Опасният чар на Капитанчето, Пантуди и фалшификатора

Има един българин, който би трябвало да влезе в топлистата на световните фалшификатори за всички времена. Човекът, който през 30-те години на миналия век допринася усилено за икономическата криза в Америка, се казва Тодор Кривналиев. Младият печатар от русенското село Вятово емигрира в САЩ и наводнява новата си родина с толкова изкусно подправени банкноти, че и експертите трудно ги различават. Като истински българин Тодор умее да прави от нищо нещо - в случая да превръща еднодоларовите купюри в стодоларови с помощта на малко белина, стоманени шила от сергиите и саморъчно направена печатарска машина. Рецептата му днес се съхранява в Музея на МВР. Но химическата формула на фиксажа, с която българинът обработва банкнотите, остава тайна. Когато американците залавят Кривналиев, той е осъден и екстрадиран в България, а досието му влиза в Интерпол. През 1942 г. фалшификаторът отново попада в затвора заради опитите си да пласира фалшива американска валута в Германия. След 1944 г. новата власт у нас оценява таланта му и го назначава като специалист в монетния двор на БНБ. Спокойната и нископлатена работа обаче не му допада. Скоро Кривналиев започва да подправя облигации и отново е перфектен във фалшифицирането, но недостатъчно пъргав в измъкването. Умира през 1955-а в Централния софийски затвор, а с него си отива и класиката във фалшифицирането. Не е известно каква е съдбата на натрупаното от него състояние. През целия си живот той избягва лукса, пие в долнопробни кръчми, носи си вехтите дрехи и не стъпва в казино. От международна класа е и основателят на джебчийската школа у нас. Пантуди, който вдъхнови едноименния филм с Влади Въргала, всъщност се казва Давид Леви. Името, което си избира сам, е Димитър Левков. На млади години събира "професионален" опит из Африка и някои по-напреднали европейски страни, за да се завърне през 1929 г. в родината си, владеещ седем езика, със завидно благосъстояние и слава на дребен крадец от висока класа. Пантуди основава неформално училище за джебчии, но за разлика от Евреина в "Оливър Туист" подсигурява на учениците си добра теоретична и практическа подготовка, преди да ги пусне из столичните улици. Питомците му държат изпити и получават тапии, ако се справят с тежката задача да оберат някого, след като "професорът" е призовал полицаите към бдителност. За разлика от Кривналиев Пантуди шие дрехите си при най-изкусните шивачи на София, обитава най-скъпите хотели и се обгражда само с луксозни проститутки. Дори в затвора намира последователи сред рецидивистите и фенове сред надзирателите. Славата му се разнася с градски шлагер, който дълги години се пее по софийските кръчми. Другото известно конте в бранша е Кочо Дамянов-Капитанчето, който много напомня за героя на Тодор Колев в "Опасен чар". Роденият в Бяла крадец се грижи за мустаците си почти толкова усърдно, колкото и за репутацията си на измамник джентълмен. Кариерата му започва през 1908 г., когато измъква парите и ценностите на търговци, при които се хваща на работа. Никога не удря, само упоява. Няма жена, която може да е сигурна за колието си, докато я целува. Сменя паспортите като носни кърпи. Докато се представя за грък, печели избори за селски кмет в Солунско и отмъква общинския бюджет от близо половин милион драхми.