Господин Пиночет, вие бяхте едновременно военен и политик. Кое е по-лесно?
Еднакво трудно е. 65 години съм бил военен и през всичките съм се учил. Сега ми се струва, че не разбирам достатъчно от военно дело. Като политик постоянно чета и уча, за да мога да се ориентирам в законите и да има възможност да ги анализирам.

Какви качества трябва да има военният, който се е нагърбил да управлява държавата?
На първо място да има знания за държавата. Добре е да познава собствената си страна, всяко нейно кътче. И разбира се, да владее психологията на своя народ. Трябва да има контакт с хората, да знае от какво имат нужда те.

А какви човешки качества трябват? Жестокост, хитрост, чар…?
Жесток трябва да бъдеш тогава, когато има необходимост. Когато го налагат обстоятелствата. А когато всичко е спокойно, най-добре е да бъдеш какъвто си – нормален, приветлив човек.

При какви обстоятелства се наложи да бъдете жесток? На 11 септември 1973 г. например?
Да, тогава трябваше да взема жестоко решение. Другата страна обаче беше въоръжена. Те бяха друга армия. 15 хиляди бойци начело с кубинския генерал Антонио де ла Гуардия. Имаше и партизански организации на левите, въоръжени от кубинците. Можеше ли да съм мек в такава ситуация?

Нямахте ли колебания? Все пак Алиенде е законно избран президент.

Решението вече беше взето. Нима можеше да се предвиди резултатът. Това беше война. Можеш ли да предвидиш всичко, което ще се случи в една война.

По онова време Чили преживяваше тежка икономическа криза. Вие поканихте за съветници група млади икономисти, известни като момчетата от Чикаго (Chicago boys),токущо завършили Чикагския университет. Тяхната програма успя. Но доколкото зная, хунтата не е била единна по този въпрос. Имало е т.нар. корпоративисти, които са били за силното присъствие на държавата в икономиката…

За новото винаги се спори. Аз държах на Chicago boys, след като предварително бях изучил програмата им. Трябваше да се спасява страната, икономическата ситуация беше много тежка. Нужни бяха болезнени решения. Например имаше предприятия, в които работеха 5000 души при необходимост от 2000. Значи тези 3000 трябваше да останат на улицата.

Един от тези тогава млади икономисти, Ернан Бихи, казваше, че те имали програма, а вие сопа.

Аз помагах, но не им се месех в работата. А резултатът? Погледнете през прозореца. На пристанището корабите са пълни с наши стоки за износ. Преди ние внасяхме пшеница. Сега дори изнасяме.
Но как можаха Chicago boys да приложат своята програма? В страната имаше недоволство, хората можеше просто да саботират програмата…

Не те прилагаха либералната икономическа програма, а ние. Хората бяха длъжни да работят, за да си изкарат хляба. Ние не допуснахме стачки или нещо подобно. Страната страдаше.

Страдаше?

Разбира се, трябваше да затегнем коланите и да работим. Трябва много добре да се познават проблемите на страната. Всички да се заставят да работят, за да бъде изведена страната от тежкото положение. И още: да се отдели повече внимание на младежта и нейното бъдеще. За да не отглежда образовани безработни.

Вие предадохте властта през 1990 година. Трудна ли беше раздялата?

Нищо при мен не се промени. Ние, военните, изпълняваме своята мисия и преминаваме на друг пост. И какво можеше да се промени? Аз не съм живял в дворец. Както си живеех вкъщи, така и продължих. Както си карах колата, така и сега го правя (на 83 г. Бел. ред). При мен си работят същите хора.
Сега в Чили няма проблеми с левите. Комунистите дори не влязоха в парламента. А при нас има много големи проблеми с тях (Русия – Бел.ред).И по-големи ще стават.

Защо?
Защото още не са умрели.

Вие сте напълно радикален политик. Трябва ли комунистическите партии да бъдат забранени?
Не. Така ще станат повече.