Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2016 13:39 - Сто ли са "стоте" сливенски войводи. Васил Дечев изброява 184 знаменити поборници от Сливен срещу турските поробители - сред тях и много жени
Автор: jivko1128 Категория: История   
Прочетен: 877 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Сто ли са "стоте" сливенски войводи. Самите турци казват, че сливналии са измислили "комитаджилъка", а историкът Васил Дечев в сборника си "Дорде е Стара планина" изброява 184 знаменити поборници от Сливен срещу турските поробители - сред тях и много жени 
Дума 18. Юни 2016 , брой: 136 
Кръстю Берберов
 През 1968 г. на историческата Агликина поляна в Сливенския балкан се провежда национален събор "Прослава на хайдутството". Мястото и годината на събора не са избрани случайно. Към тази местност през 1868 г. е била устремена четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На Агликина поляна към нея се очаквало да се присъедини и четата на Гунчо войвода и двете, вече като въстаническа войска, е трябвало да разбунтуват местното население, да завземат селища и да провъзгласят независимостта на България. 
Четническата тактика на Раковски, която Хаджи Димитър е възприел, явно е била известна на турските власти, които изпращат огромна редовна армия и башибозук и успяват да разбият Хаджи-Димитровата чета - тя е наброявала едва 200 души.    
Гунчо войвода, научавайки за гибелта на Хаджията и Караджата, решава да нападне турската поща при Джендем дере край Сливен. Успява и след това разпуска четата си.
 Неуспехът на четите показва погрешната тактика на Раковски. И за пръв път от много време през 1869 г. Сливенският балкан остава без хайдути.
 В края на 60-те и в началото на 70-те години на ХІХ век започва апостолската дейност на Васил Левски. Комитите се заемат да подготвят населението на поробена България за въстание чрез създаването на мрежа от комитети.
 Чак през 1875 г. в Балкана излиза четата на Стоил войвода. На следващата година тя се превръща във въстаническа дружина на ІІ Сливенски революционен окръг с апостоли Иларион Драгостинов и Стоил войвода.
 На тържеството в Сливенския балкан присъстват хиляди хора начело с част от ръководството на страната. Сред многото художествени състави е и оригинален сборен оркестър от 100 кавала. Някой от сливенските първенци подхвърля, че и сливенските войводи били 100. В отговор Тодор Живков хвърля поредната си шега: "Тогава аз съм сто и първият!"
 Изразът "Сливен - Градът на стоте войводи" се използва често от доста години. За пръв път това става в местния вестник "Изгрев" през 1944 г.
 А колко всъщност са сливенските войводи? Сто ли са или повече, а може би по-малко?
 Сравнително точен отговор ни дава сборникът "Дорде е Стара планина" ("Наука и изкуство", София, 1968 г.) на сливенския историк Васил Дечев.
 С известни уговорки за автентичността на спомени, предания и народни песни и без да претендира за пълнота, Васил Дечев изброява 184 войводи и хайдути. Той черпи сведения не само от народното творчество още от първите години на турското робство, но и от известни автори. 
Захари Стоянов пише: 
"С войводите на Сливен не може да се гордее нито един град от трите части на отечеството ни." 
Големият унгарски учен и пътешественик Феликс Каниц отбелязва: 
"Сливен имал монопола да дава войводи против османското робство." 
Самите турци казват, че сливналии са измислили "комитаджилъка".
 За благоприятните условия за развитието на хайдутството спомага особено икономическият просперитет на Сливенския край. Известният български писател, журналист и книгоиздател Иван Богоров, живеещ в Цариград, нарича Сливен "най-ръкоделний град в Турско".
 Още през ХVІІ век Сливен е значителен промишлен център на текстилното производство в Османската империя, особено след създаването на първата текстилна фабрика на Балканите от Добри Желязков през 1834 г. Тя измества до голяма степен утвърдилото се абаджийство в този край. За сметка на това се развиват тюфекчийството (правенето на пушки), леят се куршуми. В края на града е имало барутчийница. В града са се ковали ятагани...
 С други думи, развиват се клонове на занаятчийството, пряко свързани с хайдутството и съпротивителните действия на раята.
 Към това трябва да прибавим и природните условия. Стара планина не е твърде висока, има много поляни, извори и гъсти гори, които са близо до града и предлагат възможности за укритие.
 Балканът в тази си част е пресечен от проходи, през които минават пътища, свързващи големи селища като Русчук, Цариград и Одрин. По тези пътища е минавала турската поща, пренасяща паричните средства на империята.
 Трябва да се отбележи, че хайдутите не са признавали административните граници. Много сливенски чети са действали чак до Беломорието, Странджа и Пирин. А в Сливенския район е имало чети от други места.
 Хайдутството бележи развитие през вековете. Започнало като неорганизиран протест срещу насилията на турската власт, то преминава през различни етапи. Отначало е било предизвикано от конкретни случаи на издевателства и засегнатите българи излизали в Балкана, за да отмъстят на насилниците. По-късно хайдутите стават народни закрилници, като защитават всички онеправдани, в това число и турци. Те започват да наказват и "чорбаджии-изедници", и българи - помагачи на властта. Затова сред ятаците на народните закрилници се появяват и турци.
 По време на войните на Русия с Турция хайдутите всячески подпомагат руските войски. Това са дружините на Кара Танас, на Генчо Къргов през 1828-1830 г., на Раковски и Калъчлията по време на Кримската война (1853-1856).
 По-късно в българското опълчение през Освободителната война от 1877-1878 г. се включват много хайдути. Някои, като войводата Панайот Хитов, стават водачи на руските войски в България.
 Сведения за първите войводи и хайдути в Сливенския край могат да се срещнат най-вече в народните песни и предания. Един от първите, споменат в народните песни, е Богдан войвода, който е действал през ХV в. След него се нарежда Мирчо войвода, споменат в сливенска народна песен. Следва Мануш войвода (ХVІ-ХVІІ в.). Според народно предание Лалю войвода е бил с дружина през ХVІ-ХVІІ в. За Страхил (ХVІІ в.) се пее в една котленска народна песен. Според предание той е заловен от турците край село Струпец, Сливенско.
 Името на Стоян войвода е като персонаж на много войводи, действали в Сливенско преди края на ХVІІІ век, тъй като това име се споменава многократно в народните песни.
 В преданията и фолклора се срещат имената на много жени войводи и хайдутки. Описват се героичните подвизи на тези храбри жени, които в повечето случаи хващали Балкана спонтанно след поредното безчинство на турците.
 Елена войвода дълги години води своите хайдути, без те да разберат, че тя е жена. А войводството го е спечелила с юнашко поведение и точна стрелба - на 40 разкрача е прокарала куршум през пръстен!
 Калина войвода е водела 15 хайдути, сред които и двама бивши войводи. Три години е шествала победно в Котленско и Сливенско, докато не пада от ръката на предател.
 Името на Бойна се споменава в народните песни като байрактарка в четата на Стоян войвода. Във фолклора на Сливенско и Котленско звучат имената на Недка войвода, Рада войвода, Боряна войвода, Райна войвода, Енка хайдутка и много други героични българки.
 В по-късните години, през ХVІІІ и ХІХ в., четите стават по-големи и по подобие на кърджалиите вече яздят коне. Дамян войвода, който е от кв. Ново село на Сливен, действа начело на конница от 300 души. Описан е като красив и много силен мъж - той дори се е борел по сборовете.  
Четниците му били добре въоръжени и в четата имало трима съгледвачи. Благодарение на това Дамян войвода пресреща и разбива една голяма потеря, водена от одринския паша. Пашата е обесен. 
По-късно Дамян разгромява и потерята на султана на с. Пандаклий. От цялата потеря остава жив само султанът, който моли войводата да го пощади. От народната песен не става известно какъв е краят на султана, а и краят на Дамян.
 Трябва да поясним, че в Югоизточна България (Тракия) през ХVІІ и ХVІІІ век се заселват татарските султани Гераите, които са имали по-големи права от турските чифликчии. Населението в техните села било напълно поробено. Ненапразно старото име на с. Блатец край Сливен е било Есерлий, което значи Робско село.
 Друг легендарен юнак е Христо войвода, който е роден в Сливен през 1740 г. Едва 20-годишен той става хайдутин и събира дружина, която действа в един много голям периметър - между Сливен, Одрин и Бургас, закриляйки българското население главно от кърджалиите. 
Христо води много сражения и продължава да наказва потисниците на народа. Той вярва, че България ще се освободи с помощта на Русия, особено по време на Руско-турската война през 1806-1812 г., но войната завършва с примирие. Изгубил вяра в близкото освобождение, Христо войвода разпуска дружината и сам основава Устремския манастир "Св. Троица" като приема монашеството. Умира през 1813 г.
 Много интересна е биографията на Конда войвода, който е роден в Сливен през 1773 или 1774 г. (по свидетелства на Раковски, Каниц, Селимински и Табаков). През 1796 г. става кърджалия при Индже войвода. През 1804 г. става войник на султан Селим ІІІ - бюлюкбашия на Белградската крепост Кале мегдан. Една нощ на 1805 г. Конда напуска крепостта с 500 конници и отива на служба при некоронования видински паша Осман Пазвантоглу. Тук той става началник на конниците на пашата и негов пръв съветник.
  Набезите на конницата непрекъснато тормозели околното българско население, което тежало на съвестта на Конда. Една вечер той решава да напусне пашата и заедно с конницата се присъединява към въстаналите сърби в Белград. Скоро той става герой на сърбите. И загива като герой през 1807 г. - в бой за с. Лозница (Сърбия). Погребан е с големи почести в Тронюшкия манастир.
 Злати войвода е роден в кв. Клуцохор на Сливен през 1760 г. Славел се със силата и височината си. Бил хлебар. Веднъж отишли за дърва в планината с неговия чирак. Група турци разгонили натоварените с дърва магарета и набили чирака. Злати бил наблизо. Догонил турците и ги избил. След това напуснал града. Отначало действал сам. Сам обрал турската поща в Джендем дере край Сливен. След време събира дружина и става страшилище за турците и чорбаджиите. Започват да се носят легенди за него, че имал крила и затова е неуловим. 
През 1810 г. голяма потеря го обгражда. Злати войвода се сражава сам. За да спаси дружината, той оставя другарите си встрани от посоката на потерята. Успява да убие десетки, но му свършват фишеците. В стремежа си да зареди пушката барутът в торбата избухва и му обгаря очите. Почти сляп, той се бие до последно, поваляйки много турци с ятагана си. Накрая го убиват и разчленяват тялото му, за да търсят крилата. Извадили сърцето му и то било чаталесто (раздвоено) - сметнали, че от това идвала голямата му сила...
 Един от най-обаятелните образи в народното творчество е на Индже (Стоян) войвода. Висок, строен, широкоплещест, с ястребови очи. Излязъл в Балкана с чета от 70 души. По-късно като кърджалийски командир успява да събере 500 конници и да поведе решителна борба с феодалите (гераите) и българските чорбаджии. Негов байрактар е Кара Колю. В кърджалийския отряд на Инджето са действали със свои дружини редица войводи от Сливенско: Кара Танас, Добри войвода, Даню войвода, Диню войвода, Трифон войвода, Моню войвода, Конда войвода. 
Индже се жени и взема булката си в дружината. Тя, яздейки, участва във всичките му кърджалийски походи. Индже успява да разгроми шестхилядната армия на одринския Вели ага, завладявайки Лозенград, Чорлу и Силиврия. А през 1804 г. заедно с кърджалията Токачията разбиват 18-хилядната армия, изпратена от Цариград. Сражението става при Бабаески. След това напуска кърджалийството и отново става войвода. 
През 1806 г. започва служба при двама молдовски князе. През 1821 г., когато румънските селяни се вдигат на въстание, Индже войвода отново се включва в борбата срещу турците и загива. Отдал 30 години от живота си в битки и сражения против феодали и султани в защита на българи и румънци, Индже запазва своята вяра на православен българин и своята огромна любов към Отечеството.
 Не е възможно да се изброят всички известни сливенски войводи - една легендарна история, която завършва с гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Това е последната хайдушка чета, действала в България до навечерието на Априлското въстание.
 Битува мнението, че великите люде се оценяват по достойнство едва след тяхната смърт. Това се отнася и за българските войводи и хайдути. С тази разлика, че имената на мнозина от тях са останали само в народните песни и предания.
 До средата на миналия век в Сливенско е имало само една паметна плоча, посветена на хайдутството. Научните изследвания на тази част от историята на България се броят на пръсти. В първите години след Освобождението тогавашните властници, увлечени в междупартийни войни, са обръщали малко внимание на малцината все още живи хайдути и поради това е пропусната възможността от тях да се научат ценни сведения за историята на хайдутството в България.
 В новоосвободената държава малцината оцелели поборници стават полски пъдари, пазачи, телохранители. Изтъква се за главна причина, че те са малограмотни. Престарелите получават малки пенсии...
 Една легендарна и славна страница от нашата история е затворена, но остава недобре проучена.
 И все пак приносът на Сливенския край в зараждането и развитието на хайдутството в България е безспорно най-голям.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3563093
Постинги: 1792
Коментари: 883
Гласове: 1786
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031