1. Ние, данъкоплатците, ще плащаме на някой да отглежда нещо!!! Та не може ли пазарът да му плати? Кой може друг да определи на кого и колко да се плаща? Не е ли това социализъм в уродливата му форма?

2. Не стига друго, ами данъкоплатците ще плащат, за да могат някои да отглеждат тютюн, след като се знае, че това е отрова! Защо да не се субсидира и производството на марихуана? Поне се знае, че има лечебни свойства, за разлика от тютюна.

3. Вместо да произвеждаме и продаваме стоки и услуги, ние сме принудени от нашето правителство да "усвояваме" европейски средства. Цялата енергия на куцо, кьораво и сакато е съсредоточено да "усвоява" средства. И така сме се "усвоили", че повече няма накъде.

4. Вместо да спазваме нашите закони, които ние самите бихме могли да гласуваме, сме се съгласили да спазваме чужди закони /тези на отделна каста политици и бюрократи/, които постоянно правим опит да заобикаляме и нарушаваме. Следствие на което сме се превърнали в нарушители и престъпници по чужда воля.

5. Поверили сме най-важните неща от живота си - здравето, образованието и социалното обезпечение на бездушни чиновници и политици, на които не им пука за нас.

6. Загубили сме посока, цел и ентусиазъм в лабиринта на уреждане, доносничество, лицемерие, шуробаджанащина и интриги, в който сме попаднали по своя воля, за да "изкярим" нещо от системата и ние, след като ни мързи да я променим.

7. Назначават ни премиери, министри, ръководители на агенции, съдии, ръководители на звена за сигурност. Вземат решенията вместо нас. И ние не реагираме. Все едно сме дървен материал, а не човешки.

8. Сключват междудържавни договори, участваме в конфликти извън нашите граници, признават нови държави и се съгласяват на опрощаване на дадени от нашите бащи и майки пари на други държави и правителства и ние стоим и гледаме безучастно.

9. Трябва да знаем едно - всяко правителство прави само това и само толкова, което и колкото му разреши собственият народ. Нито повече, нито по-малко.