Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2016 09:54 - Архивите са живи-Ад в гранична застава: Войник застреля 14 другари
Автор: jivko1128 Категория: История   
Прочетен: 1506 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 07.03.2016 09:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Ад в гранична застава: Войник застреля 14 другари

Превъртелият аскер вероятно е осъден и екзекутиран, никой не знае съдбата му.

В далечната 1967 година на погребите на “Голямата звезда”, на 30 км от Харманли и на 20 от Тополовград, премръзнал на пост войник в яда си застрелва с автомат “Калашников” почти от упор 14 свои колеги. Касапницата става в караулното помещение, седем от войниците умират, другите са ранени в различна степен и някои оцеляват по чудо. Част от простреляните е можело да бъдат спасени, ако не са били неадекватните мерки на военните, които не допуснали веднага лекарския екип.

Денят 19 декември 1967 година е снежен. Започналият да вали още през нощта сняг не спира през целия ден, трупа непрекъснато, все повече и повече. Същия ден в близкото село Черепово прожектират съветски филм със сюжет от Втората световна война. Гледат го осем от войниците, охраняващи военните погреби под “Голямата звезда”.

В съседното село Българска поляна в къщата на Ангел Кларнетиста е шумно и многолюдно, на първия етаж се намира местната сладкарница. В Тополовградската болница пък вървят обичайните прегледи. За нощно дежурство се стягат младата медицинска сестра Станка Андонова, шофьорът на линейка Никола Василев - Кольо Гърчето. За дежурство се готви и тогавашният главен лекар на болницата д-р Чаушев. Около 19 часа хората в къщата на Ангел Кларнетиста чуват викове ”Помощ, избиха ни!” и излизат да видят какво става. Пред вратата стои войниче, без шинел, цялото треперещо и непрекъснато повтаря:

“Избиха ни, избиха ни, помощ”, стискайки автомата в ръце.

Не може да обясни къде и какво точно е станало. Понеже и то, и другарите му редовно идвали да си купуват разни неща от сладкарницата, хората веднага разбрали, че момчето е от охраната на погребите и че нещо страшно е станало там, имало е стрелба, убити, ранени. Обаждат се в болницата и МВР в Тополовград. След това вдигат ловната дружинка на селото и доброволният отряд и тръгват към погребите.

Какво е станало в Тополовград разказват шофьорът на болницата Никола Василев и медицинската сестра Станка Андонова – две от основните действащи лица  в тогавашната адска нощ. “Беше студен и снежен зимен ден. Отивахме на смяна – тя започваше в 7 часа вечерта. Мина визитацията и някъде около 19.30 – 20 часа се обадиха от село Българска поляна, че е станала стрелба на погребите на „Голямата звезда” и има убити и ранени, обаче никой не може да каже какво точно е било – нападение ли е, диверсия или нещо друго. Главният лекар д-р Чаушев беше дежурен и нареди да сформираме група и подготвим всичко необходимо за първа помощ и то в по-големи количества, защото не знаем какво е станало и какво ще заварим.”

В групата са докторът, медицинската сестра Станка Андонова и шофьорът на линейката “УАЗ” Никола Василев. „Преди да тръгнем се обадихме на поделението на Вишеград, на заставата в Радовец и на полка в Симеоновград (тогава все още Марица). От там ни разпоредиха да не отиваме, тъй като охраната на погребите била тяхна, освен това било военна работа и те веднага щели да потеглят за Звездата с техника. Ние си останахме в пълна готовност в Тополовград…” След два часа военните се обадили на медицинските лица да тръгват, тъй като те закъсали с техниката по пътя – не могли да пробият снега. „На първите погреби тихо - няма нищо и никой. Продължихме към тези на Голямата звезда и там сварихме 50-100 човека от селото, които стояха на разстояние от бариерата към погребите. Спряхме и хората ни викат да не отиваме по-нататък, защото войникът ще ни простреля - този, който стоеше пред бариерата, а това бе същото момче, което се бе спасило, съобщило в селото, върнало се и застанало на пост пред бариерата и не пуща никой навътре, явно още в шок.

Пуснахме прожектора на покрива на колата, докторът и сестрата с бели престилки и аз с чантата  полека се придвижвахме към него и му обясняваме кои сме, че идваме да оказваме помощ, непрекъснато и спокойно му говорехме, и лека полека се доближихме до него, но той пак държи автомата насочен към нас. В този момент аз сложих санитарната чанта пред гърдите и съвсем се доближих до момчето, каквото става да става – идваме все пак помощ да окажем. То малко се поуспокои и ни пусна нас тримата да влезем”, спомня си Василев.  “Наближихме към караулното помещение, което беше заедно със спалното. Гледам на снега нещо се чернее отпред и викам на другите това мина ли е, бомба ли – разсъждаваме на глас. Към този момент все още никой от тези, които сме отвън, не знае кой е стрелял, какво е станало. Отвътре чухме глас на едно от останалите по чудо живи, ранени, но живи момчета , че няма мина, а че техен другар ги е прострелял. Чувайки този глас и виковете за помощ, аз се хвърлих през прозореца и влезнах вътре. Забравих и предпазливост, и всичко, а там тъмно, не се вижда нищо – няма ток, всичко изпотрошено. Същото това момче, което се обади, като наближихме и което се оказа със два счупени крака, ми даваше наставления къде е лампата, кибрита,  печката, свещите, за да мога да дам светлина. Влязохме вътре и не можем да видим и разберем къде стъпваме, само усещаме, че стъпваме по човешки тела – трупове. Запалихме лампата и свещите и какво да гледаш – ужас. Началникът на караула старшина-школникът, както полегнал на едно диванче, така и останал. Всичко около него - надупчено от куршуми, но той улучен в главата само от един, а ръката му на пистолета. Явно се е опитвал да го извади при първите изстрели, но не е успял. В спалното по наровете, по земята - в различни пози убити или умрели от раните войничета. На едно от тях в коридорчето просто му бе отнесена половината глава, няма мозък, няма нищо – празен,  като чаша, остатък от череп. ...”

Този, който ги е прострелял, е бил на пост – млад войник, а в казармата деленето на млади и стари беше едно от най-лошите неща. Забавили са се да го сменят, а той, афектиран и премръзнал, едвам издържал - това впоследствие е и обяснявал, когато са го заловили и разпитвали. В един момент подчасовоят, който също е бил в караулното помещение, бил пратен от старшина-школника, който е началник караул, да го повика, но не да го сменят, а само да го повика. Влизайки в помещението със заредено оръжие, младият войник насочва автомата и първо застрелва в гръб подчасовоя и после започва наред. Като изпразва единия автомат, взема друг, зареден от пирамидата. Продължава да стреля, докато сметнал, че вече няма живи, което и твърдял, когато са го заловили. Думите, които са чули от него, били:

”Ваш’та мама, сега ми паднахте”. След това грабва два автомата и изчезва, вероятно мислейки да мине границата. Убиецът избягал покрай две цистерни, качил се на тях и излязъл през оградата. Заловен е на другия ден сутринта в една кравеферма край с. Младиново от двама гледачи на животните. Призори при гледачите отива премръзнал и уморен войник, като им разправя, че гонят избягал негов колега. Те му дават топло мляко да пие и той уморен задрямва край печката. Единият от животновъдите отива до селото да вземе хляб. Там научава за станалото горе на Звездата и разбира за подадения сигнал до кметствата наоколо да внимават за въоръжен и опасен войник – беглец.

Не казва на никого, а се връща обратно във фермата, извиква другаря си, обяснява му какво е положението и двамата издебват задрямалия и отпуснал се убиец, хвърлят се отгоре му и го завързват, докато се обадят в кметството и дойдат военните да го приберат. От разказа на капитан Вълчо Янакиев, който по това време е бил служител на Държавна сигурност, се изясняват още подробности. Той твърди, че е отишъл втори на мястото на инцидента, а преди него там е бил началникът на милицията от Тополовград. “Подът бе целият в кръв. В спалното леглата бяха на два етажа. Оцелелите бяха успели да скочат долу и да се скрият под леглата. Преди да избяга, убиецът беше скъсал всички кабели. Бе наблюдавал първите, които идват, и ги държал на мушка. При разпита казал: “Ако исках, можех да избия и други, но нямах мъст към тях. Само тези, които ме тормозеха.”

Момчето е било буйно, софиянче. Войникът е бил постоянно на пост, а когато почивал, го пращали до селото да им купува бисквити и други неща. Въобще много го тормозели. В пълно нарушение на устава за командир на караула изпращат старшина-школник, вместо офицер.”

Равносметката от цялата тази трагедия е 7 убити и умрели от раните и 7, заедно с убиеца, оцелели. По непотвърдени данни превъртелият войник, избил наборите си, е 47-и или 48-и набор, от с. Ловец, Старозагорско. Убиецът вероятно е осъден на смърт и разстрелян, но никой не знае съдбата му, както и тази на оцелелите.

 www.e-vwstnik.bg




Гласувай:
2



1. apostapostoloff - През 1975 година аз, като старшина- школник, станах
08.03.2016 17:55
началник караул на същото това място. Тия шапкари бяха само позамазали дупките от куршуми по стените, така че ние, знаейки цялата тази история, направо изтръпнахме.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3169353
Постинги: 1689
Коментари: 833
Гласове: 1585
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Ноември, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930