Jivko.bachvarov.jelev@gmail.com - jivko1128 През онова лято на Персин много затворници бяха убити.Застреляха двама,които стъпаха в забранената зона.Само на 2 крачки от  мене простреляха едно момче в крака,защото се беше спряло да откъсне един житен клас.Падна на колене,молейки пазача да пощади живота му.Но той дойде до него и го застреля в главата.
При друг случай мой близък приятел,като мислеше,че никой не го гледа,се наведе,отскубна стръкче трева и го пъхна в устата си.Изпищя куршум и той падна в краката ми с огромна зееща дупка в главата... Убиваха ей така,без повод и причина.
С приближаването на зимата ни прехвърлиха да работим на строежа на една дига,която щеше да предпазва острова от наводняване.Висока 5 метра и широка в основата си 27 метра.Отново пробягвахме разтсоянието от бараките до обекта с празни стомаси и под ударите на камшиците от пазачите на коне след нас.
Минималната дневна норма беше 1-2 кубика на човек пръст,превозвани с колички.
Мнозина припадаха от усилията и ние ги връщахме в бараките на гръб или в количките. Понякога бяхме толкова изтощени,че не можехме да помръднем падналите и пазачите ги оставяха там,докато умрат.
Един човек,който прие Христовата вяра в затвора чрез мене,се строполи и аз с големи мъки се опитах да го пренеса до бараката.С много труд се справих за едно късо разстояние,но не можах да продължа.Нямаше кой да помогне.Всички бяха на косъм от смъртта.Моят приятел и брат в Христа,умря там където го оставих.Ако само го бях пренесъл...И досега не ми излиза от ума.
 В затвора се раждаха големи приятелства между хора,които бяха в една и съща яма и деляха общи страдания.Най-много се сближаваха християните.Отнасяха се помежду си с топлота,внимание и загриженост.Беше нормално да видиш как хранят някой затворник с челюст,премазана от охраната,като му чупят хляба на съвсем дребни залъчета,за да ги преглъща по-лесно...
През това лято ,сухо и горещо всеки,който се наведеше да откъсне стрък трева или зелен лист-каквото е за ядене или дъвчене-го застрелваха веднага,без предупреждение. Но много от нас поемаха риска, за да живеят.
(следва)  През есента,докато се трепехме от работа, се лееха поройни дъждове.Дрипите ни прогизнаха.Почти целия остров беше залят с вода.Бараките ни се оказаха в огромна кална локва дълбока 70 см.Седмици наред живяхме в ледените води на реката.В края на ноември заваля сняг.Мокрите ни дрехи замръзнаха.Стана минус 6 градуса,но въпреки това продължавахме работа по снегозадържащите огради.Мокри със замръзнали дрехи вадехме лук изпод снега или го скубехме от ледената вода,в зависимост от времето.През нощта водата замръзваше,но лукът трябваше да се прибере,затова чупехме леда с ръце и продължавахме да работим.Няколко умряха от пневмония този месец.
"Потъвам в дълбока тиня,гдето няма твърдо място да застана,стигнах в дълбоки води,гдето потопът ме покрива" (69 псалм)
Взеха мерки за евакуацията на животните,в случай че водата продължи да се покачва.Животните бяха по-важни от нас.Звучи невероятно,но видяхме ,че се готвят да ни зарежат и да евакуират животните и надзирателите...
...Мислех си за мъчениците от миналото,за майките,чиито деца И род бе избил,за светците пребити с камъни до смърт,за хилядите изгорени на клада,за стотиците хвърлени на лъвовете.Християнската история бе опетнена с кръвта на хилядите мъченици християни,защото бяха приели Божия Син...
Това не бяха слепи фанатици,а мъже и жени,чиято вяра продължаваше до смъртта.Вярата ,която побеждава смъртта ,не познава страха...
...Божият глас проговори в сърцето ми: "Това са правили с чедата Ми през годините,това правят и с теб заради Мен""!!!
...Една нощ се събудихме от викове.Някой крещеше: реката е пробила преградната стена,бягайте и се спасявайте.300-400 мъже се мъчеха да се доберат до двете помещения горе през ледената вода,която непрекъснато прииждаше.Нямахме пазачи,защото те ни бяха изоставили от другата страна на по-високото.Ако реката продължаваше да се покачва,щяха да загинат няколко стотин човека.Започнах да се моля и казах и на другите християни да се молят.Постепенно водите спряха да прииждат и видяхме че сме спасени.Благодарих на Бога...
Понеже пазачите ги нямаше сега при нас, доносниците останаха без закрила.Невярващите затворници,които си бяха патили токова време от тях,намериха сгоден случай да си отмъстят.Това,което последва беше жестоко.Биха ги цяла нощ и много от доносниците бяха окървавени и ранени.
Когато водите спаднаха,пазачите се върнаха.Щом директорът на затвора разбра за случилото се побесня и се закле да не ни се размине.Избра 14 човека и ги качиха на лодка и ги закара до средата на реката.Беше кучешки студ.А те по едни тънки дрехи ,без храна и само речната вода за пиене.Оставиха ги там 14 дни в ужасен студ и мъки.На 5 ден директорът на затвора взе една моторница и започна да обикаля около лодката с 14 те премръзнали и умиращи мъже и им се подиграваше с най-вулгарните думи,които можете да си представите...
Останалите ни бяха наредили на брега и 10 дни ни пазеха с щикове без храна без вода и без възможност за почивка.Един човек издъхна до мен,замръзналото тяло лежа в нозете ми няколко дни,преди пазачите да дойдат и да го махнат.
След 2 седмици върнаха хората в помещенията.Краката на много бяха премръзнали и с черни петна.На един се наложи да му отрежат измръзналите пръсти на краката...


    Падна дълбок сняг в Персин и се настани тежката зима.Виждаха се само сломени ,прегърбени мрачни хора да се движат под тежестта на трупите.Мислех си,Каква глупост,ако искат повече работа,трябва да хранят затворниците.Но те не помислиха никога за това.
Онези,които загубеха съзнание,оставаха там,където се бяха строполили,телата им почерняваха и от студа ставаха на камък.Когато после ги вдигнеха оттам,вкочанените им ръце и крака запазваха позата,в която бяха издъхнали.Ние живите им завиждахме,че са се отървали...???!!!
После дойде пролетта и се посъживихме. Копривата и другата зеленина ,започна да се появява под снега в гората.Ядяхме жаби ,змии,костенурки и полски мишки.
На 5 март 1953 г видяхме,че пазачите носят черни ленти на реверите си.Сталин беше починал.За нас това беше повод за ликуване.Един възрастен човек се разсмя,щом чу новината и се смя като луд през цялото време докато го биеха зверски.След смъртта на Сталин охраняващите бяха станали по-зли.Причината за това беше собствената им несигурност.За тях Сталин беше висше същество,което боготворяха.Ние им станахме жертва.За всичко обвиняваха нас,сякаш ние я бяхме причинили смъртта му......
......
Барака номер 2 беше оградена с бодлива тел.На източната и западната кули имаше денонощна охрана.Близо до входната врата видяхме надпис:"Човек-това звучи гордо" М.Горки. Бях поразен от иронията на този цитат тук,където хиляди хора бяха третирани като животни.Но сами по себе си,думите му носятголяма истина.Божието Слово ни учи,че човекът е венецът на сътворението.Няма по-велико от него по лицето на земята.Странно е,че хора които отказват да приемат Създателя и за които човеците нямат никаква стойност,бяха написали тези думи на стената.
Когато вратат се отвори и влязохме вътре,имаше друг надпис от Горки:" Ако врагът не се предава,той трябва да бъде унищожен"
По него човек можеше да прозре пропастта между теорията и практиката на комунизма.Първия цитат показва усилията на комунистическата теория да създаде земен рай,а другия показва грубата действителност.От една страна човекът е нещо с което трябва да се гордеем,а от друга е враг,който трябва да бъде унищожен.Това им е разликата на комунизма между теория и практика.Комунизмът изисква пълно подчинение и раболепие.Ние оптказахме да се подчиним и станахме най-злите врагове.
Видяхме,че започнаха да копаят затворници от други бригади една яма,която ставаше все по-широка и по-дълбока.После се разбра,че тази яма ще бъде специална за наказаниена дисциплинарната бригада-сиреч нашата.След всичката жестокост,която бях видял и понесъл от себеподобните си,все още се изненадвах,когато сатанинската изобретателност откриваше нови начини за изтезание на ближния.13 години бях свидетел на трагедията в какво низко положение,може да изпадне човек без Бога. В ЧОВЕКА СА ЗАЛОЖЕНИ ГОЛЕМИ ВЪЗМОЖНОСТИ ДА МОЖЕ ДА СЕ ИЗДИГНЕ ДО ГОЛЕМИ ДУХОВНИ ИСТИНИ,НО ОТ ДРУГА СТРАНА,ТОЙ МОЖЕ ДА ПАДНЕ ДО НАЙ-НИСШЕТО,НАЙ-УНИЗИТЕЛНОТО НИВО.НИКОЕ ЖИВОТНО НЯМА ТАКЪВ ОБХВАТ.САМО ЧОВЕК....(със съкращения) СЛЕДВА: 9 МЕСЕЦА В ЯМАТА
---------------------------------------------------------------------------
ТАЗИ ПАРТИЯ БСП-БКП НЕ ТРЯБВА ДА Я ИМА.НЕЙНИ КАДРИ НЕ ТРЯБВА ДА ЗАЕМАТ НИКАКВИ РЪКОВОДНИ ПОСТОВЕ В ДЪРЖАВАТА.НИЕ БЪЛГАРИ,ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ПОСТИГНЕМ!!!
ТЕЗИ СЕГАШНИТЕ БСП СА СЪЩИТЕ,ВСЕКИ КОЙТО СЕ ЗАИГРАВА ТЯХ И ИМ ДАВА ПЪЛНОМОЩИЯ И ДОВЕРИЕ ЗА ВЛАСТ Е НЕНОРМАЛЕН ИЛИ ЗАБЛУДЕН И ПРОМИТ МОЗЪК.ДРУГИТЕ СА ТЕЗИ,КОИТО СА ИМАЛИ ИЗГОДА ОТ ТЯХ. ВСИЧКИ ПОЛИТИЦИ,КОИТО СЪГЛАШЕТЕЛСТВАТ С БСП,ЩЕ ВКАРАТ ДУШИТЕ СИ ДИРЕКТНО В АДА,ЗАЩОТО КОМУНИСТИТЕ СА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ И СЛУГИТЕ НА ДЯВОЛА НА ЗЕМЯТА,ЗАЕДНО С АНТИХРИСТИЯНСКИТЕ СЕКТИ И ВСЯКАКВИ ИЗМИСЛЕНИ РЕЛИГИИ НА МЪРТВИ ВЕЧЕ ОСНОВАТЕЛИ.
ТОВА ХОРА ЛИ СА?ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА ЛИ СА? ДА ПОСТЪПВАШ ТАКА С ХОРА,КОИТО СА КАТО ТЕБ,ИЛИ ПО-ТОЧНО НЕ СА КАТО ТЕБ,А СА НА МНОГО ВИСОКО НРАВСТВЕНО НИВО И ЗАВИСТТА И ОМРАЗАТА НА КОМУНИСТИТЕ ПОГУБИ ТОЛКОВА УМНИ,СПОСОБНИ,УСПЯВАЩИ,ДОБРИ БЪЛГАРИ.
ПОБЕСНЯВАМ НА МОМЕНТИ,КОГАТО ТРЯБВА ДА ПРЕПРОЧИТАМ КНИГАТА,ПУБЛИКУВАЙКИ Я ТУК.
РАЗПРОСТРАНЯВАЙТЕ Я,ДА СЕ ЗНАЕ ОТ МЛАДИТЕ И ДА ТЪРСЯТ ИСТИНАТА САМИ С БОЖИЯТА ПОМОЩ,БЛАГОДАТ И БЛАГОВОЛЕНИЕ!!!!!!!!!!
БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ!!!!!! ДЕВЕТ МЕСЕЦА В ЯМАТА

Ямата беше дълбока около 3 метра. Стените и за да не ги дълбаем,бяха покрити с наредени едни до други тежки трупи,а таванът беше от дървени дебели греди.Между гредите имаше талпи,а малките цепнатини бяха запълнени с глина.Нямаше откъде да влиза въздух.Нямаше прозорци и никакви отдушници."Вратата" беше един отвор широк 50 см.Това беше единствения отвор за въздух.Чрез вертикални греди и метални прегради,ямата беше разделена на 2 части,с проход между тях.От едната страна имаше единични килии с размер 2.70м на 1.80м,а другата голяма стая дълга 18м и широка 4 метра.
Щом стана готова ни заявиха,че ще ни наказват по нов начин.Всичките 100 души ни изсипаха поединично през дупката върху влажния пясъчен под под ямата.От едната страна на прохода имаше варел с вода за пиене,а от другата още един варел,който служеше за тоалетна на 100 души.Пясъкът беше влажен и студен.В пълния мрак,горещината и задуха,скоро свалихме всички дрехи от себе си,освен бельото и легнахме на хладния пясък,дишайки с усилия поради липсата на въздух.
Там зачакахме смъртта.Отчитахме времето единствено по закуската и вечерята,които бяха от дажба хляб и чорба-водица без нито едно бобено зърно и в количество по-малко и от преди...
... Беше пролет и насъбралата се топлина превърна душната яма в гореща пещ,подгрявана от застоялия,тежък и спарен въздух,с миризма на пот от стоте тела,задъхани в борбата на живот и смърт за поредното вдишване.
След няколко дни,някои от по-възрастните припаднаха.Удряхме по капака,за да ни чуят пазачите.Дойдоха, изнесоха ги навън и когато хората се свестиха и дойдоха на себе си,ги хвърлиха обратно.Аз лежах на пода на ямата,заровил лице дълбоко в пясъка и се опитвах да вдишвам въздуха,останал между песъчинките.
На другия ден хлопахме 3 пъти за да изнасят нашите другари,припаднали от горещината и от липсата на кислород.Беше ясно,че при тези условия,скоро всички ще измрем.Но те нямаше да допуснат да им избягаме така лесно.Трябваше да умрем както искат те,а не както искаме ние.Преместиха ни в едно помещение за наказание,докато работниците направят отдушници в покрива на подземния зандан.Скоро кратката ни почивка свърши и пак ни свалиха в ямата един по един.Сега имахме малко повече въздух,но ние както преди водехме борба за всяко вдишване и трапът отново се напълни със стоновете на 100-те задъхващи се мъже.Стояхме там ден и нощ,в пълен мрак.Всички отслабнахме и заприличахме на бледи сенки.Но нашият труд беше необходим.
В началото на юли започнаха да ни извеждат от тъмницата всяка сутрин,за да запълваме със смет едно езерце.
Когато другите затворници ни видяха да излизаме от ямата като къртици,се уплашиха от вида ни.Те самите изглеждаха много зле,такач е наистина ние трябва да сме изглеждали ужасно.Толкова бяхме отслабнали,че едва няколко лопати смет в количката можехме да носим,но за нас слънцето и свежият въздух бяха благодат.
През юли управата предприе ускорено изграждане на дига край острова.Тези които не можеха да изпълнят нормата ги хвърляха при нас в ямата,макар,че вече беше пълно с грохнали тела.Новите ги слагаха в голямото помещение,а нас 100 души ни натъпкаха в единичните килии...
...Във всяка спарена единична килия бяхме по 17 души,буквално на камара един върху друг.И макар,че живеехме като къртици под земята,гладни и дълбоко под земята,помежду ни имаше изумителен дух на братска обич.
Когато в килия има по 17 души е невъзможно да легнеш.Предложих да го правим на смени.Половината да спим на пода,а другите ще се прилепят до стените,колкото може по-натясно.Така всички успявахме да поспим,макар и с прекъсвания.
Започнаха да ни привикват един по един и да искат от нас да станем доносници.
-------------
----Другарю Попов,решихме да те пуснем от ямата,защото смятаме че за в бъдеще ще бъдеш по-разумен и по склонен към сътрудничество.
Не повярвах на ушите си.Обзе ме надежда,знаейки че ще поставят условие.Никакви мъчения повече,никаква задушна яма си помислих.Тричков продължи:Когато те пуснем искаме да ни дадеш писмен рапортза условията там,при които живеят затворниците и за това което говорят.
Това било значи си помислих...Невинната на пръв поглед услуга,трябваше да прикрие онова,което за мен щеше да бъде духовна капитулация.По време на съдебното дирене,бяха успяли да пречупят волята ми за известно време,но ни малко бяха успели да ми промият мозъка или да ме "поправят".
Това беше най-важният избор в живота ми---да приема предложението им и да
 изляза на чист въздух,или да откажа и да остана верен на моя Бог,да запазя доверието на братята си,и навярно да умра в ямата.Друга възможност нямаше и беше въпрос на време.Вече имаше моменти,когато ми причерняваше в ямата--сигурен знак,че не ми достига въздух и че дихателната ми система се руши.
Внезапно Божието Слово дойде при мене:..."...изпитването на вашата вяра,като е по-скъпоценно от златото,което гине,но пак се изпитва чрез огън,да излезе за хвала,слава и почест,когато се яви Исус Христос(
1 посл.Петър 1гл 7)
---Не-- това беше всичко което казах.Приветливото изражение на Тричков изчезна веднага.
---Предупреждавам те.помисли си още малко.Искаш да видиш семейството си нали?
----Вярвам в Господ и му служа.Пастор съм на тези хора.А сега вие искате да докладвам,за всичко което ми казват.Никога не бих го сторил.Правете с това тяло каквото искате.То е само прах и нищо повече.Но от вярата си никога не ще се отрека.
Тричков сви юмруци и изрева: Тогава ще изгниеш в онази дупка!Няма да излезеш оттам!
Тези думи бях ги чувал и преди.Бог ги бе обезсилил веднъж и можеше пак да го направи.
Така отново се озовах в ямата.През август пламна дизентерия.Тя продължи 1 месец и ни направи като скелети.
Не мога да опиша ада,който беше долу в ямата.Хората лежаха като мъртъвци,без да мърдат,с уста отворена за въздух.Ужасната водя от преливащите тенекии беше нетърпима.24 часа в пълен мрак.Ямата се изпълваше със стенания на жадните за още една глътка въздух мъже.Колко можеше да продължи това.Тук долу бяхме вече 6 месеца.Онези ,които изпадаха в безсъзнание, и после неусетно преминаваха в отвъдното---бяха щастливци.
В края на август дойде нов директор на затвора.Очевидно по-ценни бяхме живи отколкото мъртви.
Нуждаеха се от труда ни и започнаха да ни освобождават по няколко наведнъж.Аз излязох на 13 ноември.
В тъмното задушно подземие бях престоял 9 месеца.Само Бог ме запази жив.
Казаното от Тричков не се сбъдна,както и по-рано.Животът и съдбата не зависят от човешките амбиции и предсказания,а от по висша Сила.Господ отвори вратата на ямата.Върнахме се към обикновения затворнически режим...   Потресен съм от гадостта и гнусотията, която мазните комунистически свине могат да изсипят върху живота на един човек, "виновен" единствено с Вярата си..
Не че не съм предполагал, не че не съм чел и досега, не че не съм виждал, че комунягите са най-долната, най-мръсната, най-античовешката пасмина от същества, способни на абсолютно всичко в името на пустата власт. Но историята на този достоен Човек, този страдалец, плувал 13 години в блатото на комунистическите екскременти, ме покърти..

И друг път съм го казвал - България ще тръгне напред, когато и най-микроскопичният остатък от комуноидност бъде изритан от какъвто и да било държавен ръководен и административен орган. Като гледам ситуацията у нас в момента, ми се струва, че това може да стане единствено, когато настоящите комунисти, техните синове и сродници измрат. Или се преселят примерно в "братска" Северна Корея..
Но по-сигурно е измирането им..
Нашата задача е да предотвратим(доколкото можем) по-нататъшното разпространение на тази човеконенавистна идеология и практика. Истината има качеството да бъде винаги сурова. Може и да не е най-доброто, което ти се иска да чуеш. Но тя си е истина.

---

комунист = интернационалист = глобалист = евроатлантик = боклук  
 

Няма да стане скоро и аз трудно го разбрах, комунизма е Световна конспирация ръководена от евреи, Европа харесва комунизма, или социализма както решиш така го наречи, удобно им е така, никои вече не се интересува от жертвите, най малко това последното поколение, същите архитекти измислиха нови залъгалки и няма оправия разбери и не се измъчвай, комунизма устрой много посредственни хора и ги постави на места на които при който и да е друг строй те не могат да получат, затова много хора му служиха и продължават да му сервилничат,затова те избиха най интелигентните хора за да не отварят очите на другите, а и всички диктатори и диктаторски режими мразят интелигентния и образован човек на Запад е същата боза и лъжа, само че са много по богати от нас и знаят да си стопанисват богатството...

Няма да си отидат, това е Световна еврейска конспирация и хитрия евреин, знае какво му трябва на посредствения човек, дай му това което той самия не вярва никога че ще получи и той ще ти е верен до гроб и ще убие всеки интелигентен и учен човек без да му се обади съвестта, хитри са еврейте, защо да ви избиваме избиите се сами и ако много, много зваете един етикет анти семит и на боклука, просто трябва да се ограничи властта на еврейте и нещата ще си дойдат на място, аз мисля така, без боища и лагери, просто да им се каже, до тук 30 века ви кусаме попарата, но няма да стане скоро ей няма да сме живи да видим как и те по способност получават работа, а не затовя че са евреи...