Блогът на jivko1128 :: Агентурните превъплъщения на Доган. Сокола - от обикновен доносник до непреодолим Рубикон в ...

Ако Ахмед Доган е явление в политическия ни живот, то трябва да бъде изследвано. Затова потърсихме в биографията на лидерът на ДПС прословутите идеологеми за изграждането на управленска личност. След като свързахме събитията от несъстоялия се преход от тоталитаризъм към демокрация и се върнахме няколко десетилетия назад, открихме една константна величина,

и винаги да ни връща към зловещото влияние на Държавна сигурност и на Москва.

През 1983 членът на ЦК на БКП и завеждащ пропагандата на партията Стоян Михайлов настоява службите да разработят доклад на тема «Как да се предотврати турския национализъм в България». Той възлага разработката на тогавашния началник на Първо главно управление на ДС Тодор Генов. Високопоставеният офицер получава и поръчението да намери най-подходящия човек, който да обобщи възможните варианти за противодействие както на зараждащия се турски национализъм, така и за асимилация на българските турци.

Тодор Генов избира най-предания за целта агент, станал известен на обществото като «Сава». 48-те страници доклад на Сокола, изглежда, сплотяват злия гений на комунистическата пропаганда Стоян Михайлов и автора на асимилационната политика спрямо българските турци Ахмед Доган. Не случайно Михайлов става научен ръководител във философското поприще на Сокола, но неразбираемите тези на бъдещия лидер на ДПС така и не получават академично признание. Въпреки интелектуалната подкрепа на акад.Сава Гановски, на когото ДС възлага да напише дисертацията му, Ахмед Доган не е удостоен с научна степен.

Неблестящ с интелектуални качества, но хитър и комбинативен, както го описва лидерът на сдружение «Власт на закона» Костадин Чакъров, Сокола обръща всяка ситуация в своя полза. Провалил се като учен - философ, той се развива като агент на Първо главно управление, на когото възлагат задачата да проверява други агенти, работещи за националната ни сигурност. Според Костадин Чакъров друго основно деяние на агент Сава е да донася за настроенията и поведението на своите колеги и преподаватели от Софийския университет. Оказва се, че днешният лидер на ДПС е получавал пари.За изтичането на секретната информация тогава е уведомен президентът, премиерът, председателят на парламента, военният, вътрешният министър, но всички те възприемат тезата, че това е интрига на Държавна сигурност, която цели да дискредитира първото ни демократично правителство. Извършеното престъпление срещу държавата се укрива, но преследвалият "депесарски шут"

разполагал е с конспиративни квартири, но с нищо не е допринесъл за националната ни сигурност.

През 1985 Ахмед Доган за първи път се среща с Наджин Ертюрк, един от разузнавачите на Анкара под прикритие в консулската служба на турското посолство у нас. По-късно тези нелегални спявки ще се превърнат в доказателство пред съда, който ще му постанови 10-годишна присъда за шпионаж в полза на чужда държава. Вербуван от турските тайни служби и възползвайки се от достъпа до секретна информация, през 1992 Ахмед Доган предоставя «оня списък» на турското посолство. Изготвеният от тогавашния външен министър Стоян Ганев списък с български разузнавачи зад граница ще се окаже фатален за внедрените в редица страни по света наши агенти.

към премиера Филип Димитров дава първия сериозен сигнал, че Ахмед Доган ще има ролята на балансьор в българския политически живот. Така националното предателство на агент Сава по отношение на «този списък» остава без последствия.

По същото време в пазарлък с президента Желю Желев, Ахмед Доган поисква документално да се заличат предателствата му към българската държава. Но държавният глава не успява в начинанието, защото тогавашният шеф на НРС Бригадир Аспарухов отказва да реактивира агент Сава. Това обаче ще се случи няколко години по-късно, когато новият директор на службата Димо Гяуров ще прибегне към услугите на някогашния доносник на ДС – отново в полза на националните интереси - и ще засекрети досието му. Така то още дълги години ще остане тайна за обществото ни и няма да попадне в нито един от разсекретените документи на Държавна сигурност.

Тази дантела от несъвместими политически реалности, която краси "СОФРАТА"

Разбира се, твърде пошло е да се занимаваме с генетичния произход на Ахмед Доган – бил той циганин, татарин или турчин, изоставен или не от собствения си баща, отгледан с любов от родната си майка или пък толериран от някой от многобройните й мъже. През 1973 той постъпва в Строителните войски, където за първи път е вербуван от военното контраразузнаване и получава псевдонима «Ангелов». По негови доноси тогава са арестувани хора, които впоследствие са съдени за организиране на канали за бягство зад граница, разказа за «Седем» Костадин Чакъров.

След казармата проявилият «мъжество» в структурите на ДС «Ангелов» кандидатства в Софийския университет, но не е приет заради ниския си успех. Държавна сигурност обаче не пренигребва перспективния кадър и му осигурява непретенциозно студентско място в Шуменския педагогически институт, където е «оформен» като агент Сергей. По това време градът представлява приоритет за варненското отделение на Първо главно управление на ДС. На следващата година първият секретар на Окръжния комитет на БКП в Шумен включва Ахмед Доган в квотата си за СУ и така без изпит той е приет за студент във Философския факултет. Едновременно с преместването си в столицата той е прехвърлен на централно разположение на Първо главно на ДС. Появява се последното му, популяризирано от бившия вътрешен министър Богомил Бонев, кадрово название – «Сава». Държавна сигурност го готви за т. нар. «нелегал» – човек, който трябва да бъде прехвърлен с мисия зад граница, за да проникне в Турция и да създаде партия под контрола на българската държава. Ахмед Доган обаче се проваля и в двете си възможни мисии – да бъде пратен като гастарбайтер в Германия или да се ожени за хазяйката си арменка и с нейна помощ да се внедри в арменската колония в Париж. Крайната цел е била той да да получи турски документи, с които да се пребивава легално в южната ни съседка. След като предлага услугите си на турските тайни служби, през 1985 Ахмед Доган се опитва да наложи контрол върху възникналите стихийно турски организации срещу режима на БКП в Бургас, Варна, Добрич, Шумен и Разград, и централизира спорадичната им дотогава съпротива. Така се създадава Турското национално освободително движение, което започва да разпространява възвание за въоръжена съпротива и защита на турското национално самосъзнание в българските граждани с малцинствен произход. В едно от тях, изготвено под диктовката на Сокола, пише

: «Чети и го препрочитай само пред доверени хора! Знаме, върху което има кръв, е знаме! Земя, на която има загинали, това е отечество! Какво щастие е да се наричаш турчин!» В последователността от инструкции четвъртата от тях е: «Не помагай на тази държава, а й вреди! Унищожавай, събаряй и пали! Отмъщавай безжалостно на свирепия душманин!» Възванието завършва с призива за смърт на този, който прави лошо на турците:

«Смърт или свобода! Вярвай, че победата ще бъде наша!».

През 1986 тази нелегална дейност е разкрита. Започва разследване, в което следователят Ангел Александров намира връзка между възванията терорист и смърт и дейността на Ахмед Доган, и го вкарва в затвора. В същото време ДС разработва и провежда със свои агенти терористични акции, отнели невинни животи в Бургас, Варна, Пловдив. Излежавайки присъдата си за национално предателство с митологемата на човек, оглавил сериозна съпротивителна структура срещу държавата, Ахмед Доган остава сериозен източник на информация пред службите. По същото време турският президент Тургут Йозал посещава Москва и се среща с Михаил Горбачов. След разговорите на четири очи СССР оповестява, че няма да толерира никъде по света да бъдат накърнявани религиозните и етническите чувства на мюсюлманите. Това послание се подема от турското разузнаване у нас и става директива за действия на етническите турци. От друга страна борбата срещу т. нар. възродителен процес придобива перестроечен и просъветски характер, в който лозунгът «Долу Живков, да живее Горбачов» се превръща в съпротива срещу режима на българския диктатор.

Събирателен образ на интересите на Горбачов и Йозал в България се явява Ахмед Доган. На съвестта на следователя му Ангел Александров пък лежи не само дилемата справедлива ли е 10-годишната му присъда за шпионаж, но и срещата между представители на съветското посолство и затворника Доган. Следователят Александров е трябвало да даде съгласие за провеждането на такова свиждане с решаваща за агент Сава развръзка. След 10 ноември 1989 именно посланик Виктор Шарапов координира преврата срещу Тодор Живков, ръководен от Андрей Луканов и Петър Младенов. По-късно с намесата на премиера Луканов тогавашният председател на Софийския градски съд Димитър Попов регистрира етническата, религизона и в крайна сметка противоконституционна партия ДПС. Така започва публичната кариера на агент Сава, който се оказва непреодолимия Рубикон на българския политически живот

Нагоре