Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2009 18:46 - Премълчаването за ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА- 5част
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 3577 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 08.11.2009 18:47


 обект в лагера, заявява пред прокурора: "С откриването на ГТ-Ловеч Мирчо Спасов устно нареди да се работи от изгрев до залез слънце. Той не издаваше писменни заповеди. Мирчо Спасов каза, че тези хора трябва да работят при много тежък режим "да им се напукат ръцете от работа и когато излязат навън да свалят шапка на работника". На нас казваха, че всички, които идват са криминални престъпници и ние ги смятахме за такива. Аз лично никога не съм нанасял побоища, нито съм убивал. Те умираха от тежък физически труд, слаба храна. Често се избиваха помежду си. Десетина дни след като се прехвърлихме в лагера дойде Мирчо Спасов и ми каза: "Това са най-непоправимите криминални престъпници. Те трябва да работят при най-тежък режим от тъмно до тъмно, при най-високо напрежение! Почивка само на обяд! Да работят до умиране!". Никакви дисциплинарни наказания не са налагани, защото нямаше правилник. Нямаше норми. Ние изпълнявахме само нарежданията от горе". Самият Мирчо Спасов твърди, че "министър Цанков ми даде задача да отговарям за лагера след като той вече функционираше.Нареждал съм режима да бъде строг". "По това време като зам.-министър на МВР по ДС отговаря за две централни поделения и няколко служби между които отделение "Въдворяване и изселване" (ВИ) под. 0789-София, към което се водят лагерите и изселванията. Всъщност Мирчо Спасов се превръща в едноличен шеф на лагера и още при създаването му се разпорежда така, че никой друг освен него да има достъп до адското място. За това свидетелства и първият секретар на окръжния комитет на БКП в Ловеч по това време Дочо Шипков: "През 1960 лично при мен идва Мирчо Спасов и ме уведоми, че в лагера са настанени престъпници и хулигани и затова режимът е строг. Каза още, че лагерът би лна централно подчинение на МВР. Препоръча ние да не се интересуваме и да не се месим в работата на лагера""Това, че съществуваше лагера в Ловеч с партийни кадри в страната. Знам, че по същото време на партийни събрания имаше изказвания, че лагера в Ловеч е внесъл порядък в страната", заявява Мирчо Спасов на втория си разпит на 4. IV. 1990. На 28. IV. 1990 той е привлечен като обвиняем за убийствата. Притиснат до стената Мирчо Спасов отрича обвиненията и заявява: "От всички, включително и от Тодор Живков се знаеше, че режима в лагера е много строг, и бих казал суров. Указания за този режим се даваха от ръководството на МВР и от политбюро. Тези указания се даваха директно на мен от министър Цанков. Аз ги съобщавах на отделение "Въдворяване и изселване" в лицето на началника му Семко Ковачев, а оттам те достигаха до лагера.Директни указания за режима в лагера на ръководството му не съм давал". Някогашното страшилище за въдворените се опитва по всякакъв начин да омаловажи ролята си: "Такъв тежък режим бе създаден за превъзпитаване на настанените в лагера престъпници. По това време се смяташе, че един голям криминален престъпник е и политически престъпник, и че взиманите спрямо него мерки са законни. Това беше виждането на ЦК на БКП. Аз законите не ги правех, а бях само един изпълнител". Донос от селсъвета - достатъчен за изпращане в българския ГУЛАГ В съревнованието кой да е тартор № 1 в лагера Цвятко лагерник Александър Златарски от София описва много сполучливо садистичните им наклоности: "Горанов и Газдов биеха зверски, биеха така жестоко все едно, че се вживяваха като правеха това. Може би биеха от любов към побоя. След като те започваха се знаеше какъв е края на човека". Газдов пристига в Ловеч като оперативен работник по ДС също от ТВО Белене, но малко по-късно през юли 1960. При първия си разпит заявява: "Всички заповеди на задържани бяха подписани от Мирчо Спасов, нямаше прокурорски подпис или подпис на вътрешния министър. Заповедите за въдворяване бяха за срок от 1 година. Задържаните бяха само криминално изявени лица, поне така пишеше в справките им". Бившият бъчвар, роден през 1920 в с. Деляновци, Великотърновско и приет за член на БКП през 1945, обаче е ненадминат в методите, чрез които упражнява ежедневен физически и психически терор над лагерниците. "До идването на Газдов режимът в лагера бе такъв, че че даваше гаранции на този задържан, който не изпълняваше нормата, че някога ще излезе жив от лагера. След пристигането на Газдов тази гаранция отпадна. Той се разпореждаше с живота на лагерниците без да се съобразява дали те са си изпълнили нормата или не". Това заявява на 10. VII. 1990 при очна ставка със самия Газдов бившият лагерник Георги Йосифов и цитира една от любимите фрази на майора от Държавна сигурност: "На кариерата бачкане и бой до смърт!" Газдов е имал свой смразяващ "с лагерниците, потвърден в показанията на повечето оцелели от ада край Ловеч. Когато е набелязвал някого, който трябва да бъде убит, е очертавал пред строя кръг, викал е по име жертвата, поставял я е в очертанието и й е подавал огледалце, за да се огледа за последно. Обикновено на жертвата е заповядвано да си вземе таргата и от кариерата са връщали трупа й, загърнат в сламеник. Освен, че е биел до припадък, Газдов е имал склоността да нарежда жертвите да бъдат довършвани от бригадирите - най-изявените криминални затворници, докаране от Белене. Сред най-често споменаваните имена са тези на Стоян Калеев Даков (Узукчиев)-Шахо от София, Атанас Иванов Левордашки (Атанасов) от Враца, Благой  Гайтанджийски - Благо Магарето от Пловдив, Димитър Цветков от София, Антон Шаров - Шаро       Кучето от Бургас, които с очевидно усърдие, жестокост и престарание са изпълнявали неговите заповеди. През ноември 1961Газдов е уволнен от лагера, въпреки жалването му до зам.-вътрешния министър Григор Шопов, че Гогов му се месил в работата по линия на ДС и защитата, която имал от началника на ОУ на МВР-Плевен ген. Георги Аргиров. Петър Гогов, който през август-октомври 1961 се разболява и отсъства от лагера оставя за свой заместник Газдов. "След връщането ми партийният секретар на поделението капитан Георги Атанасов ми каза, че в лагера стават страшни неща. Газдов биел наред и се разпореждал задържани да бият други, някои от които починали", заявява Гогов пред следствието. На партийно бюро в присъствието на началника на ОУ МВР-Ловеч Кирил Александров се взима решение за освобождаването на Газдов и налагането му на партийно наказание "мъмрене" с предупреждение за вписване в партийните документи. "Газдов бе жесток човек, постоянно затягаше режима. Той бе уволнен на 5. ХI. 1961. Формално в предложението писах, че е изпращал въдворявани да му крадат орехи", признава Гогов. При разпита Газдов отрича всичко въпреки и серията от очни ставки с оцелели лагерници проведени през юли 1990 от следствието. "Биеха ни като животни, храниха ни като животни, работихме като животни". Този израз от показанията на Лозан Лозанов, попаднал в лагера през 1961, защото се пътувал без причина с влак от София до Ямбол, най-точно характезира, онова, което е ставало преди 40години край Ловеч. В действителност в лагера въдворяването е трябвало да става по предлежение на милицията и с решение на прокурор, но следствието установява, че прокурорско решение се е взимало само в началото. Тези безконтролни действия довеждат до един прост факт - в лагера е могло да се попадне дори с донос на някой местен началник на милицията или пратиен секретар. Не са един или два случаите по делото, чрез които съвсем очевидно се разбира, че даден човек се е оказал в лагера не защото е криминален рецедивист, а просто, защото е пречил дори и на обикновен селски партиен секретар. Разказът на оцелелия бивш лагерник Марин Георгиев от Стралджа е точно такъв пример: "В ТКЗС не съм влизал. Обработвах земята,която ми беше дал баща ми. След 9. IХ. 1944 с мен се заяде председателя на селсъвета. Заканваше се, че ще ме разгроми. Един през април 1961 пасях овцете, когато дойдоха двама цивилни и ме закараха в Ямбол. Оттам с още 12 души пристигнахме в Ловеч, а оттам в лагера. Още щом слязохме старите лагерници ни запукаха с дървета. После ни хвърлиха едни мазни дрехи и ни остригаха. Аз плаках като дете. Спахме на три етажа, на голи дъски само с едно одеало в помещение като плевник. Храната беше боламач. Всички излизаха на работа, нямаше болни, нямаше здрави. Помня трима души - Гогов, Газдов и Горанов. Те колеха и те бесеха, бяха като зверове...Горанов викаше: Ще ви ебем мамето! До септември всички ще ви изчистим! Мязаше на бясно куче..." Митю Михалев също от Стралджа попада заедно с Марин Георгиев в лагера. Причината - другарски съд го осъжда за това, че пускал овцете в блоковете, а а след порицанието отказал да ги пасе.След това председателят на ТКЗС му се заканил: "Ти при овцете няма да отидеш, но и при жена си няма да се върнеш!" Не след дълго Михалев се оказва в лагера: "Пред стаята за приемане стоеше Гогов. Вкарваха ни едни по един и който излизаше целия бе в кръв. Хората в лагера много слаби, живи сенки. Цяла нощ охкаха. През лятото мухите ходеха на рояк след битите с рани по гърбовете..." Мирчо Спасов твърди, че само един път през цялото съществуване на лагера е извършил проверка: "Беше вечер. Всички лагерници бяха строени. Застанах пред тях, представих се и попитах има ли оплаквания. В хор ми отвърнаха: Няма!" И Петър Гогов, и Горанов обаче опровергават Спасов като заявяват, че той често е идвал в лагера. Газдов пък заявява: "Мирчо Спасов идваше често.Придръжавал съм го до карирата, той непрекъснато повтаряше: Да работят, да работят, да свикват на труд". Голяма част от въдворените също посочват, че Спасов редовно е идвал на провека. "Само при споменаването на името на Мирчо Спасов косите на лагерниците се изправяха от страх, защото винаги при неговите посещения режима се утежняваше",спомня си д-р Васил Мирински от София, престоял в българския ГУЛАГ 10 месеца. За да запази в пълна тайна убийствата в лагера още от началото е било възприето да не се връщат труповете на близките. Петър Гогов твърди, че телата не са връщани, а са зарявани на о. Предела по нареждане на ръководството на МВР. "След като станах началник на ТГ аз продължих традицията. Процедурата ми бе предадена от предишния началник о. з. полк. Тричков. Сега оценявам това като неморално и противозаконно, но такова е било нареждането. Полк. Тричков ми каза: Така наредиха от ръководството на МВР." Практика е било, когато трупове на убити на кариерата са пренасяни в лагера, завити в сламеник, да се оставят до тоалетните и на сутринта да ги откарват за Белене с "Молотовка". През лятото на 1961 началника на затвора в Белене Никола Николов пише следната докладна записка до МВР "относно починали въдворени, които се заравят на о. "Предела": "Това става твърде явно и открито. С камиона, който е известен на цялото с. Белене и на всички служители и затворници, се докарва трупа в един чувал -сламеник. Камионът спира до моста пред щаба на затвора, стоваря се трупа     една лодка, която се прикачва за моторница"Чавдар" и заминава за острова. При пристигането на камиона затворниците казват "пристигна колетна пратка отЛовеч". Затворникът, който ги заравя се нарича Канто и му казват "погребална агенция Канто". Това почти явно заравяне на труповете на въдворените, изхождайки от това, че селото е католишко, че много от служителите в затвора са от същото и не пазят тайна, може да се ползва от врагове, за да се навреди на престижа на нашата Народна власт. От шофьора на колата или от пътуващи с него служители се научават даже имената на починалите и "данни" кой друг е втасал и ще бъде докаран със следващата пратка..." Следва предложение как да по-прикрито да се заравят труповете. На 15. VIII. 1961 от МВР изпращат лично, строго секретно писмо до началника на ТГ-Ловеч Петър Гогов:"Изпращаме ви докладна записка на др. полк. Никола Николов, началник на затвора в Белене. Върху писмото Мирчо Спасов е сложил следната резолюция: Бързо, веднага да се сложи край на тия демонстрации и вреден шум с труповете на починалите в ТГ-Ловеч при пренасянето и заравянето им!" Мирчо Спасов пише до началника на ОУ на МВР-Ловеч Кирил Александров и Петър Гогов дословно: "Да се спазва в известна тайна всеки случай поне при пренасянето и заравянето, макар, че няма нищо незаконно. Действайте от мое име и за стореното да ми се доложи". В резултат на това ръководството на лагера изготвя специална инструкция как да се процедра с труповете. Близките на убитите са получавали единствено дрехите им, в повечето случаи окървавени, някоя и друга лична вещ и не винаги смъртен акт, издаден от Градския народен съвет в Ловеч. Мирчо Спасов разписва смъртта на Сашо Сладура, Иван Карадочев и депутата Боянов Водещият дело 4/1990 полк. Ли няколко месеца e събрано и прегледано останалото от архивите на лагера и отделение "Въдворяване и изселване" ДС при МВР. Открити са всички оцелели лагерници в цялата страна, събрани са показанията на 550 свидетели. От 1501 минали през концлагера край Ловеч 147 души стават жертва на терора в него. Свидетелски показания доказват, че смъртните актове са подправяни с фалшиви диагнози. В изготвения по-късно през 1991 обвинителен акт се посочва, че са събрани доказателства за умишлените убийства на 14 души. Сред тях са тези на Александър Николов - Сашо Сладура, Иван Карадочев, баща на Богдана Карадочева и бившия депутат от БЗНС "Никола Петков" Любен Боянов. От тримата само за Иван Кародочев, баща на певицата Богдана Карадочева, има предложение за въдворяване в лагера. То представлява скалъпен донос с недоказани от правосъдието обвинения. Предложението до МВР е подготвено от столичното управление на МВР на15. ХI. 1960. В него се казва, че Карадочев въпреки, че не членува политически партии е бил "явен привърженик на фашистката власт и движел изключително сред вражеска среда". Той не бил морално запазен, обичал "да пие и флиртува с леки жени". Обвинен е в незаконна дейност като частник-кожухар. Възбуденото срещу него дознание предвижда поправителен труд до 6 м., но това според милицията било малко. На 19. ХI. 1960 със строго поверителна заповед №60 за въдворяване в ТВО Мирчо Спасов утвърждава изпращането му край Ловеч му за срок от 1 година. Иван Карадочев е въдворен на 8. ХII. 1960. 15 дни по-късно той вече не е жив. В лагера след като Газдов се запознал с досието му започнал да крещи: "Частник, частник!". Цвятко Горанов твърди : "С Карадочев разговарях на кариерата, оплакваше се, че е болен и ме молеше за инсулин. Не знам кога и при какви обстоятелства е починал". Оцелелият лагерник Кръстьо Николов обаче заявява: "Димитър Цветков (един от бригадрите биячи, б. а.) уби бащата на Богдана Карадочева. Когато стана това бях извикан в щаба. На плаца видях как Цветков го бие.Карадочев беше седнал с опрян гръб на една развалена вагонетка. Димитър Цветков със силни ритници в областта на сърцето и с няколко дрянови тояги в областта на главата (Карадочев нямаше коса) го довърши." Лагерникът Тодор Минков допълва: "Карадочев го оставиха да умре в бараката. Той умря от нанесения му побой." В акт за смърт № 69 на името на Карадочев срещу дата на умиране е записанно 23. ХII.1960. Като причини за   смъртта е поставена диагноза диабет.Данните за Александър Николов - Сашо Сладура, роден през 1915 в Плевен, са оскъдни.Синът на известния паркостроител инж. Георги Николов, един от създателите на Борисовата градина, е изпратен със заповед №234 от. 15. IХ. 1961 на Мирчо Спасов в Трудовата група-Ловеч. В дългият списък от лица в заповедта Сашо Сладура е първи. За него няма предложение както изисква законът, нито прокурорско съгласие. На завършилия италианското училище в Пловдив, френския колеж в столицата и Пражката консерватория музикант през 1954 му е отказано софийско жителство. Любимец напубликата в ресторант "България", където е принуден да свири, след като разформироват Царския симфоничен оркестър,в който работи, Сладура е с преброени дни в лагера - само 11 след заповедтта за въдворяването му той вече не е сред живите.Още с пристигането си като начало Газдов му дава да тегли по плаца един валяк от 250 кг. и нарежда на Шахо Циганина да го бие и контролира. Според свидетелски показания Газдов е малтретирал Сашо Сладура и пред стоя, псувайки го, че е измислил 100 вица за Вълко Червенков. При разпитите различни лагерници твърдят, че освен Шахо са го били и бригадирите Димитър Цветков и Благо Магарето. Лагерникът Васил Стоилов твърди: "Шахо Циганина непрекъснато го налагаше. Вечерта по целия гръб и задни части имаше синини от ударите. На другия ден изпратиха Сашо на работа на голямата кариера. Бях бръснар и около 14. 30 ч. го взех от забоя, за да го обръсна. Тъкмо го обръснах и камбаната на лагера започна да бие. Това означаваше, че всички трябва да се строим на плаца. Тръгнахме натам, Сашо се влачеше. В същото време с една вагонетка пристигна Шахо, носеше тояга. Скочи от вагонетката и се насочи към нас. Когато мина покрай Сашо Шахо внезапно нанесе силен удар в тилната част на Сладура и последният падна на земята и не мръдна." Георги Атанасов от Варна - Жоро Варната (използа лагера , дежурният надзирател го прати при мен да го запиша в дневника-журнал. Каза ми, че има язва. Видях го мъртъв след няколко дни. Дежурният надзирател ме извика около 17 ч., за да установя смъртта на лагерник. Отидох до тоалетната, където обикновено държаха труповете. Този път трупът не бе в сламеник, както се постъпваше обикновено, а просто беше поставен върху дървена тарга. Видях, че това е Сашо Сладура. По цялото му тяло имаше рани, включително и по главата. Имаше съсирена кръв, която ми даваше основание да мисля, че раните са причинени още същия ден по всяка вероятност в следствие на побой с тояга. След това дежурният ми донесе готов смъртен акт на името на Александър Николов и аз прибавих причината за смъртта:сърдечен удар или нещо подобно, тъй като диагнозата язва е несъвместима като причина за смъртта с оглед на краткия му престой в лагера." В смъртен акт №272 на Градския народен съвет Ловеч е отбелязано, че Александър Николов е починал на 26. IХ. 1961. Мястото - Трудовата група - кариерата, Ловешко. Срещу причина за смъртта е вписано - ангина. Любен Боянов, роден в с. Црънча, Пазарджишко на 12. VII. 1912 е депутат, юрист по професия от БЗНС "Никола Петков през 1946 в VI Велико Народно събрание. В архива на парламента досието му е празно, както навсички земеделци Николапетковисти, с които БКП се саморазправя след 1944. Запазени са само две негови изказвания. В едно от тях от януари 1947 той влиза в остър спор с тогавашния премиер Георги Димитров за серия от убийства в Пазарджишка околия в навечерието на изборите. С присъда № 775 от 19. ХII. 1947 на Пазарджишкия областен съд Боянов вече е осъден на 1 година тъмничен затвор и лишаване от права за 2 години. Това обаче явно не е достатъчно. С протокол №30 от 25. VII. 1952 МВР го въдворява в ТВО-Белене за срок от 5 години. На 8. I. 1958 Мирчо Спасов предлага ексдепутатът да бъде превъдворен за още 1година. Следва заповед за превъдворяване пак за 1 година , подписана от министър Георги Цанков на 10. I. 1959. След решението да се закрие Белене със заповед № 67 от 5. IХ. 1959 подписана от Мирчо Спасов Любен Боянов излиза на свобода. Той обаче не е забравен задълго. Със заповед № 85 от 29. IV 1961 Спасов го изпраща в Ловеч за 1 година. С гриф "Строго секретно" отделение "ВИ" ДС я изпраща за изпълнение. Върху съпроводителното писмо Мирчо Спасов е сложил резолюцията: "Да се постави на най-тежката работа в кариерата!" В лагера Боянов заварва голяма група земляци от Пазарджик, които му обяснават режима и го предупреждават да внимава и да изпълнява заповедите. Лагерникът Петър Трендафилов си спомня: "Той започна да ни успокоява, че ще пише където трябва и положението ще се подобри. На проверка Газдов и Горанов го извикаха. Газдов му каза: Дойде ли ми? После го попита дали пак ше пише и ще се оплаква по София. Любен му отговори, че ще пише, където трябва. Тогава Газдов започна да го налага, като се измори започна Горанов. Когато и той се измори извика бригадирите да го бият." Александър Златарски допълва картинат проверка двадесетина дни след пристигането му Газдов го изкара пред строя и зедно с Горанов започнаха да го бият. След това го биха Шахо, Димитър Цветков. Биеха го по тялото, докато в едини момент Газдов го заудря по главата. Боянов падна с викове: "Убийци!" Спас Тодоров продължава: "Вечерта Любен не можа да умре. На сутринта беше изпратен на голямата кариера. Виждах го, че едва върви, крепяха го няколко човека. Какво е станало пред деня не знам, но вечерта го върнаха на една дървена тарга. Личеше, че е бит още, но бе полужив. Главата му беше подута и само в кръв, даже беше и посинял. Личеше, че е още жив тъй като мърдаше главата си. Но ясно бе, че няма да го бъде. Още вечерта той бе сложен в един чувал и го хвърлиха зад помещението, при тоалетните." Лагерникът Тома Узунов описва какво се е случило на кариерата: "На сутринта след боя Газдов попита къде е Любен и нареди, че трябва да отиде на обекта. Там го оставиха, лежеше на камъните. Неговият бригадир Димитър Цветков го ритна и той падна на чакъла." Самият Газдов се оправдава: "За мен всички бяха криминални, даже и Любен Боянов, бивш депутат от БЗНС "Никола Петков". Запомнил съм го, защото е бивш лагерник от Белене и в Ловеч го докараха като изменник. Запомнил съм го, защото се наложи по данни от досието му да го разобличавам пред стоя, че не е политически, а изменник. Как почина не знам. Предполагам, че от преумора от тежка работа." В акт за смърт № 128 е посочено, че Любен Боян са изброени мозъчен кръвоизлив, хипертонична болест, хирептонично сърце, грип. Срещу графата занятие преди да бъде въдворен е записано - безделник. Истинското лице на Мирчо Спасов - жестокостта на комунистическата епоха От снимката в специалната червена кар генералски пагони. Лицето му е сурово, косата гладко пригладена назад. Погледът на сините очи е метално-смразяващ и нескрито показава решимост и нито грам поколебимост. Това излъчване притежава Мирчо Спасов през 1980, когато след 30 години безкомпромисна борба в партията все още се държи на гребена на вълната и никой от върхушката в БКП не би желал да му се изпречва на пътя. Много от истината за лагера на смъртта би останала неизяснена ако не се проследят, анализират и подредят фактите за тази ключова фигура в партията държавата от 50-те до края на 70-те. Роденият на 23. I. 1911 в с. Целецел, Софийско в бедно селско семейство Спасов казва за себе си без да излишно скромнечене:      



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3169427
Постинги: 1689
Коментари: 833
Гласове: 1585
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Ноември, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930