Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2010 17:54 - АРХИВИТЕ СА ЖИВИ, ПРОЧЕТИ ЗА МИНАЛОТО
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 2647 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.02.2010 18:24




image




СДС - партия функционираща  чрез корупция
Политиката - форма на бизнес.  Политическите партии и партийните членове - официални представители на частни интереси на икономически групировки.  Трансформиране на партийте в търговски предприятия.  Случаят с фондация "Бъдеще за България".  Защо бе убит Емил Димитров - Макарона? Как от океана от държавна собственост се появи капитализмът в България?" Успехите" в структурната реформа и приватизацията на  Ал. Божков и З. Желязков.  Политическият елит - организатор на престъпност! Най - скандалните приватизационни сделки.

       В България за 10 г.  се изгради диво класово общество,  където дебели и високи огради отделят елита от масата хора,  които са бедни и озлобени. Създаде се възможност за вертикална социална мобилност. Модерното общество е мобилно и позволява преминаване на социалните граници,  т. е.  индивидът не е осъден да се движи и расте по хоризонтала,  а вече има възможност за придвижване по "вертикалата",  от най-долните нива на обществото към най-висшите. Проблемът е,  че в нашата страна близо 55% от хората живеят бедно или мизерно,  от които 1/3 практически е изхвърлена от пазара,  защото не купува нищо съществено в магазините. Още 25% са реално бедни,  и които преживяват днес що-годе сносно само защото износват старите си дрехи или защото имат занижени претенции за некачествения живот,  който водят. Наложи се жестока класова и кастова стратификация и диференциация между малкото свръхбогати и армията от бедни,  докато в Европа наблюдаваме процес на смаляване на границата между бедни и богати с цел да няма социално напрежение.
        Проблемът идва оттам,  че не ни управляват богати политици,  защото периодът,  в който се намираме,  предполага преразпределение на огромни ресурси от държавни в частни ръце,  а народа няма никакви гаранции от политиците,  че те няма да "консумират" властта си. Ние дълго сме нямали имотни и истински богати хора,  днес има бивши бедни хора с много пари,  което е различно. Сега тепърва израства и се оформя такава класа. Развитите държави са успели,  защото са създавали условия предприемчивостта  да се развие,  докато у нас първо през социалистическата епоха властваше социалната нивелация и уравновиловка,  после държавата чрез банките контролираше и насочваше предприемчивостта,  а не я създаваше и стимулираше. У нас го няма естественият и истински път на капитала,  т. е.  на базата на еволюционното,  постепенно натрупване на капитали. Държавата е регулирала,  преразпределяла капитала и кредитите,  но никога не е стимулирала развитието. У нас всичко зависи от политическите промени,  т. е.  от връзката политика - икономика.       
              В развитите демократични държави не е приемливо някой да прави пари и да трупа богатства от политиката. Там се спазва този морален императив. У нас е точно обратното. Могат да се изброят и опишат десетки примери,  истински класически случаи. Същевременно новоизлюпените богаташи арогантно парадират с първичните,  външни белези на богатството -  огромни автомобили и още по-огромни къщи и имоти в чужбина, постове за роднини,  участия в бордове,  10% и т. н.  И т. н.  Вътрешните качества обаче се формират от две до шест,  седем поколения,  тъй като богатият човек е богат преди всичко с морала си,  с произхода си,  с образованието си,  с вътрешната си дисциплина,  нагласа да създава и да умножава. Външното богатство трябва да изразява вътрешната самодостатъчност.  
           
            Партийните членове станаха символ не на реформи,  а на консуматори на властта. На пръв поглед у нас има нещо като политически живот . Има многопартийност,  има институции,  между които е разделена властта,  има демократични избори. Трагедията е,  че вместо отстояване на политически интереси наблюдаваме сблъсък на частни,  икономически интереси. Политическите партии са само фасадата,  официалните представители,  които защитават частни,  много тесни интереси на икономически групировки. Налице е подмяна на публичните интереси с преследване на частни,  лични интереси,  а тя,  меко казано,  дискредитира политическия живот у нас. Единайсет години след началото на прехода хората се убедиха,  че на политиката у нас се гледа като на бизнес,  затова и властта се свежда до бизнес. Българският народен представител все още не е в състояния да възприеме обществото като място,  където се обсъждат обществени интереси,  а не лични. Партиите са се превърнали от публични организации в частни фирми,  в търговски предприятия,  които се управляват от техните ръководители. Затова и конфликта между отделните партии,  е конфликт на стратегии и интереси,  конфликт  между икономически формации,  които искат да се възползват от държавните институции и публичната сфера за свои цели и лично облагодетелстване.   
                 Най-странното е,  че обществото не реагира в защита на демокрацията и на своите интереси. Защо? Проблемът е дълбоко психологически - заради търпимостта на общественото съзнание,  ниската ни политическа култура и вековно овчедушие. Последното го казвам с голяма болка. Обществото се умори,  прие липсата на норма за норма,  хората се обезвериха и започнаха да приемат апатично всичко,  което се случва в политическия ни живот. Предпочете се пасивното,  примиренчеството,  пред активните действия. Това,  за което управляващите трябва де се замислят е,  че обществото изпитва голямо недоверие в почтеността на политиката на СДС.  Политика грабителска,  нихилистична,  некадърна и антибългарска.
             Факт е,  че това е власт,  която само за две години внедри "свои хора" (разбирай корупцията) на всички възлови държавни органи. Това е власт,  която живее,  диша и функционира чрез корупция. Това е власт,  която издигна корупцията в ранг на държавна политика.  И Иван Костов и най-близкото му обкръжение прикриват и толерират корупцията. Чрез нея,  която днес е в гигантски мащаби,  се попълва и обогатява актива на СДС и се укрепва неговата социална база,  а това става единствено чрез използването на механизмите на държавната власт.
          Ще насоча вниманието на читателя само върху два случая,  на пръв поглед от различно естество и характер,  като потвърждение. Всички си спомняме за скандала с 80-те  хиляди долара,  дарени от фирмата на руския евреин Григорий Лучански "Нордекс" на фондацията на премиерската съпруга Ел. Костова "Бъдеще за България". Тази фондация разполага с огромни средства,  получавани с политически мотиви и изразходвани за политически цели. Появиха се основателни подозрения,  че е налице политически чадър над Костова,  тъй като вътрешният и финансовият министри,  прокуратурата и "Антимафия" (шефът на НС Й. Соколов е и шеф на"Антимафия"!) отказват да разследват фондацията и дарението от Лучански. Между другото,  поради подозрение в непрозрачни сделки му е забранено да влиза във Великобритания, Канада и Хонконг.  Комисия на американския сенат установява през декември 1997  г. ,  че Клинтън е приел на два пъти Лучански за това,  че е подпомогнал финансово предизборната му кампания.
          Вторият случай се отнася до показно разстреляният на 23. 1. 2001 г.  шеф на музикална фирма "Унисон" Емил Димитров - Макарона. Най-вероятно ликвидиран заради опасността да направи скандални разкрития срещу кабинета. В медиите Б. Бонев и ген. К. Радев разкриха,  че фирма "Унисон" е финансирала кампанията на СДС за парламентарните избори през април 1997 г.  с над 100 000 долара.  Е. Димитров е и човекът дал подкуп от 75 000 долара на висш столичен полицейски шеф - ексначалникът на Икономическа полиция на СДВР майор Михаил Димитров,  който беше задържан при акция на НСБОП на 4 август 1999 г.  в заведение на бул. "Ал. Стамболийски" в момент,  когато получаваше куфарче с парите (интересното е,  че срещу Димитров е приключило и още едно дело за престъпление по служба,  обвинението по него е за 200 000 долара иззети неправомерно от китайски бизнесмени.  По това обвинение ще бъде съден и бившият зам. -шеф на СДВР о. з.  полк.  Стоян Темелков).
          В слабо развитите страни корупцията е повсеместна и включва дори най-ниските етажи в социалната йерархия,  но такива размери,  каквито е придобила днес,  не е имало в цялата ни история. В България вече 11 г.  демокрация,  не бе открит нито един корумпиран служител по висшите етажи на властта,  защо?Осъществило се е прераждане на предишната партия-държава и в самия характер на политическия ни модел.
           Как от океана от държавна собственост се появи капитализмът в България?Как процесът,  който при нормални обстоятелства протича столетия,  се извърши у нас светкавично за "една нощ" (за 11 г. )? Направо е фантастично - чрез невероятна и гигантска мегакорупция,  преразпределение на собствеността и паричната маса,  която е била "обществена". Новият политически и бизнеселит се появи "благодарение" на нови преразпределителни форми на мегакорупция. Капиталовото натрупване бе реализирано посредством тотална мащабна декапитализация. Предостави се достъп на "наши,  вътрешни хора" до кредити,  скрита и тайна приватизация,  огромни вътрешни дългове. Цяла една партия,  превърнала се в огромно "акционерно дружество" изгради и утвърди икономическата основа на своята власт.
           Вярно е,  че партиите са машини за задоволяване на частни и групови интереси и корупцията е заложена в тях самите. Но у нас мащаба на бедствието е огромен. Корупцията не се свежда до подкупи,  става дума не само за пари,  а за мащабни сделки - в икономически и политически  смисъл. Докато при "нормалната и естествена" корупция - ефект от функционирането на пазарната икономика и демокрацията - съществуват механизми и методи за ограничаването й в някакви граници,  то при нашия уникален политически модел - "приватизирането на партиите" - това е невъзможно. Схемата е: партия - търговско дружество - държавна администрация - икономика. Затова е и съвсем естествено,  че при нашия политически модел + балкански манталитет не може да съществува у нас пазарна икономика. Корупцията дава отражение върху всички фактори за икономически растеж. Тя на първо място задържа инвестиционния процес и  влошава неговото качество. Корупцията засяга общия обем на инвестициите в икономиката,  размера и структурата на преките чужди инвестиции,  размера и качеството на публичните инвестиции и инвестиционните проекти.  Корупцията е резултат от конкретни политически и икономически условия и националния ни манталитет,  изградил се в продължение на векове.              
          Президентът с цяло гърло,  а министър-председателят с полууста се обявиха срещу корупцията. Прозвучаха призиви: "Ще започнем веднага истинска война,  а не лека козметична операция

с корупцията и изобщо срещу престъпността!",  "Ще се борим срещу корупцията!",  "Ще проверяваме всеки сигнал за корупция!" Похвално. На теория всеки заклеймява корупцията,  но на практика никой не нарушава нейната омерта. Известно е,  че е много трудно,  да не кажа невъзможно,  по нормалния,  обичаен и традиционен начин (защото има и неформални,  ирационални методи,  при които информацията е без изкривявания,  100% достоверна - екстрасензорните способности на сензитиви - ясновидци,  телепати; радиестезични и телерадиестезични методи и др. ) да се докаже,  че някой е корумпиран. Казвам корумпиран,  не бъркайте корупцията с една от нейните форми - паричния подкуп.  
           Грешката на СДС беше,  че дълго време отричаше,  че корупцията изобщо съществува. Това водеше до самоизолиране на властта,  а при процес на самоизолация,  властта е неограничена,  а когато е неограничена,  тогава корупцията е самият начин на управление. Най-накрая корупцията бе призната: Да,  вярно е,  но такова животно при нас (в СДС) няма.  Правилото е желязно: Който извика "дръжте корумпирания",  сам бива жертван в името на партийния мир,  защото в кабинета всички са навързани като скачени съдове - когато бутнеш единия,  разклащаш позициите на поне още четирима,  петима. Ако си спомняте в края на 1999 г.  вестник "Труд" питаше от 1-ва страница кой е корумпираният министър. Е,  и какво? На 17-ия път нали все пак млъкна. Странно защо тогава Ройтерс ни определя като най-корумпираната държава сред кандидатстващите за ЕС?
          Дори и днес,  когато думата "корупция" би трябвало много да е популярна сред народа и в ежедневните разговори,  въпреки че хората постоянно говорят за нея,  тя рядко е употребявана. В махленското "бистрене на политиката" хората използват други думи: "Този взел пари от онзи",  "Този купил онзи" и т. н.
         Естествено,  че няма да се намерят доказателства по смисъла на наказателните закони за даване на подкуп. Подкупите при приватизацията не са видими както при митничарите например. Големите суми на подкупите в икономиката се дават чрез подставени лица,  под формата на плащане на нематериални активи в чужбина,  чрез използване на офшорни фирми,  чрез консултантски фирми,  особено често чрез отпускане на стипендии за обучение в чужбина и т. н. Като стана въпрос за уреждане на стипендии за образованието на децата на "синия елит",  знае се,  че децата на по-голямата част от членовете на "елита" учат в западни реномирани университети,  децата на И. Костов,  П. Стоянов,  Н. Михайлова,  Ал. Божков,  Хр. Бисеров,  Марио Тагарински и др. Минималната издръжка на учащ на Запад е минимум 20 000 долара годишно. За пет години това прави 100 000 долара. Прокуратурата няма пълномощия,  нито мотиви да разнищи кой издържа децата на "първите" хора да учат в чужбина.
      У нас корупцията на властта е в традиционните си форми: Символна корупция - спомнете си за последните местни избори. Централната власт налага схемата: Вие избирате наш човек,  а ние се затваряме очите пред дефицита на общината. Изберете ли друг,  спасявайте се поединично. Бартерната  корупция  е неуловима,  неписана,  проверена и потвърдена стотици пъти. Защо не попитате политици като Бакърджиев,  Цонев или Бисеров (за който се говори,  че е един от най-корумпираните дейци),  за които има масови обществени и медийни подозрения,  че са забъркани до гуша в тъмни далавери,  колко концесии са обещавали на бизнесмени,  ако те имат желание и подкрепят с "малки" парични вноски управляващите на изборите.
           Но това нищо не е в сравнение със случаят с Ал. Божков. На бившето вице премиерът е имал безгранично доверие. Божков е бил не само дясната ръка на Костов,  но и дясното полукълбо на мозъка му. Фактът,  че премиерът уволни Божков,  човек за когото обществеността и медиите имаха остра отрицателна реакция,  е забележителен. Неговият медиен образ го е сложил в графата "1001% корумпиран". Божков не е бил някакъв си политик,  това бе вторият човек в държавата,  защото именно той отговаряше за структурната реформа и приватизацията. Този втори човек не можеше да разпише по-важен документ без знанието на Костов,  който от своя страна по детски се оправдаваше "Не съм информиран какво е подписвал Божков". Всъщност това уволняване беше "чрез издигане",  чрез назначаване на ново,  още по-отговорно място. Назначаването от страна на Командира на човека,  известен като "Господин 10 процента" на поста главен преговарящ с ЕС беше огромна наглост спрямо българския народ. Докато масовото обществено мнение очакваше бившият приватизатор номер едно да влезе в затвора или най. малкото,  срещу него да започне съдебно разследване,  Костов не се съобрази с него и назначи възможно най-неподходящият човек за главен преговарящ за присъединяването ни към Европа. Защо?За какво беше тази арогантност?В държава,  в която се вършат невероятни поразии,  в условията на тотална разруха на икономиката  - Голяма заслуга за която има лично г-н Божков,  и масово социално оскотяване за какво изобщо говорим?
           Да се подозира,  че някой от кабинета е корумпиран,  е нормално. Но да е заподозрян главният преговарящ,  който би трябвало да бъде символ на европеизма у нас,  това е идиотско. В Брюксел думата корупция е като анатема. В един момент станаха известни уличаващи факти и документи,  Божков вече е изцапан и мирише,  западният стандарт и императив е,  че това лице не може да бъде преговарящ за евроинтеграцията. Костов бе принуден от външни сили да признае,  че Божков е замесен в безбройни далавери,  че всичко това е документирано и да поиска оставката му.
          Новият вицепремиер П. Жотев разпореди вътрешна проверка по случая "Гетова". Едит Гетова,  зам. -министър на промишлеността по времето на Божков бе пряко замесена в издаването на компенсаторни записи на сума над 70 млн.  немски марки. Бившата зам. -министърка издавала незаконно документите за компенсаторни записи,  които са били 250 пъти по-скъпи от реалната оценка на наследствените имоти. С тези документи са разплащани впоследствие приватизационни сделки. В нечисти сделки бе обвинен още един заместник на бившия вицепремиер в промишленото министерство - Марин Маринов.  От там в края на май 2000 г.  си тръгна и Даниела Минева,  съпруга на шефа на . . . . митниците Пламен Минев.  Минева,  заедно с Е. Гетова,  подготвиха  успешно продажбите на "Бороспорт" и "Зл. пясъци".  
           Ако трябва да се търси корупция,  то тя е в масовата приватизация. След придобиване на държавните предприятия по-голямата част от приватизационните фондове (вече преобразувани като холдинги) увеличиха капитала си с пари от дъщерните си предприятия,  които от своя страна се превърнаха в основни акционери. Мениджърите на фондовете и скритите зад тях политици станаха техни реални собственици. Де факто от хилядите дребни акционери вече нищо не зависи,  за тях остават символични дивиденти. Тази супердалавера беше направена с мълчаливото съгласие и подкрепа  и на Виденовото,  и на Костовото правителство. Подкрепа,  която насърчаваше унищожителния грабеж над българския народ,  и естествено,  че тя е дадена срещу собственост в бившите приватизационни фондове и/или срещу пари.
          На хасковския адвокат Захари Желязков се дължи светлинната скорост в приватизацията,  постигната чрез братовчедските РМД-та - белегът на уникалната за света българска приватизация.  "Страшно е да се обърнеш назад и да видиш,  че близо половината държава е продадена с твоя подпис",  казал З. Желязков на прощалното парти в подопечната му Агенция за приватизация. От само себе си се разбира,  че той ще е нарочен и изправен като главен виновник за несполучливите и съмнителни сделки. Въпросът е дали ще понесе последствията за тях и дали ще бъде осъден. Вие как мислите?Усетил накъде духа вятъра З. Желязков отпътува частно за ЮАР в края на януари т. г.  с "еднопосочен" билет и  с невалиден дипломатически паспорт. Бившият шеф на АП има сериозни основания да търси по-сигурен пристан,  особено след като забърка доста скандални сделки,  най-нашумелите,  от които са сделката с авиокомпания "Балкан" и т. нар. пакетна сделка за трите фармацевтични завода в Дупница,  Разград и Троян.
          Абсурдно е,  който да било от политическия ни елит да измисли и въведе норми за обществен контрол на обогатяването чрез властта. Безнаказаността е феномен,  който господства в обществено-политическия ни живот и история през последните 100 г.
 
       Политическият елит - организатор на престъпност?
       В мир и в спокойствие с изпраните пари живееше правителството до идването на директора на ЦРУ  Дж.  Тенет.  Кабинетът на Костов през последните четири години с мълчаливо одобрение приемаше присъствието на големия еврейски инвеститор Майкъл Чорни,  който влезе в страната едва след убийството на Луканов. И беше експулсиран след срещата на Джордж Тенет с Костов. В лицето на председателя на парламента Й. Соколов властите покровителстваха някои големи турски инвеститори на наша територия,  издирвани от турското правителство за престъпления. Подпомагаха със законотворчество,  удобно за групови интереси,  РМД-тата,  които чрез офшорни фирми с виртуални собственици приватизираха близо 80% от българската индустрия. Не поискаха от нито един инвестиционен фонд,  от нито една партия да декларират произхода на капиталите си.
       За яки далавери може да се изпише километър текст с примери,  един от друг по-фрапиращи. Да споменем някои от "успешно продадените фирми" - "Нефтохим",  "Кримиковци",  "Химко",  "Стомана",  "Девня",  където е престъпление от нея да се остави 15% акции за държавата,  а останалото - за чуждия купувач,  да не говорим за това как бе подписана една от най-съмнителните приватизационни сделки - за продажбата на трите фармацевтични завода,  в резултат на което новият собственик държи 80% от производството на български лекарства. А с какви чувства да бъдем изпълнени,  когато се сетим за авиокомпания "Балкан"? Какво стана със "сделката на века" за износ на ток в Турция и "Горна Арда"? Защо не продадохме БТК? Сделката с БТК е сред

най-нелицеприятните факти в управлението на Костов,  защото след като в ЕС получиха условията по продажбата на телекомуникационната компания,  вече са напълно наясно,  че корупцията в България е пуснала дълбоки корени,  които задушават цялата ни икономика. Но освен за корупция тук става въпрос и за гигантска по размерите си кражба,  тъй като бюджетът е лишен от стотици милиони долара постъпления. Няма кой да спре тези престъпления и национални предателства.
           Защо в АП се страхуват от разваляне на сделки? Защото това на практика означава да си получат обратно буквално източени до максимум предприятия,  които от своя страна увеличават процента на безработицата у нас. Затова и държавата продължава да плаща на новите собственици,  за да не затварят фирмите. От година вицепремиерът П. Жотев размахва пръст,  че ще разваля сделки. А развалил ли е? А в списъка му бяха Големите бургаски мелници,  маслодобивното предприятие "Камбана" купено от холандския концерн "Хелиън комодитис",  Добричкият обувен завод,  Оптико-механичният завод в София,  "Пектин" - Перник собственост на австрийската фирма "Цанкл",  Заводът за картонени опаковки "Хаджи Димитър" в Своге купен от словашката фирма "Адут Адокс" и още много други. Списъкът може да бъде удължен до безкрайност,  защото нарушения в договорите има при всички сделки,  а те са основания за разваляне на договорите,  и за връщането на пакета акции на държавата,  но това не се случва. Защо? Защото в повечето случаи това означава обезсилване на акциите,  АП отново трябва да търси купувачи,  а от обратно получените предприятия или са изнесени значителна част от машините и оборудването,  или са буквално изцедени. Класически модел за това как се източват приватизираните фирми,  как после предприятията обявяват несъстоятелност и се разпродава на парче това,  което е останало.      
          
            Още в средата на 1997 г.  току-що взелите властта лидери на СДС установиха приятелски контакти с актуални политически играчи в Турция. На  "тайна" вечеря край Босфора премиерът Костов (а преди това Евгени Бакърджиев) се уговори с добрия си приятел и бивш колега Йълмаз за "плодотворно сътрудничество". Кабинетът на Костов се сети,  че се е прегърнал прекалено силно с турския престъпен свят,  едва когато мафиота Йозкан засегна интересите на американския бизнес и ЦРУ се намеси. Точно по това време,  много странно,  започна да се забелязва как на общите ни граници почти всеки ден започнаха да се разкриват големи количества наркотици. Странно съвпадение или ЦРУ предупреди София (разбирай кабинетът на Костов) да затвори каналите за дрога. Което моментално означава,  че години преди това стотици тонове наркотици безпрепятствено са минавали от Турция за Европа.
          И така в България пристигат братята Джейлан,  известни турски инвеститори. В Турция ги знаят като "тайната каса",  зареждаща личните сметки на известни политици. Не крият и връзките си с мафията. У нас ги посрещат тържествено. Историята е известна - през ноември 1998 г.  Костов и  Месут Йълмаз обявиха спогодбата "ток срещу строителство".  На 26 октомври 1999 г.  Костов и Бюлент Еджевит направиха символичната първа копка на "Горна Арда" пред 10 000 зрители - толкова помпозна гледка,  пред която карнавалът в Рио де Жанейро прилича на селска вечеринка.  До средата на 2000 г.  нито "Джейлан" беше осигурил финансиране,  нито строителството тръгна,  нито концесионният договор за каскадата бе подписан. През октомври турската държава конфискува банкана на "Джейлан" заради неплатежоспособност. Днес,  когато "Джейлан" фалира и холдинга е замесен в грандиозен скандал,  един факт трябва отново дебело да се подчертае: "Горна Арда" е гафът на  века,  това е най-шумният международен провал на сегашното правителство и още едно болезнено доказателство,  че ни управляват некадърни политици.
         В световната практика е невъзможно министър - председателите на две страни "да вземат решение" да се изграждат такива огромни обекти без търг,  проекти,  публично поканване на конкуренцията,  абсурдно пък е да се назначи изпълнител,  а България наруши собствения си Закон за обществените поръчки и допусна без търг чужда фирма до мегасделки. Сякаш няма български строителни фирми. Без да има проекти и спецификации за количеството на предстоящите строителни работи за трите язовира,  трите централи и съответните инфраструктурни връзки,  сме дали "зелена светлина" за едно предателство на националните интереси: строителството да се извърши от"Джейлан",  без търг и конкуренция. Решението на Иван Шиляшки от края на 1999 г.  е категорично: "Джейлан" е основен изпълнител на каскадата,  официално определено с договор. Това е безпрецедентен случай в международната инвестиционна практика,  дори в най-слаборазвитите страни.  "Горна Арда" ще получи приза за най-срамната сделка на хилядолетието.
          Моделът на плевенската рафинерия "Плама" се мултиплицира и за най-големите български предприятия. Характерните черти на този модел са: никому неизвестни купувачи наричани "стратегически инвеститори",  източване на предприятието за 2 г. ,  успоредно с намаляване на персонала,  последващо затваряне. Сценарият се разиграва с активното съдействие на управляващите.    
         "Плама" спешно бе продадена на никому неизвестния "Евроенерджи холдинг". Държавата отхвърли реалната оферта на френската "Елфинко" и американската "Глобал ойл". Две години по-късно "Плама" бе обявена в несъстоятелност,  а "Евроенерджи" прехвърли собствеността на регистрирания в Кипър "Плама консорциум",  които включва швейцарската финансова група "Андре" и норвежката "Норуижън ойл". При този избор елиминиран бе световния лидер в бранша френската "Елф Акитен".  В момента рафинерията дължи 251 млн. нови лева към банки,  60 млн. лв.  е дългът към бюджета и 10 млн.  лв.  за заплати на работниците.
         Бившето вече Министерство на търговията и туризма (МТТ) на 24 ноември 1999 г.  подписва договор,  с който на офшорната фирма "Инсайт Оувърсиз" Лимитед се прехвърлят 100% от акциите на "Пивоимпекс" ЕАД (заводът в Ямбол за производство на малц е най-големия в Югоизточна Европа). Новият собственик се задължава да изплати старите дългове от 16 млн. марки и да инвестира 23 млн. марки в довършителни работи. Година по-късно в завода не е вложен нито лев. Абсурдите в тази сделка: При сключването на договора представителите на офшорката са представили ксерокопие от "генерално пълномощно",  въпреки че изрично се изисква оригинал,  като липсват задължителната нотариална заверка и нотариално заверен превод на документа. Пълномощното не е подписано от директора на офшорната компания Саймън Коулдридж,  а от неизвестно лице,  забележете дори без име,  адрес  и националност. Налице са и две "Временно удостоверение №1".  Едното с дата,  второто е без дата. С различни подписи на бившия министър Валентин Василев. С различни печата на МТТ върху двата документа. Единият печат с герб на Р. България,  а другият - без. Във вносната бележка от 3 ноември 1999 г.  за плащане по сделката сумата е. . . .  571, 33 лв. ,  внесени на каса по банковата сметка на МТТ.  Това е върхът - най-големият завод за малц в Юг. Европа е продаден за 500 нови лева!!! 500лв. ! Какво чакат министерствата на икономиката и финансите,  а не преразгледат договора с офшорката и не потърсят нов инвеститор.
          Защо в повечето случаи купувачите имат офшорна регистрация?Защото в определен момент купената фирма може да се източи в неизвестна и "необлагаема" посока. Офшорни фирми имат и собствениците на трите фармацевтични завода,  касовите акционери в "Асарел Медет" и мн. др.  
           Защо на "успешно продадените големи фирми" държавният бюджет продължава да налива левове в тях,  след като вече са частни,  т. е.  купени? Нека да си спомним как бе приватизиран гигантът "Кремиковци",  купен от "Дару металс" за 1 долар и получиха от фонда "Структурна реформа" 183 млн. лв.  за покриване на стари дългове. Собствениците на "Дару" Валентин Захариев и Божко Бонев имат офшорни фирми,  регистрирани . . . .  с разрешението на Министерството на финансите и благословията на финансовия министър Муравей Радев.  Към тези фирми изтича заработеното в металургичния комбинат.
         Купувачът на девненският торов завод "Агрополихим" "Асид & Фъртилайзърс" плати 1 долар,  но държавни фондове му отпусната 63 млн. лв. ,  за да се разплати с "Булгаргаз". Собственикът отново е с офшорна регистрация. В момента от "Асид" настояват за облекчени цени на природния газ,  което е чисто субсидиране. Засега завода работи,  но не са изтекли двете "санитарни" години от смяната на собствеността.
         Офшорен е и собственикът на "Химко".  Новият елемент тук е конфликта между акционерите. "IBE trans" не запълни капацитета на врачанския завод,  а в момента работи на загуба с 30% натоварване.
         Експериментът с пернишката "Стомана" е аналогичен. Германският "стратегически инвеститор" "Метал трейдърс" не прояви кой знае какъв интерес. Предпочете се български партньор  - "Еврометал",  който получи предприятието по договор за управление с клаузи за изкупуване. В момента  Министерството на икономиката разпродава "Стомана" на парче. "Еврометал" получи обаче своя бонус.
         "Видахим" пък е в ликвидация,  но когато можеше да се продава,  и реално да се спаси,  АП не допусна добрата оферта на "Химимпорт" с аргумента,  че очаквали италианската "Марангони". Днес той също се разпродава на парче.
          Ще отделя по-голямо внимание на най-скандалната приватизационна сделка, поне за мен,  тази с авиокомпания "Балкан". За продажбата на АК "Балкан" бе предпочетен никому неизвестният израелец Гад Зееви,  който дори в собствената си държава не се ползва с добро име (с това се обяснява факта,  че през декември 1992 г.  Централната израелска банка отказва да му даде разрешение за покупката на контролния пакет от Обединена банка Мизрахи,  въпреки че неговата оферта е била най-добра),  а от Кения (Кения!) дори е бил изгонен (заради фалита на банка в Кения,  която през 80-те години е отпускала

кредити на фирми на Зееви).  Офертата на Руския авиационен консорциум бе отхвърлена (въпреки че тя е надхвърляла 100 стр.  плюс подробно разработен бизнес и инвестиционен план),  за да се даде зелена светлина на евреина.  Зееви спечели с оферта от цели 3! страници. Бизнеспланът на израелския "инвеститор" и досега не е внесен в АП.
           Израелската фирма "Зееви" в лицето на нейния бос - Гад Зееви,  постави  предварително условие да регистрира фирмата купувач в офшорен Амстердам. След това плати за АК "Балкан" цели 150 000 долара,  а само една година по-късно поиска 1, 5 млн.  долара държавна гаранция за смесеното си дружество с израелската "Бедек авиейшън груп",  а като десерт поиска и . . . .  50 годишна разсрочка(!)  на дълговете на компанията. Тази приватизационна сделка стана образец за нарушен приватизационен договор. Продажбата на "Балкан" просто адски вони на яка корупция,  а от страна на правителството и Костов - една тишина. . . . . и от време на време изцепки като тази на председателят на нищо незначещата Стопанска камара Божидар Данев,  че не можем да се лишим от "такъв сериозен инвеститор като "Зееви",  или както новият директор на АП Левон Хампарцумян формулира в началото на януари 2001 г.  приватизационната политика към Зееви като "насърчителна"(!). Правителството не желае явно да преразгледа тази най-скандална  приватизационна сделка. Работата смърди на огромна корупция,  нещо е обещано и дадено на българското правителство ,  за да си затваря очите и много, много да не вдига шум,  затова че "Зееви" не инвестира,  а смуче,  краде от България,  краде от националното ни богатство и си изнася капиталите навън.
           Само за една година "Зееви" доведоха "Балкан" до колапс,  което нямаше да стане известно на народа,  ако не беше протестът на пилотите през лятото на 2000 г. Още по време на първия протест на летците държавата показа,  че изобщо не я интересува какво ще се случи с националния превозвач. Приключилият казус "Балкан" ясно,  нагледно и демонстративно показа,  че националният интерес  е най-последната грижа и мисъл за кабинета "Костов".
          Нека да си спомним,  че в нито една от останалите кандидатки за ЕС положението с националната авиокомпания не е толкова драматично - ЧСА,  ЛОТ,  МАЛЕВ,  ТАРОМ не закриват бюрата си в Москва и във Виена като "Балкан".  А преди време чешкото правителство дори имаше смелостта да развали приватизационната сделка за ЧСА,  когато видя,  че тя е в ущърб на националния интерес.
           Нека да разгледаме по-подробно сделката с "Балкан",  защото тя,  от една страна,  е най-скандалната  и гнила,  а от друга,  тя се явява събирателен образ и проекция на цялата ни съмнителна приватизация. Откакто "Зееви" купи БГА "Балкан",  основната й  дейност се изразява в разпродажба на имущество,  имоти,  закриване на линии и съкращаване на персонал. Всички получени пари и приходи се превеждат по сметки в ИНГ банк.  Кой отстоява интересите на държавата (също собственик на 25%! от акциите на компанията) след като понастоящем неин представител в ръководния орган на авиокомпанията липсва? Това е уникален феномен: държавата е собственик на пакет акции,  а няма представител в съвета на директорите на "Балкан"! Любопитна и шокираща подробност е,  че според директива 2407 на Евросъюза всяка АК може да бъде носител на националния флаг единствено,  когато 50% плюс една от акциите й са със същия национален произход,  в случая  - български. Т. е.  АП е нямала право да продава 75% от "Балкан",  защото по този начин лишава АК от правата й по общо 89 двустранни транспортни спогодби! Всичко това няма как да не е било известно още при сключване на сделката.    
           Израелците работят по класическата схема за преливане на атрактивните дейности на превозвача  в нови дружества. Така по законен път те се освобождават от старите  и нови дългове,  натрупани от националния превозвач. Още преди година "Зееви" прехвърли 50% от дела си в "Балкан" в компанията "Зет Би Ай" АД,  след което новата фирма стана и съдружник в "Зет Би Ай Ей" ЕООД.  На тези две фирми беше прехвърлено дялово участие в авиокомпанията,  за да запази тя статут на национален превозвач.
          Нека да припомним,  че към датата на подписване на договора за приватизационна продажба ресорен министър бе Вилхелм Краус. Отговарящ за сделката е бил и Ал. Божков (който и днес твърди,  че това било възможно най-добрата сделка за националния превозвач),  както и други министри,  положили подписи под Приложение №10,  чието съдържание е известно само на тези,  които са го подписали. Договорът също дълго време беше скрит. Защо? Защото продажбата е била извършена в разрез с Устройствения правилник на АП,  т. е.  към 16 февруари е бил определен ексклузивен купувач в доклад на специална комисия. Този доклад обаче не е бил подписан с кворум.  От 11 души 6 не са го подписали. Иглика Станчева - представителят на АП - например подписва,  а после по магически начин попада в АК "Балкан" (т. е.  в "Зееви") като съветник  на  главния  изпълнителен директор А. Грейли провеждаща структурна реформа в АК,  без изобщо да е специалист в авиационния бизнес!
          На 15 юли 1999 г.  се подписва първият анекс към договора. С него отпада задължението на купувача с приходите от продажби на имоти първостепенно да се погасяват дългове към държавата и държавни учреждения. На 21 юли 1999 г.  е подписан още един анекс,  който също променя договора в полза на евреина. На следващ етап са опростени изцяло дълговете към ДФРР за над 15 млн.  долара,  защото собственикът на "Балкан" настоявал държавата да го освободи от обслужването на старите задължения на АК.  Грозен факт е,  че още при сключването на приватизационния договор държавата веднъж опрости 14 млн.  лв. дълг,  а в края на ноември 2000 г.  между "Зееви груп" и Министерството на транспорта и на финансите бе договорено разсрочване за 10 г.  дълга към Гражданска въздухоплавателна администрация,  който е в размер на 29 млн. лв.  
           Още преди година "Зееви" разпродаде имотите и представителствата в чужбина,  като остави само тези в Рим,  Париж,  Тунис,  Мадрид и Истанбул.  Разпродаде и СИТА-акции за 17 млн. долара. Но с получените пари не плати натрупаните задължения и не инвестира в "Балкан".  На практика България кредитира чуждестранен инвеститор,  купувач на единствената й национална авиокомпания. А защо другият собственик - държавата,  не е бил питан за продажбите на самолети,  имоти,  представителства и акции? За отчет нищо не се чу. Нямаше и намек за развитие и инвестиции в компанията. По-късно стана ясно,  че дружеството не е внесло годишната си застрахователна вноска в "Булстрад". На 14 февруари 2001 г.  "Балкан" преустанови  всички полети. Операцията завърши.
           На 12 март 2001 г.  състав на Софийския градски съд (СГС) обяви АК "Балкан" в неплатежоспособност,  като в съдебното решение за дата на неплатежоспособността  обаче е посочена. . . . 25 ноември 1998 г.  - цели 7 месеца преди уникалната сделка да се осъществи. От прошнурованото решение на СГС спечели единствено почтения инвеститор Гад Зееви,  който изложи в иска пред арбитражния съд в Париж,  че кабинетът на Костов го е подвел по "злонамерен, измамнически и мошенически" начин само и само да пласира авиокомпанията.   
           Една от най-големите тайни,  и която има може би връзка с абсолютното равнодушие и безразличие на премиера Костов към съдбата на Балкан",  е : Защо той,  шефът на АП,  финансовият министър М. Радев и транспортния министър А. Славински са мълчали 4 месеца,  като кристално ясно са знаели,  че АК "Балкан" ще спре да оперира,  след като лично Гад Зееви е уведомил с писмо Костов на 1 ноември 2000 г. ,  че след 120 дни ще заведе в Париж иск срещу българската държава за 230 млн.  долара? АП,  премиерът,  финансовият и транспортният министър получават по още едно писмо на 23 ноември за предстоящия фалит на АК,  подписано от Яаков Нийман (адвокатска кантора "Herzog, Fox & Neeman", Тел Авив),  доскоро министър на финансите на Израел и бивш член на борда на Световната банка. Тъпото оправдание на шефката на пресдирекцията в Министерския съвет Албена Ивайлова е,  че "Премиерът И. Костов не е виждал писмото от Гад Зееви,  в което той предупреждава още на 1 ноември м. г.  главата на българското правителство,  че АК "Балкан" е пред фалит". Между 18 октомври 2000 г.  и 1 февруари 2001 г.  правителството би могло да свика общо събрание на "Балкан" и да предоговори целият приватизационен договор. Защо не го е направило? Защо,  Вие,  г-н премиер,  проявихте престъпно безразличие?   
            България стана единствената европейска държава с изключение на Монако и Лихтенщайн без национален авиопревозвач.
            Защо се гонят от България качествени инвеститори? Каква е логиката да се избират лоши и неблагонадеждни купувачи? Много проста. След раздаването на комисионните,  т. е.  превеждането им по сметки в чуждестранни банки,  "купувачите" просто източват и разпродават активите на фирмите. Защо държавата в лицето на министерства и министри благославя офшорни собственици? Защото това е ефективен начин за износ на национален капитал. Обръчът в оценките около икономиката ни се затяга,  както те проличаха в годишния доклад на Европейската комисия. Основната критика в икономически план е,  че  у нас няма действаща пазарна икономика. След изнесените факти,  кажете как да има.
           Реформата към свободен пазар,  т. е.  "приватизация",  която според всички е нещо вълшебно,  всъщност дава общественото имущество на роднините  и приятелите на премиера и/или президента и/или министрите за част от тяхната стойност. По-добри ли са частните институции? Доколкото знам,  доказателства за това не съществуват. Частният сектор е толкова тоталитарен,  колкото болшевизмът и фашизмът и притежава същите черти,  както и другите форми на тоталитаризъм. Вслушайте се в мантрите на икономистите,  те казват: "Общественият сектор е неефикасен,  той не работи добре". Добре,  но има ли доказателства,  че приватизацията е добра и перспективна идея? Повтаряме го,  защото

е набивано в главите ни. Това,  което приватизацията направи у нас,  беше бързото нарастване на броя на милионерите и влошаване на социалните условия. А дали работи добре? Да,  разбира се,  за стотиците милионери в долари. Имате право да ме контрирате и да кажете,  че България е корумпирана държава от Третия свят.
            Ако погледнем сериозно резултатите през 2000 г.  сме продали предприятия за приблизително 827, 700 млн. лв. ,  т. е.  резултатите от скоростната приватизация са практически равни на нула. През 1990 г.  България имаше 100% държавна собственост и 11 млрд.  долара външен дълг. В 2001 г.  държавната собственост е останала около 20-25% и външният ни дълг е пак същият. Т. е. ,  продадена е около 80% от собствеността на държавата,  а парите ги няма. Унгария,  която раздържави по-голямата част от активите си,  с тях изплати 2/3 от външния си дълг. При нас приватизацията е катастрофална за страната. Резултатът е,  че тази 70-80% частна собственост не произвежда необходимия за страната БВП.  Тя произвежда мизерните 70-80 лв.  средна пенсия,  100 долара средна работна заплата и в крайна сметка най-ниския жизнен стандарт в Европа.  Приватизираните дружества са декапитализирани и  неконкурентноспособни,  а най-циничното в цялата история е,  че с приватизацията Костов сне от себе си отговорността за заетостта и я прехвърли върху новите частни собственици. Те назначават,  те уволняват,  държавата не се меси в техните дела.
              Частната фирма е  в бизнеса,  не за да бъде хуманитарна,  а заради увеличаване на печалбата. Това може и да доведе до т. нар.  "икономическо чудо",  но е убийствено за цялото население. Това е чист,  реален и действителен садизъм. Твърде самоосъзнат. Комбинацията от страх,  цинизъм,  егоизъм,  порочност,  садизъм,  нетолерантност,  фактически е техника за осигуряване на нарастването на тоталитарна власт в техни ръце. Същевременно позициите на частните тирани са крайно порочни и цинични. Те казват: "Хората стават бедни",  а не "Ние правим хората бедни" или "Неравенството се извършва",  а не "Ние сме причина за неравенството".  
СДС - партия функционираща  чрез корупция
Политиката - форма на бизнес.  Политическите партии и партийните членове - официални представители на частни интереси на икономически групировки.  Трансформиране на партийте в търговски предприятия.  Случаят с фондация "Бъдеще за България".  Защо бе убит Емил Димитров - Макарона? Как от океана от държавна собственост се появи капитализмът в България?" Успехите" в структурната реформа и приватизацията на  Ал. Божков и З. Желязков.  Политическият елит - организатор на престъпност! Най - скандалните приватизационни сделки.

       В България за 10 г.  се изгради диво класово общество,  където дебели и високи огради отделят елита от масата хора,  които са бедни и озлобени. Създаде се възможност за вертикална социална мобилност. Модерното общество е мобилно и позволява преминаване на социалните граници,  т. е.  индивидът не е осъден да се движи и расте по хоризонтала,  а вече има възможност за придвижване по "вертикалата",  от най-долните нива на обществото към най-висшите. Проблемът е,  че в нашата страна близо 55% от хората живеят бедно или мизерно,  от които 1/3 практически е изхвърлена от пазара,  защото не купува нищо съществено в магазините. Още 25% са реално бедни,  и които преживяват днес що-годе сносно само защото износват старите си дрехи или защото имат занижени претенции за некачествения живот,  който водят. Наложи се жестока класова и кастова стратификация и диференциация между малкото свръхбогати и армията от бедни,  докато в Европа наблюдаваме процес на смаляване на границата между бедни и богати с цел да няма социално напрежение.
        Проблемът идва оттам,  че не ни управляват богати политици,  защото периодът,  в който се намираме,  предполага преразпределение на огромни ресурси от държавни в частни ръце,  а народа няма никакви гаранции от политиците,  че те няма да "консумират" властта си. Ние дълго сме нямали имотни и истински богати хора,  днес има бивши бедни хора с много пари,  което е различно. Сега тепърва израства и се оформя такава класа. Развитите държави са успели,  защото са създавали условия предприемчивостта  да се развие,  докато у нас първо през социалистическата епоха властваше социалната нивелация и уравновиловка,  после държавата чрез банките контролираше и насочваше предприемчивостта,  а не я създаваше и стимулираше. У нас го няма естественият и истински път на капитала,  т. е.  на базата на еволюционното,  постепенно натрупване на капитали. Държавата е регулирала,  преразпределяла капитала и кредитите,  но никога не е стимулирала развитието. У нас всичко зависи от политическите промени,  т. е.  от връзката политика - икономика.       
              В развитите демократични държави не е приемливо някой да прави пари и да трупа богатства от политиката. Там се спазва този морален императив. У нас е точно обратното. Могат да се изброят и опишат десетки примери,  истински класически случаи. Същевременно новоизлюпените богаташи арогантно парадират с първичните,  външни белези на богатството -  огромни автомобили и още по-огромни къщи и имоти в чужбина, постове за роднини,  участия в бордове,  10% и т. н.  И т. н.  Вътрешните качества обаче се формират от две до шест,  седем поколения,  тъй като богатият човек е богат преди всичко с морала си,  с произхода си,  с образованието си,  с вътрешната си дисциплина,  нагласа да създава и да умножава. Външното богатство трябва да изразява вътрешната самодостатъчност.  
           
            Партийните членове станаха символ не на реформи,  а на консуматори на властта. На пръв поглед у нас има нещо като политически живот . Има многопартийност,  има институции,  между които е разделена властта,  има демократични избори. Трагедията е,  че вместо отстояване на политически интереси наблюдаваме сблъсък на частни,  икономически интереси. Политическите партии са само фасадата,  официалните представители,  които защитават частни,  много тесни интереси на икономически групировки. Налице е подмяна на публичните интереси с преследване на частни,  лични интереси,  а тя,  меко казано,  дискредитира политическия живот у нас. Единайсет години след началото на прехода хората се убедиха,  че на политиката у нас се гледа като на бизнес,  затова и властта се свежда до бизнес. Българският народен представител все още не е в състояния да възприеме обществото като място,  където се обсъждат обществени интереси,  а не лични. Партиите са се превърнали от публични организации в частни фирми,  в търговски предприятия,  които се управляват от техните ръководители. Затова и конфликта между отделните партии,  е конфликт на стратегии и интереси,  конфликт  между икономически формации,  които искат да се възползват от държавните институции и публичната сфера за свои цели и лично облагодетелстване.   
                 Най-странното е,  че обществото не реагира в защита на демокрацията и на своите интереси. Защо? Проблемът е дълбоко психологически - заради търпимостта на общественото съзнание,  ниската ни политическа култура и вековно овчедушие. Последното го казвам с голяма болка. Обществото се умори,  прие липсата на норма за норма,  хората се обезвериха и започнаха да приемат апатично всичко,  което се случва в политическия ни живот. Предпочете се пасивното,  примиренчеството,  пред активните действия. Това,  за което управляващите трябва де се замислят е,  че обществото изпитва голямо недоверие в почтеността на политиката на СДС.  Политика грабителска,  нихилистична,  некадърна и антибългарска.
             Факт е,  че това е власт,  която само за две години внедри "свои хора" (разбирай корупцията) на всички възлови държавни органи. Това е власт,  която живее,  диша и функционира чрез корупция. Това е власт,  която издигна корупцията в ранг на държавна политика.  И Иван Костов и най-близкото му обкръжение прикриват и толерират корупцията. Чрез нея,  която днес е в гигантски мащаби,  се попълва и обогатява актива на СДС и се укрепва неговата социална база,  а това става единствено чрез използването на механизмите на държавната власт.
          Ще насоча вниманието на читателя само върху два случая,  на пръв поглед от различно естество и характер,  като потвърждение. Всички си спомняме за скандала с 80-те  хиляди долара,  дарени от фирмата на руския евреин Григорий Лучански "Нордекс" на фондацията на премиерската съпруга Ел. Костова "Бъдеще за България". Тази фондация разполага с огромни средства,  получавани с политически мотиви и изразходвани за политически цели. Появиха се основателни подозрения,  че е налице политически чадър над Костова,  тъй като вътрешният и финансовият министри,  прокуратурата и "Антимафия" (шефът на НС Й. Соколов е и шеф на"Антимафия"!) отказват да разследват фондацията и дарението от Лучански. Между другото,  поради подозрение в непрозрачни сделки му е забранено да влиза във Великобритания, Канада и Хонконг.  Комисия на американския сенат установява през декември 1997  г. ,  че Клинтън е приел на два пъти Лучански за това,  че е подпомогнал финансово предизборната му кампания.
          Вторият случай се отнася до показно разстреляният на 23. 1. 2001 г.  шеф на музикална фирма "Унисон" Емил Димитров - Макарона. Най-вероятно ликвидиран заради опасността да направи скандални разкрития срещу кабинета. В медиите Б. Бонев и ген. К. Радев разкриха,  че фирма "Унисон" е финансирала кампанията на СДС за парламентарните избори през април 1997 г.  с над 100 000 долара.  Е. Димитров е и човекът дал подкуп от 75 000 долара на висш столичен полицейски шеф - ексначалникът на Икономическа полиция на СДВР майор Михаил Димитров,  който беше задържан при акция на НСБОП на 4 август 1999 г.  в заведение на бул. "Ал. Стамболийски" в момент,  когато получаваше куфарче с парите (интересното е,  че срещу Димитров е приключило и още едно дело за престъпление по служба,  обвинението по него е за 200 000 долара иззети неправомерно от китайски бизнесмени.  По това обвинение ще бъде съден и бившият зам. -шеф на СДВР о. з.  полк.  Стоян Темелков).
          В слабо развитите страни корупцията е повсеместна и включва дори най-ниските етажи в социалната йерархия,  но такива размери,  каквито е придобила днес,  не е имало в цялата ни история. В България вече 11 г.  демокрация,  не бе открит нито един корумпиран служител по висшите етажи на властта,  защо?Осъществило се е прераждане на предишната партия-държава и в самия характер на политическия ни модел.
           Как от океана от държавна собственост се появи капитализмът в България?Как процесът,  който при нормални обстоятелства протича столетия,  се извърши у нас светкавично за "една нощ" (за 11 г. )? Направо е фантастично - чрез невероятна и гигантска мегакорупция,  преразпределение на собствеността и паричната маса,  която е била "обществена". Новият политически и бизнеселит се появи "благодарение" на нови преразпределителни форми на мегакорупция. Капиталовото натрупване бе реализирано посредством тотална мащабна декапитализация. Предостави се достъп на "наши,  вътрешни хора" до кредити,  скрита и тайна приватизация,  огромни вътрешни дългове. Цяла една партия,  превърнала се в огромно "акционерно дружество" изгради и утвърди икономическата основа на своята власт.
           Вярно е,  че партиите са машини за задоволяване на частни и групови интереси и корупцията е заложена в тях самите. Но у нас мащаба на бедствието е огромен. Корупцията не се свежда до подкупи,  става дума не само за пари,  а за мащабни сделки - в икономически и политически  смисъл. Докато при "нормалната и естествена" корупция - ефект от функционирането на пазарната икономика и демокрацията - съществуват механизми и методи за ограничаването й в някакви граници,  то при нашия уникален политически модел - "приватизирането на партиите" - това е невъзможно. Схемата е: партия - търговско дружество - държавна администрация - икономика. Затова е и съвсем естествено,  че при нашия политически модел + балкански манталитет не може да съществува у нас пазарна икономика. Корупцията дава отражение върху всички фактори за икономически растеж. Тя на първо място задържа инвестиционния процес и  влошава неговото качество. Корупцията засяга общия обем на инвестициите в икономиката,  размера и структурата на преките чужди инвестиции,  размера и качеството на публичните инвестиции и инвестиционните проекти.  Корупцията е резултат от конкретни политически и икономически условия и националния ни манталитет,  изградил се в продължение на векове.              
          Президентът с цяло гърло,  а министър-председателят с полууста се обявиха срещу корупцията. Прозвучаха призиви: "Ще з



Тагове:   миналото,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3171703
Постинги: 1691
Коментари: 835
Гласове: 1586
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031