Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06 10:25 - НАУЧЕТЕ, ЗНАЙТЕ ЩО АЗ БОЙКО СЪМ ЖИВЯЛ И ЩЕ БЪДА, ЗАЩОТО СЪМ ПОКАЗАН-Автор: zaw12929
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 3573 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Бойко Методиев Борисов   Роден е на 13 юни 1959 г. в  Банкя.  Баща му е Методи Борисов, а майка му е Венета Борисова. През 1982 г. завършва Висшата специална школа на МВР с чин лейтенант в специалност Противопожарна техника и безопасност. Същата година постъпва на работа в Софийско градско управление като командир на взвод, а по-късно е командир на рота. От 1985 г. до 1990 г. е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Защитава дисертация на тема „Психо-физическата подготовка на оперативния състав“. От 1982 г. до 1990 г. работи на различни служби в МВР.

 

След 1978 г. се занимава активно с карате, и през годините работи като треньор на националния отбор на България по карате, както и като съдия на международни срещи по карате.

 

През 1990 г. напуска системата на МВР, отказва да се деполитизира и остава член на БКП. През 1991 г. основава частната охранителна фирма „Ипон-1“ ООД, която осигурява охраната и на личности като Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. „Ипон-1“ членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията.

 

През 2001 г. е назначен на длъжност „главен секретар на МВР“ и е повишен в чин „полковник“ от МВР. В началото на 2002 г. му е присъдено звание „генерал-майор“ с Указ на президента Георги Първанов, а през 2004 г. е удостоен със звание „генерал-лейтенант„.

  АКО ЕС НЕ ЗНАЕ, ТРЪМП ПОКАЗА как Европа с мигранти ислямисти да се СПРАВИ.

 

УЧАСТИЕ ВЪВ ФИРМИ:

 

1. Ипон-1″ООД, регистрирана на 13.09.1991 год. на адрес София, ул. „Раковски“ 209. В тази фирма Бойко Борисов е съдружник с баща си (Методи Борисов Георгиев), Живко Делчев Делчев и Павел Методиев Алексиев.

 

2. „Ипон-2“-ООД, регистрирана в края на 1992 год. на същия адрес, в която е съсобственик с Цветелина Бориславова Карагьозова.

 

3. „Ипон-Агенция за сигурност и охрана“-ООД, регистрирана през м. април 1998 год. на адрес: София, ул.“Гечкенли“ 4. Съдружници и управители – Владимир Петев и Васил Калугеров. Изпълнителен директор – Младен Георгиев.

 

4. „Интербулпред“-АД, регистрирана през есента на 1997 год. на адрес София, бул.“Г.М.Димитров“, бл.3, ет. 6. и уставен капитал 1 млн.лв. Съвет на директорите – Бойко Борисов, Евстати Гюров, Чавдар Чернев, Румен Николов, Димо Кръстинов, Владимир Петев.

 

5. „Тео Интернационал“-АД, Бургас – до лятото на 1996 год. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите заедно с Румен Николов „Пашата“. Впоследствие са заменени от Иво Каменов Георгиев и Недялко Кирезиев.

 

В периода 1994–1997 „Тео интернационал“ е уличена в производство на фалшиви цигари „Марлборо“ и „Мелник“ във фабриката й в Крайморие. Борисов се оттегля от нея на 24.06.1996, след скандала и бягството на третият собственик – Емил Райков. Аферата е разкрита още на 25.03.1995 г., но тогава делото било смачкано и фабриката продължила да произвежда още 2 г. Налице е информация, че Бойко Борисов и Румен Николов “Пашата” изобщо не са разпитвани за разбитата фабрика. Има данни, че доверен информатор от I РПУ-Бургас е предупреждавал фирмата за предстоящите проверки. По това време шеф на РПУ-то е Георги Пенев – пенсиониран от Бойко Борисов с почести и назначен през м. ноември 2001 г. за регионален директор на охранителната фирма “Ипон”.

 

6. „Джи енд Би травъл къмпани“, регистрирана през есента на 1994 год. и свързана със СИК. Съдружници са Бойко Борисов, „София Делта“-ООД и др. През април 1996 год. фирмата е одобрена за купувач на 55 % от акциите на грандхотел „София“ за 595 млн.лв. (8,5 млн. долара). Впоследствие сделката е разтрогната, поради неизплащане на първата вноска.

 

7. „Прахайм“-ООД – Червен бряг, учредена през 1996 год. Дейност – производство на сапуни и миещи препарати. Съдружници – Бойко Борисов, Цветелина Бориславова и „Прайм инвестмънт тръст“(един от учредителите и основните акционери на ТСБанк,). Управители – Цветелина Бориславова и Алипи Алипиев.

 

8. „Будоинвест“-ООД Съдружници: Румен Цветков, Алексей Петров, Бойко Борисов (до м.август 1998 год.)

 

9. „Би енд Пи Комерс“-ООД, регистрирано през м.май 2001 год. на адрес: София, ул. „Любен Каравелов“ 83, ет. 2. Съсобственици – Бойко Борисов и Пламен Тачев Петров.

 

10. „Цебра“- ООД, регистрирано през 1994 год. Съдружници – Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Живко Делчев.

 

11. Ти Би Ай – 97″. Съдружници – Бойко Борисов, Тодор Толев.

 

12. „Сириус-2“- ООД, регистрирано през 1992 год.Собственици – Бойко Борисов и Цветелина Бориславова.

 

13. „Химтекс“- АД. Членове на съвета на директорите Бойко Борисов, Цветелина Карагьозова и Мирослав Дерменджиев до 1997 год. Впоследствие в СД на дружеството влиза майката на Цветелина.

260514_341351772619713_677950522_n

 

Красна поляна 2007 г. – Бойко Борисов и Дон Цеци

 

 

БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛИ

 

1. Цветелина Бориславова Карагьозова, род. 27.09.1958 год. в София, председател на Надзорния съвет на СИБанк, разведена.

 

Баща й – Борислав Карагьозов, преди 1989 год. е бил служител на ПГУ- ДС и е работил като материално отговорно техническо лице към български посолства (САЩ, Индонезия, Румъния).

 

Майка й – Веселина Карагьозова, род. 28.06.1929 год. е акционер е в „Кемисол“- АД, Стара Загора – дружество, търгуващо с химически продукти.

 

Тя има две дъщери от разтрогнат брак със Стефан Абаджиев (син на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП и бивш посланик в Румъния Иван Абаджиев).

 

До 18-годишната си възраст Цветелина живее със семейството си предимно зад граница. В Букурещ завършва гимназия към руското посолство.

 

В Румъния започва да следва философия, но след една година прекъсва, поради завръщане на семейството й в България. В София Цветелина завършва английска и испанска филология. Докато следва, започва работа в международния отдел на СУ.

 

След завършването, известно време работи в свързаното със спецслужбите външнотърговско дружество „Инко“. По същото време следва и в УНСС, специалност „Международни икономически отношения“. Първоначално е представител за Балканите на международна компания за автоматизирани системи. Впоследствие работи в стопанско обединение „Гъвкави автоматизирани производствени системи“ (ГАПС). През 1989 год. напуска ГАПС и започва частен бизнес.

 

 

1.Участие във фирми и други стопански организации:

 

a` „Бентонит“ – Кърджали (собственост на СИБанк – пряко и чрез офшорни фирми) – собственик и управител. Предприятието е закупено в периода 1998 – 1999 г. от РМД с участието на частни фирми, като сделката е финансирана от свързаната със Славчо Б. Христов БРИБ. Понастоящем има назначена прокурорска проверка за произхода на парите за неговата приватизация като част от разследването на кръга “Капитал”.

 

a` „Консорциум каучукова индустрия“- АД, София – член на Съвета на директорите;

 

a` „Ай Ти Пи – България“- ЕООД – собственик и управител;

 

a` „Интерпрайм тобако“- ООД – съдружник и управител. Във фирмата участва Румен Николов “Пашата” чрез фирмата си “Арена 95”.

 

a` “Ипон-2″-ООД – съсобственик;

 

a` “Прахайм“-ООД – Червен бряг – съуправител;

 

a` „Цебра“- ООД (която от своя страна е съдружник в „ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ – ООД) – съдружник;

 

a` „Сириус-2“- ООД – съсобственик;

 

a` „Химтекс“- АД – член на Съвета на директорите

 

„Трол“, Лихтенщайн (офшорна фирма) – управител на търговското представителство на фирмата в България. Представителството се помещава на адреса на „Ипон“;

 

председател на фондациите “Екофонд-Ра” и “Българска медицина” (свързана със Славчо Б. Христов). Двете фондации” държат 9.87% от акционерния капитал на СИ Банк.

 

От м.октомври 2001 год. Цветелина Бориславова е председател на Надзорния съвет на СИ Банк. Договорено е на среща в Гърция през пролетта на 2001 год., на която присъства и Бойко Борисов.

 

На 27.03.1997 год. е взривен джипа й, вследствие на което е тежко ранена и претърпява няколко операции.

 

 

2. Бизнес-партньори:

 

Павел Алексиев, съдружник в Ипон-1″ ООД. Фигурира в редица други фирми, по-интересните от които са в структурите на гравитиращия около КТ „Подкрепа“ „Елтекс холдинг“. Някои от фирмите на Алексиев са в списъка на т. н. кредитни милионери, а други са свързани с „Отворено общество“ и Георги Прохаски. Алексиев е бил собственик на „Солекс“ – с. Петърч – един от най-крупните длъжници на фалиралата БЗК.

 

Владимир Цонков Петев, род. 1959 год. във Варна, съдружник в „Ипон-Агенция за сигурност и охрана“ ООД. Бивш служител в СГУ – ДС. Един от най-близките приятели на Бойко Борисов. Служили са заедно в ШЗО-Плевен и съвместно са тренирали карате.

 

Васил Калугеров, съдружник в „Ипон – Агенция за сигурност и охрана“ ООД, бивш началник на охранителна полиция в СДВР. След напускането на МВР работи в „Ипон“. До 1999 год. е съдружник в „Россия.Ком“-ООД. Заедно с бившия директор на СДВР Ангел Трифонов Трифонов е съдружник във „Флай инс“-ООД, София. Освободен в началото на 2000 г. и мястото му като съсобственик е заето от „БИУМ-99″-ЕООД – фирма на Б. Борисов, регистрирана през м.май 1999 год. в София, ул.“Карнеги“ 3 с капитал 5 млн.лв. и управител Йордан Здравков Йорданов. (Всъщност собствеността на Борисов в „Ипон“ понастоящем е чрез „БИУМ“.)

 

Младен Георгиев, управител на „Ипон – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. Към 1991 год. е бил шофьор и автомобилен механик в ЦСБОП. За известен период е оглавявал сектор „Автотранспорт“ в същата служба. Завършил задочно школата в Симеоново, а впоследствие и право, след което е назначен за оперативен работник в сектор „Вътрешен тероризъм“ – ЦСБОП. Освободен е със заповед на тогавашния директор Кирил Радев, като истинската причина е връзки с престъпни и силови групировки. Започва работа в „Ипон“ и през лятото на 2001 год. пряко отговаря за охраната на царица Маргарита.

 

Иво Каменов Георгиев, член на Съвета на директорите Тео Интернационал“-АД, Бургас. Завършил ВИФ и защитил най-висок дан киокушинкай в Япония. Член на ръководството на “Химимпорт”. Един от главните съдружници във фирмите на империята ТИМ – варненска групировка, чието име се свързва с прокурора от Върховна касационна прокуратура Николай Колев. Започнала с охранителен бизнес и съмнения за участие в трафик на крадени коли. Извоювала правото на независима дейност след серия от сблъсъци с ВИС, СИК и „Аполо и Болкан“. През 1996 г. участвала в престрелка с хора на бившите барети заради контрола на проститутките на Златни пясъци. През 1998 г. обвинена, че е взривила колата на собственика на, бургаската телевизия СКАТ, кандидатстваща да купи „Варна кабел“. Заподозряна и в извършено през 1997 г. покушение срещу Иван Чолаков – тогавашния приватизатор на Варна. Понастоящем собственик на телевизия “М САТ”, “Химимпорт”, 30% дялово участие в Централна кооперативна банка (чрез офшорни фирми)

 

Евстати Борисов Гюров, род. 1959 год. в София, член на СД на „Интербулпред“ АД и съдружник в „Джи енд Би травъл къмпани“(чрез „София Делта“-ООД). След 1982 год. е работил по линия на ДС в 05 РПУ и IV управление на ДС (икономическо направление), София. Напуснал системата на МВР и започнал частен бизнес през 1988 г. Кредитен милионер. Засичан във връзки с чеченски групировки.

 

Димо Генчев Кръстинов, член на СД на „Интербулпред“ АД. О. з. офицер от ПГУ- ДС, близък с Максим Димов и Чавдар Чернев.

 

Чавдар Антонов Чернев, член на СД на „Интербулпред“ АД и съдружник в „Джи енд Би травъл къмпани“ (чрез „София Делта“-ООД). Бивш зам.началник по ДС на 02 РПУ, София. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. (в периода на създаването на борческите структури; разрешил получаването на оръжие от група борци, извършили първата афиширана публична демонстрация на сила и законова недосегаемост през м. август 1991 г. – охраната на ресторант „Ла Страда“ във ВС „Дюни“ открито се противопоставя на извършването на полицейска проверка във връзка с осъществено тежко престъпление.). Сега бизнесмен и възлова фигура в кръга “Банкя”. Близък с Лора Виденлиева, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов Чернев, с които има съвместен бизнес. Неговият брат Тихомир Чернев от митнически инспектор на летище София е преназначен за главен секретар на ГУ “Митници” през 2002 г.

 

Румен Гоцов Николов („Пашата“), член на СД на „Интербулпред“ АД. Род. 26.05.1962 год. в с. Миланово, Благоевградско, член на СД на „Интербулпред“-АД българомохамеданин, бивш служител от спецотряда за борба с тероризма, един от лидерите на силовите структури в България. Съдружник в „Интергруп“ (на „СИК“), „Интерпетролеум“, ЗК „Спартак“, „Ин- 80“, „Сенатор-ПМ“, „Ай-Джи-ЕМ“- АД, „Цебра“- ООД, „Тео интернационал“- ООД, „Ремекс“- ООД и др. Шеф на фирма „Омега- 93“, собственик е на „Арена- 95“. Според публикувания през януари 1998 год. списък на „кредитните милионери“, „Тео интернационал“- АД има необслужван кредит към ПЧБ в размер на 1,27 млрд.лв.;

 

Живко Делчев Делчев, съдружник в Ипон-1″ ООД и „Цебра“ ООД. Има съвместна фирма с гравитиращия към СИК Рахмат Сукра – бивш борец, участващ чрез фирмата си “Бухал” в ПИМБ – банка публично известна като “банката на мутрите”. (Доклад на МВР от 1996 г.: „Като най-фрапиращ пример може да се посочи фактическото обсебване на ПИМБ от силовата криминално проявена групировка, действаща под прикритието на ЗПАД „СИК“ и „Интергруп“ АД.“ Всъщност освен „Интергруп“ и „СИК“ в ПИМБ участвуват и фирмите „Бухал“ на Рахмат Сукра, „Омега“ на Румен Николов – Пашата и др. Непосредствено след овладяването на банката в управителните й органи пряко участвува Младен Михалев – Маджо и Венцеслав Стефанов, които после формално се оттеглят. Наличието на подопечна банка е насъщно за мутрите, за да прекарат през нея натрупаните чрез рекет пари и да участвуват в приватизационните сделки – тъй като при приватизация с кредит необходимостта от доказване произхода на капитала отпада. …ПИМБ бе извадена от списъка за поставяне на банки под особен надзор, въпреки че финансовото й състояние бе по-тежко от това на някои банки, спрямо които беше приложена тази мярка. При това трябва да се подчертае, че опитите да се прави изкуствено дишане на ПИМБ са с по-стара дата. С рефинансирането в размер на 5 550 000 000 лв. от ДСК тя е втората поред след Бизнесбанк в класацията на банките, преживяващи чрез парите на българските спестители. При това огромната част от тях са излети в трезора на мутрите през първите шест месеца на 1996 г.“)

 

Алипи Алипиев, управител на “Прахайм“ ООД – Червен бряг. Бивш служител на ПГУ-ДС. Според източници за известен период е имал интимна връзка с Цветелина Бориславова. Бил е привлечен от нея в управлението на СИБанк и напуснал по собствено желание през м. септември 2002 г. По негови твърдения истинската причина е натиск от страна на Цветелина Бориславова след отказа му да подпише искано от нея отпускане на необезпечен кредит на частна фирма.

 

Румен Цанков Цветков, съдружник в „Будоинвест“ ООД. Известна фигура от силовите структури. До средата на 90-те години ръководи фирма „Реал“, която е собственост на „Мултигруп“ и осъществява вътрешната охрана на сградите и обектите на групировката.

 

Алексей Илиев Петров, съдружник в „Будоинвест“ ООД. Род. м. април 1962 г., бивш служител от спецотряда за борба с тероризма (до 1990 год.). Съосновател на сдруженията “Съюза на бившите барети”, „Българска национална федерация карате“ и „Гражданска самозащита“. Член на консултативния съвет на Гражданския съюз за стопанска инициатива и надзора на Националния осигурителен институт. Съучредител и член на управителните тела на застрахователните дружества „Аполо и Болкан“, ЗК „Спартак“ и ЗКА „Левски Спартак“. Участва в управата на „Лев интеркорпорация“, „Квон България“, Спартак-холдинг, „Булпетролиум”. Заподозрян за участие в наркотрафик. Прострелян и ранен в София през м. август т. г. от неизвестен извършител, което е втори опит за покушение срещу него след раняването му в крака през м. март 1999 г.

 

Пламен Тачев Петров (“Кашика”), съдружник в “Би енд Пи Комерс” – ООД – бивш служител във фирма “Василка”;

 

Мирослав Григоров Дерменджиев, член на СД на „Химтекс“- АД. Ръководил „Макском холд“ (фирма – кредитен милионер), бил е изп. директор на фалиралата „Елитбанк“, близък с Иво Георгиев. Контактувал е с Андрей Луканов.

 

Тодор Толев, съдружник в Ти Би Ай – 97″. Участвал в контрабанда на цигари. Близък роднина на бившия началник служба “Полиция”-СДВР Емил Миланов и ген. Емил Танев (за които има много сведения за поддържани нерегламентирани контакти с криминално проявени лица и причастност към незаконосъобразни действия). Бивш съдружник на Ангел Стойчев – бивш зам.-началник на СГУ-МВР, сега бизнесмен, свързан с кръга “Банкя”, участник в контрабандни схеми. Бил е в бизнесотношения със Славчо Боянов Христов във фирма „Норд“ ООД. Председателят на съвета на директорите на тази фирма Владимир Петев е съдружник от своя страна с Георги Лялев – член от управителното тяло на бившата СИК, уредил издаването на документи за завършено висше образование на Младен Михалев “Маджо” и Румен Николов “Пашата” от Благоевградския университет.

 

294640_341350979286459_1369462437_a

 

3. Доверени служители в системата на МВР и спецслужбите:

 

О.з. ген. Атанас Атанасов. Макар и извън системата на МВР запазва пълен контрол над НСС чрез: назначените негови доверени лица за ръководители на всички по-важни звена в службата; назначените от него и ръководени понастоящем от приближения му Иван Драшков 22-ма офицери на прикритие; изградената лична агентурна мрежа – от 4 до 6 лица във всички сектори на НСС, повечето от които продължават да са действащи служители; преснетите, изнесени и активно ползвани понастоящем от него огромен брой оперативни дела, сигнали и други материали.

 

С позиции в системата на МВР и спецслужбите, поставени в услуга на Бойко Борисов (макар и не в толкова разгънат мащаб), разполагат Богомил Бонев, Сашо Попов (бивш началник на кабинета на Богомил Бонев), Бриго Аспарухов.

 

Ген. Васил Василев – директор на ДНСП. Като редови служител по „стопанска линия“ в РУ-МВР – гр. Сливница наказван за кражба на бензин, а също така засечен с помощта на СРС да предлага подкуп с цел предрешаване изхода на футболен мач, за което е наказан с „непълно служебно съответствие“. Издигнат за зам.-началник на РДВР-София с протекцията на Александър Сталийски пред тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. Като полицейски началник в РДВР – София разпоредил предоставянето на различни фирми на места за рекламни пана по протежение на магистралите „Тракия“ и „Хемус“. Поддържал е тесни връзки с Боян Петракиев „Барона“ и Васил Илиев (ВИС). Отстранен от длъжност от системата на МВР през 1995 г. поради констатирани сериозни слабости в работата му при извършена проверка от служба „Инспекторат“ – МВР. Преминал работа в служба “Сигурност” на “Тексимбанк” по линия на събирането на т. нар. лоши кредити, при което установил връзки и използвал съдействието на силовите лидери Юри Галев, Георги Илиев (ВИС) и др. за връщане на дългове към банката. Назначен за директор на РДВР- София през 19997 г. от Богомил Бонев. Издигнат за директор на ДНСП през 1998 г. с протекциите на Евгений Бакърджиев и Йордан Соколов. Брат му е митничар на Калотина. Счита се, че Василев е един от организаторите на контрабандната дейност на ГКПП-Калотина, заедно с:

 

·        Иван Илчов – началник митница;

 

·        Боби Соколов – началник ГКПП;

 

·        Николай Стефанов – зам.началник РГС по ГКПП (през 1994 г. е почивал на Китен с група митничари на разноски на Ангел Кръстев “Геле Черния”, като “награда” за оказаната помощ по осъществяване на контрабандния трафик в периода на югоембаргото);

 

·       

Христо Ангелов – началник РГС.

 

Данните са, че в периода на управлението на СДС Иван Илчов е предавал парите на Димитър Маринов – директор на РМД-София, а Николай Стефанов – на шефа на НДГП Валери Григоров и ген. Василев. Пак тогава е получавал по 500 ДМ на всеки камион преминал през който и да било ГКПП в страната. Според негови изказвания половината от парите е предавал на Ева Соколова, а 10% – на бившия главен секретар на МВР Божидар Попов.

 

Ген. Красимир Петров, директор на РДВР- Бургас. Започнал работа в системата на МВР като районен инспектор. Бил е командир на СОБТ („баретите“) през периода на мащабния контрабанден трафик на гориво и други стоки през западната граница (1992 – 1995 г.). Налице са конкретни сведения, че е осигурявал охраната на ТИР-ове на Георги Агафонов, пренасящи цигари по трасето Бургас – ГКПП Калотина (стоката не е била собственост на Георги Агафонов, а на други лица и фирми). През 1995 – 1997 г. е директор на СДВР. Впоследствие последователно работи към звеното за сигурност на БРИБ (данните са, че понастоящем банката е напълно източена) и шеф на охранителната фирма „ЛУКома“ на „ЛУКойл-Нефтохим“, чийто тръбопроводи се охраняват от “Ипон”. Издигнат за директор на РДВР-Бургас от Бойко Борисов на мястото на Георги Пенев (осигурявал чадър над производството на фалшиви цигари във фабриката на Бойко Борисов в Крайморие, “пенсиониран с почести” и назначен за регионален директор на “Ипон”). Ползва се с доверието на Стефан Софиянски и Богомил Бонев.

 

Полк. Иван Драшков, зам.-директор на НСС. В системата на МВР работи от 1985 г. (ВГУ ДС – 04 отдел, „немското“ отделение). Напуснал през 1991 г. по собствено желание и започнал частен бизнес. През 1992 г. е върнат в НСС-МВР (заявен мотив от него – “Навън е много трудно. Няма „служба за родината“, няма „България“, просто бизнесът им не върви, няма пари, няма изгледи за успех в търговията”). Израства в йерархията (началник на “руския” сектор „Б – 02“ от началото на 1997 г. и зам.-директор на НСС от м. октомври 1999 г.) с помощта на кръга “Банкя” (основно Чавдар Чернев) и бизнесмените Димитър Събев, Петър Манджуков и др. Връзката и сближаването с тях осигурява чрез брат си Петър Драшков – дипломат от кариерата, изп. директор на БОДК през 1994 г., когато е изведен от системата след скандал и следствие за отклоняване на средства. Семеен приятел с ген. Атанасов (посрещали са заедно Новата година`2001 в х-л “Кемпински – Зографски, луксозният апартамент на генерала в жк. Белите брези от контингента на БОДК е предоставен от Петър Драшков). Като зам. директор на НСС е изпълнявал негови поръчки по разработката на политически дейци и други неудобни по времето на управлението на СДС лица. Има сведения от митничари, че е осигурявал чадър над контрабандните канали. Петко Петков – бивш директор на РМД – София и ключова фигура в осъществяваната по време на кабинета “Костов” контрабанда, като нещатен сътрудник на НСС е бил ръководен от Иван Драшков. Понастоящем близките връзки между Драшков и ген. Атанасов не са прекъснати. Участвал е в срещи на последния с Бойко Борисов.

 

Полк. Огнян Атанасов, директор на ДОИ-МВР. Заел длъжността след отстраняването на предишния директор Румен Паров, за когото предоставил събрани от него компрометиращи сведения. Понастоящем приближен на гл. секретар на МВР и използван от него за изпълнение на частни поръчки за проучване на интересуващи го лица и фирми. Свързан с регистрираната на действаща понастоящем секретна квартира на ДОИ-МВР и изпълняваща частни проучвателни задачи по следене и наблюдение на обекти Асоциация на бившите служители от II отдел на ДС и БОИ-МВР. (При учредяването на Асоциацията присъстващият представител на ДОИ-МВР – началник отдел “легендировка” Владимир Русчев, открито обявява, че идеята за създаването на организацията е на Огнян Атанасов.) Приближен на Трендафил Трайков (прокурор от ГП с много налични данни, вкл. публикации в пресата, за корупционна обвързаност), Пламен Владимиров (шеф на столичната общинска фирма “Пътни съоръжения и мостове”, поел изплащането на някои разходи на О. Атанасов и негови приятели – GSM-сметките и СОТ на бившия юристконсулт на БОИ, сега военен прокурор, Данчо Данев).

 

Полк. Стоян Велчев – зам.-директор на СДВР. Съученик и лично доверен на Бойко Борисов. Засичан в срещи с Косьо “Самоковеца” (вкл. и като участник в даден от него банкет в началото на т. г. в хотел на “Боровец”, заедно с Николай Григоров – зам.директор на СДВР и протежирания от директора ДНСП Васил Василев Цветан Сечанов – началник служба „Полиция“ в РДВР – София окръг). Бил е началник сектор “Убийства” – СДВР в периода на създаването на организираните силови структури. Приближен и подконтролен на полк. Ботьо Ботев и Христо Георгиев (бивш началник Направление „Криминална полиция“ в СДВР, приближен на Иво Карамански, сега адвокат на силова структура, с пряко участие в провокацията на Емил “Макарона” през 1999 г. – подкупа от $75 000, предаден на тогавашния началник на “Икономическа полиция” – СВДР).

 

Полк. Ботьо Ботев, началник сектор “Тежки престъпления срещу личността”-ДНСП. Бил е приближен на Иво Карамански. Участник в случая „Белите брези“. Пряко съпричастен към разстрела на агент на Паспортна служба – ДНП през 1993 г., както и към ликвидирането на трима издирвани ирански граждани, въпреки необходимостта от залавянето им живи, с оглед цялостно разкриване на престъпната им дейност и обслужвания от тях наркоканал;

 

Полк. Александър Василев, началник на 02 РПУ – София. Свързан с групировката на Димитър Митрев „Богровеца“, занимаваща се с магистрални грабежи. Запазил длъжността, въпреки наличните данни за поддържани от него нерегламентирани контакти и корупционни обвръзки, с оглед оказаното съдействие по издаването на разрешителни за оръжие на охранителите от “Ипон”.

 

След назначаването му за гл. секретар на МВР офисът на „Ипон“ често се посещава от бивши ръководни служители на органите за сигурност – Владимир Манолов, Васил Берберов, Николай Радулов и др. Регулярни контакти осъществява и с Милчо Бенгарски (бивш директор на полицията и секретар на МВР).

294640_341350979286459_1369462437_a

 

Григор Лилов

 

 

 

Тайният проект Бойко Борисов

 

Така се нарича документалният труд на журналиста Григор Лилов, автор на още няколко книги, посветени на криминалния преход в България. Григор Лилов, за разлика от други автори на сензационното четиво, се придържа към историческата истина, работи с документи, свидетелство за което са публикациите му с данни за най-обогатилите се българи през последните двайсет години. Така че Григор Лилов е една от гаранциите за достоверността на неговите публикации. „Тайният проект Бойко Борисов” се появи от печат преди няколко месеца, през последната четвърт на 2009 г., като издание на „Кайлас” ЕООД. Книгата бързо придоби популярност не само в столицата, но и в страната. Този интерес е закономерен. Бойко Борисов е премиер, неформален лидер на управляващата партия ГЕРБ, любимец на нацията, неговата фигура е обвита с тайнственост като човек от зоната на здрача, на неосветените пространства на властта: личен охранител на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски, интимен приятел на най-богатата българка-олигарх Цветелина Бориславова, всекидневен персонаж на родните медии. Освен това Григор Лилов умее да пише интересно, остро сюжетно, да строи разказа си върху факти от близкото минало, да свързва отделния епизод с логиката на националното ни развитие.

 

 

Според Григор Лилов историята на прехода се състои от поредни политически проекти – все едно дали се отнасят до възхода на СДС, на Георги Първанов, на Иван Костов, на Симеон Сакскобургготски, на Сергей Станишев. Днес, както подчертава авторът, се реализира проектът Бойко Борисов. Ценното в изследването е, че се проследяват генезисът на проекта, фактическите му координати, действащите лица в него, целите и силите, които го моделират и играят ролята на кукловоди. Григор Лилов настоява, че версията за късметлията момче от народа, за възхода на мъжа-Пепеляшка, за внезапната му и едва ли не магически сътворена кариера си е чист блъф. Документалистът твърди още, че Бойко Борисов е продукт на бившата номенклатурна класа, която превърна своята политическа власт в икономическа и възприе нова идеология, защитаваща социалните интереси на нейните представители като неокапиталисти, врагове на истинската лява идея.  

 

 

Легендата

 

 

Григор Лилов подробно се занимава (още в началото на книгата) с произхода на Бойко Борисов. Според него творците на проекта Бойко Борисов са решили, в хода на пропагандата, да акцентуват на антикомунистическите корени на Бойко Борисов, и то въз основа на достоверен факт – по майчина линия Бойко Борисов произхожда от семейство Войнови, близко до земеделската партия. Бащата на майка му (според Лилов – прадядо на Б. Борисов!), кметувал в село Хераково, Софийско, е изчезнал след 9 септември 1944 г. Относно мотивите съществуват редица предположения, едни от тях с политическа окраска, други с битов характер. Парадоксът обаче е в това, че същата фамилия Войнови прави сериозна кариера след 1944 г. (от тази фамилия е началникът на Националната противопожарна служба ген. Кирил Войнов), възприема поведение да сътрудничи тясно с комунистите. Въпросът, който все още няма отговор, е защо Бойко Борисов, чийто прадядо (според Гр. Лилов) е „ликвидиран”, без проблеми е приет в редовете на БКП. „Без спънки прави блестяща кариера точно в тези факултети, които се оказват абсолютно забранени за него. Сбогува се със званието „курсант” в тях, но получава званието техен преподавател и ръководител на катедра”. (Гр. Лилов) Зададеният от автора въпрос е в известен смисъл риторичен, тъй като той отговаря на него чрез информация за кариерния напредък на фамилия Войнови, която претърпява коренна еволюция чрез съучастието си във върховете на комунистическото управление. За да постъпи и завърши елитната школа за кадри на ДС и милицията в Симеоново, Бойко Борисов притежава още един атестат – бащата, полковника от софийската противопожарна служба Методи Борисов. По линия на бащата Бойко Борисов произхожда от комунистически род, доказателство за което е, че Методи Борисов е от най-доверените номенклатурни кадри на ГК на БСП-София. Ровейки се в софийските потайности от биографията на Бойко Борисов отпреди 10 ноември 1989 г., Лилов разказва за случая с авиокатастрофата край София, в която мистериозно са замесени и ген. К. Войнов, и „новобранецът” Б. Борисов. Според автора формирането на Бойко Борисов зависело не само от този злополучен случай и политическите игри зад него, но и от установените връзки на Бойко със състезатели по борба от онзи период: по-късно те ще циментират физиономията на известните борчески групировки от 90-те години. За бореца-каратист Бойко Борисов мненията са полярни. Едни от колегите му дават положителна оценка, докато треньорът му Валери Найденов споделя, че го изгонил от школата по таекуондо заради „клюкарство, лъжи и интриги”. Според същия треньор Бойко получава черен пояс, както и останалите си награди, не заради спортни успехи, а „заради приноса си в развитието на каратето и на спортен клуб „Ипон”. Черният пояс и седмият дан му ги дава бъдещият ръководен бос на групировката СИК Румен Николов–Пашата, който му е „дългогодишен авер”. Треньорът добавя, че „за жалост като трениращ Бойко показваше страхливост!” Попадането на Бойко Борисов във ВИПОНД (Висшия институт за подготовка на офицери по сигурността) Гр. Лилов дефинира като „златен шанс” за момчето от Банкя. Тук Бойко защитава кандидатска дисертация „Психо-физическата подготовка на оперативния състав”, взема участие след това във възродителния процес като офицер от органите на сигурността (по пожарна защита). Бойко Борисов, който днес иска забрана на БСП, напуска органите на МВР заради тяхната деполитизация след 1989 г., и защото не е съгласен с преименуването на БКП в БСП (званието комунист за него е било свещено!).  

 

 

Кои са кукловодите?

 

Според Григор Лилов гърбът на Борисов се пази от икономическо-финансовата групировка „Глобална България”, създадена в началото на 21 век за вземане на властта у нас. Не Бойко Борисов, а личностите, които фигурират в състава на „Глобална България”, са действителните ръководители на настоящето управление на ГЕРБ. В „Глобална България” ключова се оказва функцията на интимната приятелка Цветелина (Цвети) Бориславова. Лилов документално доказва как връзката й с Бойко Борисов има преки политически и икономически проекции. „Глобална България – пише авторът – е организация с идеална цел. Тя се схвана като контрапункт на обединението на олигарсите у нас – клуб „Възраждане”. Тя му осигури услугите на едни от най-добрите политолози у нас. Чрез нея Бойко Борисов получи контактите си с влиятелни международни среди на Изток и на Запад”. В групировката участват „ръководителите на най-сериозните финансови институции – „СИбанк”, „Булбанк”, „Българо-американската кредитна банка”. В списъка са босове на клоновете на могъщите руски компании „ЛУКойл” и „Газпром”, тежката медийна артилерия на Мърдок bТV, всекидневниците „24 часа” и „Дневник”, седмичникът „Капитал”, най-голямата рекламна агенция „Крес” и структурите на „Отворено общество”. Авторът на труда отбелязва, че „Глобална България” е продукт едновременно на КГБ-ФСБ и на ЦРУ, че в тази формация направляващи са интересите на „СИбанк”. „Глобална България” създава подозрителни контакти с офшорки, съюзени със свободната икономическа зона на американския щат Делауер. Което от своя страна изразява и интересите на милиардера Джордж Сорос. Според Лилов не бива да се подценява участието в проекта на бившия премиер Иван Костов по линия на финансовия му приятел Славчо Христо и „Булбанк”. В проекта вземат участие Валентин Златев от „Лукойл-Хелиос”, „24 часа”, структурообразуващи банки – „всички те са опора на премиера ни”. Лилов доказва, че първата задача на създателите на проекта е била Бойко Борисов да овладее кметския пост в София, а след това да щурмува министърпредседателското място.

294640_341350979286459_1369462437_a

 

Лидери на управляващата партия си избират студентки в Свищов.

 

 

Цветелина Бориславова (Цвети)

 

В днешното управление, в неговото стратегическо насочване, както проличава от книгата, Цветелина Бориславова е с по-важно управленско предназначение от Бойко Борисов, тя е „мъжкото” момиче, „може би е далеч по-мъжко от самия Генерал”. Трябва да се проумее, че красотата й се съчетава с остър ум, с висок интелект – черти, които не са присъщи на партньора й. Цветелина Бориславова, по подобие на Бойко Борисов, произлиза от комунистическо семейство, свързано с дипломацията, а по всяка вероятност и с органите на сигурността. Тя получава солидно образование, което рязко я отличава от гореспоменатите шампиони по карате. Владее четири езика, притежава дипломи на Софийския университет и на Института по национално и световно стопанство – международни и икономически отношения. Бивша снаха е на кандидат-члена на политбюро на БКП Иван Абаджиев. Баба й, еврейка, приема християнство в Одрин: от Цецилия се прекръства на Цветелина.

 

260514_341351772619713_677950522_n

 

По-интересни са икономическо-финансовите дейности на Цветелина Бориславова, с галеното име Цвети. От 1985 г. тя работи във фирма на научно-техническото разузнаване „Инко”, занимава се „с редица от най-важните развойни проекти с кражби на ембаргови технологии от Запад – „Нева”, „Монблан” и ПР 797”. През 1989 г. – пише Гр. Лилов, – тя става представителка на дружеството „Spea” – „втората по големина фирма в Европа за производство на електронни тестери, с които се проверяват електронните платки”. Днес Цветелина е голям и влиятелен собственик. Притежател е на активи от 323 милиона лева за 2008 г., придобити главно след 2000 г. (след като проектът Бойко Борисов започва да действа). Според други източници капиталът й надхвърля 500 000 000 лв. Цветелина е основен акционер в „СИбанк” (един от първите актове на новото правителство на Б.Б. беше да предостави на „СИбанк” прибирането на сумите от транспортните винетки). Показателно е, че Цветелина Бориславова също поддържа делови връзки със СИК и неговата емблематична фигура Румен Николов–Пашата. Освен това „тя има фирма с непопулярния, обаче много влиятелен и високопоставен в тези среди Живко Делчев. Случвало се е да върти бизнес с емблематични за медиите фигури, като например бившата барета и съветник в ДАНС Алексей Петров и други знакови лица”. (Гр. Лилов) Ще подкрепим данните за икономическото и финансово могъщество на Цв. Бориславова с цитат от книгата: „Днес тя е един от собствениците на СИбанк – запази си 22,5% от капитала й, след като я продаде на исландския милиардер Тор Бьорголфсон и на белгийската група „КВС”. Има дялове в 26 фирми, управител е на 7, косвено участва в още 32. Собственик е на 99% от инвестиционния фонд „Си Ес Ай Еф”. Чрез него Цветелина Бориславова владее зимния курортен комплекс „Пампорово”, апартаментни комплекси в Банско, строи банково сити на площ от 25 дка на бул. „Цариградско шосе” в столицата (на мястото на „Балканпрес”) и търговски парк от 40 дка до централна гара. В отчетните документи са посочени активи от 323 млн. лв. за 2008 г. Заедно с дела в банката, различни други институции и дяловете във фирмите, макар и жена, тя се нарежда в първата петица на най-богатите мъже на България”. Няма да се спираме върху описанието на любовната връзка между Цветелина Бориславова и Бойко Борисов. Поразително е обаче, че срещу Цветелина се извършват два атентата. По щастливо стечение на обстоятелствата тя остава жива. Авторът подчертава друго: тогава се извършва разчистване на сметки между групировките на криминалния преход: Цветелина и нейният възлюбен Бойко Борисов са звена от функционирането на порочния преходен модел. Интересно е и друго заключение на Григор Лилов: според него групировката ТИМ (в момента най-могъща у нас) има нещо общо с единия от атентатите, макар сега да подкрепя правителството на Бойко Борисов. Намесват се като предполагаеми организатори и лидерите на групировката ВИС – конкуренти на Бойковата групировка СИК. Едва от този момент Бойко Борисов – продължава разказа си авторът – „за първи път се лиши от дискретната опека на Андрей Луканов, застрелян на плочника пред дома му и можа да заиграе относително самостоятелно. Навремето Карлович беше „монтирал” гарда като охранител на Тодор Живков с идеята да има информация за действията му”. Вероятно смъртта на могъщия покровител Луканов, опасните връзки на Цветелина с чужбина и невъзможността да бъде купена евтино, са причина за атентата. „Според добре информирани лица – пояснява Лилов – ипонджиите и структурите около финансистката активно са участвали в заверата срещу червеното правителство (това на Жан Виденов – б. Н.З.). „Змии отгледахме в пазвите си” – кълнели ги до гроб бойните им другари от БСП. Такива неща не се забравят, нито се прощават… И рано или късно, но почти винаги изплащат.” Вторият атентат се извършва през 2004 г. (първият през март 1997 г.), когато Цветелина и Бойко са в разгара на топлите си отношения с Иван-Костовия ресторантьор Славчо Христов. Според Гр. Лилов вероятно втори атентат не е имало, а цялата тази история се използва за пиар на бъдещия Мъж на годината и любимец на медиите Бойко Борисов. Същевременно авторът допуска следващото убийство, на сикаджията Дмитрий Минев–Руснака, да е било отмъщението на Бойко (ако атентатът действително се е осъществил). „Някои анализатори сочат, че Димата-Руснака и бил свитнат точно заради опита за покушение срещу половинката на Бойко Борисов. Не само много е знаел, но е бил посредникът в тази деликатна финансова, подземно-властова операция”. (Гр. Лилов) 
  ПРОДЪЛЖАВА В СЛЕДВАЩИЯ ПОСТИНГ




Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 1744337
Постинги: 1223
Коментари: 608
Гласове: 1352
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930