- Ваше Превъзходителство, неотдавна две събития разтърсиха света - земетресението в Япония и военният конфликт в Либия. Както е известно активно участие в събитията в Либия вземат Франция, Великобритания, Италия, САЩ и вече отскоро – НАТО. Четирите страни, позовавайки се на Резолюция 1973 на Съвета за сигурност, изпратиха самолети и кораби. У нас бе споменато, че Венецуела и Куба са против намесата на други страни във вътрешните работи на Джамахирията.  Моля, кажете малко повече за позицията на Вашата държава? - Президентът на Венецуела Уго Чавес Фриас осъди военната намеса в Либия, окачествявайки я като лишена от човешко състрадание и незаконна по същество. Той счита, че диалогът, а не бомбите, биха могли да решат вътрешния конфликт в северноафриканската страна. Нашият президент се пита: “Кой даде право на САЩ, Великобритания, Франция и Италия да бомбардират друга държава?” Венецуела има различно становище – тя смята, че Либия трябва да бъде подпомогната с дипломатически средства, че трябва да се спре разрушаването на имущество и сгради, да се прекратят убийствата на хора, попаднали под бомбените удари.

- Венецуела добива и преработва нефт, член е на ОПЕК. Покрай войната в Либия, която също е производител на този продукт, се наблюдава покачване цените на петрола. Каква е прогнозата Ви за недалечното бъдеще?
- За големите капиталистически сили войната срещу Либия е фаза от икономическата им и търговска политика, защото в крайна сметка същите тези сили възнамеряват да си поделят либийския петрол чрез споразумения помежду си, както стана в Ирак. За тях не е важно колко либийци ще загинат във военните действия. Затова целият свят трябва да чуе и другия глас - гласа за прекратяване на убийствата; да се позволи на либийския народ сам да реши съдбата си.
- През декември 2010 г. Венецуела (също и Колубия) претърпя най-големите от 50 години наводнения, причинени от урагана Ла Ниня. Засегнати бяха 130 000 души, а жертвите са 35. При посещението си в Ла Гуахира, щата Мерида, президдентът Чавес отбеляза: “Не става дума само за земите, останали под вода, но преди всичко за тежкия социален удар”.

Как действа правителството при подобни природни бедствия и съвземат ли се засегнатите региони?
- След природната катастрофа, предизвикана от Ла Ниня, президентът Чавес незабавно пристигна на пострадалите места, южно от езерото Маракаибо, и лично пое ръководството на първите стъпки по справянето. Това позволи да се уточни броят на пострадалите – 130 000 души, и те да бъдат временно настанени. 
Сега се строи необходимата инфраструктура за окончателното решаване на въпроса. Кризата се преодолява, вземат се и превантивни мерки в случай на следващ такъв природен феномен.

- В края на 2010 година в град Мар дел Плата, Аржентина, се проведе 20-ана среща  на върха на държавните ръководители на Латинска Америка, Испания и Португалия. Информацията за нея у нас бе съвсем оскъдна. Ако обичате, кажете какво добро и ново донесе тя за народите на Латинска Америка?
- Тази среща бе приятелско събиране за запознаване и обмен на плановете и програмите, които всяка страна от тази голяма група провежда, както и за постигане на споразумения от взаимен интерес. 
Нашата Латинска Америка все още не се е изтръгнала напълно от предишните си зависимости и икономически не е изцяло свободна. Връзките, които още ни свързват с големите капиталистически страни, възпрепятстват цялостното развитие в тази насока. Но ние сме оптимисти и смятаме, че ни очаква по-добро бъдеще, което ще дойде с пълната интеграция на страните ни; едно по-добро утре, за благосъстоянието на нашите народи.

- Преди 15 години във Венецуела бе извършен неуспешен опит за сваляне на президента Чавес. Какво е положението сега?- Изминаха 17 години, откакто бе сложено началото на революционния боливарски процес, който отбелязваме и честваме тезидни с многобройни постижения и програми, ориентирани към изграждане на демократичен социализъм. 
Извършихме това с най-широко народно участие и със силата на колективите, чрез дълбоки социални промени, които доведоха до повишаване жизненото равнище на венецуелския народ. Президентът Чавес, автентичният ръководител на тази революция, бе избран в 1998 г. с преобладаващо мнозинство, после имаше референдум (2004 г.), а в 2006 г. бе преизбран в неоспорими и международно признати избори.
Срещу постиженията в полза на целия народ се обявява и работи изтласканата от властта заможна класа - тя държеше властта в ръцете си дълги години. Противодействат и представителите на дивия капитализъм и експлоататорите на народа. Те се възползват от всяка възможност да запазят интересите си. Нека споменем, че огромното множество средства за комуникация – вестници, радиа, телевизии и др., са собственост на буржоазията и всячески удрят по авторитета на президента – вътре в страната и в международен мащаб. 
Различни кампании подхранваха организирането на държавни преврати; един от  тях, най-важният, наистина се състоя, макар и неуспешно, на 11 април 2002 г. Ние успяхме да укрием и изолираме президента Чавес. Под народния натиск и военна мобилизация в негова подкрепа Уго Чавес бе възстановен на поста си на 13 април. 
Парадоксално е, но опитът за преврат подтикна и задълбочи процесите с участие на народа като главно действащо лице. Нашата демокрация се изправя срещу разделението на хората и срещу социалната несправедливост. Тази демокрация показа съвсем ясно, че боливарската революция си поставя за цел не да разслоява обществото и да изхвърля от него гражданите, а да присъединява отритнатите досега.

 Автор:  Мариана АНГЕЛОВА