Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2013 13:35 - Пиратството в Средиземноморието. Арудж и Хайредин Барбароса.
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 22459 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 09.06.2013 20:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Географска карта на Средиземно море

От кръстоносните походи насам между последователите на двете големи религии – исляма и християнството – се възцарила фанатична омраза. Оправдаващи своите действия с религиозни мотиви, те се избивали, ограбвали и заробвали един други в служба на единствено правата за всекиго вяра , а в действителност всеки застъпвал нагли политически и икономически интереси.

В 1453 година турците завладели Константинопол и разпрострели господството си над южните брегове на Средиземно море. В 1492 година маврите били прогонени от Испания в Северна Африка и подсилили там турската сфера на влияние. Наред с религиозната нетърпимост у арабите възникнало желанието да отмъщават за изгубените си владения на Иберийския полуостров. И понеже скъперническата камениста североафриканска земя предлагала оскъден и горчив хляб само на малцина селяни и търговци, много пропъдени от Испания араби се опитвали да изкарват препитанието си от пиратство. По същото време и под предлог, че продължават „богоугодната война“ срещу мюсюлманството, испанските хидалгос започнали да нападат Северна Африка. В първото десетилетие на шестнадесетия век те завладели много градове по североафриканското крайбрежие и по островите, които се намирали пред него, и ги укрепявали с фортове и гарнизони.

В Средиземно море и по-рано имало пирати: древни булгари, финикийци, гърци, римляни и араби. Ала когато по южните му брегове нахълтали турци и испанци, останала само простата алтернатива: коранът или библията, християни или мюсюлмани. Пиратството се превърнало в съставна част от големите и нескончаеми войни, чиито страни принадлежали към двете различни религии, а те ги използвали за морално оправдание на своите цели. Предимство за маврите било, че добре познавали езика, търговските привички и морските съобщения на своя противник. Морското разбойничество у маврите или варварите, както по-късно в Европа нарекли арабското население на Северна Африка, било организирано твърде добре. Местните владетели обикновено се сдобивали с десет процента от печалбата и плячката. В замяна пиратите намирали сигурно убежище в пристанищата. Позволявали им свободно да продават по пазарищата ограбените вещи и стоки, както и робите-християни. За екипажа на пиратския кораб или флота важели същите закони на дисциплина и подялба на плячката, както у християнските им събратя. Всеки капитан, наречен на арабски“реиз“, екипирал своя кораб на собствени разноски. За маскировка ползвали чужди флагове, сраженията започвали гранатометигачи или топовни изстрели, които приканвали противника да спре. Не се употребявали запалителни бомби, които иначе били много обичайни за морските сражения от старо време, за да остане плячката непокътната. Най-често били използвани пиратски ветроходи били дау и шебека, които от XV столетие насам били въоръжавани с барутни топове на предната и на кърмовата кула.

image

В 1504 година арабски морски разбойници успели да превземат две големи бойни галери на папа Юлий II, които пътували със скъпоценен товар от Генуа за Чиватавекиа. Галерите плавали далеч една от друга и не били взели никакви предохранителни мерки. Край остров Елба се появил бърз ветроход и се устремил право към папския кораб, който се движел отпред. Едва когато ветроходът почти се опрял надлъж о борда на галерата и арабите, скрити дотогава под палубата, се готвели за абордаж, папските пратеници забелязали опасността. Ала било вече много късно. След кратка борба екипажът на галерата бил сразен, а оживелите тутакси разсъблечени. Пиратите надянали униформите на папските матроси и намалили скоростта на галерата, за да пресрещнат втория кораб. Военната хитрост успяла напълно. Втората галера се приближила и също била абордирана.

Мавританският пиратски водач, нанесъл този дързък удар, се казвал Хорук(Арудж), заради червената му брада го наричали още Барбароса. Той бил син на един грънчар-християнин нейде от Балканите, който бягайки от турците се преселил чак по островите. След като турците превзели остров Лесбос, Яков-реиз и семейството му приели исляма. Грънчарят притежавал сносна лодка, с която карал грънците си по пазарите. Когато тримата му сина порастнали, заедно с тях той от време на време опитвал късмета си и в пиратството. След смъртта на бащата синовете Хорук, Елиас, Ицхак и Азор продължили занаята.
(Произхода му минава за "неизвестен", някои го броят за грък, други за евреин има и изследователи които считат, че бил българин: www.narodnodelo.bg/news.php...
Според мен е напълно възможно, не трябва да ни подвежда еврейското звучене на някои от имената. Много християни от това време са носили такива библейски имена. Още от времето на покръстването , което ставало често групово, в някоя река или водоем, групи от жени и мъже влизали а попа от брега ги обявявал за "Ана", "Мария", "Йоан", "Аврам", някакво име каквото му се изпречи пред очите от Библията която държал...Може би оттогава е останала поговорката че "Само едно магаре не се казва Марко"...Затова после обезателно ги питали - "Кой Иван и откъде", особено във войската така се рапортувало Иван еди кой си от еди къде си. И обезателно се предавало родовото име.)


image

Барбароса...

По време на един пиратски набег Арудж бил пленен от една галера на монаси-йоанити, а Елиас убит. По всяка вероятност Ицхак сам се справял със скромното бащино наследство, защото тогава започнал светкавичния възход на Азор. Скоро той станал най-прочутия за времето си  морски разбойник и получил от турския султан почетната титла “Хайредин“, тоест закрилник на вярващите. За червената си брада и Хайредин, също като брата си Арудж, бил наричан Барбароса. Отначало сам като вълк-единак Азор нападал християнски кораби, за да събере големия откуп за брат си. Но скоро все повече и повече пирати се стичали около младия и с щастлива звезда пиратски капитан. И все пак минали години, преди Азор да може да откупи своя брат от скамейката на гребците в орденската галера на йоанитите.

След завръщането си Арудж застанал начело на една пиратска организация със значителни размери, която срещу високо възнаграждение влизала в съюз с всички работодатели, дори и с дявола. Първият голям успех на братята било завземането на една силно въоръжена испанска галера на път за африканския бряг. Корабът бил правителствен, на борда се намирали един губернатор и стотици войници. Наред със злато и скъпоценности той превозвал пасажери от знатни фамилии, които обещавали богат откуп. В абордажния бой Арудж загубил едната си ръка и затова на Азор се паднало щастието да води през Тунис триумфалната процесия на пленници и невиждана плячка.

Наред с разбойническото съдружие на Арудж и Хайредин по североафриканските брегове никнели като гъби безчислени други пиратски групировки, които печелели хляба си - и то доста добре – с лов на християнски търговски кораби, особено испански. Испания също не бездействувала. Цели две години(1509-1510) мощна испанска флота блокирала пристанищата на Оран, Бужие и Алжир. Принуден, Алжир сключил мир с Испания, за няколко години пиратството затихнало. Но в 1516 година алжирците наново призовали за война срещу испанците. Те измолили емира Салим-ел-Туени да им стане владетел. Емирът от своя страна повикал Арудж на помощ. Хайредин блокирал с флотата Алжир откъм морето, а Арудж с пет хиляди души влязъл в града. Накарал да удушат в банята работодателя му Селим и се обявил за властелин на Алжир. Арудж се опитал да разпростре своето владичество и върху Тунис. Но алжирците бързо се уморили от господството му и завързали интриги с испанците, за да се отърват от пиратския главатар. Карл V изпратил на испанския наместник в Оран 10 000 войници, които успели да обкръжат Арудж и войските му край Тлемсен. Арудж се опитал да скъса обръча и да се измъкне, но бил убит в боя при река Хуерда заедно с още 1 500 от хората му. Една легенда разказва, че той пръскал след себе си злато и сребро, за да отклони преследвачите, ала и то било напразно. А испанците твърде рано ликували над смъртта на по-стария Барбароса, защото в лицето на брата му Хайредин се раждал един техен още по-опасен враг.

Когато императорът поискал да направи победата си пълна и изпратил флота срещу Алжир – това бил първия от общо петнадесет напразни опита да превземе  града, - Хайредин съкрушително я сразил. Испанците загубили над двадесет кораба и 4 000 души. Тутакси след триумфалното си влизане в Алжир Хайредин обявил града за притежание на Османската империя и положил клетва за вярност на турския султан Селим I. Султанът го удостоил за наместник на града, с пищна церемония го въздигнал в сан бейлербей и поставил в негово разположение 2 000 канонири и 4 000 яничари за борба срещу испанците. Засилен с тези атрибути на власт и могъщество, Хайредин завладял алжирските пристанищни градове Бона, Колос и Шершел. Военните му и пиратски части проникнали и във вътрешността на страната. Те превзели град Константин и други далечни земи, които принудили да им плащат данък.

Въпреки голямата си известност и успехи Хайредин живеел просто и скромно, но никога не забравял с щедри дарове да си осигурява благосклонността на султана. В една френска морска история, излязла през 1841 година, описват Хайредин така:

image

Хайредин(Азор) Барбароса

„…Веждите му бяха рошави, брадата гъста и носът груб. Долната му устна бе широка, издадена презрително напред. Имаше нисък ръст, но притежаваше херкулесова сила – само с една ръка можеше да държи двегодишна овца дотогава, докато я умъртви…Изключителното влияние, което той упражняваше върху своите помощници и екипажи от флотата, почиваше според мнението на венцехвалителите му както върху славата за храбростта и умението му, така и върху обстоятелството, че щастието неизменно го придружаваше дори и в най-главоломните начинания. Умен и храбър в атака, предвидлив и дързък в защита, неуморен в работата си, нечувствителен към временни неуспехи, всички тези достойни за уважение качества се помрачаваха от пристъпите на безмилостна и хладна жестокост…“

Когато в 1526 година испанците отново предприели опит да си върнат Алжир, те осезателно почувствували нарастналата сила на Червенобрадия. Въпреки силната огнева подкрепа от испанската островна крепост Пенон пред  Алжир и опасния за навигация, осеян с пясъчни прагове рейд, пъргавите ветроходи на Хайредин успели да абордират високите плавателни съдове на испанците. Битката била решена, когато Хайредин завзел флагманския кораб, а испанския флотоводец попаднал в плен. Ала след боя Хайредин не влязъл в Алжир, понеже беят Ибн Гази заговорничел с испанците, а отплавал за Тунис. Почти три години Барбароса предприемал оттук пиратските си походи по море. В 1529 година той се появил със силна войска пред Алжир и окончателно се установил в града. Понеже от собствен опит се убедил в стратегическото значение на Пенон, не след дълго нападнал островната крепост и принудил тамошния гарнизон, наброяващ 500 души, да капитулира. Тогава наредил да разрушат крепостта до основи, а роби-християни я разнесли камък по камък и с тях издигнали в морето вълнолом от острова до континента. Хайредин бил сега на върха а своята мощ. Славата му била тъй голяма, че всеки реиз по североафриканския бряг, който разполагал с мореходен съд, се присъединявал към победоносния пиратски адмирал. Реизите образували особена корпорация, която притежавала безчислени средства и голямо влияние. Мнозина от екипажите им били европейци, попаднали като моряци в плен, или преселници, приели исляма, авантюристи и др.

Седемнадесет години Хайредин Барбароса възглавявал държавно организирано пиратско господство над Западното Средиземноморие, без нищо сериозно да го застраши.

image

Андреа Дориа

Когато турците се впуснали в поход към Виена, императорът Карл V удостоил генуезеца Адреа Дориа за адмирал на императорската флота в Средиземно море. Султанът пък повикал Хайредин в Константинопол, назначил го за велик адмирал на турската флота и се обърнал към него с думите: “Нека всички мои кораби се подчиняват на твоята заповед и да ти бъдат поверени бреговете на империята ми.“ С това турския султан, един от най-могъщите тогава владетели на земята, официално провъзгласил Хайредин за главнокомандуващ на османската военна флота. И все пак летописите, дори когато разказват и за по-нататъшната му дейност, неизменно го наричат „авантюрист и главатар на пиратска банда“
(А ние се чудим защо историческото наследство на несъществуващите тогава българска и булгарска държави и народи е било разграбено и присвоено..И дори произхода на редица бележити личности от тези народи се прикрива и също се присвоява или се обявява за „неизвестен“…, като на Алонсо де Охеда  например и т.н.
Освен древни булгари със своите "олгети"-ладии, и през средновековието е имало български мореходци и пирати:
nauka.bg/forum/index.php)
, докато неговият противник Андреа Дориа е „роденият на 30 ноември 1468 година в Генуа, потомък на старинен благороден род, адмирал на служба при Карл V, един от най-великите държавници и герои на своето столетие“. Колко е съмнително е това изложение, като се има пред вид, че Хайредин в продължение на шестдесет години останал верен на своя султан, а Дориа се биел за всекиго, който можел да му плати. Дориа не служил само на императора, а и на папата срещу императора, служил на Генуа срещу Франция, но и на Франция срещу своя роден град Генуа, сражавал се за Франция срещу Испания, и пак за императора срещу френския крал Франсоа I.

Битките и сраженията между Дориа и Хайредин не донесли окончателна победа за никого от тях. След като Дориа извоювал цяла редица победи в Източното Средиземноморие, Барбароса потеглил със силна ескадра по италианските брегове и всявал там страх и ужас. Ударил Дориа в Месинския проток и го преследвал чак до Вецианския залив. При повторното си нахлуване по италианския бряг в 1534 година оплячкосал Реджо и Генуа. Хиляди пленени християни попаднали на скамейките за гребци по галерите или били предлагани за продажба като роби на пазарищата в Алжир и Тунис. Гордо известил Хайредин на султана: „Онова, което сторих на Дориа съгласно Твоята заповед, е само скромно предястие за попарата, която съм му надробил. Това сражение бе само луната на моето слънце“.

След тези нападения император Карл V се подготвил за контраудар. На мощна флота под командата на Дориа той самия качил в Барцелона немски, испански и италиански десантни войски и с тях завладял Тунис.

image

Карл V превзема Тунис

На 21 юли 1535 г. Карл V влязъл в града като триумфатор и го предал на войниците си за плячка, плен и пожар. Хайредин, който предвождал отбраната, успял да избяга и продължил пиратските си походи от Алжир. На 25 септември 1538 г. между съюзените испанско-венециански  флоти под командата на Анреа Дориа и смесената флота от алжирски пирати и турски бойни кораби, водена от Хайредин, се състояла морската битка при Превента, край западния бряг на Гърция. Дориа бил разбит, а Венеция се принудила да сключи неизгоден мир със султана. С тази победа Барбароса овладял цялото Средиземноморие.

Ала Карл V, крал на Испания и император на Свещената римска империя на германската нация, в чиито владения слънцето никога не залязвало, не бил готов да възприеме този факт. Той заповядал да подготвят силни войскови съединения за превземането на Алжир и на 19 октомври 1541 г. отплавала флота от петстотин кораба, командувана от Дориа, и с мощни десантни войски. Хайредин е намирал в Константинопол, затова Хасан, неговият заместник в Алжир, предвождал мюсюлманите. След извънредно трудния десант на войските поради бурното море и високите вълни атаката на испанската пехота се провалила още по бреговата ивица. Императорските отреди загубили 10 000 убити, а пленниците били толкова много, та един роб – християнин струвал на пазара „по-малко от глава лук“.

В 1543 година френският крал Франсоа I сключил съюз със султан Сюлейман I против Карл V. Заедно с една ескадра от френската флота и със своята мавританско-турска флота Хайредин обсадил Ница. При превземането и плячкосването на града той пленил над  5 000 души, които открито продавал като роби на тържището в Марсилия. Мирът бил сключен в 1544 г., но френският крал не можел да плати дълговете за оказаната му помощ. Тогава Хайредин просто останал на френския бряг и разграбвал пристанищните градове и провинции. Устройвал лов на жителите им и ги пращал като роби в Алжир. И стоял там като бич божий, докато Франсоа I платил на Сюлейман своите дългове до последния франк.

През лятото на 1546 година умрял Хайредин Барбароса, велик адмирал на Турската империя и високопочитан морски герой, едно изключително явление на флотоводец и пират.

 ++++

След смъртта на Хайредин Барбароса султанът назначил за адмирал и главнокомандващ турската флота в Западното Средиземноморие неговият ученик и помощник Драгут. Също като Хайредин и Драгут бил три години прикован за греблата на една християнска галера, освободили го срещу откуп. В боевете с Дориа, чийто пленник бил, той си възвърнал множество бази в Северна Африка и завоювал Триполи за султана, който го провъзгласил за бей на града. Драгут предприел редица грабителски набези по испанския и италианския бряг и в 1565 година повел една мавританско-турска флота с десантен корпус от десет хиляди отчаяни главорези на щурм срещу остров Малта, седалище на монашеския орден на йоанитите. При атаката на един форт Драгут бил смъртно ранен.

Приемник на Муслим Драгут станал един християнин от Европа, който преминал към правата вяра и по ислямския обичай се назовал Хаджи Али или Улуй Али. Известен в Европа и под името Охтиали, този пиратски адмирал бил назначен от султана за наместник на Алжир. Охтиали доказал своята благодарност и привързаност, като върнал на султана Тунис и с безмилостна стръв преследвал всички християнски кораби из западното Средиземноморие, безразлично дали те са били бойни галери, пиратски съдове или мирни търговци. И все пак Охтиали не бил назначен за главнокомандващ на турската флота, а си оставал дребен главатар на пиратска ескадра чак до решителното сражение между съюзените флоти на папата, Испания и Венеция и турската бойна флота в 1571 година при Лепанто. Християнската флота командувал дон Хуан Австрийски, незаконен син на Карл V. Турската флота била предвождана от султанския фаворит Али паша. Битката се водила според тактическите принципи по онова време: кораб срещу кораб и човек срещу човек. В известието си до императора за победата дон Хуан между другото пише:

„Един час след започването на боя между двата адмиралски кораба още нищо не беше решено. Два пъти нашите войници си проправяха път до гротмачтата на турския кораб, ала всеки път бяха отхвърляни отново назад до бака на нашия от безчислените подкрепления, които мюсюлманите въвеждаха в битката. И двата пъти нашият кораб се държеше само поради нечуваната храброст на фелдмаршал Лопе де Фигуера. След час и половина бог ни подари победата, Али паша с повече от 500 турци бе убит, флаговете и щандартите му бяха изтръгнати и свалени и наместо тях на гротмачтата се развя нашият флаг с кръста.“

image

Битката при Лепанто

Макар че дон Хуан Австрийски станал безспорен победител в гигантското кръвопролитно сражение, от турска страна имало и една по-малка частична победа: на Охтиали и неговата варварска флота. Той завладял много християнски кораби, между които адмиралския кораб на Малтийския орден, чийто щандарт отнесъл в Истанбул и го хвърлил в нозете на султана. И чак сега султанът го удостоил с върховното командуване на остатъците от турската флота, избягнали унищожението при Лепанто.

След битката при Лепанто и начеващият упадък на Османската империя бреговете на Северна Африка все повече и повече се изплъзвали от турския контрол. Варварските държави, както започнали да наричат в Европа от XVI столетие насам населените предимно с бербери страни на Северна Африка: Мароко, Алжир, Тунис и Триполитания, малко се интересували от султана и в своите пристанищни градове и крайбрежни поселища развивали и устройвали бази за организирано от самата държава морско разбойничество. Свързано и с твърде изгодна и доходна търговия с роби.
Дошло времето на всемогъщите пирати от варварските държави.

++++

 
П.П. Първата война която САЩ водили като независима държава била с пиратите:
novinar.bg/news/parvata-vojna-na-sasht-e-s-piratite_MjkzMzs4.html#

 Източници: Строго секретни(предоставени главно от немския агент на еврейско-американска служба Хайнц Нойкирхен)





Гласувай:
6



1. syrmaepon - Ех, какъв пиратски сериал става от ...
07.06.2013 08:38
Ех ,какъв пиратски сериал става от това ))))
цитирай
2. atil - Христо Калчев има много хубава к...
07.06.2013 15:46
Христо Калчев има много хубава книга на тази тема. От ранното му творчество, казва се "Белият дявол", по нея един филм да направят поне пак хубаво. А иначе и аз имам нещо от родовата памет, за един пехливан, на когото завиждали и искали да го убият..Останал без нищо само с една каруца без коне и с баба си..Тръгнал по борби и печелел, но му завиждали че е християнин а все е отгоре.Той стигнал пеша до Русе оттам до Истанбул, и се намерил при пиратите след някое време! Това е било по онези времена. Казвал се е Дени. Върнал се на възраст, но се оженил за мома. Последната пиастра от него си я пазя за талисман...За това се хванах да напиша нещо за пиратството. Случайни неща няма на този свят.
цитирай
3. syrmaepon - Направо напиши сценарий ) макар, че ...
08.06.2013 10:42
Направо напиши сценарий ) макар,че кой ще ни обърне внимание на нас (
цитирай
4. atil - Не е невъзможно. Може да се заинт...
08.06.2013 11:57
Не е невъзможно. Може да се заинтригуват хора от този бранш извън България. И да спечелят от това нещо а паметта на предците да оживее на екрана!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648349
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031