Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2010 18:37 - АРХИВИТЕ СА ЖИВИ, ПРОЧЕТИ ЗА МИНАЛОТО
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 2155 Коментари: 0 Гласове:
0



image
Новата икономическа емиграционна вълна
Възраждане на масовата мизерия и примитивизацията на живота.  Държавите в ролята на села в икономически и културно - политически план при глобализацията(=Нов Световен Ред).  Безработицата - народна трагедия.  Ще се превърне ли България  в източник и износител на евтина  работна ръка за непривлекателните сектори на Западната икономика? Бъдещият ислямски ред в България и на Балканите.


            В страната се наблюдава процес на огромна и рискова поляризация. На единия полюс е София - район с индустриална и социална структура,  стопанска активност,  с високо самочувствие и инициативно население,  който концентрира капитали,  финанси,  ресурсен потенциал и кадри. На другия полюс е цялата останала територия на страната,  която става все по-бедна (икономически) провинция. В нея все още се открояват няколко "островчета" на индустриален потенциал и стопанско оживление - Пловдив,  Бургас,  Варна,  Русе.  Повече от 1/3 от територията на страната е мъртва,  лишена е от цивилизовани форми на поминък и е върната на ниво примитивно земеделие. Картината от запустелите села се мултиплицира и в мащаба на цялата държава. След успешното ликвидиране на промишлеността са останали руини,  обезлюдени села,  рушащи се къщи,  буренясали ниви и пълно стопанско запустение,  декори за филм след тайфун - оставени без покриви сгради,  пустеещи дворове,  пустеещи заводи,  фабрики,  ръждясали и разхвърляни машини от епохата на Флийнстоун. Лунен пейзаж! По селата селяни орат с впрегнати коне или магарета,  които са основна аграрно - транспортна сила у нас. Населението е на доизживяване,  чопли по някой декар с мотиките,  пасе по някоя и друга коза или овца и си купува само хляб и цигари. Живот отпреди новата ера!
            Районите в тази 1/3 са наречени "в индустриален упадък" и "селски изостанали",  а в тях живеят почти 20% от населението на страната. Това население е в критично равнище на бедност,  препитава се чрез примитивни,  първобитни форми на труд и натурална размяна. В България се възроди масовата мизерия - приблизително 35% от населението вегетира в някакви  първобитни форми на физическото оцеляване,  неграмотността взима застрашителни размери,  триумфира безмозъчния труд.
         Най-характерното за тези райони е примитивизацията на живота; деградацията на социалната инфраструктура; влошаване на здравеопазването и на образованието; безработица над 30%; невъзможност за приложение на модерни професии; натрупва се огромен потенциал от деградираща бедност,  мизерия и най-страшното - безперспективност; асимилиране на интелигенцията с по-ниските социални нива със смазано самочувствие,  а не е ли именно то основен национален капитал? В тази група райони се наблюдава изключително тревожен процес: обособяват се социални общности,  зони - гета,  населени и капсулирани с етнически малцинства и/или с пределно застаряло (старческо) население. И в двата случая - без никаква стопанска активност.
           Във време,  когато Европа се регионализира,  т. е.  насочва вниманието си за хармонично и равномерно развитие  на районите,  в България малките общини,  градове и селища изчезват като демографски единици.
            Нека да разгледаме въпроса и от друг ъгъл,  в макромащаб.  При глобализацията в ролята на села и общини влизат цели държави,  макар че основната миграция е тази на капиталите и квалифицираните специалисти. Индустриализацията размества огромни маси хора,  не само увеличава производството,  но като страничен отрицателен ефект неизбежно обезлюдява територии. В световен план глобализацията и интегрирането са икономически изгодни (така се твърди),  но за малките държави като България например това е фатално,  но и поучително. Едва при отварянето на западните граници се видя жалкото ни положение и какви дълбоко затънали селски провинциалисти сме,  че в политическо,  в икономическо,  в културно и всякакво друго отношение сме си забутано село в сравнение с европейските стандарти и мащаби. Затова България остава "санитарна зона" за задграничните инвестиции заради високия политически и икономически риск в страната.
           Най-бедните страни си намират в дългов капан,  който блокира всякаква вероятност икономиките им да поемат глътка въздух. В същото време либерализацията на световната икономика под егидата на Световната търговска организация нанася периодично жестоки удари на националните производства и банковите системи на бедните държави. Под влияние на САЩ  МВФ води политика на глобализиране на световната икономика ( глобализация = НСР).  Наблюдава се "епидемия" от мегасливания и поглъщания,  които засягат мощни транснационални корпорации в областта на финансите,  телекомуникациите,  медиите и промишлеността,  в съчетание с нестабилните глобални финансови пазари. Внимание! Съществува реална и опасна тенденция глобализацията в икономически  и културно-политически план да се идентифицира и отъждестви с най-обикновено робство и господство на "Елита" налагащ НСР.
           Тези мегасливания означават радикално нарастване на тираничната,  тоталитарна  структура на глобалната икономика. Това е кръстоносен поход на тоталитарните институции. Новата история е нарастващата концентрация на тираничната власт в частни,  неконтролирани ръце.  Fortune 500 (класация на 500-те най-големи корпорации,  извършвана от списанието Fortune),  истинският едър бизнес на САЩ е еуфоричен. Социалната политика на всяка една държава и в световен мащаб е проектирана така,  че да обогатява богатите отвъд най-дивите им мечти.

          Основната причина за невижданата досега поляризация в страната е продължаващата от 10 ноември 1989 г.  до днес на няколко вълни деиндустриализация на държавата,  а след като няма индустрия,  няма модерно общество,  няма високи технологии,  няма високо,  национално самочувствие - на професионалните слоеве и на политиците,  от регионално до национално ниво,  няма суверенна и независима държава,  няма нищо. Без индустрия по естествения ход на нещата се налага примитивизация на социалната структура. Това е и основният икономически фактор все повече хора панически да мигрират от малките към по-големите градове и основно София,  т. е.  от провинцията към ядрото,  столицата или радикално,  изселване от България в чужбина (разбирай Западна Европа и САЩ). От 2 г.  наблюдаваме как третата вълна икономическа емиграция нараства всекидневно. Към чужбина се устремява,  още по-точната дума е изтича,  националния потенциал - дееспособното население,  младото поколение с добро образование, с впечатляващ интелект,  софтуерните специалисти,  високообразовани хора,  креативни,  предприемчиви и най-странното - упорито желаещи да направят нещо полезно и за родината си,  за България .
           С премахването на Шенгенските ограничения,  бъдете сигурни,  че поне 20% от хората на възраст между 25 и 45 г.  биха заминали да живеят,  да работят или да учат в чужбина. България изтича по границите. И ще постъпят правилно,  защото липсата на работа в България добива епидемичен характер и никакви традиционни мерки няма да оправят положението. Има градове задавени буквално от безработицата. Официалната безработицата достигна 19%,  реалната е от порядъка на 30%.  Безработицата вече е достигнала критична точка.
           Нарастващият проблем с безработицата и изтикването му встрани от икономическата политика през изминалите години се превърна в един от безспорните резултати на десетилетната икономическа реформа. Със сигурност може да се твърди,  че управляващите не схващат дълбочината на проблема.  . Защото съвременната макроикономическа политика започва с безработицата и завършва с растежа,  а не обратното.
           Безработицата е явление,  което има видима и невидима страна и цена. Видимата е социалната,  изразява се чрез загуба на доходи,  антисоциални прояви и т. н. Тя обаче води и до загуба на БВП,  тя потиска неговия размер. Т. е.  на всеки процент увеличение на безработицата отговаря и съответна загуба на БВП (интерпретация на обратната формулировка на Закона на Окън,  описващ връзката между спада на БВП и увеличението на безработицата).  
          Безработицата причинява сериозни загуби - пилеят се ресурси в национален мащаб,  задържа се икономическия растеж,  оборота на капитала и неговото  възпроизводство. Високата безработица нанася тройна икономическа вреда. От една страна,  свива потребителското търсене,  от друга,  оказва натиск върху работната заплата,  от трета страна,  разклаща социално осигурителната система. В бъдещата ни макроикономическа политика трябва да си изясним и определим каква част от безработицата е фрикционна (свързана със социално - миграционни процеси),  структурна (структурата на търсенето и предлагането на работна сила) и циклична (общото състояние на икономиката). За да намерим изход от кризисното състояние трябва да акцентираме върху тези аспекти на безработицата и тяхната икономическа интерпретация. В противен случай е немислима реална и адекватна политика и политика за създаване на работни места. Продължавайки по досегашния утъпкан път всички материални и финансови ресурси ще се разпилеят в осъществяването на инвестиционни проекти на посоки. Вследствие на което задлъжнялостта ни (вътрешна и външна) + безработицата ще се увеличават паралелно и синхронно,  докато делът на принудително безработните достигне 100% от общия им брой.
             Сериозността на натрупаната в момента безработица се крие в нейния вид. Голяма част от безработицата е структурна - на улицата остават без работа и перспектива цели професии свързани с индустрията,  с технологиите,  с науката; квалифицираните промишлени работници,  техническата интелигенция. Това са професионални слоеве,  които се деквалифицират,  депресират се от снижаването на жизненото си ниво,  а доскоро те са практикували професии,  които са били по престижност и авторитетност сред първите. От друга страна,  сегашната безработица е продукт на рецесионни стопански процеси и в резултат на заниженото търсене на работна сила,  а тъкмо такава е формулата на цикличната безработица в макроикономиката,  която е изключително опасна за социалния мир. Проблемът е,  че политическият елит не успява да предложи концепция,  която да даде перспектива на развитие на държавата в икономически и обществен план. От това следва нарастващата социална апатия в обществото и примирението на голяма част от гражданите. Тяхното мислене не е активизирано по никакъв начин и те предпочитат (за тях е и по-лесно) да се самосъжаляват и да изпаднат в апатия,  отколкото да протестират.
              Драстичното социално разслоение на 5% свръхбогати и 80% бедни е мощна и взривоопасна смес,  изключително опасна за социалния мир. Пълното неведение на държавната власт какво да прави с армията от безработни,  липсата на надежда за безработните за скорошна промяна,  липсата на стабилизираща социална група,  каквато би могла да бъде средната класа,  и която с по-голямата си икономическа независимост ограничава риска от изпомпване на социалните фондове и на последно място продължаването на индустриалната политика в сегашния й вид,  т. е.  на т. нар.  структурна реформа,  чийто единствен резултат е натрупването на останалите без работа пред бюрата за социални помощи,  е все едно да се вкара в тази адска смес и детонатор.  Германия има 7 на сто безработица,  държавите от ЕС средно около 7-8 на сто,  а ние реално около 25-30 на сто - 1/3 от трудоспособното ни население! В България обаче никой не се стряска от този проблем,  смята се,  че безработицата на 1/3 от трудоспособното  население е в реда на нещата и никой не взима на сериозно тази народна трагедия,  освен,  разбира се,  на думи.  
            Най. важният проблем пред българите е,  че те не могат да изградят личната си жизнена стратегия,  поради простата причина,  че не знаят какво ще стане в техния град и в държавата след една или след три години. Не се дава никаква перспектива на безработните. И те са обречени да са бедни,  мизерни,  гладни. Потресаващ е фактът,  че нищо не се прави за безработицата.
            С цената на много усилия на всички политически партии,  премиер,  президент въпросът с визите е решен. Но дали по-кадърно изглежда правителството на Костов след този успех? Защото трябва да си признаем,  че не на управляващите сили принадлежи реалният принос за  "превземането" на Шенген,  а на ръководството на Европа,  причината е проста - всичко е геополитика. Срещу какво бе направена тази услуга? Страхът на европейците днес се поддържа от информациите за засилен имиграционен натиск от Африка.  За Европа преселниците от арабско - африканските страни са действително голям проблем. Един от каналите е България и тя може успешно да спира всички попълнения.  От друга страна,  вдигането на шенгенската забрана,  води до нов проблем,  а именно проблемът с двойното гражданство на изселниците в Турция,  който е пример за липса на прозорливост и недалновидна политика на българските депутати.  Твърде възможно е след премахването на шенгенските визи повече от 200 000 турци (според истанбулския в. "Хюриет") - изселилите се в Турция нашенци,  да се върнат обратно в България,  т. е.  Европа може да бъде заляна от турци с български паспорти,  а българите поради липса на средства ще си стоят в България.  По този начин пътят ни към Европа много бързо може да бъде затворен,  защото ЕС отдавна ни предупреди,  че няма да допусне масово преселване от Турция през България в страните от ЕС.
            Най- после ЕС разбра,  че нашето прословуто търпение все пак е към своя край и се изчерпва,  и ако не беше направил стъпката,  България можеше да се насочи към нов ориентир - към Москва,  а това за Европа,  естествено,  не е желателно. Въпреки всичко ЕС се страхува от нас. Защо? Страхът се подхранва от въпроса за сигурността и от опасността "Европа да се балканизира". Европейците се страхуват и от ширещата се престъпност - по-голяма сред емигрантите.
            За българите се носят легенди - суперизобретателни крадци на коли (в Германия),  сводничество,  проституция и мафиотски групировки (в Чехия),  терористи - стреляли срещу Папата (в Италия).
Европеецът се страхува и за работното си място,  но този страх  е основателен само на пръв поглед.  В действителност има много сектори във немската икономика например,  в които един немец не е съгласен да работи. Най-после Западът прозря,  че без емигрантите не може в нито една област от живота и от тях ще има само полза.
           Казвам го с нарастваща тревога,  тъй като българин въобще не съм спокоен за България.  Българинът е с много ниска политическа култура,  бавно загрява. За какво става въпрос? Западната икономика отдавна се нуждае от черноработници,  които да работят в най-екологично вредните производства и да вършат "черната" работа като например в Испания в региона на Алмерия пустинни местности бяха превърнати от "нелегалните" в плодородни ниви. Изглежда правителството не го е грижа,  че изискванията към човешкия потенциал рязко спадат. И докато се чудим как да спазим препоръките от Брюксел за развиване на селското стопанство,  защото то било неефективно,  дори не разбираме и не съзнаваме,  че концентрацията на усилията в тази област и обучението на кадри в тази сфера предопределя за години напред упадъка на националния ни интелектуален кадрови потенциал.
            В недалечно бъдеще България ще се превърне в износител на евтина,  но качествена работна ръка за "черна" работа  на Европа.  Ще бъдем приети в ЕС единствено да осигуряваме квалифицирана работна сила за непривлекателните сектори на Западната икономика. Ще бъдем само страна,

 която е примитивен сателит,  ще бъдем в Европа,  но като бедни и неграмотни роднини,  седнали не на официалната маса,  а на страничната,  обслужващата маса - на нея никой няма да забележи,  че не знаем  как се държат ножа и вилицата. . . . По силата на някакво политическо решение,  може и да ни пуснат в Европа. Но икономически ще продължим да бъдем дълбока провинция с неразвито и неконкурентно производство. И докато германците се занимават и развиват високи и модерни технологии,  ние ще строим магистралите им,  ще пасем овцете им,   ще чистим клозетите им,  и ще мием чинии в изисканите им ресторанти.  Това е.  А нека ние през това време да се смятаме,  че сме най-умният народ в света (!) -  това е комплексът на провинциалния човек. Макар и малка и незабележима държава и тя е дала нещо на света. Българинът трудно може да надскочи своята сянка. И нека да си въобразяваме,  че сме народ със самочувствие на водач в духовната сфера (!).  И нека да си фантазираме,  че в България ще започне формирането на новата духовна култура и ще дадем пример на света за съзнателен избор на Новата Култура - култура на сърцето,  на любовта (!).  И нека да си самовнушаваме,  че Учението за всемирното Бяло Братство на Петър Дънов,  носещо космически божествени знания,  ще стане опора за движението на България,  а оттам. . . . и на света,  напред (!).  И нека да си вярваме и да се заблуждаваме,  че българите подготвяли човешкото съзнание за настъпващата нова култура на Шестата раса,  расата на децата на Светлината (!!!).  Не ми се сърдете,  аз не съм песимист,  а просто реалист.
              Тежък и болезнен ще е сблъсъкът с реалността в З. Европа. Българите ще се сблъскат с друг начин на организация и производство,  с друг начин на мислене,  култура. Нека да си признаем: Нито ние сме готови за ЕС,  нито той за нас. Недоучените ни политици знаят,  че ще са на власт,  само ако се присъединят към европейските структури,  затова за тях Европа е техният цивилизационен идеал,  приемат европейската държава за венец на всичко,  а това се нарича европоцентризъм. Пред народа излизат с демагогията,  че с приемането ни в Европа се променяме. Но едно общество има дълбоко вкоренена култура,  традиции,  исторически придобити права в рамките на националната държава,  които не могат да се премахнат и изкоренят ей-така,  само защото щели да ни приемат някъде си.
             България ще съществува,  докато външни сили решат да прекратят съществуването й. Ако Великите сили не "закрият " България,  тя ще остане източник на евтина работна ръка за други държави,  с висока емиграция и намаляващо население ( прогноза: 4 млн. души през 2010 г. ). Ние като нация нямаме чувството и желанието да избираме собствен път. Обикновено възпроизвеждаме чужди модели. За съжаление нямаме и самочувствие,  а по-скоро проституираме в представите си към чуждите достойнства и постижения,  сякаш не можем да изградим стабилна държава,  а не да ползваме адаптирани отвън институции и модели.
            Като каква ще влиза България в ЕС - като бивш съветски сателит или като настоящ американски и с какво политиката на България е станала европейска? Дали ще се сбъдне тезата на Бжежински,  че България,  Румъния,  Македония и Косово постепенно ще се превърнат в страни с ограничен суверенитет,  т. е.  силно зависими от покровители - САЩ,  ЕС,  или и двете заедно? Засега САЩ не инвестират сериозни суми в България,  тя е един от обектите на американския геостратегически интерес. Ключов момент в стратегията на САЩ е да контролират Балканите,  които имат съществено място като периферия. Основният играч е Турция,  която доминира политически и икономически на Балканите,  а за България е отредено и планирано да стане част от формиращия се неоосмански ред,  от новия ислямски ред,  който ще се създаде на Балканите под ръководството на САЩ.  Т. е.  целта е мюсюлманите да преобладават над християните. Интересът на САЩ към нас не е икономически,  а военно - стратегически,  и затова тях ги интересуват единствено телекомуникациите. За САЩ е важно да имат тотално информационно и комуникационно покритие на своя бъдеща система за сигурност.
 
             В България се забелязва един процес на активизиране на малцинствата. Има райони,  където турците настигат българите и скоро ще ги изпреварят. Може би турската партия начело с Ахмед Доган ще се опита да обедини всички мюсюлмани в България. Той ще иска все повече и повече права на турците например да се  въведе образование на турски в основните и средни училища,  да им се даде телевизионен канал,  където да си правят програма и предавания само на турски,  да си издават  вестник и т. н. В България нараства относителният дял на турското,  на ромското и изобщо на мюсюлманското (за сметка на славяноезичното и източноправославното) население. То се концентрира в определени невралгични социорегиона,  създавайки по този начин настоящи и бъдещи "анклави",  а ние се успокояваме с мисълта,  че у нас т. нар.  етнически и ислямистки малцинства са под 10%. При последните избори за местни органи на властта вече се оформиха две "полуавтономни" турски области,  т. е.  региони,  където политическата власт на местно равнище е заета от български турци,  тъй като по-голямата част от населението там е турско - ислямистко.
             Целта е българите като християни да бъдем малцинство. Ислямистите - роми,  турци,  т. нар. помаци са просто етническа бомба. Скоро те ще започнат да търсят вече не национални права,  а територии и земя. Т. е.  те ще започнат да претендират не само да им се зачитат правата в рамките на България (които са признати),  но ще започнат и да ни изнудват да си променим конституцията и да ги признаем за народ. Ако се приемат исканите от тях промени в конституцията,  те от малцинство ще станат народ. Това по конституция ще значи да им разрешим утре да кажат: "Територията,  на която ние живеем,  не е българска,  а турска!"
            Реална прогноза (и факт): Налице е ислямистка инвазия на Балканите. Срещу източноправославната вяра е вече открит могъщ фронт от ислямистката вяра,  и главно от нейното направление - шиитството (а не толкова сунитството),  което трасира ислямисткия фундаментализъм и вече триумфира в Афганистан,  Чечения,  Иран,  Пакистан и т. н.  Преброяването от 1991 г.  за първи път  фиксира шиитски "бум" в страната. Новите данни са шокиращи: в регион Сливен 33 на сто (!) от мюсюлманите са се определили като шиити,  в регион Разград - 8, 6 на сто,  в регион Ловеч - 10 на сто и т. н.
            Затова шансът ни е в бързото приобщаване към структурите на ЕС,  в противен случай просто изчезваме като държава. Ако искаме да издигнем жизненото равнище на нацията ни в едно по-далечно бъдеще,  трябва колкото се може по-бързо да се приобщим към общия европейски дом,  към богатите народи. Присъединяването ни към ЕС е не само политическа цел,  а единствения възможен път на страната. Европа ни поставя условия да заявим своите приоритети,  затова ясно и твърдо трябва да определим какви области и сектори искаме да развиваме,  защото е резонно да ни попитат какво очакваме от приемането ни в ЕС.
            Всички правителства у нас през последните 10 г.  са наясно,  че са пренебрегнали националните приоритети. Нуждаем се от личност (надпартийна) надраснала пристрастията си,  която да предложи концепция за националната сигурност,  за оцеляване и просперитет на българската нация,  за ролята на България като основен и балансиращ фактор на Балканите,  за мястото й в Европа. Трябва да убедим Европа да инвестира у нас нови и модерни технологии и ноу-хау,  да открие нови производствени пазари. Нашият шанс е около Германия.  Германците имат трайни икономически интереси в България,  още повече че тя е заела лидерското място в ЕС.  Германия е страна с мощна икономика,  има дългосрочна стратегия на растежа,  често изнася производствата си в други страни. Стратегическите инвестиции и големите корпорации са най-сигурната гаранция,  че няма да ни разиграват както досега.  



Тагове:   миналото,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3173133
Постинги: 1691
Коментари: 835
Гласове: 1587
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031