Петков и Василев влизат в политиката с написано домашно и готови формули Ако България превключи от една на друга силна личност, това не е смяна на модела, отбеляза политологът

„Позицията на България по казуса със Северна Македония неусетно премина в друга тоналност и това е опасно.

Спряхме да се питаме кога Македония ще започне да изпълнява договора и да е колаборативна в историческата комисия. 

Започнахме да слушаме някакви западняшки клишета как България нещо трябвало да направи.

Не България, Скопие трябва да направи нещо и тук има консенсус в българското общество.“

Това мнение изрази пред БНР Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл болкан”.

„Като че ли на мястото на българския битов консерватизъм, балкански, мачистки, с неясни разлики между тъмната и светлата страна – което Борисов олицетворяваше, сега българското общество избра един либерален прозападен интелектуализъм и е много интересно как харвардската струя в българската политика ще се отнесе към македонския въпрос, който е един дълбоко балкански въпрос.“

„Когато промяната зацикли през лятото, имаше очакване на фона на кризите българите да изберат познати модели. Нищо такова обаче не се случи. Донякъде изненадващо българското общество по-скоро посочи друг път – на продължаваща промяна. Тук обаче има един голям проблем – в парламента имаме около 70 души, поне, които допреди месец-месец и половина не са си представяли, че ще управляват държава. Тези нови политически движения понякога много довеждат и до разочарование“, коментира политологът в предаването „Преди всички“.

Асен Василев и Кирил Петков Снимка: БГНЕС

„Петков и Василев не изглеждат наивни, както изглеждаше формацията на Трифонов. Те не изглеждат неподготвени за политиката. Напротив, изглеждат като хора, които отдавна са чакали своя ред да влязат и влизат с написана домашна работа и с готови формули.“

И през 2001 г. България заложи на млади професионалисти (т.нар. царски юпита – бел. ред.), а десет години по-късно реши да заложи на едно момче от народа. Сега залага на момчета от Харвард отново, каза още Първан Симеонов.

„Тази цикличност, която българското общество понякога си причинява, може да заприлича на повторение на една и съща грешка. Затова в Петков и Василев са акумулирани много големи очаквания този път поне България да не бута един и същи камък по сизифовски нагоре и той после да я застигне надолу по склона.“

„Ако България просто превключи от една силна личност на друга силна личност, това не е смяна на модела. Пред Радев стои задачата да докаже това, което проповядва“, подчерта Първан Симеонов.  

В България няма повече от 5,5 милиона избиратели, настоящият избирателен списък е откровено кух, изтъкна политологът в анализа си за ниската избирателна активност на балотажа.

„Прекалихме с това говорене за коронавируса. Имаше прекаляване, което се политизира в едната посока. Машините продължават да плашат част от възрастните хора. Лека-полека хората свикват с машините. В тази година ние гласуваме за четвърти път и няма как да има вече висока активност. На всичкото отгоре в тези избори нямаше никакъв залог. (…) Това беше протоколен мач. Но част от ниската активност се дължи на това, че ДПС не се мобилизира“, поясни Симеонов и добави, че дори при мобилизация ДПС нямаше да успее да победи Радев.

• Интервю на Лора Търколева с Първан Симеонов, БНР

13.04.2012 13:31 - 13.13 - Защо сложиха и махнаха статуята на Симеон Радев от нашето македонско минестерство на външните работи в Скопие?!!!
Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 7865 Коментари: 20 Гласове: 82


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog Постингът е бил сред най-популярни в Blog
11.04 17:37 - Пускам го така,защото е по стария стил и не можеше да се чете! 4. ka4ak - "На паметьта на БОРИСЪ САРАФОВЪ, героятъ на Илинденското възстание, авторътъ посвещава тази книга съ братско чувство".СИМЕОНЪ РАДЕВЪ
17.01
Предговор към книгата "Македония и българското възраждане", писан на 14 септември 1942 г.
Ще се задоволя да изкажа тукъ накратко нEкои мисли, които, надEвамъ се, при другъ случай ще мога да развия по-надълго.
I. Съвременниятъ национализъмъ, въ цEлостьта на своитE черти и въ своята сЪщина, се роди у насъ вече съ Паисий, когато у другитЕ народи на Европа, даже най-голЕмитЕ, то е едно послешно явление.
II. До като други народи, много по-просвЕтени и съ непрекЪснато минало на независимость, не сЪ смЕтали за свое отечество друго освенъ територията, надъ която сЪ царували тЕхнитЕ владетели, у българскиятъ народъ е имало понятие и чувство за предЕлитЕ на неговата родна земя. Паисий пише кЪде живЕятъ българитЕ. Преди него, още въ първата половина на XVII вЕкъ, българитЕ, католически владици, показваха сЪщитЕ граници на България.
III. У нашия народъ привързаностьта къмъ българскитЕ земи въ тЕхната цЕлость и стремежътъ за тЕхното обединение сЪ се появили много по-рано и сЪ били всЕкога много по-живи, нежели у други народи. Тая разлика особено проличава при едно сравнение съ нашитЕ съседи. ГърцитЕ сЪ мечтали да възстановятъ византийската империя, сърбитЕ — да се увеличатъ чрезъ грабежъ. Нито еднитЕ, — нито другитЕ сЪ се поставяли на почвата на народностьта и на нейното единство.
IV. У българския народъ жизнениятъ просторъ съвпада съ племенното наследство. БезсмъртнитЕ думи на Любенъ Каравелова: "Своето не даваме и чуждото не щемъ" сЪ девизътъ на българското възраждане. ТЕ съставяватъ и неговото благородство предъ историята.
V. Въ време на възраждането интелигенцията и рЪководящата класа сЪ вървЕли заедно, въ неразлЪчна взаимность. Тамъ бЕ тайната на неговитЕ чудни успЕхи. Такава взаимность е сЪществувала въ българската история само въ една друга епоха, епохата на Бориса и Симеона.
VI. Презъ време на църковния въпросъ имаше между водителитЕ по-боязливи, които се съмняваха, че българскиятъ народъ ще може да издържи до край борбата и бЕха готови да пожертвуватъ нЕкои отъ епархиитЕ на Тракия и Македония, за да се постигне разбирателството съ гръцката патриаршия; други, по-смЕли, отхвърляха непреклонно всЕка отстЪпка отъ народната цЕлость. Историята показва, че тЕ бЕха правитЕ, защото се оправда вЕрата имъ въ силата на българския духъ да мине презъ всЕко изпитание.
VII СмЕлостьта у тЕхъ не изключваше разума и мЪдростьта, а се съчетаваше съ тЕхъ. Стремейки се къмъ крайното разрешение на въпроситЕ, тЕ умЕеха да ги поставятъ единъ следъ другъ, всЕки въ своя моментъ. Това ние едно време нарекохме духътъ на постепенность въ българското възраждане.
VIII. Пламъкътъ на българския народенъ духъ никога не се е издигалъ тъй високо както въ време на възраждането. Но тоя пламъкъ щЕше да отиде напусто, ако да нЕмаше водителство, йерархия и дисциплина.
IX. Въ възраждането има будители, има и водители. И еднитЕ и другитЕ бЕха личности изключителни. Защо такива хора понЕкога се раждатъ, но нЕкога не? Това остава у всички народи една загадка. Може да се каже само, че голЕми водители се явяватъ при силенъ националенъ подемъ.
X. Възраждането е епохата на най-голЕмото национално самочувство у българитЕ. Българскиятъ народъ бЕше поробенъ и духовно и политически, но представлението, което българинътъ имаше за българщината, бЕше гордо, възторжено и пълно съ самоувЕреность. Думата "Българийка" употрЕбявава по-късно, щЕше да се види на българитЕ отъ онуй време като кощунство.
XI. Никой народъ не е жадувалъ за просвЕщение така както българитЕ презъ вреже на възраждането. ТрЕбва да се отбележи сЪщо, че никога българскиятъ народъ не е ималъ толкова видни хора съ класическо образование, както въ тая епоха. Почти всички будители и водители бЕха хуманисти.
ВисокитЕ гръцки училища бЕха тогава истински огнища на елинска култура; младитЕ българи изнесоха отъ тамъ съкровищата на античната мисъль. Тя имъ даде тази благородна дисциплика на ума, която така силно поразява въ тЕхнитЕ писания.
XII. Турското завладяване тури край на пагубното византийско влияние у насъ. Презъ високитЕ гръцки училища отъ началото на XIX в. дойде въ България лъхъ отъ класическата древность, тъкмо противоположна на византийския духъ. Върху здравитЕ основи, които остави възраждането, се упражни сетне разрушителното действие на руската радикална мисъль. Руското нихилистическо влияние се оказа толкова пакостно за нова България, колкото византийското за България отъ срЕднитЕ вЕкове.
............................................................................................

Постинг: Наглост! Македония си „присвои” и Симеон Радев!
Автор на постинга: kostas