Блогът на jivko1128 :: АРХИВИТЕ СА ЖИВИ - ИЗНАСИЛВАЧИ ТЕ ПРЕЗ КОМУНИЗМА?

През 1968 година започват нападения над жени в различни квартали на София - винаги по тъмно, сутрин преди изгрев слънце, между 5,30 и 6 часа. До началото на ноември жертвите стават седем, шест от които са ударени в гръб с тежък предмет в тила. Нападателят ги доближавал в пълно мълчание. До една от тях е намерено увито в носна кърпа паве.
Въпреки че официално съобщение за това няма, слуховете бързо обикалят града и шегобийци кръщават неизвестния нападател Жоро Павето. Той очевидно е сексуален маниак, защото нападнатите са съблечени, но не са изнасилени. Шест от жените оживяват, но седмата, пенсионерка на 69 години, умира в болницата.
От мрак до зори улиците на столицата опустяват, жените и момичетата, на които се налага да излязат по тъмно, са изпращани и посрещани от свои близки мъже, а десетки цивилни ченгета, преоблечени в рокли, кръстосват улиците като живи примамки.
Разследват се всички случаи на странно сексуално поведение. На 11 май 1968 г. след полунощ е заловен 25-годишен младеж, който бяга чисто гол по улица "Узунджовска" в самия център на София. Оказва се, че работи в научен институт. Той обяснява, че е зле с нервите.
На 6 ноември 1968 г. към 21,30 часа някакъв младеж е забелязан да наднича през прозореца на жена на 58 години, която тъкмо се събличала да си ляга. Воайорът се качва на наредените под прозореца дърва, но купът се срутва и жената го забелязва. Тя писва, а младежът напира да влезе при нея. Привлечен от виковете, зетят на жената подгонва воайора, който хуква да бяга. В преследването се включва полугол съсед, работещ в криминалната милиция.
Преследваният влиза в общежитието за глухонеми на улица "Козлодуй" 187. Криминалистът го спипва в едно легло, където той се прави на заспал, и го отвежда във Bторо районно управление на милицията

. Следват още три подобни случая. При петия нападнатата умира няколко дни по-късно в "Пирогов". Милицията е вдигната на крак и успява да хване Миланов, докато зяпа през прозореца жена, която се съблича. Освен с писменото самопризнание на глухонемия властите разполагат с медицинска експертиза за психопатията и перверзното му разстройство, когато го осъждат на 20 години затвор. Излежал 14, Жоро Павето се връща в родното си село Ракита, Софийско. Днес наближава 60-те, пасе овце и се слави като кротък човечец. Но не може да се оплаче от забрава или от липса на последователи.

Мълвата продължава да кръщава в Жоровци някои от най-опасните маниаци. В средата на 70-те Георги Йорданов се преборва за прякора Жоро Павето-2 след серия гаври с жени, за което е осъден на разстрел през 1975-а. Жоро Кибрита пали сватбени магазини, Жоро Шилото ръга в краката жени по трамвайните спирки, а Жоро Газта "забравя" шишенца сълзотворен газ под седалките в кината. Под по-оригиналното име Фантомас се вихри школник от ДС, задържан след серия блудства с деца между 7 и 11 години в София и Пловдив в началото на 70-те. Но в най-обсъждания случай, свързан със сексуално насилие у нас, прякори няма. Затова пък има замесен социалистически "принц" - внукът на бившия Първи Тодор Славков.

През юли 1988-а 18-годишната Мила Гешева подава оплакване срещу трима изнасилвачи. Четвърто РПУ в София разпитва двама от участниците в инцидента - Жолт Хайду и Орлин Ножаров, но третия не смее да призове. Образувана е преписка срещу неизвестен извършител, районната прокуратура отказва да образува предварително производство и случаят се води приключен до декември 1989 г., когато инспектор Янко Димов го разбутва с публикация в столичен вестник.

Тодор Живков вече не е на власт, но в следствените органи големи промени не са настъпили и оттам опитват да изкарат случката "доброволен групов секс". "А имаше медицинско заключение за намерени следи от кръвонасядане по лицето на момичето, за удари, драскотини и охлузвания по тялото. Още през 1988 г. някои от веществените доказателства бяха унищожени. Кръвта, иззета при огледа на местопрестъплението, впоследствие се развали и вероятно е била изхвърлена", спомня си Георги Дилков-Лорда, бивш инспектор и ексшеф на столичната криминална полиция.

През 1998 г. Тодор Славков все пак е осъден на година затвор, а съучастниците му, които вече са зад граница, задочно на по три. Заради предварителния арест внукът на Живков не отива зад решетките. Малко по-късно адвокатите му издействат оправдателна присъда.

Нагоре