Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2011 20:20 - Мъдрости разни от Стоян Ив. Стоянов (traveller) под омайните звуци на "Дъждовен валс"
Автор: kaprizna Категория: Изкуство   
Прочетен: 6552 Коментари: 8 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  "Вальс Дождя" - Ярослав Никитин


Философска лирика от Стоян Иванов Стоянов (traveller)

image

Другият


Сякаш някакъв друг се разхожда във мен
и кънтящо търкаля из ума ми Земята,
и я сбръчква на топка от зими студени
и на нощи, в които не виждам нататък.

Той ми сресва косите като с друга луна -
белезникаво скрит в този кокален гребен
и ме води притиснато сам да видя ръба,
за да знам за живота кога съм потребен.

Ретушира в очите ми по-различни съдби,
зад които навъсено трябва да спирам
и ме пита - боли ли? Аз му казвам – боли...
- Значи вече растеш. Затова те намирам.

Хайде, тръгвай след мен, имаш път да вървиш,
а краката ти сякаш премалели са вече.
Ще те уча как всеки свой вик да мълчиш,
с приковани нозе как се стига далече...

image

Листо

Знам, че трябва да тръгна по някакъв странен мой път.
Аз почти го вървя, но краката ми някак остават
и е спънат от прага, превил се обратно умът,
и залепва по стрехи,
наивно сковали представите.

Гледам дългите клони на някое старо дърво
и предишните пъпки, превърнати в пролетни клони.
И тогава цъфти в пролетта мое ново защо
и защото не мога,
съм тъжно от листи оголен.

Не вървя между вас. Аз съм само самотно листо
и облизвам дъха на понеслия мислите вятър.
В него всяко пониквало, дълго живяло защо
е усмивка от утре,
която намираме някога.

Знам, че трябва да тръгвам. Но нека погледам листата...
аз почти съм онази вълшебна прегръдка на жълтото.
Нека бавно започна да виждам как идва земята
и тревата да никне,
когато листо съм в отвъдното...

image

Вятърът

Знам, вятърът ще дойде да ме спре,
когато някой грешен запрегръщам.
На прах ще стори двете ми ръце
и прашно ще посипе в сиво
къщите.

Очите ми с трески ще избоде,
гласът ми ще прелее в тишината,
затуй, че съм ви лъгал - не сърце,
а камък ще ми сложи
за отплата.

Знам, вятърът обича да мълчи.
Той свири само верните ми струни.
Не мога да обичам без очи.
Не може друг да има
помежду ни.

Той - вятърът, се крие из липи,
отронва ми по цвят на всяко пладне.
И казва ми, светът когато спи -
да пея или плача.
Безпощадно.

image

Прегръдка

Не ми е тъжно днес -
макар че бродя
да търся скрити смисли по Земята.
Не знам дали, когато я обходя,
в света ще съм намерил свое ято.

Не знам кога
ще свиря романтично,
кога жестоко струните ще късам,
кога ще съм прегръдка на момиче,
кога палач, посякъл се навъсено.

Но следвам своя път
и без да страдам,
пред кладите си нощни коленича.
Подпалвам всички грешки безпощадно
и утрото си в огнено обличам.

От себе си
и къс не ще отстъпя.
В земята цял и сбъднат ще се скрия.
След кладите - каквото е напъпило,
ще бъде дъх от нашите магии...

Не ми е тъжно днес –
макар да плача
и нямам длани всички да прегърна.
Но моля се – навляза ли във здрача,
да има смисъл, който да ме върне.

image

Ангел и демон

Щом пияна нощта всички мисли в ума запремята
и озъбено в мен се забие окото, което ме води,
ти ще чувстваш смразен как завъртам за тебе земята,
за да видиш пустини или лиги от паст октоподна.

Ще си мислиш, че знаеш как изглеждат вратите на рая,
а объркан ще стенеш пред горящите двери във мен.
Все така недостигнат, безнаказано с теб ще играя
своя ангелски танц - с онзи демон, в сърцето стаен.

Като ангел красив в теб човека раним ще разплача -
ще тъгуваш и страдаш за убиец, изправен на съд.
Като демон без милост преградите в теб ще прескачам -
ще се смееш на жертвата и от смях чак сълзи ще текат.

Ще се луташ объркан. Аз тепърва те карам да виждаш.
Аз тепърва те будя - да прогледнеш през рядката кал.
По очи ще те влача, ще те давя в сълзите ти гнили.
Моят демон е в теб. Дай ми ангела, в теб провидял...

Пърхаш немощно още. Притаена в пашкул пеперуда,
непрегризала дупка към пореден сгрешен епизод.
Ще съм там, на крилете ти. Ангел, забравил за друго...
ще прекърша врата ти като демон, познал, че си роб.

Не мисли, че си тръгвам. Аз отдавна не бързам за никъде.
Аз съм ангел и демон, от Твореца събрани в едно.
От столетия вече все към глухи души се провиквам,
а секунди ме сриват в непосилното “утре дано”...

image

Книгата

Разлиствам тази книга неподвързана,
невидима, но тежка като раница,
побрала световете ми забързани,
с изпълнени от мама първи страници.

И следващите топло ме отвеждат
в загадките, от детството събрани -
харесвам ги, така добре изглеждат,
изписани със думи неразбрани.

Нататък с някак плахо свити пръсти
са писани пътеките ми днешни,
пропускайки по детски всичко мръсно,
което неочаквано съм срещнал.

И стигам до средата. Тук сърцето
навярно безпощадно е забило
и спомени - разпръснати парчета,
застинали са в капки от мастило.

Там някъде неясно съм записал,
че трябва да не спирам да се уча
и трябва сам да търся всеки смисъл,
съдбата за да мога да отключа.

На някои от другите ми страници
редуваха се щрихи от живота.
Една въздишка днес, като пияница,
а утре - нов пейзаж, от друга кота...

Подострям пак молива си прошарен
за сетната, очакваща ме в бяло.
Ще пиша - на живота благодарен,
че стори всяка моя страница стъпало.

image

Светът

Светът се пропуква.
Отронени букви
застиват в пореден безсмислен плакат.
Дребнави стремежи,
превърнати в мрежи,
оформят манежа за нов маскарад.

Човекът-мишена,
анфас нагласена,
зазяпан в декорите, вяло следи
сюжета. За жалост
обмислян нахалост -
душата на Фауст несрещал преди.

Завесата тежка,
познала без грешка,
че идва поредният тъжен финал,
започва да пада
без капка пощада.
Стрелите потъват в мишени от кал...

Светът се събужда.
Без никаква нужда
от кални мишени за новия век.
Човекът се вглежда
в пътеките прежни -
изпълнен с надежда да стане Човек.

image

Очи на кръстопът


Пак
нищо не разбирате, нали?
За кой ли път света ви да подреждам?
Да стане светъл и да не боли,
когато си убивате надеждите.

Пак
гледате с невиждащи очи.
Превърнали сте Пътя в кръстопъти
и всяка крачка дразнещо мълчи -
познала, че погрешно е пристъпила...

Пак
трябва да убивам, за да спрат
ръцете ви огньове да сънуват.
Да срещате деня си всеки път,
когато от нощта си сте изплували...

Пак
трябва да ви срещам из мъгли
и раните ви нови да целувам.
Не си мислете, че ще ме боли.
От болките ви знам да се лекувам...

www.bukvite.bg/avt_onlydata.php


image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image



Фотограф: Clare Brocato (Южна Калифорния)

www.clairebrocatophotography.com/











Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. magnoliya - Прекрасен постинг!
17.10.2011 21:43
Прекрасно е тук - чудни снимки и прекрасни стихове!
Поздрави, приятна вечер!
цитирай
2. kaprizna - И аз мисля, че стиховете на traveller са прекрасни,
17.10.2011 21:53
затова направих този постинг...
...всичко останало е допълнение...

Приятна вечер и на теб!
цитирай
3. iliada - Чудесно е Цвети-направено с много ...
17.10.2011 22:18
Чудесно е Цвети- направено много изискано!
Прегръдка!
цитирай
4. kaprizna - iliada, прегръдка и за теб!
17.10.2011 22:29
Съдба

Есен – със мирис на мъхави дюли,
с рошава шапка от сухи цветя,
с пазви,
изпили реките на юли,
в август оставила пъстри ята,

гази в стърнищата жълтата слама,
ляга в лозите под тежки зърна,
огнена, вятърна,
щедра за двама,
крие в мъгли, че е просто жена...

Крие, че всичко, което раздава,
рони от своята женска съдба -
къса и храни
и ново посява,
смее се, топло съблича дъба,

нежно му шепне, че идната пролет
ново зелено ще мине оттук.
После
се скрива из голите клони,
щедро разплакала някой капчук...

Стоян Иванов Стоянов (traveller)
цитирай
5. monaliza121 - Привет!
18.10.2011 07:45
Фотографиите са чудесни!
Добавям и стиховете...
После ще чуя балса на дъжда, че сега му слушам
лудото хоро.:))))
цитирай
6. kaprizna - monaliza121,
18.10.2011 11:21
Ами хващай се на лудото хоро, какво чакаш...
...и без това си лудетина ;)))
цитирай
7. zvezdichka - Благодаря ти
24.10.2011 14:32
за представянето на този творец!
Постинг, наситен със смисъл, уют и красота!
цитирай
8. karandash - Благодаря
03.11.2018 05:11
Току що открих постинга ви, но никога не е късно да благодариш. Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kaprizna
Категория: Изкуство
Прочетен: 3337935
Постинги: 447
Коментари: 2937
Гласове: 15702
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031