Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2010 18:49 - АРХИВИТЕ СА ЖИВИ, ПРОЧЕТИ ЗА МИНАЛОТО
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 1229 Коментари: 0 Гласове:
1



image

     Организираната престъпност
Бракът по сметка между синия елит и  престъпните групировки. Случаят"Елеонора".


              Още от есента на 1997 г.  нашите управници започнаха да внушават на обществеността у нас и в чужбина,  че успешно са се преборили с организираната престъпност(!).  Това се оказало възможно благодарение на ръководството на бившия шеф на МВР генерал Богомил Бонев,  но преди всичко на указанията на Иван Костов,  който се обяви за първия български премиер,  който чете "от кора до кора" всички доклади на спецслужбите и лично наблюдава работата на НСБОП и НСС.  Така и през 1998 г.  официално се обяви,  че гръбнака на организираната престъпност е пречупен(!).  Известна заслуга затова има и ген. Кирил Радев.  За сведение това е същият К. Радев,  който е произведен в чин генерал за безспорни заслуги в пречупването на гръбнака на организираната престъпност(!).  А пречупен ли е наистина този гръбнак? Възкръсват ли мутрите?  
             Веднага след 10 ноември Народното събрание разви "демократична" законодателна дейност. В името на правата на човека коригира Наказателния кодекс така,  че полицията и следствието да бъдат безсилни срещу престъпните организации. През 1990 г.  президентът Петър Младенов отваря решетките пред 10 000 криминални престъпници.  През 1990 - 1996 г.  държавният глава Желю Желев освобождава предсрочно от затворите 1485 души.  От общо 6115 затворници в България над 4500 са му писали молби за помилване. През 1997 г.  президентът Петър Стоянов възлага с указ помилването на Тодор Кавалджиев. От общо 4515 разгледани преписки вицепрезидентът е издал укази за намаляване на присъдите на общо 859 души,  като предсрочно е освободил 96 от тях,  а на 763 е опростил част от наказанието.
        (бел. ”168ч”.  ,  9-15 март 2001г. )
              Договарянето и бракът по сметка между синия елит и престъпните групировки се разви при първия кабинет на Костов.  Кухите показни акции бяха завесата,  зад която босовете на групировките участваха активно в приватизацията и изобщо в преразпределението на националното богатство. Костов съзнателно подмени силните министри с фигуранти,  за да утвърждава едноличната си власт.
              Правителството не се е справило с престъпността,  по-скоро е сложило под контрол тези структури,  така че да е сигурно,  че няма да се обърнат срещу него. Управляващите не ликвидираха групировките,  а ги подчиниха. Мафията обаче не се ограничава само със силовите групировки. На практика никой не е ликвидирал групировките,  те просто се вляха и вместиха в по-мощни икономически компании с легални структури,  укрупниха дейността си и се интегрираха там,  където има по-голяма възможност за легален бизнес. Навлязоха  в бизнес,  който минава за почтен. Вярно е,  че бе иззет почти целият бизнес на СИК и ВИС.  Някога мощната "Мултигруп" пък бе сведена до "Ем Джи холдинг",  но мутрите бавно и методично се трансформираха в "икономически субекти".
              След елиминирането им от застрахователния бизнес през 1998 г.  ВИС  и СИК привидно скъсаха с имиджа на лоши момчета,  но още по-дълбоко проникнаха в легалния бизнес. Част от застрахователния ресурс на ВИС и СИК се вля в "Бул Инс".  Настъпи нов розов период,  в който групировките купуваха, инвестираха,  приватизираха.  Същевременно прикрити зад маската на "добрите момчета" мутрите продължиха да прибират пари от наркотици,  проституция,  изнудване за крадени автомобили. Контролират контрабандните канали ,  изкупуват недвижими имоти около гранично - пропускателните пунктове. Концентрираха огромни не осчетоводени суми,  които са единствените "живи" пари днес в България. Не може гръбнакът на организираната престъпност да е пречупен,  а в същото време групировките да застават на входа и изхода на едно предприятие.  Това може да стане единствено и само с протекциите на държавната администрация. Самото правителство е свързано с някои силови групировки. Постигна се класическият вид на мафията. Престъпността  е свързана с хора на най-високи постове в правителството.
            Групировките са част от мафията. Целият политически елит (и леви,  и десни) е корумпиран и прикрива престъпността. Българската мафия е дълбоко вкоренена във властта. Това е кръг от неколкостотин души в изпълнителната власт,  НС и на съответните икономически постове. Публична тайна е,  че партийните финансисти не са никак чистоплътни спрямо парите от рекет,  контрабанда,  наркотрафик.
            Отнемането на лиценза на силовите застрахователни компании,  станали символ на рекета и на абсолютната безскрупулност беше за заблуда на стадото,  наричано от социолозите електорат. Никой от списъка на кредитните милионери на Ал. Каракачанов не е засегнат,  а има имена,  които дължат десетки милиарди левове(стари). Няма случай на осъден крупен и платежоспособен престъпник. Ефектът от т. нар.  война с организираната престъпност беше хората да бъдат сменени с приближени до управляващите фирми и структури. Бизнесът  на групировките просто премина в други,  държавнически ръце.
            Поради липсата на качествена,  подготвена  и най-вече предана агентура и състав НСБОП не успя да проникне дълбоко и оперативно в структурите на организираната престъпност,  а без това проникване въобще не е възможна ефективна борба с нея. Как тогава може да се твърди,  че гръбнакът й бил прекършен? Но шефовете на МВР,  политиците от СДС и най-вече партийният вожд Костов продължават най-нагло да го твърдят.  Премиерът проследявайки миналото на престъпността скромно премълча случаят "Сапио",  който сложи началото на тази мрачна действителност. Когато става дума за югоембаргото точно семейната фирма на Костов се възползва от ситуацията и въртеше търговия с петрол колкото всички други български фирми взети заедно,  и то когато беше министър на финансите.    
             В същото време с тревога се наблюдава новата степен на организираност,  новите начини,  по които престъпните структури се сливат в реалната икономика и влагат инкримиран капитал,  новата по-висока фаза на трансгранично взаимодействие с аналогични на тях формирования. Това,  естествено,  води до трансгранично противодействие от страна на спецслужбите на други страни,  които имат сили,  средства и преди всичко желание да проникнат дълбоко в престъпните структури,  в резултат на това са разбрали кои са покровителите  в различните етажи на властта у нас на престъпните структури.
             Българските различни по цвят политици след 10 ноември положиха неимоверни усилия да разгромят органите на МВР и НСБОП на няколко етапа организационно и кадрово. Целият личен състав на МВР е демотивиран. Назначават се и просперират само хора,  лансирани от СДС.  В резултат от тези антидържавни политически акции днес държавно - мафиотските структури и на СДС,  и на БСП безнаказано,  свободно и безпрепятствено ограбват държавата и присвояват съвместно с родни и чужди криминални структури общонародната собственост. А обществото,  вторачено  в собствената си мизерия,  мълчи. Битката на интереси придоби най-брутални измерения. Проблемът е,  че полицията се управлява от политически фигури. А властта е в банките,  ДСК,  ДЗИ,  НЕК,  "Булгаргаз",  пристанища,  митници. Там е организираната престъпност,  която в момента контролира икономиката в страната,  а не мутрите. Властта у нас се е превърнала в мафия,  затова и не задържат престъпните босове. Емануил Йорданов е послушен изпълнител,  какъвто е и шефът на НСС ген. Атанасов. Те прикриват режима на Костов.  Поради политически и икономически интереси не е възможно покровителите на престъпни формирования да бъдат изхвърлени от властта и предадени на прокуратурите.
             Полицията и специализираните органи за борба с организираната престъпност е напразен. Дирите на заловените от тях престъпници се загубват по трасето следствие - прокуратура - съд. Нашият съд е изначално добродушен към престъпниците,  снизходителен към наркотрафикантите. Няма по-великодушна към престъпника институция от него. Десет години след началото на демократичните промени все още нямаме дори единна система за събиране на данни за регистрирани престъпления и водените по тях дела. Имаме откъслечни статистики на полиция,  на следствие,  на прокуратура,  които са несъпоставими и не си съответстват. Има спешна нужда от синхронизация и координация на работата на полиция,  следствие и прокуратура.
             Не минава ден без убийство - ликвидират по поръчка директори и собственици на предприятия,  емблематични фигури от сивата икономика,  бандити разстрелват полицаи,  полицаи - невинни граждани,  педофили насилват и убиват деца и т. н.  И т. н.  МВР отдавна е изгубило контрол над растящата престъпност.
            Емануил Йорданов се похвали,  че през последните 6 месеца на 2000 г.  престъпност на практика нямало(!).  Няма да изброявам всичките случаи на убийства на криминални типове точно  в този период,  в медиите се изнесе достатъчно информация за тях,  нито ще коментирам смъртоносния взрив на хотел"Амбасадор",  ще се спра само на едно убийство,  което винаги ще помним - на 16-годишната Елеонора в центъра на София.  Всъщност тя стана жертва на . . . .  липсващата престъпност! Кой я уби? Гангстер,  дрогиран наркоман? Не.  Това момиче беше разстреляно от пиян полицай! Този чудовищен акт бе определен от колегите му по оръжие като . . . . нелепа случайност,  фатален резултат от изстрел произведен по непредпазливост. Всъщност точната дума е разстрел.  Като компенсация ни предложиха оставката на шефа на полицията ген. Васил Василев. Придружена от циничен коментар,  че не се чувствал виновен за убийствата,  които стават напоследък (не се чувствал виновен!). Думите на вътрешния министър - той я бил приел не заради случилото се,  а само защото. . .  отдавна  смятал,  че  в Националната полиция трябвало да има промени.  И двамата не изпитват вина,  чувство за отговорност и дори минимална съпричастност към трагедията. Защо министър Йорданов не подаде оставка също е любопитен въпрос. Това е акт,  който е неразделна част от демократичното битие на европейските държави. А също е и въпрос на  чест. Няма държава - член на ЕС,  в която подобно престъпление да не доведе до оставката

на вътрешния министър. А защо не и до тази на премиера. В някои страни Елеонора  би  била превърната в знаме на обществени движения и мощни обществени реакции. В България тя ще остане само поредната жертва на "прехода" и на разпада на държавата.

 



Тагове:   миналото,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3171635
Постинги: 1691
Коментари: 835
Гласове: 1586
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031