Въоръжените сблъсъци в Сирия продължават вече повече от четири години. Чрез намесата на чуждестранни играчи в страната потекоха потоци оръжие и мирните народни протести стремително прераснаха в мащабна гражданска война „всички срещу всички”.

От една страна, в сирийската война участват правителствените сили, подкрепящи действащия и законно избран президент Башар Асад.

Традиционните въоръжени сили, наричани Сирийска арабска армия, се състоят предимно от мюсюлмани – сунити, но найефективните специални части – такива като Шабиха – се формират от алауити (едно от шиитските течения в исляма, към което принадлежи президентът на Сирия).

Освен армията на страната на правителството воюва доста многобройно (до 100 000 души) опълчение – Национални сили за отбрана (НСО). Те са създадени в края на 2012 г., получават заплати и снабдяване от правителството и са доста ефективни, тъй като се сражават в своите райони, за безопасността на своите семейства. В техния състав има немалко национални малцинства, които са обединени във войнските формирования на алауити, християни, друзи (рели­гиозно малцинство, съчетаващо черти на исляма, християнството и древни вярвания). В НСО има и женски подразделения.

Освен това на страната на правителствените сили се сражават бойци от ливанската, шиитска организация Хизбула и неофициално, ирански военнослужещи, членове на елитното военно политическо образование Корпус на стражите на ислямската революция.

По различни оценки правителствените сили контролират от 20% до 50% от територията на Сирия. На тези тери­тории обаче живеят повече от 80% от сирийците, много от които са избягали от войната в по безопасните Дамаск и Латакия.

С правителствените войски и техните съюзници воюват няколко въоръжени опозиционни центъра, които същевременно воюват и помежду си.

Първото голямо обединение е Свободната сирийска армия (ССА) – сформирана е от дезертирали войници и офицери още четири месеца след началото на протестите в страната – през юли 2011 г. В етнически план тя е предимно сирийска сила, без значителен чужд елемент. Тази част от опозицията е прието да се нарича умерена и светска, именно тя е спонсорирана и обучавана от някои страни от Запада и Персийския залив, а също така от Турция. Въпреки международната подкрепа и заявената голяма численост (около 50 000 души), дейността на ССА си остава слабо ефективна поради липсата на единно ръководство и като следствие от лоша координация между различните отряди.

Някои изследователи смятат, че ССА я има само на хартия, на практика тя представлява различни групировки със свое ръководство и идеология, обединени изключително от желанието да получат финансова и военна помощ от Запада.

Второто по численост – но не по военна мощ – въоръжено обединение, про­тивопоставящо се на правителствените сили, е „Фронт ан-Нусра”. Пълното наз­вание на фронта се превежда от арабски като „Фронт за помощ на народа Шама” (т.е. Велика Сирия). Създаването на фронта, който представя Ал Кайда в Сирия, беше обявено в началото на 2012 г. Тази ислямистка групировка се противопоставя не само на правителствените войски, но и на ССА, а също така на забранената в Русия „Ислямска държава” , с която отказа да се обедини поради спо­рове в ръководството. Състоящи се пре­димно от религиозни фанатици, включително и чуждестранни доброволци, отрядите на „Фронт анНусра” се отличават от ССА с голяма боеспособност и по-добра координация. В борбата си те често използват терористи–камикадзе.

Освен фронта анНусра в северната част на Сирия действат редица ислямистки въстанически групировки, които в различно време са се обединявали в коалиции със сходни названия (Ислямски фронт, Сирийски ислямски фронт, Ислямски фронт за освобождение на Сирия) или са действали самостоятелно.

Въпросните обединения действат с подкрепата на Саудитска Арабия, Катар и по своята идеология са близки до международната групировка „Мюсюлмански братя”. В Сирия има и почти изцяло чуждестранни групировки – например „Джейш алмухаджерин вал ансар” (дословно: „Армия на преселниците и съмишленици”), по-голямата част от членовете, на която са жители на Кавказ в т.ч. и от Русия.

Най-радикалната част на воюващите в Сирия въстаници е известна под названието „Ислямска държава”. Обединението с първоначално название „Ислямска държава” на Ирак се появява около сирийските граници след сливането на различни ислямистки групировки в Ирак през 2006 г. От април 2013 г. това обединение започва да действа и на територията на Сирия, като приема названието „Ислямска държава” на Ирак и Леванта (т.е. Велика Сирия). По-късно географското уточнение в названието е отхвърлено и през средата на 2014 г. групировката започва да се нарича просто „Ислямска държава” (ИД), като обявява за създаване на световен халифат. Главна бойна сила на  Ислямска държава макар и не основно по численост – основата все пак е съставена от сирийци – са чуждестранните доброволци. Това предимно са хора от ислямски страни (идеите на Ислямска държава са популярни и в Европа особено сред етническите мюсюлмани), които заемат в движението командните постове. Ислямска държава съчетава военните и терористичните методи на борба.

По различни оценки Ислямска държава контролира до 50% от територията на страната, но по-голямата част от тези земи е слабо населена и контролът над териториите често се изразява само в контрол над пътните комуникации.

Отделно стоят кюрдите. Имайки достатъчен опит в партизанската война на територията на съседните Турция и Ирак, твърдо сплотени по племенен и кланов принцип, фанатични и дисциплинирани,

отрядите на кюрдското опълчение са ориентирани изключително към защита на кюрдските земи.

Те не влизат във въоръжени сблъсъци с правителствените войски, нямат обща линия на фронта и дори не претендират открито за независимост, говорейки изключително за автономия.

При това кюрдите оказват жестока съпротива на  Ислямска държава и „Фронта анНусра”, но не излизат от границите на своите райони, т.е. водят само отбранителни боеве.

Както се вижда, картината на вою­ващите в Сирия сили е много пъстра и извънредно мобилна. Събитията както и разстановката на силите се променят с калейдоскопична бързина: обединяват се и се разпадат военни съюзи, сключват се алианси и примирия, превземат се и се предават градове и села. С влизането на руската авиация във въоръжените действия срещу  Ислямска държава ситуацията може да се промени още утре.

Автор: xodjov