Народ, който не иска да храни своята армия, скоро ще храни чужда армия. Наполеон Бонапарт

Като за начало Българската армия през социализма  

През 70-те години на XX век, ВВС е в апогея на своята мощ и притежава най-малко 300 модерни бойни самолети в инвентара си. Обучението в Българската народна армия е изтощително дори за съветските стандарти. През 1989 г., когато Студената война е към своя край, армията наброява около 152 000 редовни войници. ВВС са получили общо над 220 МиГ-21 между 1960 и 1989, 40-45 Ми-24, и други модерни самолети като МиГ-23 и МиГ-25. Доставките на бронетанково въоръжение също са в огромни количества — над 1 500 танка Т-55, близо 300 танка Т-72, около 200 Т-62, над 1 000 МТ-ЛБ, около 2000 БТР и други. Българската народна армия е имала далекобойни ракети. - 8 комплекса Р-400 (SS 23) с обсег 480 км, въоръжени с още 24 допълнителни ракети всички с възможност за поставяне на ядрени глави; 50 комплекса Р-300 “Елбрус“ (Scud) с възможност за поставяне на ядрени глави с обсег 300 км; неуточнен брой тактически ракетни комплекси 9К52 “Луна“ с обсег 70 км с възможност за поставяне на ядрени глави, 18 комплекса 9К79 “Точка“ (SS21) с обсег 70 км с възможност за поставяне на ядрени глави; 26 зенитно-ракетни дивизиона въоръжени с комплексите: С-200 с обсег до 240 км 10 установки с възможност за ядрени бойни глави, 10 мобилни установки С-300 с обсег до 75 км, общо 20 мобилни установки СА-75 “Волхов“ с обсег до 43 км и СА-75 “Двина“ с обсег до 29 км, 20 мобилни компекса 2К12 “КУБ“ с обсег до 24 км, 24 мобилни ЗРК “Оса“ с обсег до 13 км, 30 мобилни установки С-125 “Печора“ с обсег до 12 (модернизираните до 28) км, 20 мобилни комплекса 9К35 “СТРЕЛА-ЮСВ“ с обсег 5км. ВМФ разполага с 2 ескадрени миноносеца, 3 стражеви кораба, 1 фрегата, 1 ракетна корвета, 4 подводници, 6 ракетни катера, 6 торпедни катера, 12 преследвача на подводници, общо няколко десетки - минни заградители, базови и рейдови миночистачи, патрулни кораби, десантни кораби, обслужващи кораби, катери и др.; брегови ракетни 5 комплекси и бреговата артилерия батареи 130мм и 100 мм водени от радиолокационни станции, морска хеликоптерна ескадрила, военноморска авиация с 10 бойни и 1 транспортна машини, парашутно-десентна и водолазна част, батальон морска пехота Мирновременият състав на армията към 1987г. е около 152 000, мобилизационният капацитет на България тогава, по оценка на ЦРУ, надхвърля 2, 11 милиона мъже.

Начало на Българската армия през демокрацията -1990-1997                                                                       Чл. 9. Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост. (КОНСТИТУЦИЯ на Република България) Няма какво да се лъжем - след краха на комунизма се оказва, че пари в държавата липсват - всичко е окрадено, разграбено, предприятия рухват всекидневно. Пресните управници не могат да се справят в нагнетената от комунистите обстановка. А за такава огромна армия като БНА наистина започват да липсват пари. На всички е ясно, че такава армия, с такъв огромен ресурс и разхищение не може да съществува по начина по който е съществувала досега - СИВ и СССР вече не съществуват и ресурсното обезпечаване вече не е безплатно. Тук обаче трябва да се отбележи фалшивия лозунг под който пишман политиците ни в своето невежество да управляват финансите на държавата решиха да започнат саморазправата с войската. Та нали е най-лесно да се реже оттам - като не можем да намерим пари от другаде! Лозунгът бе: „България трябва да има армия, която може да си позволи! „

На 1 януари 1989 г. Българската армия наброява 117 500 души. Решението на Държавния и Министерския съвет се изпълнява до 1 октомври същата година и числеността на армията пада на 107 500 души. През 1990 г. парламентът променя срока на наборната военна служба и го прави 18 месеца, а за завършилите висше образование - 12. 3.1. ДОВСЕ или „Да заличим големите армии на малките държави!“ През 1990 г. се подписва от българските демократични и предателски настроени управници Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). В него участват 30 държави - съюзниците на НАТО и страните от тогавашния Варшавски договор. България подписва документа през ноември същата година. Това е 8 антибългарски договор, а хората които са го подписали са палачите на държавата и предатели на целия български народ. Благодарение на този договор българската държава трябва да съкращава своите обикновенни въоръжени сили с толкова колкото пожелаят „великите сили“. Това означава, че нашата държава трябва да се съобразява непрекъснато с чуждите интереси и че на практика не може да има силна армия с която да защитава териториалната си цялост без да и бъде наложени санкции след това. Цялата идея на ДОВСЕ прилича много на Ньойския мирен договор и осакатяването на армията ни през 1919. Всъщност какво представлява ДОВСЕ - това е един вид гарант за държавите току що оттърсили се от комунистическата пелена и за техния по-нататъшен път на развитие. Един вид предпазна мярка от страна на Западния блок, срещу неблагоразумни войнственонастроени държави. (Знаем че в източния блок всички държави са били въоръжени до зъби). ДОВСЕ налага еднакви ограничения и за двата лагера от Атлантическия океан до Урал, като това засяга ключово въоръжение необходимо за осъществяването на изненадващи, както и на широкомащабни нападателни операции. Колективно, участващите в договора се съгласяват да не надвишават: • 20 000 танка; • 20 000 артилерийски оръдия; • 30 000 бронирани бойни превозни средства; • 6 800 бойни самолета; • 2 000 нападателни хеликоптери; Договорът допълнително ограничава дела на въоръжението на една държава от Европа, до една трета от общото за всички страни в Европа - правилото на „достатъчност“. Тези ограничения са: • 13 300 танка; • 13 700 артилерийски оръдия; • 20 000 бронирани бойни машини; • 5 150 бойни самолета; • 1 500 бойни хеликоптера. Квотите за това какво количество въоръжение, БА може да притежава са 1475 танка, 2000 бронирани бойни транспортни средства, 1750 артилерийски оръдия, 235 бойни самолета, и 67 бойни хеликоптера.

Основното постижение трябва да е широкомащабно намаление или унищожение на конвенционалните военни съоръжения в региона от Атлантическия океан

НАТО изпълнява задълженията си главно чрез унищожаване на най-старата си техника. Също членове на НАТО с по-нова техника като САЩ се съгласяват да прехвърлят част от оборудването си на съюзници с по-остаряла бойна техника. Какви са проблемите с приложението на ДОВСЕ на практика обаче: От страна на НАТО, който не действа честно спрямо Русия и другите страни подписали договора - според Русия намерението на САЩ за създаване на военни бази в Румъния и България е нарушение на договора. НАТО оспорва това твърдение и казва, че базите не са предвидени за постоянно и затова не могат да се считат като нарушение на договора. Според споразуменията с България и Румъния през 2006г. обаче специално се казва, че базите могат да бъдат постоянни, под пряк американски контрол. Вашингтон Таймс също получава потвърждение от висши американски служители, че базите ще са постоянни. САЩ играят игрички за пореден път. Поради тази причина през 2007 Русия прекратява своето участие в ДОВСЕ.(за това ще говорим във финалната глава)

Военният министър в кабинета на Филип Димитров, Димитър Луджев направо пита генералите “Защо са ви тези безполезни кюнци?“ и прави стратегическото предложение да ги нарежем. Малко по-късно обаче през март 1992 г. и самият Луджев моли маршал Шапошников за бойните глави на “кюнците“. Шефът на руския генщаб ген.-полк. Дубинин склонява специално за България да се възобнови производството на бойни глави за ракети “Скъд Б“. Ген. Дубинин обаче обяснява, че не може да ни доставят глави за “Луна М“. Така обезоръжените “Луна М“ стоят на “въоръжение“ в армията чак до 1998 г. И днес никой не може да обясни на какво чудо се е надявала БА, след като такива бойни глави отдавна не се произвеждат.

На 14 февруари 1994 г. българският президент Желю Желев подписва Рамковия документ, с който България се присъединява към програмата “Партньорство за мир“. 2 седмици по-късно (28 ноември 1994 г.) заместник- министърът на външните работи Тодор Чуров участва в заседание на Съвета на НАТО с България, на което обявява, че България приема първата Индивидуална програма за партньорство между България и НАТО. На 16 октомври 1995 г. България се присъединява към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-участнички в “Партньорство за мир“ по статута на техните въоръжени сили, което регулира правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия. На 2 февруари 1996 г. България пристъпва към засилен индивидуален диалог с НАТО. На 10 април 1996 г. България представя в НАТО Документ за обсъждане (Discussion Paper) в рамките на Засиления диалог на НАТО със заинтересовани страни-партньори по въпроси на членството. През периода май 1996 г. - април 1997 г. са осъществени 5 кръга от индивидуални разговори между България и НАТО в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството.

. По предложение на Ибрахим Татарлъ и ДПС, Строителни войски са нарочени за премахване. След шест години тази антибългарска идея плод на турската партия ДПС, се реализира.

. В същото време в периода 1992-1995 заради ДОВСЕ вече са : Нарязани: 29 Миг-17, 5 Миг-15, 16 Миг-21, 5 Миг-23 ; Обезоръжени: 19 Миг-21 УМ, 8 Миг-23 УБ Превърнати в музейни експонати, учебна част или аварии: 30 самолета. Общо - 112 самолета

При нарязването още на първите самолети човек започва да си задава сам на себе си неудобни въпроси и да си прави неудобни изводи от рода на:                                                                                              1. Нарязани са самолети годни за консервиране като военен запас (в САЩ ги складират в пустинята ...за всеки случай). Въпроса защо са нарязани е много важен. И защо това рязане идва преди да има нови самолети на тяхно място.                                                                                                                                 

2. Нарязани са по такъв начин, че да няма никакъв шанс да се възстанови нещо от тях - целенасочено. Още тогава, започват да се изпълняват заповеди идващи от чуждестранни командвания.                                                                                                                                                                    

3. За тези самолети е имало боеприпаси за водене на война поне за няколко години.                                 

 4. Какво се случва с ракетите и бомбите на тези сам олети.... къде са?                                                  

5. Защо никой, никъде не представя на обществото копие от заповедите за унищожаване на армията? Чисто и просто да се знае името на палача! Нека го знаем... Нека го запомним.........Нека се знае името му, да не се крие в някоя канцелария на топло и на заплата. Нека влезе в историята като черен генерал.                                                                                                                    

6. Някой замисли ли се, че тези самолети които бяха нарязани ставаха за имитация на такива, които са годни ? Вместо да правим лъжливи мишени ние ги имахме в неограничено количество! Или май командването е далече от процеса „мислене“;                                                                        

7. Сега някои чуждоземен генерал доволно потрива ръце и е много доволен. С минимални средства е затрил една мощна ВВС на евентуалния противник.

8. И както във всяка една военна история всичко се пише с много кръв- какъв ли ще е кървавия урок които ще научим? ....да не дава господ

Правителството на Иван Костов През юни 1997 г. САЩ изпращат официално запитване до българското правителство с искане да бъдат унищожени българските ракети Р-300 и Р-400. Под въздействието на общественото мнение обаче българските управници шикалкавят. Американците също го увъртат - ракетите били морално остарели и те не виждали какво ще загуби България, ако ги унищожи. Истината е, че САЩ не желаят такова оръжие да има по границите на страните от НАТО. На 30 юли 1997 г. България заявява, че унищожаването на комплексите Р-300 (Скъд) и Р-400 (СС-23) на този етап не отговаря на националните интереси на Република България. На 1 февруари 1999 г. влиза в сила подписаното на 27 юли 1998 г. споразумение между правителствата на България и САЩ за разбирателство, икономическа, техническа и съответно друга помощ. Клауза на това споразумение гласи: „Правителството на САЩ подпомага правителството на България при унищожаването на следните комплекси и свързаното с тях обслужване, материали и компоненти, както следва: SS-23 - ракетен комплекс 9К714 „Ока“; SCUD-B - ракетен комплекс 9К72, FROG-7-ракетен комплекс 9К52 и наличния SCUD-A 8К11.“ Колко бързо се сменят позициите на псевдодемократа Костов!

Въпросът е повдигнат отново през лятото на 2000 г., когато зам.-министърът на отбраната В. Шаламанов заповядва на ГЩ ускореното съкращаване на българските ракетни войски. Тричленна комисия от САЩ посещава и ракетната бригада в Ямбол. В припяването за унищожаване на Р-300 и Р-400 се включва и министърът на отбраната 15 Бойко Ноев. Така стават ясни палачите на ракетните ни войски - войски, които биха защитили ефективно България.

Първият етап на съкращенията - четири бази - Габровница, Балчик, Узунджово и Щръклево, както и консервирането на една трета от наличиния авиопарк през 1998 променя в количестевен и 16 качествен аспект облика на ВВС. По думите на тогавашните предатели-управляващи социалната цена, която трябва да бъде платена за да се спасят остатъците от авиацията е висока, но неизбежна.

През 1999 г. България подарява на Македония значителна бойна техника - 91 танка Т-55, миномети “Тунджа“, МТ-ЛБ, автомати, ПЗРК и боеприпаси. Това се прави от правителството с цел - освобождаване на оръжие по ДОВСЕ и показване на добросъседски отношения. Въпреки първоначалния ропот от страна на сърбоманите в Македония за това, че българите пробутват стари и неефективни танкове, точно тези танкове спасяват страната от кървава война в конфликта от 2001 г. В края на 2002 тогавашният военен министър на Македония Владо Бучковски иска да продаде машините, защото били остарели. Това обаче не се случва, тъй като българската страна се противопоставя на решението. През 2003 македонското министерство на отбраната решава да нареже машините като част от годишната национална програма на страната за членство в НАТО. Към 2011 Македония все още не е член на НАТО, но за това пък наряза своите (наши) танкове...

Правителството гласува Плана за организационното изграждане и структурата на Въоръжените сили до 2004 г. на 21 октомври 1999 г. До 2004 г. 19 трябваше да бъдат съкратени около 10 500 офицери, 12 500 сержанти, 18 500 войници и 20 000 военни служители. Касапница стил Ньой!!!!!

Всъщност тези действия от страна на това правителство не трябва да ни учудват - при едно от посещенията си за получаване на наставления и заповеди от новия ни по-голям брат - САЩ - бившият български президент Петър Стоянов заявява: „България ще спазва международните норми на поведение дори с цената на отказ от националния суверенитет“. Допълва го министър- председателят Иван Костов: „Ние не интерпретираме българската политика през българския национален интерес“. Въпросът тогава е - вие български политици ли сте или слуги и предатели?

По предложение на Христо Бисеров депутатите гласуват горна граница за кандидатстване 30-годишна възраст. По-този начин антибългарина Бисеров с това свое предложение орязва възможността за по- многочислена армия.

На 6 април 2001 със закон, приет от 38-то Народно събрание се ратифицира споразумение между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор относно транзитно преминаване на сили и личен състав на НАТО. Това е още една крачка към тъй бленуваното подлагане на дупе на НАТО. Но да прочетем само някои „членове“ от това споразумение, които могат да накарат борците за свобода и суверенитет на българската държава да се обръщат в гробовете си: „ Член 1 - “Транзитно преминаване“ означава безпрепятствено и безвъзмездно преминаване, както е уточнено в чл. 12, т. 2 на това Споразумение, и безпрепятствен достъп до/от територията на Република България и необходимия за транзитното преминаване престой на НАТО, сили на НАТО и личен състав на НАТО, оборудване или стоки, материална част, оръжие, боеприпаси, експлозиви, превозни средства, морски съдове и въздухоплавателни средства, както и използването на пунктове за осигуряване съобразно потребностите на транзитното преминаване и на престоя, необходим за транзитното преминаване; - “Престой“ означава временен престой на територията на Република България на сили на НАТО и личен състав на НАТО, необходим за осъществяване на транзитното преминаване в рамките на Операцията, което включва разполагане, наемане или придобиване на сгради, съоръжения, помещения, оборудване, както и на всякакви други стоки, които биха били необходими за целите на такъв престой на НАТО, сили на НАТО и личен състав на НАТО; - “Територия“ означава територията на Република България, включително въздушното пространство, териториалните и вътрешни води на Република България.

Правителството на Република България улеснява по подходящ начин движението на сили на НАТО и личен състав на НАТО, на цялото оборудване или стоки                                                                        

Транзитно преминаващите или разположените на територията превозни средства, морски съдове и въздухоплавателни средства, принадлежащи на НАТО, сили 22 на НАТО и изпълнители по-договор с НАТО, няма да бъдат обект на лицензионните и регистрационни изисквания в Република България.

Силите на НАТО, личният състав на НАТО и изпълнителите по договор с НАТО използват летища, железопътни и автомобилни пътища и пристанища, без да заплащат съответните такси, налози, мита, вземания или сборове. Независимо от това, силите на НАТО, личният състав на НАТО и изпълнителите по договор с НАТО ще заплащат на разумна цена поисканите и предоставените услуги, но операциите, придвижването и достъпът не могат да бъдат възпрепятствени от неуредени плащания за тези услуги.

Какво направиха момчетата на антибългарина Симеон втори???

Това решение е подкрепено открито от президента Петър Стоянов, според който, ако запазим ракетите България няма да бъде приета в НАТО?! В решението на Народното събрание от 19 декември 2001 г. е записано: ракетният комплекс SS-23 да се унищожи. Решението е прието със 178 гласа „за“, 3 „против“ и 2 „въздържали се. А ето и самите ракети: 9К52 Луна - 40 км обсег - ниска точност - съкратен по политически причини - установки + десетки ракети са унищожени 9К714 “Ока“ /Р-400 SS-23 “Spider“ - 500 км обсег - висока точност - съкратен по политически причини( твърде голям обсег над 150 км ) установки + ракети са унищожени 9Р117 9К72 “Скъд“ /Р-300 „Елбрус“ SS - 1 300 км обсег - ниска точност - съкратен по политически причини (твърде голям обсег над 150 км ) установки + десетки ракети вариант Скъд Б са унищожени 23 През август 2002 г. в завод

Един ден на българите може да се наложи силно да съжаляват, че са позволили на политиците си да им отнемат най-респектиращото всеки агресор оръжие, за което те бяха заплатили с труда си и което гарантираше националната сигурност на държавата ни - оперативно-тактическите ракети SS-23 с възможност да атакуват цели на разстояние 400 км. На потайно място, предателски, безотговорно нашето супероръжие беше съсечено.. Това оръжие е в състояние не само да възпре чуждите мераци да се налага модифициран, чужд на България държавен модел, но при необходимост да охлади и „ горещите глави “, замислили агресия срещу България....

Турция може да провокира етнически конфликт в нашата страна и в “защита правата и свободите “ на братята си, да се ангажира с военна операция. Никой не може да гарантира, че един ден в някои райони из българските земи няма да се развее турското знаме. И че молитвите на ходжите от стотиците минарета „ посяти “ по православната ни земя, пуснати по мощни високоговорители, няма да се смесят със заканително усилващото се ръмжене на турските танкове, готови да нахлуят по проправените от „ екскурзиантските автобуси “ пътища. 24 Членството ни в НАТО и включването ни в орбитата на САЩ няма да гарантира националната ни сигурност в случая. Жив пример за това е съперничеството между Гърция и Турция в Егейско море и турската окупация на една част от Кипър... В този смисъл най-добре е да бъдат снабдени въоръжените ни сили с ефективни бойни средства за възпиране. От такива бойни средства България, като суверенна държава, несправедливо беше лишена. Имахме ги и със собствените си ръце ги унищожихме. А те, подобно на ядреното оръжие, бяха способни внезапно да нанесат на агресора неприемливи загуби, нещо, което не могат да ни осигурят прескъпите корвети ...... „ Ока“ SS-23 Spider („Паяк“), който БА имаше на въоръжение и който бе унищожен. Както казват, по настояване най-вече на турския генщаб пред Пентагона. Наличието на SS 23 на въоръжение в БА изключваше възможността за агресивни и дестабилизиращи действия срещу България. Това оръжие притежаваше две във висша степен важни качества: висока точност и неотразимост, и най-вече способността да нанесе изпреварващ или ответен удар. Всички помним историята на обезоръжаването на България, безпринципните и малодушни български политици и офицери, които се съгласиха с унищожението на българските комплекси „ Ока“. Без тях България остана като гол охлюв пред лицето на всевъзможни опасности. БА вече не може да респектира никого със своето уникално оръжие, а българската държава всеки може да я шантажира. Ще повторим още веднъж, да не забравяме, че страните от НАТО не си помръднаха пръста когато Турция се настани със сила в Кипър, въпреки протестите на съюзника от алианса Гърция .

Турските генерали добре знаеха, че едва ли някой би пожелал „ да изпита съдбата “ с агресивни, и дестабилизиращи действия срещу България, която притежаваше възпиращите високоефективни SS-23 . Турските генерали „милостиво “ се съгласиха на България да й бъде оставен дивизионът сракетния комплекс SS-21 “Точка“ Scarab, от който бяха закупени 15 ракети. И защо? Защото тактическата балистична ракета има далекобойност 70 км, а не 400, какъвто беше обхватът на SS-23. Сравнително малкото разстояние на полета е спасило комплекса от унищожаване. След като по настояване на турските генерали войските ни се изтеглиха от границата до подножието на Стара планина, с „ Точка-У“ можем да стреляме само по собствената си територия. Защо бяха съсечени ракетите ни и съсипана армията ни? В същото време съседите, които демонстрират съюзническо доверие, не само запазиха огромните си армии, съсредоточени до нашата граница, но и ги въоръжават с нови, модерни нападателни оръжия ..............................

Става известно, че американците не са могли да създадат своята аналогична на SS-23 - „Ланс-2“ - руските конструктори се оказали по-талантливи и затова Вашингтон и Анкара настояват „Ока“ да се унищожи! А кой и защо го прави - знаете много добре. Предателство явно е черта на всички наши политици!!!

Докато се готви голямата секира за българската армия през лятото на 2002 г. предателското правителство на лъжливия цар прави дарение за афганистанската армия. Предаденото имущество тогава е на обща стойност 420 000 долара, включващо 8 минохвъргачки, 27 противотанкови средства, 8 картечници, 400 автомата “Калашников“, боеприпаси за тези видове въоръжение, както и 30 радиостанции и зарядни устройства за тях. В края на април 2002 се подписва меморандум, с който предоставяме на афганистанската армия безвъзмездно още 36 автомата “Калашников“ и 36 9-милиметрови пистолета “Макаров“, както и патрони към тях, а през 2003 г. предоставяме въоръжение за над 15, 6 млн. долара. На 14 февруари 2002 г. новото Народното събрание пред погледа на мадридския крадец Симеон променя Военната доктрина в съответсвие с вече споменатия „план 2004“. Поправеният документ определя, че през 2004 г. България трябва да има Въоръжени сили с мирновременен състав от 45 хиляди военнослужещи, а мобилизационните планове ще се разработват за 100 хиляди души, а не за 250 хиляди, както е в по-стария вариант на доктрината.

Променяйки Закона за отбраната и Въоръжените сили на 5 април 2002 г. депутатите определят, че личният състав на въоръжените сили се състои от военнослужещи от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната. Така Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана са извадени от състава на въоръжените сили. Започва масова сеч сред българските бойци, стотици поделения биват затваряни и оставяни на произвола на съдбата! Първата ни казарма дори не 26 оцелява до НАТО . Масовото съкращаване на Българската армия по “План 2004“ не пожалва поделението в Радомир, където е съхранявано Самарското знаме. Интересното в случая е, че 130-те дка площ, многобройните сгради, гаражите, басейнът, стадионът, волейболното игрище, където хиляди младежи са изпълнявали воинския си дълг, вече се охраняват от 24-годишна девойка - Милена Иванова, едноличен собственик на софийската охранителна фирма “Рамзес“. Както се случва във всички закрити поделения, цялото военно имущество е разпродадено. Според началник-щаба (вече бивш) майор Иордановски са правени всякакви опити да се спаси казармата, но нищо не е излязло. Техниката и част от състава на закритото поделение от Радомир са отишли в софийското село Доброславци, където пък също в период на “погребване“ е била Първа авиобаза. Военните заедно с градската общественост и екипа на местния музей до последно изтъквали пред шефовете в министерството, че поделението в Радомир освен друго, има осезаема историческа стойност.

На военния празник - 6 май, президентът лицемерно успокоява, че въоръжените сили на страната са в състояние да гарантират нейната сигурност. Тогава, когато е имало силна българска армия, е имало и силна българска държава. Изводите си правете сами....

Според военният министър и предател Николай Свинаров Българската армия приключва последната деструктивна година от реформата (2004), а пък процесът на ратификация за членството ни в НАТО следвал своя необратим ход. През цялото управление на НДСВ обаче, военният министър, президентът и началникът на Генщаба са били винаги единодушни за това колко отлично върви реформата в Българската армия. Б

В един момент се оказва, че техниката умишлено е била изведена от строя, за да може после с чиста съвест пред обществото да се каже - тази техника за нищо не ставаше, така че по добре да я нарежем. От 9 кладенеца се вади вода и се намират какви ли не изсмукани от пръстите оправдания за унищожаването на тази техника....какви са тези българомразци...боже! В резултат - на 27 юли 2004 г. със заповед на министъра на отбраната Николай Свинаров се снемат от въоръжение 2770 единици Военна техника. На този етап се предвижда да бъдат унищожени 2322 единици бронетанкова техника и артилерийски системи, както и друга техника неподлежаща на контрол!!!!!. Авиационната техника е извън този списък, тъй като към този момент няма бъде 36 демилитаризирана

Министър Свинаров посочи, че старото желязо може да бъде използвано в металургията, а ненужният скрап да бъде изнесен в чужбина - дори и стопеното желязо няма да остане в България!!!??? А ето и предвидената за унищожаване техника: тип Военна техника Бронетанкова техника - 1914 бр. - Танкове - 868 бр. - Бронетранспортьори - 587 бр. - МТЛБ - 445 бр. - Мостопоставачи - 14 бр. Артилерийски системи - 408 бр. - 122 мм Г МЗО - 86 бр. - 122 мм СГ 2С1 -211 бр. - 152 мм ОГ Д20 -43 бр. - 120 мм СМХБ1 1 0 - 6 8 бр. ОБЩО ВСБТ 2 - 322 бр

В крайна сметка се оказва че за сметка на оредяващата българска армия, се увеличава армията от чиновници и бюрократи. ГЕРБ е в позата на унищожаването на България, ако още спите българи идва краят на страната ни. Европа приемели Турция ние сме потурчени под натиска на американците. Така както направиха с Либия, Ирак, Иран, Сирия и други като нас.