

На 28.12.1984 г. в МВР се провежда поредната оперативка по “възродителния”. Министър Стоянов докладва: Др. Пенчо Кубадински даде редица нови задачи по поръчение лично на др. Живков. След новогодишните празници трябва да извикаме окръжните началници (на МВР) и да им предадем указанията на ЦК… Спиране вече няма.” На 20.01.1985 г. са сформирани 12 работни групи с хора от ДС, Главно следствено управление, инспекторатът на МВР и от управление “Кадри”. Те получават указания да поемат агентурно-оперативното обезпечаване на “мероприятието”. Според доклада групите са оказвали помощ, а същинската работа е вършена от партийните организации и кметствата. Същият доклад за първи път повдига завесата за въдворяване на активисти срещу преименуването в Белене. Първите групи са пратени там през декември 1984 г. и януари 1985 г. – “без разследване и присъда”, пише в документа. Няколко месеца по-късно е сформирана комисия за изпращане в Белене по чл.34 по Закона за народната милиция. Комисията е оглавена от ген. Боян Велинов, зам.-шеф на Шесто управление. Комисията разглежда предложения, подписани от окръжните началници на МВР. Всеки случай за пращане в Белене е бил подписван от министъра на вътрешните работи и главния прокурор на народната република. По-късно е създадено и поделение 72 001 към МВР, под командването на Иван Ачанов. Точно това секретно поделение се заема с въпросите на въдворяване и разследване на българските турци, противопоставящи се на “възродителния процес”. В доклада ясно е написано, че “досега не е установен брой на лицата преминали през ТВО “Белене” за периода 1984-1989 г. В нито един документ няма дата и по чие указание е създадено страховитото поделение 72 001. Знае се само, че една част от “осъдените”, по-изявените, са пращани на острова, където е затворът с криминалните. Другите са “настанявани” в лагера на брега на Дунав, където през 50-те години на миналия век са заточвани политическите противници на комунистическия режим.                                                                                      Турция готова да обяви война на България, многохилядна армия е дислоцирана в районите на границата с България. В края на 1984 г. положението ескалира. Недоволни български турци обстрелват общината в Момчилград с автомати, развяват се турски знамена. Полкът в Момчилград и поделението на Вътрешни войски в Джебел са в повишена бойна готовност. В същото време нашите разузнавачи донасят от Турция, че има големи настроения за спасяване на “нашите сънародници в България”. Междуведомствената комисия към Министерския съвет на Турция излиза с предложение българските турци да бъдат защитени с всички средства. Радиопропагандата от турска страна вече е 12 часа в денонощието, вместо 7, както е било досега. Турското разузнаване МИТ възприема нова тактика за усилено подготвяне на диверсионни и терористични актове в България. В цялата страна се издигат лозунги: “Свобода на делиорманските турци!”, “Автономия на турците в България!” и др. Нашите служби засичат участие на турски шпиони в подпалването на общинския съвет в с. Черноочене на 12 май 1984 г. Два дни по-късно пламва училището в с. Патица. На 27 и 28 май в селата Лебеда и Щерна са развети турски национални знамена. Извършен е опит за убийство на оперативен работник от МВР и доброволни сътрудници. В с. Безводево е разкрита нелегална група от 6 души. В Кърджали е направен опит да бъде взривен летния кинотеатър по време на прожекция. На 29 ноември 1984 г. е взривена църквата в с. Бенковски. В Златоград се стига до там, че местните милиционери не успяват да удържат положението и е повикано подкрепление от Смолян и София. В с. Кайлоба жена изпуска бебето си, което загива сред юрналата се тълпа Разярен участник в бунта стреля с ловна пушка срещу офицер от МВР, който отвръща на стрелбата и убива млада жена. Има и ранени. Веднага там е изпратен полк. Кольо Овчаров да разследва трагичния инцидент. Група от местни селяни правят опит да го отвлекат и държат като заложник. Той обаче прострелва двама от тях и се измъква. Регистрирани са опити за взривявания на язовирни стени в Разградско, нападения срещу кметства. Тогава е заловена и нелегалната група “Терористи”. Палят се гори край яз. “Камчия”, взривяват се железопътни линии, за да се спрат влаковете по направлението София-Бургас. В същото време Турция атакува България за “нарушени права и свободи на българските турци”, за “геноцид и гонения” в ООН и на международни форуми. Особено остра е нотата към нашето правителство, в която се подчертава, че Анкара няма да остане безучастна към съдбата на “своите съграждани”. Правителството в София отговаря в същия остър тон, че това са вътрешни проблеми и че всички тук са български граждани. Военното ни разузнаване донася от Анкара, че Ген щаба на Турската армия е обявил постоянна бойна готовност на войските в “българското направление”. По това време те са наброявали около 180 000 щика. В Турция все по-често с политици и висши военни настояват за военна намеса. Дори президентът на Турция Кенан Еврен подкрепя идеята. Особено войнствен срещу България е министър-председателят Тургут Йозал. Той държи реч в ООН, където открито заплашва София. По-късно се среща със съветския премиер Николай Рижков, който му казва, че спорът е само между Турция и България, което Йозал приема като подкрепа за Анкара и прави изявление, в което открито казва, че ни чака Кипърски вариант. Това нажежава обстановката до краен предел. Генщабовете и войските на двете страни са в повишена бойна готовност. Ракетните установки са приведени в готовност за пуск. Армейски генерал Добри Джуров, тогава министър на отбраната, се консултира спешно със своите колеги от Варшавския договор за ситуацията. Кремъл и Вашингтон провеждат разговори как да се свали напрежението, което може да доведе до конфликт с невиждани последици за Европа и света. Така за няколко дни войната между Турция и България се превръща в пареща тема за световните лидери във Вашингтон и Москва. Само здравите нерви на турските и българските военни ръководства предпазват Балканите от въоръжен конфликт, в който както преди столетия едни срещу други застават християнството и исляма. Известно успокояване на обстановката внасят представителите на Организацията на Ислямската конференция (ОИК), които спешно посещават различни райони в България. Те са изненадани от царящото там спокойствие, но препоръчват на правителството в София редовно да ги информира за положението в страната. Дипломатът арабист Киряк Цонев пък си спомня, че по време на посещението си у нас либийският лидер Муамар Кадафи посещава софийската джамия. Посрещат го стотици мюсюлмани, пред които той заявява, че вероизповеданието им е запазено, а за смяната на имената “щом го прави моят приятел Живков, значи е правилно”. За да се избегнат по-нататъшни усложнения на 20.01.1985 г. в регионите със смесено население се извършва мобилизация на турските активисти, които будят събратята си на протести. В списъците, които са предадени от МВР на Министерството на отбраната тези хора са определени като застрашаващи националната сигурност и националистически настроени. Откарани са в поделения в Северна България. В казармите политически офицери им поднасят документите за смяна на имената… На 04.02.1985 г. ръководството на МВР се събира за анализ на преименуването. На срещата Димитър Стоянов заявява: “…Първият етап – смяната на имената завърши. Като се изключат Момчилград, Джебел, Бенковски и Ябланово, никъде не се е налагало нашите органи да влязат в действие. Те бяха резерв на ОК на БКП. По-голямата част от ислямизираното население приема добре преименуването. Остават още 24000 души…” На същото съвещание се взема решение за втория етап – утвърждаване на възродителния процес. Сбирката продължава на 6 февруари, когато е сформирана група за ръководство дейността на МВР по преименуването. В нея влизат Григор Шопов, първи зам.-министър; Васил Коцев, началник на ПГУ-ДС; Георги Младенов, зам.-началник на ВГУ; Васил Георгиев, Никола Черкезов, Антон Мусаков, шеф на Шесто управление и Иван Димитров, директор на ДНМ. На 11 февруари Димитър Стоянов събира генералитета и обявява: „Задачата на Политбюро и на др. Живков е, чрез агентурата да влияем на преименуването” Месец по-късно той отново събира заместниците и им съобщава: “В събота дадохме информация на др. Живков с оценка – населението в голямата си част свиква с новите имена.” На същата среща са поставени конкретни задачи: Да се информират ежедневно ОК на БКП; профилактиките да се провеждат при строгост и законност; да се проведе широка разяснителна работа с личния състав на МВР. Последното е по повод констатацията, че “в много служители има умора, ниска активност,… има успокоение, поомекват мерките”. В заключение министър Стоянов обобщение, което докладът на МВР от 1991 г. изважда за първи път: “…Сега задачата е да знаем всяко село как замръква и как осъмва, какво мислят хората… Тази година ще бъде страшна!…” Основна насока в дейността на Шесто управление в този период, пише в доклада на МВР, е разкриването на нелегални групи и организации подпомагани и насърчавани от специалните служби на Република Турция. В периода 1984-1986 г. органите на ДС разкриват над 30 нелегални групи с около 450 активни членове. В това число не са включени лицата и групите, занимаващи се с шпионска дейност в полза на турското разузнаване. 58 от разкритите подривници са разследвани и осъдени, а 344 са профилактирани. Докладът не спира дотук, а изброява дейността на тези нелегални групи: през 1985 г. е разкрита организацията на Х.П. и Х.Й. Последният е вербуван в Турция и върнат у нас за терористична дейност. Организацията планира и автономия. През 1985-1986 г. е разкрита организацията “Турско национално освободително движение” с над 200 члена, ръководена от Ахмед Доган. Разпространява листовки с призиви за стачки и вредителство в икономиката, заплашителни писма до българеещи се мюсюлмани, води подготовка за терористични акции. След нея са обезвредени организациите “Турски освободителен съюз” и “Турска освободителна организация” в Шуменско, Силистренско и Толбухинско. Как Държавна сигурност вербова кметове и ходжи за агенти. Всички кметове и ходжи да станат агенти на Държавна сигурност. Това е повелята, залегнала в окръжно т-28/28.02.1985 г. подписано от министър Димитър Стоянов. Този документ по онова време претендирал за революционност, но професионалистите в МВР гледали доста скептично на него. Политбюро и шефът на МВР искат удвояване на агентите по турска линия. Поставят се и срокове, които били толкова кратки, че било абсурдно да се мисли за сериозно изпълнение на задачата. На 3 април се рапортува, че в Кърджали секретните сътрудници са увеличени с 21%, в Хасково – с 55%. По този начин се създало впечатление, че ДС ръководи възродителния процес. В доклада буквално е записано: “Като действия, нямащи нищо общо с истинския професионализъм, следва да се оценяват и разпорежданията на Димитър Стоянов и Антон Мусаков за целенасочено използване на част от агентурата за влияние, свързано с утвърждаването на т.нар. “възродителен процес”. С административен натиск “отгоре” по този начин са жертвани в буквалния смисъл на думата едни от най-переспективните и авторитетни (сред населението) секретни сътрудници по турска линия.” Демонстрация на престараване и пседвоактивност са и проведените за “нула време” мероприятия, известни като М “Паспортизация” и М “Проверка”. Това означава, че вместо да издирват и ловят терористите, оперативни работници са принудени да се занимават с масови политически мероприятия.

Related Posts