Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08 15:16 - Как се развиха Блоговете в България през годините
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 103 Коментари: 0 Гласове:
0



 Как се развиха Блоговете в България през годините   ИКОНОМИКА И ОБЩЕСТВО·15 АВГУСТ 2017 Г. Много хора се изказват за това какво са блоговете, как да се използват и как са се развили. За някои неща бих се съгласил с тях, но за други ми се струва, че изобщо не са отваряли блог, а просто са чули някой прехвален лектор, който разказва прекрасни, но клиширани истории. За това и аз реших да споделя мнението си. Все пак вече съм натрупал над 8 години блогърстване.
Апогеят на блоговете дойде в периода между 2009 г. и някъде 2011 г. - 2012 г. Тогава те бяха в стихията си. Колкото и да е странно в България в не малка степен те бяха популяризирани от политическата кампания завършила с историческа победа на Барак Обама като президент на САЩ. Тогава неговите пр – специалисти успяха да обяздят много умело всички социални мрежи и така посланията на чернокожия политик да стигнат до повече избиратели. Тази „иновация“ се разнесе на далече и накара много хора да се запитат дали и аз не мога да бъда блогър. А историите зад океана как добрите блогъри могат да се издържат само от това да стоят удобно в дома си и да излагат своите мисли на показ, допълнително провокираха интереса сред българите. Едва ли вече някой си спомня, но в парламентарните избори през 2009 г. блоговете в България също се превърнаха в политически инструмент. Лидерът на левицата, тогава Сергей Станишев, откри своя личен блог с официална пресконференция и обеща да го списва редовно. Тъмно синият Иван Костов, тогава още действащ политик, също се захвана да общува с избирателите си посредством блог. Към тези имена можем да прибавим Мартин Димитров, Николай Младенов от ГЕРБ, Надежда Нейнски, Николай Камов от БСП. Днес обаче тези блогове или не работят или можете да видите, че последните публикации са от поне 4-5 години. Причината е, че политиците прехвърлиха изцяло комуникацията със своите избиратели през Facebook. Формата на социалната мрежа им позволява да кажат в кратък статус, това което желаят и да водят пряка комуникация. Блоговете се оказаха прекалено тежки за забързаният им начин на живот. Във времето преди 2009 г. телевизия ReTV, която днес вече не се излъчва, даваше често трибуна на блогъри. Признавам, че и моята персона също е била гост в техни предавания. Това, което започнаха да правят блогърите e да разчупват налаганите стереотипи на поднасяне на информация и предлагани гледни точки. В традиционните медии обикновено присъстваха само по няколко гледни точки изказвани едни и също познати лица. Често коментиращите, сутрин бяха в сутрешните блокове по телевизиите, след това интернет сайтовете препечатваха казаното от тях, по обяд даваха интервю за някоя печатна медия, след обяд звучаха по радото и накрая завършваха деня с второ гостуване в друга телевизия. Както сами можете да се досетите, колкото и да са именити експертите, няма как навсякъде да изразят различна гледна точка и просто преповтарят мнението си. Пъстротата на блогърите от друга страна поднасяше различен поглед и караше хората да се замислят. В България може би най – комерсиални по онова време станаха публицистичните блогове, които разглеждаха всяка новина свързана с обществения и политически живот. Не случайно и част от по-четените блогъри веднага бяха забелязани и от политическите партии. Някои от тях приеха поканите им да участват в политическия живот на страната като гражданска квота. Те често се явяваха по медиите, думите им се цитираха наред с тези на експертите. Тогава някак си да си блогър означаваше да се занимаваш с политически въпроси и да оправяш страната. Много по-рядко под светлините на прожекторите на медиите попадаха блогъри, които пишеха поеми, водеха технологични блогове, кулинарни или други. Интересът към тях от страна компаниите обаче амбицираше все повече и повече хора да стават автори. Кризата сви рекламните бюджети. Появиха се понятия като герила маркетинг. На кратко това е подход при провеждането на промоции, залагащ на новаторството и въображението вместо на големия рекламен бюджет. Обикновено кампаниите при този вид маркетинг са неочаквани и нестандартни, поставени на всевъзможни и нетрадиционни места. Неговата цел е да създаде уникални, привлекателни и провокиращи мисленето концепции, които да изпъкнат и да се откроят измежду огромния рекламен шум. Ето тук блоговете намериха своето място. Те бяха уникални имаха своя читателска аудитория и можеха да правят така наречената реклама от уста на уста. А това някой да говори за твоя продукт положителни неща, е мечтата на всеки рекламист и PR. Започнаха да се правят сбирки на блогъри разходите, за които бяха поемани от една или друга компания. На блогърите им се подаряваха различни видове телефони, игри и какви ли не технологични джаджи. Някои компании дори изпращаха блогъри на изложения в други страни. Поднасяха се кошници с лакомства за рождени дни на блогъри. И всичко беше в името те да напишат добра дума за компания или продукт. Разбира се целият този интерес започна да провокира и много хора, които просто имаха желание да получат безплатен продукт, услуга или хонорар, да стартират свои блогове. След две бързи публикации написани в обедната почивка те започнаха да се изживяват като едни от най-четените блогъри и критикуваха всеки, който не споделя техните публикации или мнение. Те често не бяха канени на събития на компании, поради ниското качество на създаваното съдържание и яростно критикуваха тези компании и блогърите, които са присъствали. Започваше престрелка и нападки как някой блогър се е „продал“ на компанията Х и за това пише положителни коментари и публикации за нея. Други пък започнаха да използват блоговете като инструмент за оказване на натиск и откровен рекет. Решават, че искат да отидат на почивка и започват да предлагат на различни компании в туристическия бранш да им я платят. Всяка, която откаже получава веднага негативна публикация в блога и обиди. Така ефектът от работата с блогъри започваше да се превръща в дефект. Няма как да се поддържа контакт с всички и всички да получават внимание. Въпреки че хейтърите не получаваха особено голямо внимание в социалните мрежи и често тяхното грубо отношение ги оставяше без читатели, развитието на блоговете се препъна в редица камъни пред своя път. Компаниите и блогърите не успяха да се сработят заедно. Каквото и да си говорим нищо не става без пари. От една страна компаниите все пак разполагаха макар и със силно редуцирани бюджети, но малко от тях инвестираха средства в реклама или подкрепа на блогове. По този начин блогърите не успяха да превърнат своето хоби в професия. За да бъдеш на гребена на вълната трябва да създаваш постоянно интересна информация, която да предлагаш на своите читатели. Когато го правиш като хоби отнемаш от свободното си лично време, което така или иначе не е много. Публикациите изискват време, за да бъдат създадени. Анализите искат разглеждане и систематизиране на редица данни и подбор на информация от различни източници. Аз например, когато се роди дъщеря ми почти не намирах време 2-3 години да пиша за блога си, защото цялото ми свободно време бе заето с нея. Един от интересните блогове, които следя и чета с удоволствие е Сандъците - Българският портал за стара техника . От него може да се научат много неща, за които дори не сте подозирали, но зад това стои много време за проучване от страна на автора Антон Оруш. Ако обаче един блогър има зад гърба си финансовата подкрепа на една или няколко компании, които да му осигуряват достатъчно средства, за да се издържа, то той може да разгърне потенциала си като се посвети на създаването на интересни текстове. Така броят на публикациите ще нараства и връзката с читателите ще е по-силна. Друг сериозен проблем, който тегнеше над блоговете бе липсата на статистика относно, кой, колко и дали изобщо се четат конкретни блогове. Така зад думите влиятелен блогър нямаше покритие. Много блогъри получаваха внимание само поради лични контакти с медии или в рекламни и пр среди. Реално обаче блоговете им не представляваха интерес за читателите. Всеки блогър реагираше като стара мома запитана за нейната възраст, когато компания поискаше да види колко са месечните посещения в блога му. Все пак да даваш средства без да знаеш до потенциално колко хора може да достигне посланието ти не е изгодна сделка, а социално подпомагане. За индикатор колко четен е даден блог започна да бъде приеман размерът на неговата фен-страница в социалната мрежа Facebook. Не след дълго обаче политиката на Facebook да печели от всеки и от всичко случващото се в социалната мрежа, нанесе сериозен удар на блогърите. Ако в началото информацията публикувана на фен-страницата достигаше до стените на всички фенове, то с времето този информационен поток бе ограничен и днес информацията достига до неповече от 5-10% от всички фенове. След допълнителни настройки феновете сами могат да зададат приоритет, че желаят да получават информация от тази страница, но и това пак няма да им гарантира, че ще видят всеки публикуван пост. Целта на тази „цензура“ е да се заплатят няколко долара на Facebook ако имате желание публикациите да достигнат до повече хора. Така най-мощният канал за разпространение на информация постави високи прегради пред блогърите. Четаемостта започна да намалява, интересът на рекламодателите да охладнява, а смисълът да се поддържа блог да се губи. Все пак ако искате да говорите сами със себе си, можете да го правите успешно пред огледалото в банята. Друг канал за разпространение на информацията от блоговете бяха традиционните медии. Те често даваха трибуна и на мнения на блогъри. В пика на блоговете започнаха да се появяват и оракули, които закриваха традиционните медии и предричаха тотално господство на блоговете. Определяха ги като независим и безпристрастен източник на информация за обществото, а медиите зависеха от своите рекламодатели и за това спестяваха истини и новини. Така и някои хора не успяха да разберат, че медиите и блоговете не са две взаимно заменими неща, а две взаимно свързани. Както вече казах по-горе няма как да правиш нещо професионално безплатно. Времето го доказа. Медиите продължиха да съществуват, а блоговете оредяха. Част от медиите продължиха да ползват материали от блогове, но не рядко могат да се срещнат и случаи, в които името на автора и блога се изпускат. Истината е, че медиите не обичат да препечатват текстове от блогове заедно с други свои конкуренти, а искат те да бъдат създавани специално за тях. Медиите и блоговете са взаимно свързани. Добрите блогъри често са цитирани в медиите и по този начин тяхната разпознаваемост сред обществото нараства. Това пък им осигурява нови читатели за блоговете. Някои медии като Капитал и Дневник направиха генератори на новини от блогове. Днес обаче информационният поток е толкова всеобхватен, че интересът към тези секции е слаб. Друг опит за прокарване на информационен канал за блогове бе сайта http://topbloglog.com/ , но и тук интересът на читателите е силно намален. Проблем пред разпространението на информация в блоговете създаде и самата търсачка Google. За да се индексират блоговете по-лесно трябва да се правят постоянни SEO оптимизации. Това пък е специфична материя, която изисква допълнителни познания или разходи, за да се прави регулярно от специалисти. Друг казус, с който се сблъскват блогърите пък е, че алгоритните на най-използваната в света търсачка, слагат акцент не само на уникалността на съдържанието, но и на трафика. Така блогърът може да е написал и публикувал първи уникално съдържание, но ако медия го препечата, то при търсене текстът ще се показва от страницата на медията, а не от тази на блогъра. Това е така, защото медиите реализират много по-голям трафик. Все пак те публикуват новини и информация през няколко минути, докато блогърът трудно може да създава по повече от един текст на ден. Разбира се ако медията коректно цитира източника на текста няма проблеми, но ако го премълчи, дори и много да ви е харесал той, няма никога да разбирате кой е неговия автор и къде можете да прочетете още негови творби. Не по-малък проблем пред развитието на блоговете се оказа и тяхното качество. Това, че някой е решил да пише блог на определена тема не го прави експерт в нея. Появиха се блогове, които смело даваха съвети как да се правят рекламни кампании, а авторите им нямаха реализирана дори една такава зад гърба си. Други пък просто преразказваха информация, която лесно можеше да се намери в редица учебници. Един любим мой блог попадащ в тази категория е http://kadebg.com/ В него авторката смело раздава съвети на читателите как да управляват личните си финанси и стига до епохални открития като това, че преди да започнете свой бизнес ви трябва бизнес план. В описанието за себе си споделя “ 2005-та бях на бригада в Щатите за 4 месеца. Върнах се с около $5000 или тогава към 7000лв. След 1 година от тях не беше останало нищо. 2009-та реших да стартирам собствен бизнес – агенция за работа. Намерих си съдружник и всеки даде по 5000 лв. 6 месеца по-късно бяхме без пари, без офис, без клиенти и без работа.“ Парадоксалното за мен е, че човек довел два пъти до фалит личните си финанси има самочувствието да дава съвети на останалите как да управляват успешно своите. Въпреки моята ниска оценка за качеството на блога, той все пак си намери своите читатели. Последните години обаче авторката силно е намалила активността си. Според публикациите е заминала със семейството си в Англия в търсене на по-добри доходи и живот. Днес размахът на блоговете изглежда далеч по-слаб от онези времена. Във Facebook има създадена група Всички български блогъри на едно място. Членовете на групата са 1 150. Ако приемем, че отразява моментното състояние, то можем да си направим извода, че блогърите са хора, които пишат само за – кулинария, грим и ревюта на книги. Друг тип блогове почти не се срещат. Кулинарните по мое скромно наблюдение са най-разпространени. Причините са две. Многобройните готварски състезания, с които ни заливат от малкия екран провокират интереса на повече и повече хора към готвенето. От друга страна информацията в тези блогове няма давност. Една рецепта е актуална не само днес, когато е публикувана, но и след 5 години. Така тези блогове могат да разчитат на сравнително постоянен във времето трафик дори и да не бъдат често поддържани. При гримовете ситуацията не стои по-различно. Фирмите за красота разчитат много на рекламата от уста на уста, която могат да им осигурят блогърите и за това често ги обгрижват с най-новите си козметични продукти. Тези блогове имат и съществено предимство, че се списват сравнително по-лесно и бързо. Ако при кулинарните блогове трябва да се създаде, намери и пробва конкретна рецепта, което изисква време и голяма доза оригиналност, тук този проблем липсва. Просто влизаш в дрогерията, хващаш някой козметичен продукт и описваш своите впечатления от него. Желанието да четеш книги, за да ги преразкажеш след това в кратка публикация е според мен по-скоро начин да се похвалиш, какъв литературовед си, но пък също генерира сравнително постоянен интерес към конкретния блог. И така ако от всичко прочетено до тук вече сте отписали и погребали блоговете като средство за изразяване и комуникация ще трябва да почакате. Блоговете еволюираха от създаване на текстово съдържание в създаване на видео такова. Днес новите „рок звезди“ на социалните мрежи са влогърите. За тях ще разкажа в следващата публикация, защото вече виждам, че продължителният текст почва да ви натоварва и губи като читатели. На финала все пак ще ви кажа, че въпреки че блоговете са доста редуцирани в момента, те също имат свой път на развитие, просто е малко по-труден и трънлив в сравнение с преди 7 години. Все пак не забравяйте, че четете този текст в моя личен блог image😊.



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 1951561
Постинги: 1320
Коментари: 636
Гласове: 1402
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930