И малко мокър сняг позаваля,
кафето по ми топли във ръцете,
преди да кажа обично: " Ела!",
ти искаш да пребродиш ледовете.

Ще те посрещна с четката за под,
но нищо, аз обичам чистотата,
вратата ми за теб е ярък свод,
под който преминава светлината.

Уютно е, когато вее студ,
а ние го затопляме с усмивки.
Предколедно полагам малко труд,
но в бъркотията ми ти си свикнал.

Когато се задава любовта
сезони няма, времето се губи.
Кафето те очаква и сега.
Снегът е фон на щастие без думи.


30 ноември 2021г., втора редакция
София
Росица КОПУКОВА


ЧУКНЕТЕ ВЪРХУ КРАСИВАТА СНИМКА, ИЗЛИЗА ЦЯЛАТА

"Когато се задава любовта
сезони няма, времето се губи.
Кафето те очаква и сега.
Снегът е фон на щастие без думи."

Прекрасно!