Урок първи: Да не допуска никаква вътрешна конкуренция за лидерството в своята партия.Просто и ясно, като индиански роман.

Урок втори: Да изгради стабилни местни партийни структури, които се опират най-вече върху средния управленски кадър и върху мнозинството от (и без това) опортюнистично настроените българи, особено в провинцията.

Урок трети: Винаги да си има по едно БЗНС за коалиционен партньор. Това върши отлична работа за пред света. Пък самото „БЗНС“ нека да си мисли, че участва в управлението – няма лошо.

УроK четвърти: Винаги безусловно и безпрекословно да слуша Големия брат, „шефовете“. Защото те дават парите и те въртят геополитиката, в която България само скрибуца като обикновена бурмичка. А когато се върне в страната след поредната среща с „шефовете“, може и да понамигне на българите: „Абе ние там си ги говориме разни, ама тука нещата са си по нашенски“.

Урок пети: Да ходи сред народа с карамфил зад ухото, да реже ленти, да тропа хорце и от време на време да ръси общонационални простотии. Това е фундаментът на народната любов.

Шестия си урок Бойко Борисов интелигентно научи не от успехите на Живков, а от най-голямата му грешка: Никога не закачай турците!

Навремето Живков си отглеждаше публичен образ като „човек от народа“. В неговите дълбоки стъпки Борисов каза легендарното „Вие сте прости и аз съм прост – затова се разбираме“. Поради интелектуално високомерие мнозина непростимо подценихме и двамата. И по-точно – умението им да остават на власт. Междувременно Борисов се научи да управлява. И спечели и местните избори.

ИЗТОЧНИК:socbg.com