Ако досиетата бъдат публикувани,  ще помогнат да се разбере истината за изнесените от номенклатурата и тайните служби държавни пари през 70-те и 80-те г.  и за създаването на прословутите "фирми  - папки",  за съмнителните приватизационни сделки,  наркотрафика и нелегалната търговия с оръжие. Досиетата и архивите на бившите Първо и Четвърто главно управление (външното и научно - техническото разузнаване),  които през 1991 г.  преминаха към новосформираната Национална разузнавателна служба,  а архивите на РУМНО - във военното министерство,  няма да бъдат отваряни. Един от малкото случай,  в който политиците ни прояват здрав разум.  І-во и ІV-то са играли главна роля в изнасянето на държавен капитал по посока на т. нар.  външнотърговски дружества. Защо точно архивите на РУМНО,  І-во и ІV-то управление на ДС? ІV-то се е "специализирало" в кражба на ембаргови технологии от страните от споразумението КОКОМ (в началото на 80-те г.  Западът налага строги ограничения върху експорта на всички високи технологии за страните от Източна Европа).  Пример за дейността на НТР са проектите "Монблан" и "Нева",  огризки от който е Заводът за дискови запаметяващи устройства в Ст. Загора,  и за който ще стане въпрос малко по-нататък.   Освен това българските тайни служби са се занимавали преимуществено и с други дейности - организирали са перфектни и работещи и до днес канали за наркотрафик по "балканския път" и контрабанда с оръжие за ембаргови държави. РУМНО се е занимавало и с обучение на "революционни групи" (разбирай на терористи) от целия свят.  Военното разузнаване е било най-активната служба по време на репресиите срещу турското население в България,  известни като "възродителен процес".  РУМНО е било нещо като филиал на съветския шпионаж и руските тайни служби,  най-вече Главно разузнавателно управление на  Съветската армия.  И днес в Москва се намират най-малко 40 000 досиета на български "доброволни сътрудници" и "доверени лица".  І-во,  ІV-то и РУМНО са най-енигматичните организации в тоталитарния режим.  
             Не може да се отрече,  че ІV-то (НТР) не е работило за интересите на държавата. Напротив,  НТР е откраднало,  присвоило,  откопирало доста стойностни за България  неща,  внедрило е изключително ценни идеи и технологии,  благодарение на които България е била втората най-високоразвита държава в света след САЩ!!! Това е през периода 1983-1986 г. ,  когато родната електронна индустрия създава компютри с т. нар.  матрични процесори. Те са откраднати от Запад и то при наличие на ембаргото за доставка на комитета КОКОМ.  На практика България втора в света след САЩ успява да произведе новото,  четвърто поколение компютри. От друга страна,  за огромната кражба на IBM-те американците прекрасно знаеха и изобщо не ни пречеха (през 60-те и 70-те г.  нашите разузнавачи с цената на много пари крадяха компютрите IBM и съответните технологии,  за да ги произвеждаме у нас).  Защо ли? Защото крадейки старите IBM-ми,  ние създадохме машините от серията ЕС,  които бяха допотопни.  По този начин забавихме и отклонихме нашето производство от правилната посока,  така вместо да развиваме ноу-хау и високи технологии,  ние крадяхме стари и непотребни за високотехнологичните нации технологии.  Производството на Правец 82 е откопирана технология на Apple ІІ; Правец 8Е е технология на Apple ІІ+; Правец 8D е технология на Oryck Qatmuss; Правец 16 е открадната технология на IBM ХТ и т. н.
           Строго засекретен е тогавашният Завод за запаметяващи устройства в Ст. Загора (ДЗУ),  открит през зимата на 1973 г. ,  за който ни завиждаше цяла Европа. ДЗУ през 1999 г.  бе приватизиран на безценица заради натрупаните си огромни дългове. Върхът е през 1981-1985 г. ,  когато започва производството на персонални компютри и то в момент,  когато по света още се спори от дали масовото им производство и навлизане в бита ще има полза. През същите тези години в западни и азиатски държави се изгражда мрежа от около 300-350 фирми и холдинги "на прикритие",  инвестирани са милиони долари,  разработки и стратегии на тайните ни служби,  за да осигурим достъпа си до ембарговите електронни супертехнологии.  
           С разпадането на СИВ и СССР умира и българската електронна индустрия поради липса на перспективи за развитие. Вместо заводите ни в Правец,  Ботевград (Заводът за полупроводници),  София и Ст. Загора (ДЗУ) да бъдат приватизирани и включени в семейството на световните могъщи компютърни концерни,  за да получат достъп до пазари и технологии започнаха бавно да гаснат. Цеховете им започнаха да бълват многомилионни тиражи на пиратски CD,  в резултат на което заехме място в челната тройка в света. Фирмите на Запад се разграбиха,  потънали неизвестно къде или станаха част  от веригата на световна пералня за трафик и препиране на мръсни пари. Хиляди програмисти емигрираха в Силиконовата долина. Уникално национално предателство на българските политици от всички цветове.  
               Благодарение на НТР в завод "Верила" се внедряват над 400 рецепти на сапуни и перилни препарати. Спомняте си разцвета на българската битова химия.
           В началото на 80-те г.  фармацевтичният завод в Разград е реконструиран и се превръща в Завод за антибиотици. Това става възможно благодарение на пълната и изчерпателна проектна документация,  осигурена с помощта на служител на аналогичен завод във Франция. За тази документация НТР е платило 23 000 щ. долара,  а тя струва десетки милиони.
           Тези няколко случая са показателни за дейността на НТР,  с която то е било в полза на страната. Няма да изнасям повече случаи,  тъй като това излиза извън целите на тази глава.
            Българският гений се разписа успешно навсякъде според времената и обстоятелствата. От един от създателите на компютрите - американския българин Джон Атанасоф (няма грешка -  Атанасоф),  до убийствения вирус "Черният отмъстител",  от абсолютен лидер в електронната индустрия в бившия СИВ до контрабандна индустрия,  трафик  на наркотици и пералня на мръсни пари,  от компютърно хакерство и пиратско мегапроизводство на CD до скандални приватизации,  от убийства и кражби на коли до проституция и сутеньорство.     
            Днес никой не си задава въпроса какво ще стане с външната агентура на българското разузнаване. Кой и как ще ги защити? Хора,  които са се клели в името на народа,  а не на партия - синя или червена,  и които работят и до днес за националните интереси. Законът за достъп до документите на бившата ДС в този си вид (в края на декември 2000 г. ) застрашава сериозно националната сигурност. Това са документи съдържащи информация за дейността на бившите ДС и РУМНО.  Последиците от приемането на този закон ще бъдат,  че българските разузнавателни служби ще се превърнат в служби със затихващи функции. Сериозни последици ще има за агентурата,  за доверителните връзки,  някои от сътрудниците на българското разузнаване са сред елита на държавите си,  такъв например е бил и бившият министър на отбраната на Франция Шарл Ерню.  А в Турция или навсякъде където българското разузнаване - политическо и военно,  е действало? Ако се даде публичност българската агентура и действащите днес разузнавачи в чужбина ще бъдат наказани и съдени от държавите,  които нашите агенти са шпионирали,  за шпионска дейност,  по думите на Димо Станков,  бивш полковник от І-во главно управление на ДС.
           Трябва да се разграничат доносниците на политическата полиция от хората,  които са служили на държавата и защитавали националната сигурност. Досиетата на доносниците трябва да се отворят. Доносниците имат досиета,  а военните  разузнавачи имат оперативни дела. Страшното е,  че милите ни управляващи и по-голямата част от обществеността слага под общ знаменател с доносниците от политическата полиция и оперативните работници,  които през целия си живот са вършели отговорна и рискована работа. А може би това е и целта им  - при отваряне на оперативните дела ще се разбере кои са чуждите агенти - генерали от чужди армии,  политици на чужди държави - завербовани,  за да сътрудничат на българските служби и кои са действащите и бивши агенти,  които днес заемат важни постове в други държави,  а това означава грандиозен международен скандал.
           С  операция "Досиета" и с безотговорното си поведение срещу собствените си служби родните ни политици непоправимо урониха престижа на държавата и авторитета й в очите на резидентите на чуждите разузнавания в софийските посолства. Как да се уважават политици,  които не могат и не искат да защитават националните си интереси,  а още по-малко да се гласува за тях (СДС) при следващите парламентарни избори.