Основната причина за невижданата досега поляризация в страната е продължаващата от 10 ноември 1989 г.  до днес на няколко вълни деиндустриализация на държавата,  а след като няма индустрия,  няма модерно общество,  няма високи технологии,  няма високо,  национално самочувствие - на професионалните слоеве и на политиците,  от регионално до национално ниво,  няма суверенна и независима държава,  няма нищо. Без индустрия по естествения ход на нещата се налага примитивизация на социалната структура. Това е и основният икономически фактор все повече хора панически да мигрират от малките към по-големите градове и основно София,  т. е.  от провинцията към ядрото,  столицата или радикално,  изселване от България в чужбина (разбирай Западна Европа и САЩ). От 2 г.  наблюдаваме как третата вълна икономическа емиграция нараства всекидневно. Към чужбина се устремява,  още по-точната дума е изтича,  националния потенциал - дееспособното население,  младото поколение с добро образование, с впечатляващ интелект,  софтуерните специалисти,  високообразовани хора,  креативни,  предприемчиви и най-странното - упорито желаещи да направят нещо полезно и за родината си,  за България .
           С премахването на Шенгенските ограничения,  бъдете сигурни,  че поне 20% от хората на възраст между 25 и 45 г.  биха заминали да живеят,  да работят или да учат в чужбина. България изтича по границите. И ще постъпят правилно,  защото липсата на работа в България добива епидемичен характер и никакви традиционни мерки няма да оправят положението. Има градове задавени буквално от безработицата. Официалната безработицата достигна 19%,  реалната е от порядъка на 30%.  Безработицата вече е достигнала критична точка.
           Нарастващият проблем с безработицата и изтикването му встрани от икономическата политика през изминалите години се превърна в един от безспорните резултати на десетилетната икономическа реформа. Със сигурност може да се твърди,  че управляващите не схващат дълбочината на проблема.  . Защото съвременната макроикономическа политика започва с безработицата и завършва с растежа,  а не обратното.
           Безработицата е явление,  което има видима и невидима страна и цена. Видимата е социалната,  изразява се чрез загуба на доходи,  антисоциални прояви и т. н. Тя обаче води и до загуба на БВП,  тя потиска неговия размер. Т. е.  на всеки процент увеличение на безработицата отговаря и съответна загуба на БВП (интерпретация на обратната формулировка на Закона на Окън,  описващ връзката между спада на БВП и увеличението на безработицата).  
          Безработицата причинява сериозни загуби - пилеят се ресурси в национален мащаб,  задържа се икономическия растеж,  оборота на капитала и неговото  възпроизводство. Високата безработица нанася тройна икономическа вреда. От една страна,  свива потребителското търсене,  от друга,  оказва натиск върху работната заплата,  от трета страна,  разклаща социално осигурителната система. В бъдещата ни макроикономическа политика трябва да си изясним и определим каква част от безработицата е фрикционна (свързана със социално - миграционни процеси),  структурна (структурата на търсенето и предлагането на работна сила) и циклична (общото състояние на икономиката). За да намерим изход от кризисното състояние трябва да акцентираме върху тези аспекти на безработицата и тяхната икономическа интерпретация. В противен случай е немислима реална и адекватна политика и политика за създаване на работни места. Продължавайки по досегашния утъпкан път всички материални и финансови ресурси ще се разпилеят в осъществяването на инвестиционни проекти на посоки. Вследствие на което задлъжнялостта ни (вътрешна и външна) + безработицата ще се увеличават паралелно и синхронно,  докато делът на принудително безработните достигне 100% от общия им брой.
             Сериозността на натрупаната в момента безработица се крие в нейния вид. Голяма част от безработицата е структурна - на улицата остават без работа и перспектива цели професии свързани с индустрията,  с технологиите,  с науката; квалифицираните промишлени работници,  техническата интелигенция. Това са професионални слоеве,  които се деквалифицират,  депресират се от снижаването на жизненото си ниво,  а доскоро те са практикували професии,  които са били по престижност и авторитетност сред първите. От друга страна,  сегашната безработица е продукт на рецесионни стопански процеси и в резултат на заниженото търсене на работна сила,  а тъкмо такава е формулата на цикличната безработица в макроикономиката,  която е изключително опасна за социалния мир. Проблемът е,  че политическият елит не успява да предложи концепция,  която да даде перспектива на развитие на държавата в икономически и обществен план. От това следва нарастващата социална апатия в обществото и примирението на голяма част от гражданите. Тяхното мислене не е активизирано по никакъв начин и те предпочитат (за тях е и по-лесно) да се самосъжаляват и да изпаднат в апатия,  отколкото да протестират.
              Драстичното социално разслоение на 5% свръхбогати и 80% бедни е мощна и взривоопасна смес,  изключително опасна за социалния мир. Пълното неведение на държавната власт какво да прави с армията от безработни,  липсата на надежда за безработните за скорошна промяна,  липсата на стабилизираща социална група,  каквато би могла да бъде средната класа,  и която с по-голямата си икономическа независимост ограничава риска от изпомпване на социалните фондове и на последно място продължаването на индустриалната политика в сегашния й вид,  т. е.  на т. нар.  структурна реформа,  чийто единствен резултат е натрупването на останалите без работа пред бюрата за социални помощи,  е все едно да се вкара в тази адска смес и детонатор.  Германия има 7 на сто безработица,  държавите от ЕС средно около 7-8 на сто,  а ние реално около 25-30 на сто - 1/3 от трудоспособното ни население! В България обаче никой не се стряска от този проблем,  смята се,  че безработицата на 1/3 от трудоспособното  население е в реда на нещата и никой не взима на сериозно тази народна трагедия,  освен,  разбира се,  на думи.  
            Най. важният проблем пред българите е,  че те не могат да изградят личната си жизнена стратегия,  поради простата причина,  че не знаят какво ще стане в техния град и в държавата след една или след три години. Не се дава никаква перспектива на безработните. И те са обречени да са бедни,  мизерни,  гладни. Потресаващ е фактът,  че нищо не се прави за безработицата.
            С цената на много усилия на всички политически партии,  премиер,  президент въпросът с визите е решен. Но дали по-кадърно изглежда правителството на Костов след този успех? Защото трябва да си признаем,  че не на управляващите сили принадлежи реалният принос за  "превземането" на Шенген,  а на ръководството на Европа,  причината е проста - всичко е геополитика. Срещу какво бе направена тази услуга? Страхът на европейците днес се поддържа от информациите за засилен имиграционен натиск от Африка.  За Европа преселниците от арабско - африканските страни са действително голям проблем. Един от каналите е България и тя може успешно да спира всички попълнения.  От друга страна,  вдигането на шенгенската забрана,  води до нов проблем,  а именно проблемът с двойното гражданство на изселниците в Турция,  който е пример за липса на прозорливост и недалновидна политика на българските депутати.  Твърде възможно е след премахването на шенгенските визи повече от 200 000 турци (според истанбулския в. "Хюриет") - изселилите се в Турция нашенци,  да се върнат обратно в България,  т. е.  Европа може да бъде заляна от турци с български паспорти,  а българите поради липса на средства ще си стоят в България.  По този начин пътят ни към Европа много бързо може да бъде затворен,  защото ЕС отдавна ни предупреди,  че няма да допусне масово преселване от Турция през България в страните от ЕС.
            Най- после ЕС разбра,  че нашето прословуто търпение все пак е към своя край и се изчерпва,  и ако не беше направил стъпката,  България можеше да се насочи към нов ориентир - към Москва,  а това за Европа,  естествено,  не е желателно. Въпреки всичко ЕС се страхува от нас. Защо? Страхът се подхранва от въпроса за сигурността и от опасността "Европа да се балканизира". Европейците се страхуват и от ширещата се престъпност - по-голяма сред емигрантите.
            За българите се носят легенди - суперизобретателни крадци на коли (в Германия),  сводничество,  проституция и мафиотски групировки (в Чехия),  терористи - стреляли срещу Папата (в Италия).
Европеецът се страхува и за работното си място,  но този страх  е основателен само на пръв поглед.  В действителност има много сектори във немската икономика например,  в които един немец не е съгласен да работи. Най-после Западът прозря,  че без емигрантите не може в нито една област от живота и от тях ще има само полза.
           Казвам го с нарастваща тревога,  тъй като българин въобще не съм спокоен за България.  Българинът е с много ниска политическа култура,  бавно загрява. За какво става въпрос? Западната икономика отдавна се нуждае от черноработници,  които да работят в най-екологично вредните производства и да вършат "черната" работа като например в Испания в региона на Алмерия пустинни местности бяха превърнати от "нелегалните" в плодородни ниви. Изглежда правителството не го е грижа,  че изискванията към човешкия потенциал рязко спадат. И докато се чудим как да спазим препоръките от Брюксел за развиване на селското стопанство,  защото то било неефективно,  дори не разбираме и не съзнаваме,  че концентрацията на усилията в тази област и обучението на кадри в тази сфера предопределя за години напред упадъка на националния ни интелектуален кадрови потенциал.
            В недалечно бъдеще България ще се превърне в износител на евтина,  но качествена работна ръка за "черна" работа  на Европа.  Ще бъдем приети в ЕС единствено да осигуряваме квалифицирана работна сила за непривлекателните сектори на Западната икономика. Ще бъдем само страна,

 която е примитивен сателит,  ще бъдем в Европа,  но като бедни и неграмотни роднини,  седнали не на официалната маса,  а на страничната,  обслужващата маса - на нея никой няма да забележи,  че не знаем  как се държат ножа и вилицата. . . . По силата на някакво политическо решение,  може и да ни пуснат в Европа. Но икономически ще продължим да бъдем дълбока провинция с неразвито и неконкурентно производство. И докато германците се занимават и развиват високи и модерни технологии,  ние ще строим магистралите им,  ще пасем овцете им,   ще чистим клозетите им,  и ще мием чинии в изисканите им ресторанти.  Това е.  А нека ние през това време да се смятаме,  че сме най-умният народ в света (!) -  това е комплексът на провинциалния човек. Макар и малка и незабележима държава и тя е дала нещо на света. Българинът трудно може да надскочи своята сянка. И нека да си въобразяваме,  че сме народ със самочувствие на водач в духовната сфера (!).  И нека да си фантазираме,  че в България ще започне формирането на новата духовна култура и ще дадем пример на света за съзнателен избор на Новата Култура - култура на сърцето,  на любовта (!).  И нека да си самовнушаваме,  че Учението за всемирното Бяло Братство на Петър Дънов,  носещо космически божествени знания,  ще стане опора за движението на България,  а оттам. . . . и на света,  напред (!).  И нека да си вярваме и да се заблуждаваме,  че българите подготвяли човешкото съзнание за настъпващата нова култура на Шестата раса,  расата на децата на Светлината (!!!).  Не ми се сърдете,  аз не съм песимист,  а просто реалист.
              Тежък и болезнен ще е сблъсъкът с реалността в З. Европа. Българите ще се сблъскат с друг начин на организация и производство,  с друг начин на мислене,  култура. Нека да си признаем: Нито ние сме готови за ЕС,  нито той за нас. Недоучените ни политици знаят,  че ще са на власт,  само ако се присъединят към европейските структури,  затова за тях Европа е техният цивилизационен идеал,  приемат европейската държава за венец на всичко,  а това се нарича европоцентризъм. Пред народа излизат с демагогията,  че с приемането ни в Европа се променяме. Но едно общество има дълбоко вкоренена култура,  традиции,  исторически придобити права в рамките на националната държава,  които не могат да се премахнат и изкоренят ей-така,  само защото щели да ни приемат някъде си.
             България ще съществува,  докато външни сили решат да прекратят съществуването й. Ако Великите сили не "закрият " България,  тя ще остане източник на евтина работна ръка за други държави,  с висока емиграция и намаляващо население ( прогноза: 4 млн. души през 2010 г. ). Ние като нация нямаме чувството и желанието да избираме собствен път. Обикновено възпроизвеждаме чужди модели. За съжаление нямаме и самочувствие,  а по-скоро проституираме в представите си към чуждите достойнства и постижения,  сякаш не можем да изградим стабилна държава,  а не да ползваме адаптирани отвън институции и модели.
            Като каква ще влиза България в ЕС - като бивш съветски сателит или като настоящ американски и с какво политиката на България е станала европейска? Дали ще се сбъдне тезата на Бжежински,  че България,  Румъния,  Македония и Косово постепенно ще се превърнат в страни с ограничен суверенитет,  т. е.  силно зависими от покровители - САЩ,  ЕС,  или и двете заедно? Засега САЩ не инвестират сериозни суми в България,  тя е един от обектите на американския геостратегически интерес. Ключов момент в стратегията на САЩ е да контролират Балканите,  които имат съществено място като периферия. Основният играч е Турция,  която доминира политически и икономически на Балканите,  а за България е отредено и планирано да стане част от формиращия се неоосмански ред,  от новия ислямски ред,  който ще се създаде на Балканите под ръководството на САЩ.  Т. е.  целта е мюсюлманите да преобладават над християните. Интересът на САЩ към нас не е икономически,  а военно - стратегически,  и затова тях ги интересуват единствено телекомуникациите. За САЩ е важно да имат тотално информационно и комуникационно покритие на своя бъдеща система за сигурност.
 
             В България се забелязва един процес на активизиране на малцинствата. Има райони,  където турците настигат българите и скоро ще ги изпреварят. Може би турската партия начело с Ахмед Доган ще се опита да обедини всички мюсюлмани в България. Той ще иска все повече и повече права на турците например да се  въведе образование на турски в основните и средни училища,  да им се даде телевизионен канал,  където да си правят програма и предавания само на турски,  да си издават  вестник и т. н. В България нараства относителният дял на турското,  на ромското и изобщо на мюсюлманското (за сметка на славяноезичното и източноправославното) население. То се концентрира в определени невралгични социорегиона,  създавайки по този начин настоящи и бъдещи "анклави",  а ние се успокояваме с мисълта,  че у нас т. нар.  етнически и ислямистки малцинства са под 10%. При последните избори за местни органи на властта вече се оформиха две "полуавтономни" турски области,  т. е.  региони,  където политическата власт на местно равнище е заета от български турци,  тъй като по-голямата част от населението там е турско - ислямистко.
             Целта е българите като християни да бъдем малцинство. Ислямистите - роми,  турци,  т. нар. помаци са просто етническа бомба. Скоро те ще започнат да търсят вече не национални права,  а територии и земя. Т. е.  те ще започнат да претендират не само да им се зачитат правата в рамките на България (които са признати),  но ще започнат и да ни изнудват да си променим конституцията и да ги признаем за народ. Ако се приемат исканите от тях промени в конституцията,  те от малцинство ще станат народ. Това по конституция ще значи да им разрешим утре да кажат: "Територията,  на която ние живеем,  не е българска,  а турска!"
            Реална прогноза (и факт): Налице е ислямистка инвазия на Балканите. Срещу източноправославната вяра е вече открит могъщ фронт от ислямистката вяра,  и главно от нейното направление - шиитството (а не толкова сунитството),  което трасира ислямисткия фундаментализъм и вече триумфира в Афганистан,  Чечения,  Иран,  Пакистан и т. н.  Преброяването от 1991 г.  за първи път  фиксира шиитски "бум" в страната. Новите данни са шокиращи: в регион Сливен 33 на сто (!) от мюсюлманите са се определили като шиити,  в регион Разград - 8, 6 на сто,  в регион Ловеч - 10 на сто и т. н.
            Затова шансът ни е в бързото приобщаване към структурите на ЕС,  в противен случай просто изчезваме като държава. Ако искаме да издигнем жизненото равнище на нацията ни в едно по-далечно бъдеще,  трябва колкото се може по-бързо да се приобщим към общия европейски дом,  към богатите народи. Присъединяването ни към ЕС е не само политическа цел,  а единствения възможен път на страната. Европа ни поставя условия да заявим своите приоритети,  затова ясно и твърдо трябва да определим какви области и сектори искаме да развиваме,  защото е резонно да ни попитат какво очакваме от приемането ни в ЕС.
            Всички правителства у нас през последните 10 г.  са наясно,  че са пренебрегнали националните приоритети. Нуждаем се от личност (надпартийна) надраснала пристрастията си,  която да предложи концепция за националната сигурност,  за оцеляване и просперитет на българската нация,  за ролята на България като основен и балансиращ фактор на Балканите,  за мястото й в Европа. Трябва да убедим Европа да инвестира у нас нови и модерни технологии и ноу-хау,  да открие нови производствени пазари. Нашият шанс е около Германия.  Германците имат трайни икономически интереси в България,  още повече че тя е заела лидерското място в ЕС.  Германия е страна с мощна икономика,  има дългосрочна стратегия на растежа,  често изнася производствата си в други страни. Стратегическите инвестиции и големите корпорации са най-сигурната гаранция,  че няма да ни разиграват както досега.