ЗАКЛЮЧЕНИЕ
   

             Хората,  които търсят храна в кофите за боклук - това е нещо,  което вече приемаме за нормално ежедневие. Но не това е най-страшната картина,  тя е най-позорната,  най-страшното е апатията,  безразличието,  пасивността,  липсата на ценностна система и морал,  липсата на чувство за родина. Хората си казват: "И да стане нещо и да не стане,  не ми пука. " Петвековното робство е лишило българите за национална принадлежност,  затова българинът не е подкрепял национални герои като Левски (предаден) и Стамболов (убит),  от друга страна,  на народа системно се внушава,  че е примитивна и нецивилизована маса и изоставаща провинция в света,  жалък народец.
             Безпрецедентната криза продължава вече 11 години с тенденция към все по-голямо задълбочаване. На какво се дължи това? На това,  че никога,  както сега,  не сме робували на толкова разрушителни за обществото и държавата догми. Докога? Но ние,  българите с нашето пословично търпение и овчедушие можем да търпим и години,  и векове,  и хилядолетия. Всеки има това,  което заслужава. Всеки народ има политиците,  които заслужава.
        Българинът е пословично и патологично прагматичен,  но само за себе си,  индивидуалист,  когато е в някакво съсловно обединение,  той обаче е недоверчив и подозрителен към другите.  Не може да функционира като екип,  защото в екип българинът се разсейва   и започва да преценява другия,  да се сравнява с него,  да го критикува.  Българинът не гледа в далечно бъдеще,  а в близка перспектива,  в стопанската сфера – работи,  за да оцелее,  а не да се развива.  Мечтае,  иска му се,  но не обича да рискува,  не действа,  страх го е.  Общото за всички е,  а това е и национална черта – българинът се страхува,  че ако изглежда добре или се хвали,  някой ще му завиди.  Затова постоянно се жалва и оплаква.
        Нашите проблеми са дълбоко вътре в духовната сфера. Устоите са ерозирали,  рухват,  наблюдава се краен упадък на нравите и ужасяваща духовна деградация,  народът е зомбиран и не иска да върши нещо смислено,  глобално,  мащабно,  в посока на общата цел. Масовият дух на българина е разцентрован и разпилян,  българите са се отчуждили в собствената си държава. И как няма да се стигне до безволевост и затъпялост при властването на този егоцентричен,  фарисейски дух и агресивен егоизъм.
         Българин българина проваля от глупост,  от некадърност,  от завист,  и затова ще си кретаме  в дрипавия си живот,  с една заложена първична дивотия и със самочувствие на хора с вродена цигания. Затова ще си живеем в невероятния хаос,  в мръсотията,  в безнаказаност и изроденост. Направо е невероятно как не сме се разпаднали досега като обществен организъм.
          Това сме днес - посредствена държава с осреднено,  сиво,  безлично и посредствено население,  затънало в дупката на безвремието и българската тъпота. Затънал в моралната деформация,  грозотата,  подлостта,  злобата,  егоизма и дребнавата действителност,  българинът днес е това,  което е - завистлив индивидуалист.
         Оплаква се от бедността си,  докато си клати по цял ден краката в някое заведение на чашка гадно кафе. Слуша си чалгата,  чопли и плюе семки,   гледа с безразличие как мечкаря си разкарва мечката по централната улица и се пита: "Кога ще ни приемат в ЕС?" Цъка с език пред постигнатото от други народи с цената на огромен труд.  И чака някой да го направи богат,  умен и щастлив. Ще чака и той,  и всички ние до второ пришествие. Не сме народ,  а мърша,  писа Славейков. И е бил много,  много прав за съжаление. Най-добре ще бъде да преименуваме държавата от България на АБСУРДИСТАН.
         

         Живи сме. Засега.
         Не може да се унизи една личност. Партийните пигмейчета могат да я убият,  но да я унижат или да я унищожат не могат. А убивайки я,  те я обезсмъртяват.
         Господа т. нар.  политици,  запомнете,  че  властта е до време,  а позорът е за цял живот.

 

КРАЙ

 

- защото езикът носи традиционни "модели" -
не е 500-годишното робство, не е скитничеството на част от древните култури, формирали днешна България - това са просто фактологични моменти - в контекста на всеобщото информационно-енергийно поле, което вече е докопано от нечисти пръсти и се манипулира технологично - а ние сме насочвани да "откриваме" отново и отново единицата, като се увличаме (поради своята крайност изразена в индивидуалното съществуване) в ежедневието на индуктивното натрупване, а забравяме за високия полет на мисълта.
Българите, както казахте, са ученолюбиви, а също и - интелигентни - нашите учители не са незнаещи - но нима може знанието, като училищно явление, да пребори за търсещто игра и приключение дете, глобални чалги като "Аватар" или семейни глобални примери - като случая М. Джексън, или глобалната дързост - като случая с бг мултимилиардерите и техните вдовици, които си живеят там някъде на цял етаж от някой лъскав хотел в Маями...

хора като Петър Дънов, или като Вас, както и още много - биват обявявани за луди, но оставяни в системата на образованието, защото все пак трябва да има информация - никой не може да бъде сигурен на коя част от следващото поколение може да разчита - рискът от срив винаги е налице...

Както и да е - това е изключително интересна серия - ще потърся книгата утре...