Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
28.01.2015 17:39 -
Европа ще се тресе, стигнала е точката на кипене
автор: chara
Разговор на Светла Василева с проф. Васил Проданов, проф. Людмил Георгиев и доц. Иво Христов
"Цивилизация, чиято единствена религия е консуматорството, а основни храмове моловете, не може да дава Смисъл" доц. Иво Христов
"САЩ доминират в ЕС и у нас, ние сме заврени в тяхната неолиберална цивилизация" проф. Васил Проданов
"Българинът не може да промисли държавата, още по-малко да промисли нацията" проф. Людмил Георгиев
Светла Василева: Краят на историята не се случи, както вещаеше Фукуяма, но сблъсъкът на цивилизациите сякаш го живеем. Вярно, че сме в периферията на бурята все още, но усещането за несигурност се засилва. Какво се случва с европейската цивилизация?
Проф. Васил Проданов: Когато Хънтингтън публикува книгата си за сблъсъка на цивилизациите, тя се прие критично от основните анализатори на Запад. Тогава Турция, Иран, Азербайджан инициираха срещи от типа "Диалог на цивилизациите", отхвърлиха идеята за "сблъсък" и независимо от битката между католици, мюсюлмани и православни в бивша Югославия, в контекста на 90-те г. тази идея навяваше повече скептицизъм. Причината беше тоталната хегемония на САЩ след края на "студената война", когато политиката на "баланс на силите", споделяна от Бжежински и Кисинджър, бе заменена с неолиберален интервенционизъм навсякъде по света. Нещата започнаха да се променят от началото на нашето хилядолетие в резултат на активното използване от САЩ на ислямския фактор, паралелно с възхода на мултиполярен свят и нарастващо социално-икономическо неравенство. САЩ използваха за своя външнополитическа изгода ислямския радикализъм в Афганистан. Но то стана, след като преди това, неочаквано за тях, се бяха появили тенденции на криза на секуларизма и завръщане на исляма в страни, в които той е традиционна религия.
С.В.: Нямате ли усещане, че конфликтите се ускориха през 2014 г. на Стария континент?
Доц. Иво Христов: Наблюдаваме съвпадение между текущите процеси, всеки един със своя собствена логика и тяхното "обяздване" от водещи политически сили, в случая САЩ. Американската политика може да бъде оприличена на сърфист, използващ вълните, за да се движи в една или друга посока. Невинаги те са предизвиквали вълнението, но често го използват. Скептичен съм към клишето "сблъсък на цивилизациите" и цялата шумотевица около парижкия случай. Както казваше Станиславски - "не вярвам". Тази прекалено добре организирана спонтанност на всичко, което се случи, се допълва от обстоятелството, че не разполагаме с обективна информация какво всъщност стана там. Тълкувам го като използване на натрупаните противоречия, касаещи т.нар. ислямски фактор в Европа, с цел тя да бъде дресирана, обуздана и окончателно неутрализирана като потенциален геополитически конкурент. Бяха взривени носещи геополитически тектонични плочи, за да може Европа окончателно да бъде привързана към колесницата на САЩ - първата е украинската криза, водеща до реанимирането на чучелото на руската заплаха. По този начин се стягат редиците чрез създаване на санитарен кордон от Талин до Тбилиси, генерира се огнище със средно напрежение в Украйна, което постига няколко цели - най-вече недопускане ресурсите на Русия да се свържат с мощта на Европа. Който контролира Евразия, контролира света - това е азбучна истина. Следователно това не бива да бъде допуснато. Второто нещо е ислямският фактор.
Проф. Людмил Георгиев: Но при него причините не са вътре в исляма.
И.Хр.: Историческото начало на политическия ислям се поставя с движението "Мюсюлмански братя" в Египет през 20-те години, акуширано от английското разузнаване, целящо запълване на религиозния вакуум за уммата след ликвидирането на халифата от Кемал Ататюрк. В ново време политическият ислям е използван умело за взривяване на светските режими в Близкия изток Целта е регионът да бъде сведен отново до територия от племена със знамена. Мисля, че като цяло тази концепция успя. Всички сериозни светски режими бяха унищожени или в различна степен силно отслабени. Така се създаде второ огнище, подпиращо Европа от юг, наред с източното в Украйна. А третото огнище се намира вътре в самата Европа. Така нареченият радикален ислям не е дошъл от Мосул, Триполи или Маракеш. Той е в Париж, Амстердам, Лондон. База за това са съществуващите големи арабско-мюсюлмански маси в старите колониални държави. Тук се разкрива друг голям проблем - за адаптацията им. Няма такава адаптация. Няма конвергенция въпреки очакванията това да се случи, т.е. че те ще бъдат асимилирани, тъй като става въпрос за съвършено различен цивилизационен код. Постмодерният западен проект страда от неизкореним дефект - той не може да предложи най-важното за всяко човешко същество - смисълът да живееш. Човекът е единственото същество, съзнаващо факта на живеенето, но и факта на крайността на живота в една безкрайна вселена. Това драматично противоречие между осъзнаваната крайност на битието, включително личното битие и безкрайността на света, генерира нуждата от смисъл, отвъд настоящето. Този смисъл е загубен, той не може да бъде даден от "мол-културата". Както забелязвате, тези, които биват използвани като пушечно месо от т.нар. ислямски екстремизъм обикновено са не първото поколение, а третото. Закърмени в картезианската традиция, ние не разбираме или по-скоро се правим, че не разбираме болезнената реакция на другата страна, мислейки, че намираме разрешение там, където всъщност е проблемът. Както казва Достоевски, след като няма Бог, значи всичко е позволено. Ето го резултата.
В.Пр.: Това е неолибералният капитализъм, дайте да назоваваме нещата с истинските им имена. Макс Вебер говори как капитализмът стеснява сферата на висшите ценности за сметка на инструменталната рационалност. Затова е и скептичен за бъдещето на капитализма. Тенденцията, за която говори той, стига своите крайни форми при неолибералния капитализъм, където Бог, т.е. висшите ценности, са заместени от потреблението, развлеченията, удоволствията, печалбата.
И.Хр.: Точно така. Цивилизация, чиято единствена религия е консуматорството, чиито основни храмове са моловете, не може да има и да дава Смисъл. Тези хора имат базов проблем с адаптацията, с проекта за своя живот. Когато вие нямате проект за собствения си живот, след като няма Бог, значи всичко е позволено.
С.В.: Трябва ли да разбираме, че в Европа някак всичко се случва, а тя самата е невинна.
И.Хр.: Нищо подобно. Любимата сура на аятолах Хомейни от Корана била "Нека сега те се радват, после ще видят". Виждаме.
С.В.: Нека ги оставим да направят своите грешки - някой беше казал.
В.Пр.: "Грешките" им започват още с колониалната епоха, която завърши не толкова отдавна. Във Франция мюсюлманите са предимно от бившите френски колонии - Алжир, Тунис, Мароко. Вестник "Индипендънт" писа, че 1.5 млн. са убитите мюсюлмани в Алжир по време на войната за освобождение. Това е станало само преди половин век. Стотици са разстрелвани в центъра на Париж. Това няма как да не влезе в историческата памет. Още са живи прежвелите този ужас.
Л.Г.: Струва ми се, че Хънтингтън дълбоко не е прав, защото той слага знак на равенство между религия и цивилизация, а това изобщо не е вярно. Ние тук, говорейки за сблъсък на цивилизации, се ограничаваме до западната и ислямската. Но светът е много по-голям от тях двете, взети заедно. В случая става въпрос за идеологическа функция на така поднесен сблъсък на цивилизациите, в която изводът е, че без САЩ Европа не би могла да съществува. Това е квинтесенцията на Хънтингтън. Що се отнася до историята, тя винаги е била сблъсък ако не на цивилизации, то на религии и на култури и то точно поради тази фундаментална психологическа причина - смисълът е този, който дефинира не само индивидуалното поведение, но и поведението на общността. Невъзможно е да се приемат чужди смисли. Ти можеш да приемеш някакъв начин на структуриране на икономиката, на финансите, на политическата система - всички правят избори, нали. Това не означава, че си скъсал с онези традиции от миналото, които в крайна сметка обуславят съвършено различни смисли, защото другият изказ на смисъла на живота е проблематизирането на смъртта. Как можеш да приемеш чужди екзистенциални представи за смъртта. Това е абсурд. Има един индийски философ от края на ХХ век. Той казва 20 г. съм бил в западните университети, но и най-големите професори там не знаят за прераждането на душата. В Индия всеки знае за това. Е, как е възможно? Това ли им е напредъкът на западните университети. Това е културен шок. Нали разбирате, че когато в нашата западна цивилизация безусловно се приема убеждението, че със смъртта на тялото приключва всичко, то това предполага специфична идея за смисъла на живота - животът е тук и сега, той трябва да бъде изживян пълноценно, т.е. парите и властта се превръщат в основен смислообразуващ фактор. И обратното - за всички останали религиозни концепции животът тук, на земята, е само подготовка за другия живот, животът на душата след смъртта на тялото и бъдещото прераждане. Тази представа за смъртта формулира коренно различен смисъл на живота от този, който ние в западната цивилизация си представяме. От тази гледна точка - на изначално противоположни екзистенциални представи, историята е била, е и ще бъде конфликтна. Илюзия е да се смята, че ще има някакъв блажен край, в който всички ще се чувстват щастливи.
С.В.: Никой не говори за край, а за усещане за изостряне и ускоряване.
Л.Г.: Ускорява се, защото сме свидетели на това. За мен основната причина за този сблъсък е иманентната идея на западния свят за глобална хегемония.
И.Хр.: Тази нишка е много важна за европоцентричността и за универсалисткия, бих казал, монополистки дух на това, което много неиздържано ще наречем европейски или западен проект. Вижте чисто фактологично. Защо не говорихме за сблъсък на цивилизациите при първата и втората иракска война, първата афганистанска окупация от Съветския съюз, втората окупация от САЩ. Нищо не чух за това. Не чух за сблъсък на цивилизациите, когато беше унищожена Либия и стара цивилизация като тази в Сирия. Очевидно, че става въпрос за идеологически вирус, пуснат чрез масмедиите. Не знам защо ми се набива изразът на стария Льо Пен "Аз съм Шарли Мартен а вие сте шарло" (стадо). Експанзията на западноцентристкия, на европоцентристкия начин на мислене най-хубаво метафорично е изразена от Фернан Бродел - Европа погълна света за 500 години като боа. В момента тя започва да "повръща" онова, което е погълнала. Това е болезнен процес и той преминава през кървави конфликти, но както се казва, никой не ни е гарантирал щастлив живот.
С.В.: Можем ли да говорим, че Третата световна война е започнала, колкото и стресиращо да звучи?
В.Пр.: Папата пръв каза, че третата световна война вече върви, макар не в горещия смисъл на думата. В нашия регион засега тя се проявява като Втора студена война с икономически средства, с кибероръжия, чрез хибридни войни, цветни революции, идеологически апарати или "мека" сила. Може ли да влезем на един следващ етап в "гореща" война? Висока е вероятността, неслучайно се правят много аналогии с времето преди Първата световна война и днешния ден. Ще отбележа две от тях. Първата е свързана с упадъка на тогавашния световен хегемон, Англия, изпреварена по БВП от САЩ и Германия, което предизвиква битка за преразпределение на света. Същото става със САЩ в момента. Втората е рязкото увеличаване на всички противоречия и на първо място социално-икономическите. Това наблюдаваме и днес. Като икономическа, военна, политическа и културна сила САЩ доминират в ЕС, включително и у нас, чрез идеологически и икономически механизми ние сме заврени вътре в тяхната неолиберална цивилизация. Да вземем най-елементарното - българските телевизионни канали. 90% от това, което се излъчва, е американска кинопродукция, а заедно с нея са финансираните НПО-та и медии, един огромен неолиберален идеологически механизъм, зад който стоят милиарди долари.
Л.Г.: Това е лидерът на тази цивилизация в момента. Драмата знаете ли каква е, понеже беше спомената Първата световна война, драмата е, че лидерът на западната цивилизация носи със себе си идеята за глобална хегемония. За съжаление нейната реализация минава през вътрешен конфликт. Така идва Първата световна война, така идва и втората. И те не са световни, те са наши.
В.Пр.: Има и друго - нарастващите социално-икономически противоречия. Огромните имигрантски ислямски маси в Европа в по-голямата си част са лумпен пролетариат, прекариат, долна класа и никакви либерални лозунги и техники за интеграция не работят. Тепърва Европа ще се тресе, тя е стигнала точката на кипене. Атентатът в Париж може да се окаже само началото. Страхувам се, че и ние сме въвлечени в този процес. След посещението на Кери напълно е възможно в България особено в контекста на това, което става в Гърция, жестока провокация от този тип. Неслучайно същия ден излезе статия във "Файненшъл таймс", в която се казваше, че Русия готви сблъсък на територията на България. Това е като пушката в знаменитата пиеса на Чехов. След толкова много височайши посещения през последните дни у нас какво ли ни предстои и как ще го организират, за да покажат, че "стоят зад нас", както заявяват. И се безпокоя, особено имайки предвид фразата на Кери: "Ние стоим зад вас, ние ви носим сигурност". Тук сега имаме много повече проблеми ситуации. Освен, че сме най-русофилската страна в ЕС, САЩ имат проблеми с Турция. Мъчат се да обуздаят Ердоган. И това, което е изключително важно - Китай се опитва да се освободи от силната взаимовръзка със САЩ, а Балканите се превръщат във важен транзитен пункт за китайски стоки и връзки с Европа.
Л.Г.: Мисля, че няма опасност от такава провокация. Единственото, което уповава, е Иван Хаджийски, който казваше, че всяка българска работа започва зле организирано и завършва със скандал.
И.Хр.: Все пак основният сблъсък е Русия - САЩ, мисля си. Това е структурният сблъсък на нашето десетилетие. Това, което в момента виждаме, е, че руският център е единственият опасен за Запада, защото той потенциално може да даде алтернатива, проект за смисъл. Единственият цивилизационен проект, който е европейски, но различен по характер, е руският. Но това е друга Европа, друг тип алтернативност, друг тип християнство. И господарите на света много добре съзнават къде е опасността в тандема Русия-Китай. Те не удрят Китай (засега), а удрят Русия. Говорихме за трета световна война. Колкото и да звучи апокалиптично - вече имаме превантивна война. Друг е въпросът, че докато вниманието ни е приковано в сблъсъка между САЩ и Русия, за който нещастна Украйна предоставя територията и пушечното месо, едва ли си даваме сметка за течащата трансформация на западния социален проект. След случилото се с "Шарли Ебдо", френското законодателство беше променено така, че при повдигнато обвинение в тероризъм до 48 часа следва да има присъда. Тече процес на обединяване на масивите от бази данни на всички полицейски служби в ЕС. Това, което знаехме фактически, че се прави, сега ще бъде легитимирано официално. Това са само външни малки белези на мащабен процес на трансформация на световния капитализъм в неговото ядро. Той подобно на змия се освобождава от кожата си, от пречещите вече институционални патерици, като представителна, макар и често псевдодемокрация, от социални програми, които му тежаха и които бяха принудена мярка във времето на противопоставянето между двете системи. Това беше социалният данък, който западният капитализъм плащаше, за да си осигури социално спокойствие. Всякакви форми на манипулиране на свобода на словото са такъв тип дискурс. Основната тенденция е към система, която ще бъде ригидна, ще закове като норма социалните диспропорции и няма да имаме златен милиард. Може би ще имаме "златен милион" и нов тип сегрегация на различните социални страти. Всичко това за сметка на останалия свят.
С.В.: В контекста на казаното, съзирате ли основания за нова оптимистична теория на нашия народ?
Л.Г.: Аз ще отговоря с една история. През 1991 г. бях главен асистент в СУ и едновременно с това имиджмейкър на ректора на Американския университет в Благоевград. Тогава се създаде съвет на ректорите и аз казах на Левърти - трябва да се включиш. Отиваме с Николай Генчев - той беше ректор тогава на СУ, при Левърти и той му каза: виж какво, млади човече, ако ти се чува думата във Вашингтон, кажи им на твоите хора да не се обвързват много-много с нас, защото ние седем империи сме прецакали и сме останали да си пием гроздовата ракия и виното. Може би наистина това е, че исторически възпроизвеждащата се фикс идея за оцеляването помага в България да не се правят много големи глупости. Всеки се самозатваря в собствения си свят, не мисли за държавата, нацията и така.
И.Хр.: Всъщност българите сме изправени пред драма, засягаща основите на нашето оцеляване. Защото ония в България, които са си пили ракията и бялото вино, са били, както казва един френски автор, вкопани здраво в земята като торни бръмбари. Това е била една друга, селска България, която трудно може да я изтръгнеш от земята. В 1918 г. България губи Първата световна война. Ние имаме най-високата норма на мобилизация на мъжко население - близо 900 000 - 960 000 човека. Българската интелигенция е избита на фронтовете под формата на офицерски корпус, останалата - в кланетата между 1920-1925 г., а само през 1927 г. вече говорим за стабилизация на страната, за златен лев, за това, че среден български селянин може да си прати детето да учи във Виена. Само за 7-8 години. 25 години минаха от 1989 г. и няма идея, няма помен за възстановяване на някакво друго ниво. Страната е изпаднала в ступор, имащ логиката да ни увлича все по-надолу в едно безкрайно дъно. Налице е текущ разпад на социалното тяло и задълбочаваща се липса на каквито и да било вериги на социална солидарност. Днешните българи не са в състояние да изразят идея и да извършат социално действие за каквото и да било. Тези вериги се скъсяват до максимум близки и роднини и то в най-тесен кръг. Налице е нарушено възпроизводство - ценностно, ментално и всякакво друго между млади и стари генерации. На една и съща територия в едно и също историческо време живеят 3-4 генерации, но младите само ситуативно говорят език, който все още наподобява българския. Те са сменили или сменят психоменталния код. Това младо население е тежко аполитично, то се вълнува повече от Хелоуин и с "традиционния" български възглас "уау" посреща поредната потребителска глупост, поднасяна от манипулираните медии. Това е стадоподобна маса, която може да бъде употребявана за всякакво политическо сечиво, проект или каквото се сетите. Очевидно територията се подготвя да бъде транзитна, да играе ролята на това, което по римско време са играли варварите федерати по отношение на други варвари-федерати. Забележете дори чисто управленската логика, която използва имперският център по отношение на България. Отначало използваха местните така наречени български политици, след това използваха българската олигархия, а в момента използват директно варварски местни чиновници, но на заплата от имперския център. Четвъртият етап ще бъде директно назначаване на имперски чиновници. По-евтино е.
С.В.: Според вас народът разбира ли какво се случва? С цялата условност на понятието "народ".
Л.Г.: Кой народ?
С.В.: Някакви 3-5% поне разбират, мисля си.
Л.Г.: Те са отвратителни русофили, продажници и рубладжии, които едва ли има смисъл да бъдат слушани.
С.В.: При това екстремно натрупване на противоречия нашият свят няма ли да се взриви?
И.Хр.: Българският - няма, тъй като България преживява имплозия, не експлозия. Това е спихване на националната енергия.
Л.Г.: Нашите хоризонти, нашите смисли могат да стигнат най-много до близкия приятелски кръг и най-много до общността по местоживеене. Това е традиция в цялата 13-вековна история на България. Интересно е, че Ботев стига до тази идея, че центърът на структуриране на българската държава трябва да бъде общината. Българинът не може да промисли държавата, още по-малко да промисли нацията.
И.Хр.: Това Вера Мутафчиева го наричаше "котловинно мислене" в нейната "Книга за Софроний".
С.В.: Тя работата е съвсем безнадеждна.
Л.Г.: Не, защо? Ние ще оцелеем, както каза Николай Генчев. Не като нация, не като държава, като тая общност котловинната, която си пие ракията и вечер псува, а на сутринта, като изтрезнее, вика "а не, по-полека, защото е опасно".
България е изпаднала в ступор, имащ логиката да ни увлича в безкрайно дъно
Разговор на Светла Василева с проф. Васил Проданов, проф. Людмил Георгиев и доц. Иво Христов
"Цивилизация, чиято единствена религия е консуматорството, а основни храмове моловете, не може да дава Смисъл" доц. Иво Христов
"САЩ доминират в ЕС и у нас, ние сме заврени в тяхната неолиберална цивилизация" проф. Васил Проданов
"Българинът не може да промисли държавата, още по-малко да промисли нацията" проф. Людмил Георгиев
Светла Василева: Краят на историята не се случи, както вещаеше Фукуяма, но сблъсъкът на цивилизациите сякаш го живеем. Вярно, че сме в периферията на бурята все още, но усещането за несигурност се засилва. Какво се случва с европейската цивилизация?
Проф. Васил Проданов: Когато Хънтингтън публикува книгата си за сблъсъка на цивилизациите, тя се прие критично от основните анализатори на Запад. Тогава Турция, Иран, Азербайджан инициираха срещи от типа "Диалог на цивилизациите", отхвърлиха идеята за "сблъсък" и независимо от битката между католици, мюсюлмани и православни в бивша Югославия, в контекста на 90-те г. тази идея навяваше повече скептицизъм. Причината беше тоталната хегемония на САЩ след края на "студената война", когато политиката на "баланс на силите", споделяна от Бжежински и Кисинджър, бе заменена с неолиберален интервенционизъм навсякъде по света. Нещата започнаха да се променят от началото на нашето хилядолетие в резултат на активното използване от САЩ на ислямския фактор, паралелно с възхода на мултиполярен свят и нарастващо социално-икономическо неравенство. САЩ използваха за своя външнополитическа изгода ислямския радикализъм в Афганистан. Но то стана, след като преди това, неочаквано за тях, се бяха появили тенденции на криза на секуларизма и завръщане на исляма в страни, в които той е традиционна религия.
С.В.: Нямате ли усещане, че конфликтите се ускориха през 2014 г. на Стария континент?
Доц. Иво Христов: Наблюдаваме съвпадение между текущите процеси, всеки един със своя собствена логика и тяхното "обяздване" от водещи политически сили, в случая САЩ. Американската политика може да бъде оприличена на сърфист, използващ вълните, за да се движи в една или друга посока. Невинаги те са предизвиквали вълнението, но често го използват. Скептичен съм към клишето "сблъсък на цивилизациите" и цялата шумотевица около парижкия случай. Както казваше Станиславски - "не вярвам". Тази прекалено добре организирана спонтанност на всичко, което се случи, се допълва от обстоятелството, че не разполагаме с обективна информация какво всъщност стана там. Тълкувам го като използване на натрупаните противоречия, касаещи т.нар. ислямски фактор в Европа, с цел тя да бъде дресирана, обуздана и окончателно неутрализирана като потенциален геополитически конкурент. Бяха взривени носещи геополитически тектонични плочи, за да може Европа окончателно да бъде привързана към колесницата на САЩ - първата е украинската криза, водеща до реанимирането на чучелото на руската заплаха. По този начин се стягат редиците чрез създаване на санитарен кордон от Талин до Тбилиси, генерира се огнище със средно напрежение в Украйна, което постига няколко цели - най-вече недопускане ресурсите на Русия да се свържат с мощта на Европа. Който контролира Евразия, контролира света - това е азбучна истина. Следователно това не бива да бъде допуснато. Второто нещо е ислямският фактор.
Проф. Людмил Георгиев: Но при него причините не са вътре в исляма.
И.Хр.: Историческото начало на политическия ислям се поставя с движението "Мюсюлмански братя" в Египет през 20-те години, акуширано от английското разузнаване, целящо запълване на религиозния вакуум за уммата след ликвидирането на халифата от Кемал Ататюрк. В ново време политическият ислям е използван умело за взривяване на светските режими в Близкия изток Целта е регионът да бъде сведен отново до територия от племена със знамена. Мисля, че като цяло тази концепция успя. Всички сериозни светски режими бяха унищожени или в различна степен силно отслабени. Така се създаде второ огнище, подпиращо Европа от юг, наред с източното в Украйна. А третото огнище се намира вътре в самата Европа. Така нареченият радикален ислям не е дошъл от Мосул, Триполи или Маракеш. Той е в Париж, Амстердам, Лондон. База за това са съществуващите големи арабско-мюсюлмански маси в старите колониални държави. Тук се разкрива друг голям проблем - за адаптацията им. Няма такава адаптация. Няма конвергенция въпреки очакванията това да се случи, т.е. че те ще бъдат асимилирани, тъй като става въпрос за съвършено различен цивилизационен код. Постмодерният западен проект страда от неизкореним дефект - той не може да предложи най-важното за всяко човешко същество - смисълът да живееш. Човекът е единственото същество, съзнаващо факта на живеенето, но и факта на крайността на живота в една безкрайна вселена. Това драматично противоречие между осъзнаваната крайност на битието, включително личното битие и безкрайността на света, генерира нуждата от смисъл, отвъд настоящето. Този смисъл е загубен, той не може да бъде даден от "мол-културата". Както забелязвате, тези, които биват използвани като пушечно месо от т.нар. ислямски екстремизъм обикновено са не първото поколение, а третото. Закърмени в картезианската традиция, ние не разбираме или по-скоро се правим, че не разбираме болезнената реакция на другата страна, мислейки, че намираме разрешение там, където всъщност е проблемът. Както казва Достоевски, след като няма Бог, значи всичко е позволено. Ето го резултата.
В.Пр.: Това е неолибералният капитализъм, дайте да назоваваме нещата с истинските им имена. Макс Вебер говори как капитализмът стеснява сферата на висшите ценности за сметка на инструменталната рационалност. Затова е и скептичен за бъдещето на капитализма. Тенденцията, за която говори той, стига своите крайни форми при неолибералния капитализъм, където Бог, т.е. висшите ценности, са заместени от потреблението, развлеченията, удоволствията, печалбата.
И.Хр.: Точно така. Цивилизация, чиято единствена религия е консуматорството, чиито основни храмове са моловете, не може да има и да дава Смисъл. Тези хора имат базов проблем с адаптацията, с проекта за своя живот. Когато вие нямате проект за собствения си живот, след като няма Бог, значи всичко е позволено.
С.В.: Трябва ли да разбираме, че в Европа някак всичко се случва, а тя самата е невинна.
И.Хр.: Нищо подобно. Любимата сура на аятолах Хомейни от Корана била "Нека сега те се радват, после ще видят". Виждаме.
С.В.: Нека ги оставим да направят своите грешки - някой беше казал.
В.Пр.: "Грешките" им започват още с колониалната епоха, която завърши не толкова отдавна. Във Франция мюсюлманите са предимно от бившите френски колонии - Алжир, Тунис, Мароко. Вестник "Индипендънт" писа, че 1.5 млн. са убитите мюсюлмани в Алжир по време на войната за освобождение. Това е станало само преди половин век. Стотици са разстрелвани в центъра на Париж. Това няма как да не влезе в историческата памет. Още са живи прежвелите този ужас.
Л.Г.: Струва ми се, че Хънтингтън дълбоко не е прав, защото той слага знак на равенство между религия и цивилизация, а това изобщо не е вярно. Ние тук, говорейки за сблъсък на цивилизации, се ограничаваме до западната и ислямската. Но светът е много по-голям от тях двете, взети заедно. В случая става въпрос за идеологическа функция на така поднесен сблъсък на цивилизациите, в която изводът е, че без САЩ Европа не би могла да съществува. Това е квинтесенцията на Хънтингтън. Що се отнася до историята, тя винаги е била сблъсък ако не на цивилизации, то на религии и на култури и то точно поради тази фундаментална психологическа причина - смисълът е този, който дефинира не само индивидуалното поведение, но и поведението на общността. Невъзможно е да се приемат чужди смисли. Ти можеш да приемеш някакъв начин на структуриране на икономиката, на финансите, на политическата система - всички правят избори, нали. Това не означава, че си скъсал с онези традиции от миналото, които в крайна сметка обуславят съвършено различни смисли, защото другият изказ на смисъла на живота е проблематизирането на смъртта. Как можеш да приемеш чужди екзистенциални представи за смъртта. Това е абсурд. Има един индийски философ от края на ХХ век. Той казва 20 г. съм бил в западните университети, но и най-големите професори там не знаят за прераждането на душата. В Индия всеки знае за това. Е, как е възможно? Това ли им е напредъкът на западните университети. Това е културен шок. Нали разбирате, че когато в нашата западна цивилизация безусловно се приема убеждението, че със смъртта на тялото приключва всичко, то това предполага специфична идея за смисъла на живота - животът е тук и сега, той трябва да бъде изживян пълноценно, т.е. парите и властта се превръщат в основен смислообразуващ фактор. И обратното - за всички останали религиозни концепции животът тук, на земята, е само подготовка за другия живот, животът на душата след смъртта на тялото и бъдещото прераждане. Тази представа за смъртта формулира коренно различен смисъл на живота от този, който ние в западната цивилизация си представяме. От тази гледна точка - на изначално противоположни екзистенциални представи, историята е била, е и ще бъде конфликтна. Илюзия е да се смята, че ще има някакъв блажен край, в който всички ще се чувстват щастливи.
С.В.: Никой не говори за край, а за усещане за изостряне и ускоряване.
Л.Г.: Ускорява се, защото сме свидетели на това. За мен основната причина за този сблъсък е иманентната идея на западния свят за глобална хегемония.
И.Хр.: Тази нишка е много важна за европоцентричността и за универсалисткия, бих казал, монополистки дух на това, което много неиздържано ще наречем европейски или западен проект. Вижте чисто фактологично. Защо не говорихме за сблъсък на цивилизациите при първата и втората иракска война, първата афганистанска окупация от Съветския съюз, втората окупация от САЩ. Нищо не чух за това. Не чух за сблъсък на цивилизациите, когато беше унищожена Либия и стара цивилизация като тази в Сирия. Очевидно, че става въпрос за идеологически вирус, пуснат чрез масмедиите. Не знам защо ми се набива изразът на стария Льо Пен "Аз съм Шарли Мартен а вие сте шарло" (стадо). Експанзията на западноцентристкия, на европоцентристкия начин на мислене най-хубаво метафорично е изразена от Фернан Бродел - Европа погълна света за 500 години като боа. В момента тя започва да "повръща" онова, което е погълнала. Това е болезнен процес и той преминава през кървави конфликти, но както се казва, никой не ни е гарантирал щастлив живот.
С.В.: Можем ли да говорим, че Третата световна война е започнала, колкото и стресиращо да звучи?
В.Пр.: Папата пръв каза, че третата световна война вече върви, макар не в горещия смисъл на думата. В нашия регион засега тя се проявява като Втора студена война с икономически средства, с кибероръжия, чрез хибридни войни, цветни революции, идеологически апарати или "мека" сила. Може ли да влезем на един следващ етап в "гореща" война? Висока е вероятността, неслучайно се правят много аналогии с времето преди Първата световна война и днешния ден. Ще отбележа две от тях. Първата е свързана с упадъка на тогавашния световен хегемон, Англия, изпреварена по БВП от САЩ и Германия, което предизвиква битка за преразпределение на света. Същото става със САЩ в момента. Втората е рязкото увеличаване на всички противоречия и на първо място социално-икономическите. Това наблюдаваме и днес. Като икономическа, военна, политическа и културна сила САЩ доминират в ЕС, включително и у нас, чрез идеологически и икономически механизми ние сме заврени вътре в тяхната неолиберална цивилизация. Да вземем най-елементарното - българските телевизионни канали. 90% от това, което се излъчва, е американска кинопродукция, а заедно с нея са финансираните НПО-та и медии, един огромен неолиберален идеологически механизъм, зад който стоят милиарди долари.
Л.Г.: Това е лидерът на тази цивилизация в момента. Драмата знаете ли каква е, понеже беше спомената Първата световна война, драмата е, че лидерът на западната цивилизация носи със себе си идеята за глобална хегемония. За съжаление нейната реализация минава през вътрешен конфликт. Така идва Първата световна война, така идва и втората. И те не са световни, те са наши.
В.Пр.: Има и друго - нарастващите социално-икономически противоречия. Огромните имигрантски ислямски маси в Европа в по-голямата си част са лумпен пролетариат, прекариат, долна класа и никакви либерални лозунги и техники за интеграция не работят. Тепърва Европа ще се тресе, тя е стигнала точката на кипене. Атентатът в Париж може да се окаже само началото. Страхувам се, че и ние сме въвлечени в този процес. След посещението на Кери напълно е възможно в България особено в контекста на това, което става в Гърция, жестока провокация от този тип. Неслучайно същия ден излезе статия във "Файненшъл таймс", в която се казваше, че Русия готви сблъсък на територията на България. Това е като пушката в знаменитата пиеса на Чехов. След толкова много височайши посещения през последните дни у нас какво ли ни предстои и как ще го организират, за да покажат, че "стоят зад нас", както заявяват. И се безпокоя, особено имайки предвид фразата на Кери: "Ние стоим зад вас, ние ви носим сигурност". Тук сега имаме много повече проблеми ситуации. Освен, че сме най-русофилската страна в ЕС, САЩ имат проблеми с Турция. Мъчат се да обуздаят Ердоган. И това, което е изключително важно - Китай се опитва да се освободи от силната взаимовръзка със САЩ, а Балканите се превръщат във важен транзитен пункт за китайски стоки и връзки с Европа.
Л.Г.: Мисля, че няма опасност от такава провокация. Единственото, което уповава, е Иван Хаджийски, който казваше, че всяка българска работа започва зле организирано и завършва със скандал.
И.Хр.: Все пак основният сблъсък е Русия - САЩ, мисля си. Това е структурният сблъсък на нашето десетилетие. Това, което в момента виждаме, е, че руският център е единственият опасен за Запада, защото той потенциално може да даде алтернатива, проект за смисъл. Единственият цивилизационен проект, който е европейски, но различен по характер, е руският. Но това е друга Европа, друг тип алтернативност, друг тип християнство. И господарите на света много добре съзнават къде е опасността в тандема Русия-Китай. Те не удрят Китай (засега), а удрят Русия. Говорихме за трета световна война. Колкото и да звучи апокалиптично - вече имаме превантивна война. Друг е въпросът, че докато вниманието ни е приковано в сблъсъка между САЩ и Русия, за който нещастна Украйна предоставя територията и пушечното месо, едва ли си даваме сметка за течащата трансформация на западния социален проект. След случилото се с "Шарли Ебдо", френското законодателство беше променено така, че при повдигнато обвинение в тероризъм до 48 часа следва да има присъда. Тече процес на обединяване на масивите от бази данни на всички полицейски служби в ЕС. Това, което знаехме фактически, че се прави, сега ще бъде легитимирано официално. Това са само външни малки белези на мащабен процес на трансформация на световния капитализъм в неговото ядро. Той подобно на змия се освобождава от кожата си, от пречещите вече институционални патерици, като представителна, макар и често псевдодемокрация, от социални програми, които му тежаха и които бяха принудена мярка във времето на противопоставянето между двете системи. Това беше социалният данък, който западният капитализъм плащаше, за да си осигури социално спокойствие. Всякакви форми на манипулиране на свобода на словото са такъв тип дискурс. Основната тенденция е към система, която ще бъде ригидна, ще закове като норма социалните диспропорции и няма да имаме златен милиард. Може би ще имаме "златен милион" и нов тип сегрегация на различните социални страти. Всичко това за сметка на останалия свят.
С.В.: В контекста на казаното, съзирате ли основания за нова оптимистична теория на нашия народ?
Л.Г.: Аз ще отговоря с една история. През 1991 г. бях главен асистент в СУ и едновременно с това имиджмейкър на ректора на Американския университет в Благоевград. Тогава се създаде съвет на ректорите и аз казах на Левърти - трябва да се включиш. Отиваме с Николай Генчев - той беше ректор тогава на СУ, при Левърти и той му каза: виж какво, млади човече, ако ти се чува думата във Вашингтон, кажи им на твоите хора да не се обвързват много-много с нас, защото ние седем империи сме прецакали и сме останали да си пием гроздовата ракия и виното. Може би наистина това е, че исторически възпроизвеждащата се фикс идея за оцеляването помага в България да не се правят много големи глупости. Всеки се самозатваря в собствения си свят, не мисли за държавата, нацията и така.
И.Хр.: Всъщност българите сме изправени пред драма, засягаща основите на нашето оцеляване. Защото ония в България, които са си пили ракията и бялото вино, са били, както казва един френски автор, вкопани здраво в земята като торни бръмбари. Това е била една друга, селска България, която трудно може да я изтръгнеш от земята. В 1918 г. България губи Първата световна война. Ние имаме най-високата норма на мобилизация на мъжко население - близо 900 000 - 960 000 човека. Българската интелигенция е избита на фронтовете под формата на офицерски корпус, останалата - в кланетата между 1920-1925 г., а само през 1927 г. вече говорим за стабилизация на страната, за златен лев, за това, че среден български селянин може да си прати детето да учи във Виена. Само за 7-8 години. 25 години минаха от 1989 г. и няма идея, няма помен за възстановяване на някакво друго ниво. Страната е изпаднала в ступор, имащ логиката да ни увлича все по-надолу в едно безкрайно дъно. Налице е текущ разпад на социалното тяло и задълбочаваща се липса на каквито и да било вериги на социална солидарност. Днешните българи не са в състояние да изразят идея и да извършат социално действие за каквото и да било. Тези вериги се скъсяват до максимум близки и роднини и то в най-тесен кръг. Налице е нарушено възпроизводство - ценностно, ментално и всякакво друго между млади и стари генерации. На една и съща територия в едно и също историческо време живеят 3-4 генерации, но младите само ситуативно говорят език, който все още наподобява българския. Те са сменили или сменят психоменталния код. Това младо население е тежко аполитично, то се вълнува повече от Хелоуин и с "традиционния" български възглас "уау" посреща поредната потребителска глупост, поднасяна от манипулираните медии. Това е стадоподобна маса, която може да бъде употребявана за всякакво политическо сечиво, проект или каквото се сетите. Очевидно територията се подготвя да бъде транзитна, да играе ролята на това, което по римско време са играли варварите федерати по отношение на други варвари-федерати. Забележете дори чисто управленската логика, която използва имперският център по отношение на България. Отначало използваха местните така наречени български политици, след това използваха българската олигархия, а в момента използват директно варварски местни чиновници, но на заплата от имперския център. Четвъртият етап ще бъде директно назначаване на имперски чиновници. По-евтино е.
С.В.: Според вас народът разбира ли какво се случва? С цялата условност на понятието "народ".
Л.Г.: Кой народ?
С.В.: Някакви 3-5% поне разбират, мисля си.
Л.Г.: Те са отвратителни русофили, продажници и рубладжии, които едва ли има смисъл да бъдат слушани.
С.В.: При това екстремно натрупване на противоречия нашият свят няма ли да се взриви?
И.Хр.: Българският - няма, тъй като България преживява имплозия, не експлозия. Това е спихване на националната енергия.
Л.Г.: Нашите хоризонти, нашите смисли могат да стигнат най-много до близкия приятелски кръг и най-много до общността по местоживеене. Това е традиция в цялата 13-вековна история на България. Интересно е, че Ботев стига до тази идея, че центърът на структуриране на българската държава трябва да бъде общината. Българинът не може да промисли държавата, още по-малко да промисли нацията.
И.Хр.: Това Вера Мутафчиева го наричаше "котловинно мислене" в нейната "Книга за Софроний".
С.В.: Тя работата е съвсем безнадеждна.
Л.Г.: Не, защо? Ние ще оцелеем, както каза Николай Генчев. Не като нация, не като държава, като тая общност котловинната, която си пие ракията и вечер псува, а на сутринта, като изтрезнее, вика "а не, по-полека, защото е опасно".
Тагове:
Европа ще се тресе, стигнала е точката н...
Българи ще убиват Руснаци и Руснаците ще...
Как САЩ лъже Света, че Украйна печели во...
Българи ще убиват Руснаци и Руснаците ще...
Как САЩ лъже Света, че Украйна печели во...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
