Всеки звук от телефона с надежда ме изпълва, че може би си ти.
Съобщение ли ми изпращаш, или пък звъниш?

Дали чакаш да ти кажа „съжалявам“ или искаш да се извиниш?
Ако кажа колко те обичам, ще можеш ли да ми простиш?

Без да те прегръщам, повече не мога нито миг,
а на тебе тази вечер трудно ли ще ти е да заспиш?

Да съм до теб – причинява ми тревога, но болката без теб не се търпи,
ако ненадейто те целуна, моля ти се – отвърни.

Без теб, самотната вечеря вече има вкус на тебешир,
а животът сив и муден е без смеха и твоите игри.

Уви, съвсем случаен се оказа тоз пореден звън,
и вече чудя се дали в снега теб да търся някъде навън.

Ще преровя всеки храст, ще повдигна всеки камък,
с двете си ръце, с които бих ти построил и замък.

Колко малък ми се струва този свят, застинал пред голямата любов,
която, притихнала в студа, заспиваше сама и тази нощ.

ЧНГ!

*<]:-D=