Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2021 12:27 - МЕТОДЪТ на ХЕГЕЛ и НАУКАТА
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 319 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                              Професор д.ф.н.  Здравко  Дунов

                              Професор д.и. Снежана Георгиева Дунова

                 

            МЕТОДЪТ на ХЕГЕЛ и МЕТОДЪТ на НАУКАТА

           РНК/ДНК-МОЛЕКУЛАТА  е  СУБСТАНЦИАЛИЗИРАН  СУБЕКТ,  /ИНФОРМАЦИОННА,   РАЗУМНА  СИСТЕМА/,  която  СИСТЕМА е НАЛИЧНО  БИТИЕ  на  ИДЕЯТА  на ХЕГЕЛ 

 /ФИЛОСОФСКАТА СИСТЕМА, МЕТОДЪТ на ХЕГЕЛ и НАУКАТА/   ФИЛОСОФИЯТА – казва  Хегел -  има  за  предмет  на  изследване  ИДЕЯТА  /ИДЕИТЕ/като   СИСТЕМА.  А „ ИДЕЯТА – продължава   той -  е  СИСТЕМА  като  ЧОВЕКА,  тя  има    ДУША   и  ТЯЛО.    Душата  на  идеята  е  ПОНЯТИЕТО,  а  тялото  на  идеята е  процесът  на  ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ  на  ПОНЯТИЕТО. Понятието  и  неговото  осъществяване  това  са  две  страни,  различни  и  единни,  като  душата  и  тялото.  По  такъв  начин  НАЛИЧНОТО  БИТИЕ  на  ПОНЯТИЕТО  е  негово  ТЯЛО,  послушно, подобно  на  човешкото  тяло,  на  ДУШАТА.     Единството  на  наличното  битие и  понятието,  на  ТЯЛОТО  и  ДУШАТА,  е  ИДЕЯ.  ИДЕЯТА  е  не само  тяхната  ХАРМОНИЯ,  но  и тяхното  пълно  ВЗАИМОПРОНИКВАНЕ.  НЕ  е  ЖИВО  това,  което  по  някакъв  начин  не е ИДЕЯ.“

                ИДЕЯТА    като  СИСТЕМА  на  ЧОВЕКА  е  ДУША  и  ТЯЛО.  Но   как  съществуват  ДУШАТА  и  ТЯЛОТО  на  ИДЕЯТА   в  тази   обективна  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ,  която  човекът  нарича  ПРИРОДА? На  своя   философски  език  Хегел   изразява  ДУШАТА  на  ПРИРОДАТА  с  категорията  ПОНЯТИЕ,  а   ТЯЛОТО  на  ПРИРОДАТА  нарича  ИНОБИТИЕ /друго,  външностно  битие/ на  ИДЕЯТА.  ЛОГИЧЕСКИ  ПОНЯТИЕТО /ДУШАТА/  е  ПЪРВО  спрямо ПРИРОДАТА  като  ИНОБИТИЕ /ТЯЛО/;  ИСТОРИЧЕСКИ  обаче  ПЪРВО  е  ТЯЛОТО /ИНОБИТИЕТО/  спрямо  ДУШАТА  /ИДЕЯТА/. ПОНЯТИЕТО  в  езика  на  Хегел  е  категория  на  СВЕТОВНИЯ  РАЗУМ,  който  е  присъщ  на  цялата  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.  Каква  е  формата,  в  която  се  проявява  наличието  на  СВЕТОВНИЯ  РАЗУМ?  Отговорът  на  Хегел  на  този  въпрос  е  категоричен:  „ТАМ,  където  бъде  констатирана  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ – пише  Хегел -,  ТАМ  е  налице  РАЗУМ.“   СЛЕДОВАТЕЛНО,  обективното  съществуване  на  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ  в  ПРИРОДАТА  е  категорично  ДОКАЗАТЕЛСТВО  за  съществуване  на  СВЕТОВНИЯ  РАЗУМ.  Ето   ЗАЩО  понятието  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ  е  буквално  като  ВАМПИР  за  физиката,  химията  и  даже  за  биологията.  Науките,   чиито  най-гениални  представители  уверено  твърдят,  че  са  разгадали  великите тайни  на  ПРИРОДАТА  като  въплъщение  на  световната  разумност  и  разумен  ред  в  лицето  на  нейните  ОБЕКТИВНИ  ЗАКОНИ,  открити  от  тях,  потреперват  само  при  споменаване  на  думата  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ,  защото  я  мислят  за  телеологическа сянка  на  Бога. 

                  В  началото  на  50-те  години  на  миналия  век  обаче  гениалните  учени – физици,  химици,  биолози – се   изправиха  лице  в  лице  с  тази  научно  неприемлива  до  степен  на  непоносимост  за  тях  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ.  Изправиха  се  пред  нея  в  момента,  в  който  откриха  ФУНДАМЕНТАЛНАТА  СТРУКТУРА  на  ДНК-молекулата. Няма  и  не  може  да  има  никакво  съмнение,  че  когато  е  налице  като  обективен  факт  една  САМОВЪЗПРОИЗВЕЖДАЩА  СЕ  СИСТЕМА, то  функционирането  на  тази          САМОВЪЗПРОИЗВЕЖДАЩА  СЕ  СИСТЕМА  притежава  ЦЕЛЕСЪОБРАЗЕН  характер.  И  тук   е  необходимо  едно  изключително  съществено  уточнение.  Всяка   отделна НАУКА  има  пълното  ПРАВО  на  своя  собствена  ГЛЕДНА  ТОЧКА,  тоест  на  своя  специфична за  нея НАУЧНА   ИНТЕРПРЕТАЦИЯ  на  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА.  Но    именно  затова,  защото НАУКАТА,   разделена  на  десетки отделни  науки,   НЕ създава    НАУЧНО познание  ИЗОБЩО,  а  създава  ПАРЦИАЛИЗИРАНО,  разпръснато  в  зависимост  от  различните  изследвани  предмети  НАУЧНО  познание,  тя  НЕ  може  да  претендира  за    ЦЯЛОСТНА  ИНТЕРПРЕТАЦИЯ  на  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА.  Съществуват  и  други  форми  на  човешко  познание,  който  имат  същото  ПРАВО  на  ИНТЕРПРЕТАЦИЯ  на  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА,  каквото  право  има  науката.  Такава  ЦЯЛОСТНА  ИНТЕРПРЕТАЦИЯ  на  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА   дава и  създава  ФИЛОСОФИЯТА.  ФИЛОСОФИЯТА  не  е  отделна,  не  е  специфична,  не  е  частна  наука.  ФИЛОСОФИЯТА  е  това,  което  се  нарича НАУКА  ИЗОБЩО.   ФИЛОСОФИЯТА  изцяло  признава  науката  и  всички  нейни  постижения;  ФИЛОСОФИЯТА  обаче  представлява  МЕТОД  на  МИСЛЕНЕ  и  ПОЗНАВАНЕ  на  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА,  който  има  ВСЕОБЩО  ЗНАЧЕНИЕ  и  ВСЕОБЩО  приложение.  Всички  частни  науки  имат  свои  специфични  методи  на  научно  изследване  и  научно  познание,  но  понятието  МЕТОД  освен  частните  му  форми  притежава  и  ВСЕОБЩА  форма,  която  пронизва  всички  отделни  частно-научни  методи.

                     

                     Ето  как  стана  това:

Привеждам,  за  да  не  преразказвам,  последователни  извадки  от  книгата  на  Джеймс  Уотсън,  който,  заедно  с Франсис  Крик  и  Морис  Уилкис  получи  Нобеловата  награда  за  откриването  на  ДВОЙНАТА  СПИРАЛА  на  ДНК/РНК-молекулата:

  Както обикновено в събота сутринта на 28 февруари 1953 година -  пише Джеймс  Уоткинс., отидох в лабораторията „Кавендиш“ в Кеймбриджкия университет преди Франсис Крик. Имах основателна причина да стана рано. Знаех, че сме близо — макар да нямах представа точно колко — до установяването на строежа на малко известната тогава молекула, наречена „дезоксирибонуклеинова киселина“ — ДНК. Това не бе някаква стара молекула. Както подозирахме двамата с Крик, ДНК е химическият строеж, съдържащ ключа към природата на всички живи същества. Тя съхранява наследствената информация, предавана от поколение на поколение, и оркестрира невероятно сложния свят на клетката. Надявахме се установяването на триизмерния й строеж, архитектурата на молекулата, да ни позволи да надзърнем в това, което Крик наричаше полу на шега, полунаистина „тайната на живота“.

Вече знаехме, че молекулите на ДНК се състоят от многократни копия на един основен елемент — нуклеотид, — който съществува в четири форми: аденин (А), тимин (Т), гуанин (Г) и цитозин (Ц). Бях прекарал предишния следобед в изрязването на тези компоненти от картон и сега, необезпокояван от никого през ранното съботно утро, можех да ги размествам из триизмерния пъзел. Как се съчетаваха? Скоро ми стана ясно, че една от комбинациите е особено удачна: А пасваше чудесно с Т, а Г — с Ц. Това ли беше отговорът? Дали молекулата се състоеше от две вериги, свързани от двойките А-Т и Г-Ц? Беше толкова просто, толкова елегантно, че почти трябваше да е така. Но в миналото вече бях допускал грешки и преди да си позволя да се развълнувам, предложението ми трябваше да получи одобрението на критичния поглед на Крик. Чаках го, преизпълнен с безпокойство. Оказа се обаче, че притесненията ми са били напразни: Крик веднага оцени идеята ми за двойната спирала, при която двете вериги на молекулата се движеха в противоположни посоки. Всичко, което бе известно за ДНК и нейните свойства — фактите, с които се бяхме борили в опитите си да намерим решение на задачата, изглеждаше логично в светлината на тези сложни извивки. И най-важното, начинът на организиране на молекулата предлагаше веднага решение на две от най-старите загадки в биологията: как се складира и как се копира наследствената информация....... Откриването на двойната спирала бе равносилно на погребален звън за витализма. Сериозните учени, дори с религиозни наклонности, осъзнаха, че за пълното разбиране на живота няма да бъде необходимо разкриването на нов природен закон. Животът беше просто въпрос на физически и химически процеси, макар и съвършено организирани физически и химически процеси. Предстоеше да се разбере как именно кодираният чрез ДНК сценарий на живота осъществява работата си. Как разчиташе посланието на молекулите на ДНК молекулярната машинария на клетките? Както ще се разбере от следващата глава, неочакваната сложност на механизма на разчитане доведе до достигането на дълбоки прозрения за произхода на живота...... още.... ощеДо откриването на транспортната РНК се смяташе, че всяка клетъчна РНК играе роля на шаблон. Сега осъзнахме, че РНК може да има няколко различни форми, макар да преобладаваха двете големи РНК вериги, които включваха рибозомите. Озадачаващ за времето беше фактът, че въпросните две РНК вериги бяха с постоянни размери. Ако тези вериги бяха действителните шаблони за синтеза на протеини, нормално бе да се очаква дължината им да варира в зависимост от различните размери на протеиновите им продукти. Също толкова смущаващо бе, че тези вериги очевидно бяха извънредно стабилни в метаболитно отношение: веднъж синтезирани, те не се разлагаха. Но експериментите в института „Пастьор“ в Париж навеждаха на мисълта, че много шаблони за синтеза на бактериални белтъци имаха кратък живот. И още по-странно — последователностите от бази в двете рибозомни РНК вериги не показваха корелация с последователностите от бази по съответните хромозомни ДНК молекули.

Разрешението на тези парадокси дойде през 1960 година с откриването на трета форма РНК — информационна РНК. Това бе доказателството кой е истинският шаблон при синтеза на протеините. Експериментите, направени в моята лаборатория в Харвард и в Калтек и Кеймбридж от Мат Мезелсън, Франсоа Джейкъб и Сидни Бренър, показваха, че рибозомите са всъщност молекулярни фабрики. Информационната РНК преминаваше между двете рибозомни подразделения подобно на специалната лента в старомодните компютри. Транспортните РНК, всяка със своята аминокиселина, се прикрепваха към информационната РНК в рибозомата, така че аминокиселините да се подредят както трябва, преди да се свържат химически, за да образуват полипептидни вериги.........

.................... Хегел................... Крик пристигна в лабораторията късно една вечер със своя колега Лесли Барнет, за да провери окончателния резултат от експеримента с тройното изтриване и веднага си даде сметка какво означава той. И се обърна към Барнет със следните думи: „Само ние двамата знаем, че кодът е троен!“ Заедно с мен Крик прозря пръв двойно спираловидната тайна на живота; сега пръв разбра със сигурност, че тайната е написана с трибуквени думи....................

...................... Хегел.......... През лятото на същата 1961 година Международният конгрес събра всички големи играчи в молекулярната биология.... Нека сега сглобим цялата история и да видим как се произвежда един конкретен протеин — хемоглобинът.. Червените кръвни телца се произвеждат в костния мозък от стволовите клетки със скорост около два милиона и половина за секунда.

Когато стане нужно да се произведе хемоглобин, съответният сегмент от костномозъчната ДНК — хемоглобиновата ДНК — се отделя като отварящ се цип така, както прави ДНК, когато се възпроизвежда. В този случай вместо двете се копира само едната верига или, ако използваме научния термин, се транскрибира; и вместо нова верига ДНК, създаденият с помощта на ензима РНК полимераза продукт е нова верига транспортна РНК, отговаряща за хемоглобиновия ген. ДНК, от която е получена тази РНК, се затваря отново като цип...............

....................... Хегел.......... Информационната РНК се изнася от ядрото и се доставя до рибозомата, съставена от РНК и белтъци, където информацията в последователността от информационната РНК ще се използва за генерирането на нова протеинова молекула. Този процес е известен като транслиране. Аминокиселините се доставят до сцената, прикрепени за транспортната РНК. В единия край на транспортната РНК има особена тройка (в случая, представен на диаграмата, ЦАА), която разпознава противоположната си съответстваща тройка в информационната РНК, ГУУ. В другия си край транспортната РНК тегли съответстващата аминокиселина, в случая валин. При следващата тройка в информационната РНК, тъй като ДНК последователността е ТТЦ (което конкретизира лизин), имаме лизинова транспортна РНК. Сега вече остава само двете аминокиселини да се съединят биохимически.........

..................... Хегел........... Белтъците обаче не са просто линейни вериги от аминокиселини. След изграждането на веригата, протеините образуват сложни конфигурации, понякога самостоятелно, в други случаи „подпомогнати“ от други молекули. Едва след като приемат тази конфигурация, те стават биологично активни............

                                .... Хегел...........  Възможно е да се мисли за развитието — процеса на израстване от една оплодена яйцеклетка до невероятно сложния възрастен човек — като за безкрайно упражнение по задействане на гени: при възникването на съответните тъкани в процеса на развитие, цели поредици от гени трябва да се „включват“ и „изключват“.

Първият важен напредък в разбирането ни за това как се включват и изключват гените идва от експериментите през шейсетте години на XX век на Франсоа Джейкъб и Жак Моно от института „Пастьор“ в Париж. Навлизането на Моно в науката се осъществява бавно, защото, притежавайки много таланти, му е трудно да се фокусира.

....................... Въпреки не особено обещаващото начало, сътрудничеството Джейкъб-Моно се изразява в наука от извънредно висок калибър..........

................................ В поредица от елегантни опити те откриват доказателства за съществуването на репресорна молекула,.......... Репресорните молекули се оказват белтъци, които могат да се свързват с ДНК.... Определянето на репресорната молекула запълни празнина в нашето разбиране на молекулярните процеси в основата на живота. Знаехме, че ДНК произвежда протеини чрез РНК; сега вече знаехме също, че белтъците са в състояние да си взаимодействат директно с ДНК под формата на свързващи се с ДНК протеини, за да управляват активността на гена.

.................... Хегел В началото на седемдесетте години всички съставки, изграждащи рекомбинантната ДНК, са вече по местата си. Първо успяхме да срежем ДНК молекулите, използвайки рестрикционни ензими, и да изолираме интересуващите ни последователности (гени); после, с помощта на лигаза, можахме да „слепим“ тази последователност в плазмид (който по този начин служи като флопи диск, съдържащ желаната от нас последователност); най-сетне успяхме да копираме нашата част от ДНК, вкарвайки същото това плазмидно флопи в бактериалната клетка. Обикновено клетъчното делене се грижи за репликацията на плазмида с нашето парченце ДНК така, както и за наследения генетичен материал на клетката. Така, започвайки само с един плазмид, трансплантиран в една клетка, при размножаването си бактерията може да произведе огромно количество от избраната от нас ДНК последователност. Ние оставихме бактерията да се възпроизвежда и възпроизвежда, образувайки в крайна сметка неизброима бактериална колония от милиарди бактерии, тъй като същевременно създавахме милиарди копия от нашето парченце ДНК. По този начин колонията се превърна в наша фабрика за ДНК.

              Хегел

И така, бе поставено началото на втората фаза от революцията в молекулярната биология. През първата фаза целта ни беше да опишем как работи в клетката ДНК; сега, с рекомбинантната ДНК[3], разполагахме със средства, за да се намесим, да манипулираме ДНК. Докато изследвахме възможността да „играем на Господ“, бяхме създали условия за бърз прогрес. Неописуемо вълнуващо бе да имаш невероятния потенциал да проникваш все по-дълбоко в мистериите на живота и възможностите за осъществяване на реален напредък в борбата срещу болести като рака. Но дали, наред с отварянето на очите ни за невероятните научни перспективи, Коен и Бойър не бяха отворили кутията на Пандора? Имаше ли все още неоткрити опасности в молекулярното клониране? Трябваше ли да продължаваме бодро да вкарваме части от човешка ДНК в E.coli-те, преобладаващия вид в микробната джунгла в нашите черва? Ами ако променените форми намереха начин да проникнат в телата ни? Накратко, можехме ли с чиста съвест да пренебрегваме предупрежденията на хората, според които създавахме бактериални Франкенщайновци
/СЛЕДВА........СЛЕДВА................СЛЕДВА/

 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258403
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол