Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2012 14:30 - Извършеният от комунистите Геноцид и Холокост над българската нация (1944-2015 г.)
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 2868 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 30.01.2015 13:03


 
Извършеният от комунистите Геноцид и Холокост над българската нация (1944-2015 г.) 

Данните за тази глава по разбираеми причини не са пълни и точни, тъй като все още архивите на БКП и бившата ДС не са отворени и разсекретени, въпреки че са минали над 60 години от кървавия преврат на 9 септември 1944 г. Независимо от това обаче съществуват множество други документи (държавни, съдебни, на МВР и прочие), както и свидетелства на останалите живи жертви на комунистическия терор и техни роднини. Всичко това дава възможност да се сглоби една обща картина за извършените от комунистите престъпления през посочения период. Тук трябва да отчитаме също така, че много документи са умишлено унищожени, а много не са надлежно проучени - например военните архиви и други по-периферни архиви и документи от Централния държавен архив (ЦДА).

Понеже за жертвите е писано доста, тук акцент ще сложим върху имената на палачите, техните сътрудници и помагачи и извършеното от тях.
Под диктовката на Москва на 26 август 1944 г. ЦК на БКП (БРП) издава окръжно №4, което призовава комунистите, Отечествения фронт (ОФ), народните маси (разбирай лумпените) заедно с армията „да се вдигнат на смела и решителна борба за незабавно скъсване съюза с хитлеристка Германия, за изгонване на войските й от България, за общи действия с другите балкански народи срещу завоевателите, за демократична власт..."
По същество това е сигнал на комунистите за извършване на въоръжен преврат срещу законната власт в България, подкрепен от окупационната 200-хилядна съветска армия! На 8 септември сутринта Червената съветска армия нахлува в България а на 9 септември 1944 г. правителството е свалено, налага се комунистическа диктатура (наричана „народна демокрация") и започва поредната голяма касапница над българите!...
Комунистическите историци в България наричат този престъпен акт „Деветосептемврийско въстание" и „начало на българската социалистическа революция". Нека видим как протича това „светло начало".
Новото правителство на Отечествения Фронт (ОФ) е оглавено от професионалния превратаджия Кимон Георгиев*. Веднага са свалени регентите Н.Ц.В. Кирил Княз Преславски и ге-нерал-лейтенант Никола Михов. На тяхно място са поставени проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. Новото измекярско правителство под диктовката на Москва веднага обявява война на доскорошния си съюзник Германия и българската армия е пратена да гине за чужди интереси, вместо да укрепи българската власт в Беломорието и Македония. Изтеглянето на българските войски от двата района оставя беззащитно българското население, подложено на зверства, грабеж и убийства от страна на гръцките андарти, сръбските и албанските ултранационалисти и комунисти.
Единствено в Скопие един български батальон излиза срещу албанците и спасява града от погроми, но след това много от бойците на този батальон са разстреляни от генерал Темпо заради отказа им да воюват с германците и предложението им да се завземе Солун (81).
Комунистите изпращат на фронта срещу германците елита на армията - офицери, подофицери и войници, в по-голямата си част членове на патриотични организации. Те биват пратени на първа бойна линия, а партизани, доброволци и политкомисари стрелят зад тях. Така абсолютно безсмислено България дава 35 000 убити и хиляди инвалиди.
Целенасочено по този начин е унищожена част от цвета на нацията, а страната окончателно загуби Беломорска Тракия, Македония и Западните покрайнини, освен това е заставена да изплаща огромни репарации (129).
Непосредствено след преврата започват чистки, масови убийства на политически противници и чисто криминални престъпления, извършвани от комунистическите партизански бан-ди; руската окупационна армия и касапите от НКВД, дошли специално за целта.
От Москва Сталин* давал указания „как трябва да се проведе революцията в България и че за да стане както трябва, е необходимо да се пусне повече кръв"... Палачите: Кимон Георгиев* - министър-председател; Антон Югов - министър на вътрешните работи и член на Политбюро на ЦК на БРК(к); Георги Петров - член на Политбюро на ЦК на БРК(к); Трайчо Костов; Никола Гаврилов; Петко Кунин; Минчо Нейчев; Георги Чанков; Владимир Димчев; Върбан Ангелов; Добри Терпешев; Георги Димитров; Васил Коларов; Цола Драгойчева; Александър Оббов; Адам Трънка*; Димитър Ганев; Вълчо Червенков;Титко Черно-колев; Менахем Файонов*; генерал-лейтенант Добри Терпешев; д-р Любен Герасимов; д-р Иван Пашов; Стефан Тончев; д-р Михаил Геновски; Иван Харизанов; Георги Кулишев; Васил Юру-ков; генерал Мархолев; Здравко Митовски; Димитър Братанов; Иван Попов; Райко Дамянов; Георги Дамянов; Владимир Поп-томов и други подписвали директивите и решенията на ОФ, ЦК на БРП(к); БЗНС, Народен съюз „Звено" и БРСДП (155). Тези и други ръководители и членове на репресивния апарат на тоталитарната комунистическа диктатура са провеждали геноцид-ната антибългарска политика, диктувана от Москва.
Започва невиждан кървав терор, като без съд и присъда са избити десетки хиляди хора. На първо място според указанията на комунистите това са хора от интелигенцията и управляващите до 1944 г. - учители, кметове, полицаи, висши офицери, търговци, адвокати, съдии, по-богати българи, членове на патриотични организации (легионери, бранници и др.), свещеници и други. Непосредствените извършители на престъпленията са лумпени от комунистическите партизански банди, евреи - цио-нисти и комунисти от бойните групи на БРП(к) и РМС, пълномощници на руското НКВД, криминални елементи, освободени от затворите, и хора от утайката на обществото, жадни за мъст и примитивен реваншизъм.
Ето какво пише в своите „Спомени" за този период вдовст-ващата царица Йоана Савойска:
„... Започнаха веднага арестите. Бяха освободени от затворите политически затворници, но също и обикновени престъпници, които бяха рекрутирани в Народната милиция, заела мястото на полицията. Бяха задържани незабавно всички министри от правителствата, следвани едно след друго по време на войната, включително и тези, които бяха обявили война на Германия; всички журналисти от всички партии; много от офицерите, с изключение на членовете на Отечествения фронт. Полицията бе унищожена за кратко време, нападнати бяха магазините и складовете; започнаха нощните извеждания от къщите. Никой не знаеше дали на следващия ден щеше да бъде жив и в дома си, както е правилото на всяка „народна демокрация".

За да подържат постоянна атмосфера на ужас, руснаците бяха разположили батареи от оръдия в парковете на столицата, които на различни интервали даваха халостни изстрели. В продължение на три дни не получих известие от Кирил и регентите, които бяха задържани под арест в същия Царски дворец, от където малко след това изчезнаха.
Техните следи се губят чак до процеса пред Народния съд. Аз не успях да установя никакъв контакт с тях. Вероятно са били отведени в Русия, за да бъдат „обработени" за това, което би трябвало да отговарят на народните съдии, които щяха - все едно - да ги осъдят на смърт.
„Кървавата баня" се развиваше в грандиозни мащаби в цяла България. Официалната цифра, съобщена от правителствените власти няколко години по-късно, бе 138 000 души за една страна от седем милиона жители. Но действителните цифри са по-високи. След като затвориха границите, започна „масовата чистка..." (157).
В следващите 3-4 месеца след 9 септември 1944 г. са извършени най-големите престъпления от страна на комунистите. Във всички села и градове - училища, затвори и казарми били препълнени с арестувани хора, към които били отправени абсурдни обвинения от типа на: „отговорен за катастрофата", „отявлен фашист", „народен враг", „капиталист" и така нататък.
След като били извършени тези масови арести, в продължение на мно-го дни арестуваните били подложени на нечовешки мъчения, бой, душене, пускане на ток и други. След това дошла кодирана заповед от София, която гласяла: „Докарайте арестуваните в София!"— Това била паролата на комунистите всички арестувани да бъдат избити и разстреляни без съд и присъда! 
В дневника на д-р Найден Найденов (съратник на Иван Баг-рянов) има един доста показателен епизод, който описва точно как комунистическите лумпенизирани банди са се държали с хората по време на „революцията" на 9 септември 1944 г.:
„... Из града се движат на групи младежи с шмайзери в ръка, надавайки дивашки викове. По „Пиротска" срещнахме няколко такива групи. Баща ти поиска да се върнем веднага в къщи, но аз настоях и отворихме магазина, аз поставих на нашия трикольорното знаме... В това време откъм църквата „Св. Никола" се зададе голяма група младежи, между които имаше и няколко цигани. Те надаваха някакви зверски викове и размахваха над главите си шмайзери и ножове.
Като дойдоха пред нашия магазин, забелязали трикольора, спряха се и започнаха да се нахвърлят върху мен (майката на доктор Найденов) с ругатни. Някои извикаха: „Къде ви е червеното знаме? Веднага да свалите този буржоазен парцал!"
Не се уплаших! Напротив, много спокойно им отговорих, че това не е никакъв парцал, а националното знаме, символът на България. Казаното от мен ги озвери и те се нахвърлиха още по-стръвно. От групата се отдели един висок циганин, откачи знамето, начупи пръта му, разкъса плата на парчета и го захвърли на средата на улицата. Младежите нададоха тържествуващ вик и замачкаха с крака знамето.
- Какъв позор, сине! Циганин свали националния трико-льор и се гаври с него!...
Когато зверовете се наситиха да мачкат народната светиня продължиха пътя си, надавайки истерични дивашки викове. Насред улицата остана знамето разкъсано, измачкано, осквернено Взех парчетата, изтупах ги и ето - тука са!
Мама разви пакетчето, което държеше в ръцете си. Знамето бе накъсано на парчета и замърсено. С какво чувство на преклонение тя погали тези останки! И с гняв и възмущение каза:
Престъпници! Дадоха импулс на най-долните, башибозушки инстинкти. Циганин да къса националната светиня!..." - (103).
9-ти септември 1944 г. не минава и без някои куриози, които ако не беше трагедията на българския народ - биха звучали комично:
В Бургас съветските войски правят десант и настървените гладни войници намират на гарата една цистерна с метилов алкохол. Собственикът ги предупреждава, че спиртът е за промишлени цели и е отровен, но бива разстрелян като „капиталист и саботьор"; в резултат 200 войници и офицери умират от отравяне с метиловия алкохол, а много ослепяват...
В Стара Загара комендантският патрул от НКВД залавя и разстрелва на място пияни руски войници, грабили и изнасил-вали българи.
И в двата града по-късно комунистическата угодническа власт издига паметници на безславно загиналите по този начин съветски войници, където пише: „Тук са погребани съветски войници, геройски загинали в Отечествената война, в борба срещу фашизма и капитализма".
Тия паметници стоят и до днес!...
Избиванията в страната и столицата се извършвали по предварително изготвени от комунистите списъци (от местните организации), в които са посочени водачите на българския народ, представителите на властта и интелигенцията, както и членовете на патриотични и националистически организации.
В репресиите и избиванията се включват особено активно лица, като: Антон Югов - министър на вътрешните работи; Да- вид Елазар* - партизанин от бригада „Чавдар"; Тодор Живков - тогавашен служител в МВР; Лев Главинчев* - по-късно полковник в МВР (собственоръчно убил над 250 души!); Хенрих Ко-ен* - следовател от ДС; Бачи Зеев* (Изидор Леви*) - агент на Берия* и ръководител на следствието към ДС; майор Аврам Михов* - офицер от ДС, бивш политкомисар от врачанския партизански отряд „Гаврил Генов"; Рако Аврамов* - партиен секре-хар на БРП (БКП) в Коларовград (Шумен); полковник Валери Таджер*; Исак Елизер Франсис*, Матю Кербел*, Жак Натан Примо* (по-късно член на ЦК на БКП); Давид Буко Коен* -служител в МВР (ДС); Ешуа Кемалов Декало*; Анжел Ваген-щайн*; Георги Боков (баща на Филип Боков от БСП); Премя-нов-старши (баща на Красимир Премянов от БСП); Гео Зайков Пирински (баща на Георги Пирински* от БСП - понастоящем председател на Народното събрание); Панайот Каракачанов (баща на Красимир Каракачанов от фалшивото ВМРО); Давид Ова-дия* - партизанин-терорист; Раймонд Вагенщайн*; Изидор Со-ломонов*; Димитър Насимов Аврамов* (Давид Насим Авраам*) - инспектор и главен палач в РО-2; партизанинът Санто Бидже-рано* (баща на Лидия Шулева* от НДСВ - бивш министър и вицепремиер в правителството на Симеон Сакскобургготски-Ко-хари*, понастоящем депутат от парламентарната група на НДСВ и български наблюдател в Европейския парламент); Мирчо Спасов - по-късно генерал от МВР; майор Стефан Китов - началник на затвора в „Дома на слепите" в София, началник на концлагера „Персин", и редица други гадове (за по-пълен списък на палачите виж - 23, 55, 114, 131, 160). Членове на еврейското ОФ били: полковник Валери Таджер* - председател, Изидор Соло-монов*, Давид Елазар*, д-р Йосиф Аструков*, Давид Бенвенис-ти*, ст. н. с. Давид Коен и други. Всички гореизброени лица били членове на БРП (к), по-късно преименувана в БКП.
С това с какво са се занимавали горепосочените комунистически лумпени, палачи и садисти споменава един от сътрудниците на Лев Главинчев*:
„... В началото арестувахме само офицери, министри, бив-ши управници, търговци - изобщо богати хора. Министър на МВР беше Антон Югов, партизаните станаха началници,          полит-затворниците - също, а криминалните станахме обикновени „гвардейци". Главният щаб на „гвардията" бе хотел „Славянска беседа" - бивш щаб на германските войски. Аз бях пряко подчинен на Лев Главинчев*, един от най-жестоките убийци по онова време. Отделът, ръководен от него, беше от 29 души, които се разделяха на групи от двама или трима, като при акция за арестуване вземаха и войници от дадените за охрана на военното министерство.
Освен със „Славянска беседа" „гвардията" разполагаше и с „Дома на слепите", затвора, ареста на Съдебната палата, сградата на „Московска" № 5, както и някои други сгради, една от които на улица „Княз Александър I" - по-късно тя стана банка.
Още на 9 септември към обяд докараха двама от регентите - принц Кирил и генерал Михов.
Докараха ги с лека кола, а ги откараха към затвора с жандармерийски черен автобус с дълги седалки от стена до стена. Пак в „Славянска беседа" доведоха генерал Петър Цанков, началник на Школата за запасни офицери (ШЗО). Наши „гвардейци" го убиха с чук в главата и хвърлиха трупа му от петия етаж - уж се е самоубил. Бяха убити и други хора, имената не им помня, а и никой не ми ги е казвал. „Гвар-дейците" ходехме на различни адреси, арестувахме хора, ала имаше случаи, ако в къщата, дето извършвахме ареста, нямаше други и ако беше вечер, да убиваме арестуваните още там. Убиването ставаше с чук или заколване с права лопата. 
Още на втория ден се отвратих от себе си. Като се върнехме в „Славянска беседа", където спяхме, пиехме ракия, вино, коняк и се напивахме; но страшните картини от убийствата, извършени от нас, не изчезваха. Не зная до тогава колко души съм убил - аз или общо нашата „ударна група", ръководена от Лев Главинчев*. Освен нашата имаше още десетина „ударни групи"-Когато отивахме да арестуваме, правехме обиск и намерехме ли ценни неща - злато, диаманти, украшения, пари, пълнехме първо джобовете си; след това се правеше протокол за останалото, което не беше в нашите джобове. Арестуваният обикновено не протестираше. Но ако протестира, го убивахме. Имаше такъв случай - човекът беше много богат, живееше на площад „Славейков" и улица „Солунска". От касата извадихме над 20 килограма злато, диаманти, златни часовници, пръстени, пари. Жена му започна да вика: „Грабители, разбойници!". Главинчев* я застреля, а след като видя, че човекът мълчи, свалил глава на гърдите, написа протокол, в който отбеляза, че е намерил 10 милиона лева, а те бяха повече, и не вписа нищо друго, накара човека да го подпише и го застреля. После си напълнихме джобовете -кой колкото може да вземе. Главинчев* сложи останалото в едно куфарче, а пък 10-те милиона отброи и постави в пакет, който даде на Коце Испанеца да ги предаде в Дирекцията на милицията. След това заключихме апартамента и си излязохме. Едва късно вечерта са изнесли труповете.
Арестувахме хора навсякъде - в София, в Банкя, в Бояна, в провинцията. Може би от всеки 10 души убивахме по 6 или 7. Някъде през ноември 1944 г. ни пратиха на фронта да арестуваме офицери...
После дойде 1946 г. Ние, милиционерите, започнахме да бием и избиваме представители на опозицията и през 1947 г., когато беше забранена със закон, опозицията беше всъщност унищожена изцяло. Всеки набеден, че е от опозицията го арестувахме и го пращаха на лагер или в затвора. Беше ми станало отвратително. Но как да пожалиш някого? Моите началници узнаеха ли, щяха ли да ме пощадят?...
Най-сетне всичко мина. Аз се уволних от милицията и станах началник на пласмента в един голям завод. Но нощем сънувах хората, които бях убил. Това са страшни кошмари..." (148).
Подобни са и спомените на Жеко Кашеров* - секретар на РК на БРП (к) от Свиленград, който разказва как след 9 септември 1944 г. са се взимали партийни решения за избиване на политически противници и „врагове на народа" (Държавен архив - Хасково, ЧП - №318, л. 6, 7). В мемоарната книга на комуниста Теню Стоянов - „Шпионаж, преврати, процеси, убийства" (ИК „Пеликан - Алфа", София, 1993 г.) се споменава и за така наречената „екзекутивна група", действала под ръководството на Трайчо Костов. В нея влизали Мирчо Спасов, Тодор Живков д-р Владимир Бонев, Раденко Видински и други. По думите на Стоянов „непосредствено след 9 септември „екзекутивната група" се разправяше безмилостно с всички контрареволюционни и антиотечественофронтовски сили... Ние узнавахме (в редакцията на вестник „Работническо дело"), че без каквото и да е разследване са били залавяни и незабавно екзекутирани познати или посочени видни царски реакционери, фашистки и немски, уличени като агенти..."
От изложените свидетелства става ясно, че това са били комунистически терористични групи, които са избивали по свое усмотрение невинни хора, без съд и присъда!
Споменатият по-горе Лев Главинчев* (македонски евреин) бил изключителен садист; според някои показания на политически затворници собственоръчно убил близо 250 души!
Някои от тях удушавал с голи ръце за няколко минути. Жертвите му били предимно македонци, свързани с ВМРО. Една от жертвите на убиеца Главинчев* е Манчо Димитров - виден адвокат и съдия в апелативния съд в София. Димитров бил удушен още в камионетката на път за Дирекцията на милицията на „Лъвов мост". Той имал лошия шанс да бъде съдия в един наказателен процес преди 1944 г., където Лев Главинчев* бил осъден за криминално деяние - убийството на една жена (23).
Полковник Лев Главинчев* се ползвал с голямо доверие от страна на комунистическото ръководство. Било му поверено да извърши екзекуцията на регентите - принц Кирил и генерал Михов. По-късно Главинчев ръководи групата, изровила гроба на цар Борис III в Рилския манастир, а през 1946 г. директорът на милицията Руси Христозов и Димо Дичев (от ЦК на БРП) му нареждат да проведе акцията по избиването без съд и присъда на десетки дейци на ВМРО, преживели предишните чистки. Сред тях са Вл. Куртев, Ж. Настев, Стр. Развигоров, К. Дрангов и други.
Царица Йоана в своите „Спомени" посочва, че комунистическият терор след 9 септември 1944 г. достигнал чудовищни измерения:
„... Арестите следваха ден и нощ: селяни от селата, държавни чиновници без вина, богати търговци, професори, офицери на служба или в оставка, журналисти, свещеници, представители на всякакви идейни течения и така нататък. Някои плащаха значителни суми, за да получат свобода, но биваха залавяни отново след няколко дни и ликвидирани.
Заплахата, че можеш да излезеш от къщи и да не се върнеш за доста време (тоест да бъдеш арестуван на улицата) беше така разпространена и поради това, както загатнах, бе установила една любопитна привичка: хората носеха винаги със себе си чорапи и кърпи за смяна и не забравяха никога палтото. Много пъти, за да бъдат арестувани, беше достатъчен някакъв израз на лицето, ненавременен смях, признак на радост, които минаваха лесно за антикомунистически изяви. Дори униформата на „стария режим" можеше да послужи като мотив за осъждане на смърт. Бяха разстреляни много регулировчици, виновни единствено, че са носели униформата на Софийското кметство. Храбрият командир на столичните пожарникари Захарчук се самоуби, когато разбра за предстоящия му арест..." (157).
Ето и някои от по-главните действащи лица в управлението на страната тогава:

1. Кимон Георгиев* („Звено") - министър-председател;
2. Добри Терпешев (БРП) - министър без портфейл;
3. Антон Югов (БРП) - министър на вътрешните работи;
4. д-р Минчо Нейчев (БРП) - министър на правосъдието;
5. полковник Дамян Велчев - министър на войната;
6. Димо Казасов* („независим") - министър на пропагандата;
7. Никола Петков (БЗНС) - министър без портфейл;
8. проф. Петко Стайнов („Звено") - министър на външните работи;
9. проф. Станчо Чолаков („Звено") - министър на народното просвещение;
10. проф. Петко Стоянов („независим") - министър на финансите;
11. Димитър Нейков (СДП) - министър на търговията, про-мишлеността и труда;
12. Асен Павлов (БЗНС) - министър на земеделието и държавните имоти;
13. Борис Бумбаров (БЗНС) - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството;
14. Ангел Держански (БЗНС) - министър на железниците, пощите и телеграфите;
15. Григор Чешмеджиев (СДП) - министър на социалната политика.
Това престъпно и незаконно правителство на ОФ с указ №13 разпуска ХХV-тото Обикновено народно събрание, освобождава регентите и подготвя Геноцида, извършен над българския народ, като приема редица антиконституционни наредби - закони и актове в режим на комунистическа военна диктатура (155).
По време на арестите много български патриоти и военни от висшите чинове предпочитат да се самоубият, отколкото да попаднат в ръцете на комунистическите изверги и сатанинските изчадия от НКВД. Сред тях са: поручик Петър Добрев Петров от Шуменския гарнизон; офицер от запаса полковник Славейко Василев - министър от кабинета на Иван Багрянов; генерал Ко-чо Стоянов - командир на 5-а армия, и съпругата му; полковник Сава Куцаров - директор на полицията; Паскалев - началник на Софийското полицейско училище; капитан Радев от Военното комендантство и други.
Други са убити по най-зверски и подъл начин без съд и присъда:
- На 10.09.1944 г. в село Долни Лозен, Софийско, войнишки комунистически комитет сваля от пилона националния трико-льор и издига червено знаме. Батарейният командир поручик Георги Дървингов заповядва да се свали комунистическия флаг и издигне отново трибагреникът. Разстрелян е на място. - На 12.09.1944 г. командирът на 4-та армия генерал-лейте-нант Атанас Стефанов, пътувайки се от София за Плевен, подло е убит от комунистката-партизанка Митка Гръбчева. По-късно нейната дъщеря Иванка Гръбчева като режисьор прави филма "Черните ангели", в който са пресъздадени епизоди от дейността на терористичните комунистически бойни групи в София и ,великите подвизи" на майка й.
- Много жертви дава Съюзът на българските национални легиони (СБНЛ), който по това време наброява близо 300 000 членове. Христо Недев - водач на легиона във Варна, пребит от бой, е завлечен в Морската градина и обесен на едно дърво. Иван Йотов - водач на легиона в Пазарджик, и Стамен Лазов - водач на легиона в Пловдив, са извлечени от домовете им през нощта и са убити. Генчо Генев - водач на легиона в Габрово, е убит и заровен някъде в местността Узана. Марко Димитров - водач на легиона в град Бяла Слатина, и още 30 легионери са арестувани, изведени извън града и разстреляни. В местността Девол край Веслец около 100 легионери, събрани от околните села, са избити най-жестоко, като са им отрязани главите и насечени с брадви телата. В местността Бутово край Враца са избити около 100 легионери.
Арестуваните водачи на легиона в град Видин - йеромонах Паладий и Валентин Шутилов, заедно с много техни другари легионери са простреляни като мишени пред погледите на другите, очакващи смъртта си. На йеромонах Паладий най-напред му извадили очите, след което го убили. Местността Бутово е гробницата на легионерите. Там са били откарвани легионерите от околните селища и масово избивани, един от най-ярките примери за комунистическите зверства е избиването на 200 ученици легионери в мазето на училището в град Оряхово (129).
- В село Козаревец (Горнооряховско) в гората Мешето след 5.09.1944 г. всяка вечер в продължение на близо месец разст-елват и избиват с колове и мотики десетки хора. Отначало ги огребвали полуживи и местните хора чували как стенат в по-заритите гробове.
После започнали да ги палят (Холокост), за да заличават следите. Избитите са от Велико Търново, Гор-на Оряховица, Долна Оряховица и околните села. „Безследно изчезнали" 274 души, предимно интелектуалци - учители, адвокати, лекари, търговци, свещеници, банкови и кооперативни де-ятели и богати селяни. При ексхумацията на масовия гроб след 1989 г. се установява, че някои са простреляни в главата (по образец на екзекуция на НКВД), на други са отрязвани главите и камион е прегазвал труповете (9).
- На 08.09.1944 г. е убит генерал-лейтенант Никола Христов - командир на 3-та армия; на 10.09.1944 г. е убит генерал-майор Асен Карев, командир на 12-та пехотна дивизия; на 14.09.1944 г. е убит генерал-майор Антон Ганев, командир на трудови войски; на 01.09.1944 г. е убит офицерът от запаса генерал-майор Кючуков, бивш командир на 7-ма Рилска дивизия; на 27.09.1944 г. е убит офицерът от запаса генерал-майор Георги Тенковски, бивш командир на конницата.
- На 23.09.1944 г. безследно изчезва (убит без съд и присъда) архимандрит Иреней (1910 - 1944 г.), доктор по философия от Римския университет, протосингел на Софийската митрополия, председател на Духовния съд. По същия начин в различни части на България по заповед на комунистите-талмудисти (антихристи и атеисти) са убити над 150 български свещеници с различни санове.
На 25 септември 1944 г. вестник „Работническо дело" (орган на комунистическата партия - БРП), в уводна статия, озаглавена „Отмъщение", отправя следния призив към комунистите и членовете на ОФ: „Стреляйте верно, забивайте ножа по-дълбоко! Дръжте здраво пушките в ръцете си! Крачете смело срещу врага! Унищожавайте го безпощадно! Той не заслужава никаква милост - дори и оная към едно пребито куче!"...
  Така бе благословен, поощрен и инспириран жестокият терор, залял с кръв България след окупацията на съветската армия и въоръжения преврат на комунистите.
Различни източници посочват, че в периода 1944-1945 г. комунистите избиват без съд и присъда между 25 000-35 000 души, които са цветът на нацията. Съюз „Истина" разполага с документи и свидетелства за около 25 000 избити след 9 септември 1944 г. и около 250 000 репресирани в лагери и затвори, където има данни за убити още над 1000 души, и то по най-зверски начин. Между 1946 и 1985 г. 339 души са убити в района на границите на НРБ при опит да напуснат нелегално страната. Тези числа обаче според мен са силно занижени (може да се каже, че много документи липсват и са унищожени!). В своите „Спомени" царица Йоана твърди, че официалната статистика посочва 138 000 избити българи след 9 септември 1944 г. Някои дори говорят за 300 000 убити, но явно в това число се посочват и репресираните.
Всъщност последното твърдение не е лишено от логика, тъй като преминалите през комунистическите концлагери и затвори (86 концлагера и 29 затвора!) бяха смачкани от физическия и психически терор. Над тях беше извършен духовен Геноцид и повечето бяха унищожени като личности и доведени до пълна деградация и унижение!... Много от тези хора не доживяха спокойно края на дните си и умряха преждевременно от болести, глад, безработица, влошено здравословно състояние и мизерия (23, 160).
На 30 септември 1944 г. правителството на ОФ приема „На-редба-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея". Съгласно този „закон" виновниците се наказват с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до 5 000 000 лева.
Много интересен е чл. 4 на този псевдозакон, където пише:
...„Смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да се започне или привърши преследването и да се издаде присъда съгласно „предшествуващата алинея..." („Държавен вестник", № 219, 06.10.1944 г.) (155).
Горното е лесно обяснимо като се има предвид печалния факт, че много от осъдените са убити предварително и в протоколите пишело „отсъствуващ по време на делото" Целта обаче била допълнително да се ударят близките на осъдените и да се конфискува имуществото им (движимо и недвижимо) в полза На държавата (т.е. в полза на комунистите).
С учредяването на „народния съд" се създават 68 съдебни състава в цялата страна - 4 върховни и 64 областни. С тези фар-сови процеси в стил „ала Вишински" комунистическата власт на ОФ цели да узакони предварително извършените убийства и грабежи на имущество.
В периода декември 1944 - април 1945 г. „народният съд" образува 135 процеса (13 в София, а останалите в провинцията) От произнесените 11 122 присъди (толкова са осъдените), 2730 са смъртни, 1305 - на доживотен затвор, 1782 - на строг тъмничен затвор от 10 до 20 години и т.н. Най-тежкото наказание получават бившите регенти, дворцовите съветници, министрите от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, много от депутатите на XXV ОНС и други видни представители на управляващите среди в България до 9 септември 1944 г.
Редица документи, още преди процесите да се проведат, доказват, че присъдите за главните подсъдими са предрешени от комунистите и под диктовката на Москва!
Някои от арестуваните, като бившите регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов, бившият министър-председател Добри Божилов и министърът на вътрешните работи Петър Габровски, преди процесите са отведени тайно в Москва, където са разпитвани от специалисти на НКВД и обработвани психологически.
Много съвременни историци и политолози отчитат факта, че никоя друга страна от участвувалите във Втората световна война не е ликвидирала по такъв драстичен начин всички ръководители от старата власт. За сравнение, от Нюрнбергския процес в Германия на смърт са осъдени само 11 души!
В случая с България, която не е била активна страна по време на войната, масонът Кимон Георгиев* заявява цинично следното: „България е виновна, че не е воювала с никого!" (157). Въз основа на тази логика имуществата на гражданите бяха конфискувани, религиозното обучение бе премахнато, духовенството принудено да съдейства на правителството на ОФ; класата на дребната и средна буржоазия, градска и селска - подложена на безмилостно изтребване! Всъщност „другарят" Кимон Георгиев* е прав по отношение на мотива защо е наказана и ударена по такъв жесток начин България; защото нейните ръководители не се подчиниха на юдео-масонската схема на „поръчителите" на войната, които извлякоха най-голяма печалба от нея, предизвиквайки разрушения и погроми на цели държави и континенти и избивайки над 50 милиона души! България трябваше да бъде наказана и за това, че спаси 50 000 евреи от депортация в Германия да работят и с това обърка плановете на ционистите, но това е друга тема. Точно тези обаче 50 000 евреи (повечето комунисти, ционисти, талмудисти и бандити-гешефтари) зако-паха България, ограбиха и избиха цвета на българската нация -138 000 души!
Съдилищата на т.нар. „народен съд" бяха съставени от юрист-комунист, обществен обвинител, съдебни заседатели от народни елементи (разбирай лумпени), избрани сред работници, разни чиновничета и изпаднали адвокати от провинцията, записали се набързо в партията (БРП или ОФ). В съдебната зала съгласно класическата формула присъстват постоянно платени клакьори - мъже и жени, викащи периодично и „спонтанно" едно единствено искане за присъда: „Смърт"! Някои от жените, специално докарани от селата, са облечени с чисто нови дрехи в черно и се представят, че са един вид вдовици в траур на „избитите им семейства" от „виновниците за катастрофата" - пълен фарс и лош третокласен „провинциален театър", запомнящ се с фалшивия патос на актьорите и марионетките (157).
Нека видим кои бяха „народните съдии":
1. Богдан Саздов Шулев - председател (роднина на бившия вицепремиер от НДСВ Лидия Шулева (Биджерано)*);
2. Стефан Манов - член на съда, заместник-председател;
3. Вяра Начева - член на съда;
4. Тодор Милев Божилов - член на съда;
5. Давид Николов* - съдия от Апелативния съд;
6. Йордан Шумков - военен съдия;
7. Рада Тодорова - член на съда;
8. Васил Хр. Гърбов - член на съда;
9. Райна Тодорова Петкова - член на съда;
10. Димитър М. Тошев - член на съда;
11. Крум М. Михайлов - член на съда;
12. Мишо Димитров Мишев - член на съда;
13. Сергей Златанов - член на съда;
14. Георги Петров - главен обвинител;
15. Никола Гавраилов - обществен обвинител;
16. Атанас Армянов - обществен обвинител; (забележка: това е съставът на „народния съд", съдил регентите, министрите и царските съветници) (103).
Първи състав на „народния съд":
17. Манчо Рахамимов Мошев* (1902 - 1986 г.) - обществен обвинител в 7-ми състав на „народния съд";
18. Исак Елизар Франсез* - съдия;
19. Пепо Менахем Коен* - съдия (баща на Леа Коен* - бивша посланичка в Швейцария, от СДС, член на „Билдербергите");
20. Еми Барух* - съдия;
21. Йосиф Кутев* - съдия;
22. Исак Данон* - съдия;
23. проф. д-р Насим Юда Меворах* - съдия;
24. д-р Израел Моше Калми* (1885 - 1968 г.) - съдия;
25. д-р Самуил Борисов Шейнин* - съдия;
26. д-р Израел Бохор Леви* - съдия;
27. д-р Шаул Хаим Романо* - съдия;
28. д-р Йосиф Максимов Фаденхехт* - съдия (роднина на артиста Йосиф Сърчаджиев*, активист на СДС и ДСБ, бивш член на НСРТ);
29. д-р Елизар Якоб Вентура* - съдия;
30. д-р Марчел Калев* - член на съда;
31. д-р Яко Исак Арис* - член на съда;
32. д-р Александър Клайн* - член на съда (роднина на Еду-ард Клайн*, депутат от СДС);
33. д-р Нисим Рахамим Леви* - член на съда;
34. Йосиф Яшаров* (1894 - 1971 г.) - адвокат в „народния съд" (член на масонските еврейски ложи „Бнай Брит", „Общите ционисти") и други (55).
35. Светослав Гираджиев (председател на 2-ри състав на "народния съд");
36. Владимир Димчев (прокурор на 2-ри състав);
37. Борис Лозанов (председател на 3-ти състав);
38. Димитър Вапцаров (прокурор на 3-ти състав); и други.
Почти всички членове, съдии и обвинители в „народния съд" са комунисти. Тъй нареченият народен съд в България не е само антиконституционен (в нарушение на членове 8, 67, 73, 75, 155, 157 и 158 от Търновската конституция; той е и прецедент, съперничещ само с френския масонски конвент по броя на издадените смъртни присъди - 2730, и общо осъдени 11 122 души! „Народният съд" издава също така смъртни присъди над предварително избити неколкостотин души, което е уникално в историята на правораздаването! С конфискацията на имуществото на осъдените и избитите, този „съд" обезнаследява неоспоримо не виновни хора - техните наследници.
„Народните съдии", назначавани от ОФ-комитетите и провеждащи класово-партийно съдопроизводство, сами създават „класата на фашистите" в България - хора лишени от имот, право на работа, право на образование и квалификация, право на пенсия, право на пътуване в чужбина и така нататък. За „фашисти" са обявени всички, които не симпатизират и не поддържат ужасния и тираничен комунистически режим и тоталитарната диктатура, която властва от 1944 до 1989 г. (103).
Някои от осъдените от „народния съд" по нареждане на главния обществен обвинител Георги Петров са съдени допълнително и от „народните обвинители" на местните съдилища, които се явяват по-нисша инстанция. От древността до днес няма такъв юридически казус - по-нисш съд да съди хора, осъдени вече веднъж от по-висша инстанция! И още една юридическа неграмотност: когато са осъдени народните представители, те са били с депутатски имунитет (абсолютен прецедент!).
На 2 февруари 1945 г. след полунощ към Централните софийски гробища потеглят пет камиона с 91 осъдени на смърт от Първи и Втори състав на тъй наречения „народен съд" - регенти, царски съветници, министри и народни представители. Те са вкарани в ями, изровени от въздушните бомбардировки над София, и разстреляни от четири страни с картечници (160). Според друга версия осъдените са убивани на групи или един по един, като след всяка група лекар от самите осъдени (проф. д-р Ста-нишев) е трябвало да ги проверява дали е настъпила смъртта. Последен е разстрелян лекарят (157). Според някои източници ръководители на тази зловеща екзекуция са двама евреи от ДС -полковник Лев Главинчев* и палачът следовател Бачи Зеев* (Изи-дор Леви*) - специални агент на Лаврентий Берия* от болше-вишкото НКВД!... (14, 131, 160).
Мястото на екзекуцията е известно на столичани и на тъй наречените „демократи" след 1989 г., но досега никой не е инициирал да се извърши ексхумация с експертиза от вещи лица, за да се уточни как е извършено престъплението и убитите да бъдат погребани както следва. Причините да не се извърши това, както и защо още не е отхвърлен със закон „народният съд" и все още комунизмът не е осъден официално - ще разберете в следващата глава.
В редица периодични издания (в. „Про & АНТИ", в. „Прелом", в. „Демокрация", в. „Легионер", в. „Истина", сп. „Борба", сп. „Един завет", сп. „Авитохол", в. „Български глас" и други) както и в много книги, издадени след 1989 г., излязоха редица данни и документи, както и свидетелства за стотици и хиляди достойни българи, избити без съд и присъда след 9 септември 1944 г. Публикувани бяха материали и за осъдените от „народния съд" и хилядите репресирани в концлагери и затвори, за техните мъки и страдания. Част от тези материали са използвани и в настоящето издание с акцент върху убийците и палачите на българския народ. На „Черната стена" до параклиса на НДК стоят над 8000 имена на избити от комунистите българи от всички краища на страната; това обаче е само една малка част от жертвите на „червения терор", направляван от Москва и не по-малко поощряван от Запада (главно Англия и САЩ) - нещо, което не трябва да се забравя!...
На 20 декември 1944 г. престъпното правителство на Отечествения фронт (ОФ) приема два закона, с които се поставя началото на широкомащабни репресии спрямо населението и изпращането на българите в концлагери. Двата „закона" са: „На-редба-закон за трудововъзпитателните общежития" и „Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасни лица". С това се слага началото на комунистическите концлагери в България - 86 на брой, наричани цинично „Трудово-възпи-тателни общежития" (ТВО). Най-зловещите концлагери са: Куци-ан, Ножарево, Бобов дол, Скравена, Зеленодол, Росица, Белене (остров Персин), Слънчев бряг (до Ловеч), село Борил (сега Вайкал), Макаренко, Кофалджа, Босна, Богданов дол, Гонда вода, Заг-рад, Николаево, Янко Забуново, Биримирци, Александрово, Кариерата, Красно градище, Подлее, Чернево, Дебелт, Тръстина...
На 26 януари 1945 г. е приета „Наредба-закон за защита на народната власт", а преди това на 15 януари 1945 г. регентите проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и проф. Тодор Д. Павлов по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов приемат Указ №8 на МВР за създаване и работа на ТВО. Една от особеностите е, че в комунистическите концлагери са изпращани хора предимно без съд и присъда. В допълнение на това са функционирали с максималния си капацитет и 29 затвора. През тези концлагери и затвори в периода 1944-1989 г. са преминали и са били репресирани близо 300 000 души. Това са предимно роднини на осъдени от „народния съд", дисиденти-интелектуалци, хора, свързани с бившата власт, царски офицери, членове на патриотични организации, бивши народни представители, министри, хора, несимпатизиращи на ОФ-властта и комунизма, и случайни граждани (например разказващи политически вицове).
Целта на комунистическите концлагери в България не е била „превъзпитание" (ТВО), както са ги афиширали в обществото тогава, а активен терор срещу инакомислещите. Те са били изградени по съветски образец, подобно на тези в Сибир.
В началото на 1945 г. по указания на Георги Димитров и Трайчо Костов се изпращат български групи за обучение в НКВД в Москва. През юли 1945 г. по настояване на Георги Димитров от Москва за София заминават трима полковници: Стружников, Глу-бенко и Зеленски в качеството си на съветници при министъра на вътрешните работи Антон Югов.
При отпътуването им лично Георги Димитров се среща с тях, „за да ги инструктира" (38).
По-късно в репресивния апарат се включват и други съветски специалисти, предаващи на българските комунисти своя опит в терора и убийствата по същия начин както обучаваха през 30-те години немските специалисти от „Гестапо" и „СС" - факт, който и до сега се крие от историците! Сред специалните агенти на Лаврентий Берия Гогоберидзе* и Сталин* в България могат да се посочат имената на: генерал Атанас Атанасов (бивш служител от съветското армейско контраразузнаване), генерал А. Филатов, генерал Сергей Бирюзов, Бачи Зеев (Изидор Леви*) -началник служба в Първи отдел на ДС, генерал Черипанов - от съюзническата контролна комисия, генерал Чернов* (Черни или Шварц), полковник Иван Крекманов (бивш служител на НКВД), генерал В. Емелянов (главен съветник към МВР и МНО) и полковник Л. Мишчербековски (съветник към българската главна следствена служба). В разпореждане на тези палачи специалисти били още неколкостотин помощници и съветници от НКВД и „Смерш", които действали по места!...
Тези професионални инквизитори заедно с българските комунисти изграждат концлагерите и ги напълват с хора.
Преди да бъдат изпратени в лагерите и затворите, жертвите били изтезавани по нечовешки начин със седмици в подземията на държавна сигурност (ДС). Сред следователите и биячите-палачи имало и много евреи.алчният предател Георги Димитров (вдясно) подписва продажен договор с касапина от Югославия Йосиф Броз Тито, Евксиноград, 1947 г.Националните предатели и палачи на българския народ Георги Димитров, масонът Васил Коларов и Трайчо Костов на митинг в София, 1948 г.Ето какво пише във връзка с това концлагеристът д-р Найден Найденов, съратник на министър Иван Багрянов:
„... Още на втората вечер ме подложиха на жесток побой,принуждаваха ме да говоря за вражеската си дейност. Въпреки побоя аз твърдях, че нямам никаква вражеска дейност.
Цяла седмица наред, всяка вечер изтезанието продължаваше. Една вечер инспекторът Бенбасат* (евреин), биейки ме, викаше:
- Кажи какви саботажи си вършил и как ги прикриваше с лъжливи документи!...
Една вечер евреинът инспектор ми нанесе жесток побой. Удари ме с едно дърво по главата.
Усетих, че ми става лошо... Когато отворих очи и се огледах, лежах на легло в една стая...
В продължение на десетина дни, след довеждането на Младенов в килията, не бях извеждан на разпит. Но една вечер вратата се отвори и аз се отзовах при инспектора, чиято физиономия издаваше еврейския му произход. По-късно разбрах, че се казва майор Тершанов*. Още с влизането си при него, той се нахвърли върху ми с юмруци и ритници...
Така продължиха въпросите до сутринта. От време на време инспекторът ставаше, удряше ми няколко плесници или юмруци, мушкаше ме в корема с ръка и пак сядаше на стола си.
След три поредни вечери разпит, и като не постигна резултат, евреинът ме наказа да стоя на един крак 24 часа. При мен стоеше милиционер и щом се опитвах да стъпя на двете си ходила, той ме шибаше с тънка пръчка по краката, голи до глезените.
На следната вечер бях отново на разпит, който приключи пак със същия резултат и с наказание - „три денонощия на един крак". С падане, с бой, изтърпях и Това наказание.
Пак разпит и пак наказание: три дена без храна, подпрян на стената само на палците на краката и на показалците на ръката, непозволяване да спя през деня и какво ли още не.
Разбира се, винаги отговарях: „Нямам какво да кажа" или „Нямам вражеска дейност!" Тия „занимания" продължиха около 20 дни.
Една вечер обаче бях подложен на жесток побой. Съблякоха ме гол, накараха ме да легна на пода по корем и инспекторът майор Тершанов* и едно съвсем младо момче почнаха да ме налагат с пръчки по задника, гърба и краката, докато ми прилоша и загубих съзнание.
Когато се събудих, бях в килията. Цялото тяло ме болеше, не можех да се помръдна.
Главата ме болеше така, че не можех да гледам от болка. Дрехите ми бяха изцапани с кръв.
Тези „занимания" продължиха през 2-3 вечери и траяха почти цял месец, докато отпаднах толкова, че нямах сили да се изправя на крака.
Една вечер, не ходещ, а почти влачен от двама милиционери, бях представен на майор Тершанов*, който с мазна подигравателна усмивка ме запита:
- Ти като че ли не си добре? То е вероятно от много лежане. Нищо, ще ти мине като на куче... Тая вечер ще кажеш всичко, иначе ще те изпратя при вашия свети Петър. Говори за вражеската си дейност!... Тук ще мреш, куче недно. Докато не кажеш какво гласите, няма да те оставя. На парчета ще те направя, косъм по косъм ще те скубя, зъбите ще ти избия, но всичко ще кажеш! Казвай, говедо (гой)!..." (103).
Вследствие на тези жестоки инквизиции и на други, на които е подложен в концлагера в „Белене" през 1953 г. д-р Найденов получава гангрена на стъпалата на двата крака и те са ампу-тирани до глезените. По-късно той заболява от левкемия и умира преждевременно през 1965 г. на 63 години. Неговите спомени, записани в публикувания от дъщеря му дневник „Спомени с Иван Багрянов" (103), са важен изобличителен документ за комунистическите концлагери и садистите евреи от ДС!... За тях пише и о.з. генерал Марко Иванов във връзка с комунистическата истерия по повод Военния съюз 1945-1946 г. и съдебния процес срещу Никола Петков и опозицията:
„... Една вечер на разпит при Бачи Зеев* (истинското му име е Изидор Леви* - следовател от ДС) заварих коменданта на столичната милиция Веселин Георгиев и един генерал, по-късно разбрах, че бил от Вътрешното министерство, генерал Цанков. Те започнаха с груб разпит и като не получаваха исканите отговори, започнаха да ме бият на кого както му падне, безжалостно, да ме ритат и псуват. Бивах повален от ударите им и подмятан между бюрата, канапето и столовете с истински садизъм, до положение едвам да си поемам дъх...
Началник на отдела РО беше новопроизведеният комунистически генерал Петър Вранчев, а за началник на това отделение беше един човек с майорски дрехи - Кирил Косев; следовател Краю Владов; един от инспекторите и същевременно главен бияч беше новопокръстеният евреин Димитър Нисимов Аврамов (Давид Насим Авраам*) - типичен садист, който биеше най-жестоко и усърдно, с ехидна усмивка на лицето...
Закараха ме на разпит при следователите. Там е тарторът -биячът садист Димитър Нисимов Аврамов*. Увисват ме на лост между два стола, така че ходилата на краката ми да стърчат нагоре и той с едно оплетено въже бие по стъпалата с все сила. Ударите следват един след друг, с все сила, жестоко, с уста превързана до задушаване, за да не се чуват писъците и стенанията на жертвите им. Над главата ми се хили ехидната усмивка на садиста Димитър Нисимов Аврамов (Давид Насим Авраам*), зет на Гео Милев, жесток и коварен тип..." (160).
Това са само част от гаврите и нечовешките изтезания, на които са подложени няколко поколения българи в концлагери, затвори, ТВО и други. Роднините на репресираните и осъдените също са подложени на Геноцид. Те са изселвани в провинцията, отнема им се жителството и биват изгонвани от работа.
Преминалите през затворите и лагерите над 300 000 души, след изтърпяване на наказанието им е забранено да упражняват професията си. На тях по негласна разпоредба им е разрешено да полагат само тежък физически труд.
Според официалната статистика в лагерите са умрели само 150 души. Това, разбира се, въобще не е вярно; действителните данни варират между 500 и няколко хиляди души, без да се броят осакатените и умрелите от болести в лагерите или наскоро след освобождаването им.
Според свидетелствата на д-р Найден Найденов и други ла-геристи от Белене само на остров Магарец са погребани некол-костотин лагеристи и лагеристки, но лагерите са били 86. А убитите в затворите, а умрелите от побоищата и така нататък, и така нататък...
Вероятно истинският брой на убитите в лагерите и затворите ще бъде изяснен след пълното разсекретяване на архивите на ДС, МВР и военните архиви и събиране и анализиране на цялата информация от неправителствени организации и свидетелствата на оцелелите репресирани и техни близки. При всички случаи обаче броят им е огромен, става въпрос за хиляди убити, извън споменатите 138 хиляди избити непосредствено след 9 септември 1944 г. Тези жертви обхващат периода 1944-1989 г., когато тоталитарният комунистически режим беше на власт.
Убийствата в концлагерите (ТВО) и затворите са се извършвали по най-дивашки и садистичен начин; при това целенасочено, систематично и с „научен подход", с цел тотален физически и психически терор над задържаните. Освен обикновените разстрели се прилагали също: бой с дрянова тояга, обкована с гвоздеи (няколко удара били достатъчни за да бъде убит човек!); убиване с чук по главата (така е убит Никола Петков); удушаване (така е убит Кръстьо Пастухов); насичане с брадва, удавяне, убиване от медицински персонал с инжекция, поливане със студена вода зимно време до замръзване, невъобразими условия на карцер, мъчения с насъскани озверели кучета; убиване чрез удар с тояга в слънчевия възел и други подобни методи!
Според свидетелствата на лагериста Божидар Петров само по време на неговия престой (1961-1962 г.) в концлагера „Слънчев бряг" (Ловеч) са били убити неколкостотин души, а общата бройка убити в този концлагер надхвърля 1000!
Има много данни и за убитите в другите концлагери. Някои от лагеристите, особено жени и такива с по-чувствителна психика, просто полудявали, а други се самоубивали. Според редица свидетелства в женските колонии, жените били редовно изнасилвани и измъчвани от милиционерите и охраната на лагерите (23).
Всички тези ужасни престъпления на комунистите са описани в детайли в книгите на Найден Найденов (103), Колю Кон-дов (76), Диньо Шарланов (160), Константин Бакалов (9), сборника „Българския Гулаг. Свидетели" (23) и редица документални публикации и разкази на свидетели в периодичния печат след 1989 г. От тези свидетелства става ясно, че много от милиционерите и бригадирите биячи в лагерите били цигани и специално подбрани криминални престъпници, които били много усърдни и старателни пред началството.
Понякога граничарите на Белене и съседните острови отвличали лагеристи до граничната полоса и там ги разстрелвали, за да получат 15 дена домашен отпуск. В други случаи милиционерите убивали просто за удоволствие или по „нареждане от горе". Най-много убийства и издевателства ставали след посещение в лагерите на някой голям началник от МВР или БКП, които идвали уж да инспектират за „извращения", а всъщност информирали партийните вождове от ЦК на БКП как функционира „машината за унищожение на народните врагове".
Пряко свързани с дейността на концлагерите са Антон Югов, Вълко Червенков, д-р Минчо Нейчев, Тодор Живков и съветниците му акад. Яраслав Радев и ген. Мирчо Спасов, а също и Борис Велчев - шеф на комисията на ЦК на БКП за лагерите (роднина на бившия министър на финансите Милен Велечев* в коалиционното правителство НДСВ-ДПС, с министър-предсе-дател Симеон Саскобургготски-Кохари* и кандидат за кмет на София през 2005 г.).
Отговорност носят също Георги Димитров, масонът Васил Коларов*, Трайчо Костов и целият състав на ЦК на БКП, както и стотиците комунистически прокурори, следователи, руски „съветници", служители и сътрудници на ДС и МВР, милиционери, партийни секретари, активисти на ОФ и членове на еврейски организации и масонски ложи.
*Според думите на личния секретар на цар Борис III - Станислав Балан, Васил Коларов бил член на масонската ложа „Велика ложа България". В същата ложа членували той и баща му академик Александър Тодоров-Балан, който бил главен майстор - шеф на ложата. Именно той отменя чрез Васил Коларов смъртната присъда на сина си, произнесена от „народния съд". След година и половина (при доживотна присъда!) Балан-младши е освободен от затвора от Георги Димитров (Петър Япов. „Трайчо Костов и Никола Гешев: съдебните процеси през 1942 и 1949г.", издателство „Изток - Запад", София, 2003г.)
Ето още имена на палачи и убийци:
1. Майор Стефан Китов - началник на затвора в „Дома на слепите" в София; началник на концлагера „Персин" (Белене);
2. Капитан Остап Гершанов* - комендант на концлагера „Джерман"; началник на лагера „Богданов дол"; действал е и в концлагера „Куциян"; абсолютен убиец-садист;
3. Нешев - началник на концлагера „Джерман";
4. Петър Петринсккг- наричан „страшилището за реакцията" и „българският А. Вишински"; прокурор, зареден с „революционна ярост";
5. Руси Христозов - директор на милицията и директор на ДС (1947 г.); зам.-министър на МВР (1948 г.); отговорник за концлагерите;
6. Дочо Колев - „отговорен другар" от БКП, отговарял за концлагера „Белене";
7. капитан Кондов - комендант на концлагера „Биримирци";
8. Георги Атанасов - началник на ТВО „Ножарово" (до село Богданово);
9. майор Страхинов - шеф на концлагера „Богданов дол";
10. Борис Митов - служител на ДС в концлагера „Персин" (Белене);
11. ген. Бурачев - зам.-министър на МВР;
12. Стефан Богданов - началник на отделение „Б" в ДС (при разследване през 1956 г. в касата му е открита цяла камара злато, откраднато от убити хора!) (160);
13. Димо Дичев - началник на ДС (1945 г.);
14. Ген. Петър Вранчев - началник на Разузнавателния отдел (РО) при Генералния щаб на МНО;
15. Георги Ст. Ганев - началник на отделение „А" за борба с „реакцията и фашизма" при ДС (1944 - 1949 г.) въвеждал „научни подходи" при разпитите на задържаните (разпит най-малко 12 часа през денонощието!) (160);
16. полк. Никола Дворянов - инспектор в отделение „А" на ДС; по-късно зам.-началник „Следствие";
17. Георги Веселинов - следовател от ДС; според него има една формула „Шпионин, провокатор, вредител. Едно от тези ако липсва, значи си лош следовател. Ти трябва да имаш резултат, и то не какъв да е, а обезателно за провокатор, шпионин и вредител..." (160);
18. Андрей Алипиев - следовател от ДС (1946 г.), въвежда съветски „научни методи" на следствие, целта на които е да се разбие нервната система на арестанта (160);
19. Антон Кирилов - следовател от ДС;
20. Радослав Миларов - следовател от ДС;
21. Георги Давидов* (Графа) - началник на милицията в Горна Джумая (1945 г.) участвал в избиването на дейци на ВМРО;
22. полк. Лев Главинчив* - служител на МВР и надзирател в концлагера „Белене"; патологичен убиец садист;
23. полк. Георги Дамянов - завеждащ Военния отдел на ЦК на БРП(к) (1945г.);
24. майор Кирил Косев - следовател от РО към МНО;
25. Любомир Пинтиев - следовател от РО към МНО;
26. Димитър Нисимов Аврамов* (Давид Нисим Авраам*) -инспектор от РО и главен бияч-садист; патологичен изверг и палач (160);
27. Бачи Зеев* (Изидор Леви*) - следовател от ДС и завеждащ следствието; инквизитор и патологичен убиец (160);
28. Бенбасат* - инспектор и палач от ДС в София (103); типичен дегенерат-садист;
29. майор Тершанов* - инспектор, инквизитор и палач-са-дист от ДС в София (103);
30. полк. Александър Починков - началник на РО - 2 при ГЩ на МНО;
31. Васил Живков - главен инспектор в ДС (1947 г.);
32. Радой Вълков - главен инспектор в ДС;
33. Стефан Митев - инспектор в ДС;
34. Тодор Георгиев - инспектор в ДС;
35. Петър Райков - Софийски прокурор (1947 г.);
36. Илия Попниколов - агентурна група „X - 11" към РО на ГЩ на войската;
37. Бачо Петров - инспектор следствен отдел на ДС в София (1948 г.);
38. Рудалф Мармур* - оперативен работник от следственото отделение на ДС (1948 г.);
39. Исак Леви* - оперативен работник от следственото отделение на ДС (1948 г.); дегенерат-садист;
40. Хенрих Коен* - следовател от ДС-Пловдив (1948 г.), разследвал нелегалната организация „Национал-християнски кръст";
41. Давид Овадия* (1929 - 1995 г.) - партизанин-терорист, „червен шаман", член на БКП; убеден според собствените му думи, че „историята се пише с кръв" и, че „омразата не бива да угасва"! Типичен палач-комунист, цензор в Съюза на българските писатели. За него Радой Ралин създава епиграмата: „Защо е жив страхливият подлец? - По съпротивата да бъде спец";
42. Аркадий Ваксберг* - резидент на КГБ в България по времето на Тодор Живков, сътрудник и съветник в ДС, член на ЦК на БКП;
43. ген. Александър Гетман* - служител на ДС и МВР участва в избиването на много хора; назначен е по-късно за директор на Народната опера, за да следи и контролира интелектуалците. Попитан от журналистите в чужбина как е възможно генерал да бъде директор на опера, той отговаря арогантно: „Вие какво искате, полковник ли да бъде?...";
44. полк. Емил Кало* - служител в ДС, сътрудник на съветника на Тодор Живков - Нико Мойсей Яхиел*, сталинист и яростен комунист; понастоящем председател на ционистката еврейска организация „Шалом", агент на МОСАД;
45. д-р Христо Кунчев - лекар „експериментатор" от концлагера „Белене" (българският „д-р Менгеле");
46. полк. Исак Франсез* - следовател от Столичното управление на МВР ДНМ (1961 г.); типичен садист-дегенерат, инквизитор;
47. кап. Любен Данов - политически началник на концлагера „Кофалджа"; зам.-началник на концлагера „Белене" (1952 г.);
48. полк. Ханджийски - началник на концлагера „Белене" (1953 г.); престъпен и покварен тип, отявлен комунистически палач; бил е в управата и на лагера „Куциян" (1948 г.);
49. лейт. Найден Мишев - отговорник за карцерите и „наказателната група" в концлагера „Белене" (1953 г.), инквизитор-
50. кап. Петър Иванов Гогов - началник на концлагерите „Белене" и „Слънчев бряг" (Ловеч), садист-убиец;
51. ст. л-т Блажо Пенев - офицер от ДС в концлагера „Белене";
52. кап. Петров („Червения капитан") - един от основните палачи в „Белене";
53. полк. Цвятко Горанов Цвятков - началник на концлагера „Слънчев бряг" (Ловеч), убиец-садист;
54. Георги Цанков - министър на МВР (1951 - 1962 г.) и зам.-председател на МС;
55. зам.-министри на МВР - Георги Кумбилиев, Апостол Колчев, Мирчо Спасов, Ангел Цонев, Стоян Гюров (1951 г.);
56. Делчо Чакъров - началник на отдела за концлагерите (ТВО) към МВР (1962 г.);
57. Минчо Минчев - главен прокурор на НРБ (1959 г.);
58. генерал-полковник Мирчо Спасов Христов - един от основните отговорници за концлагерите; за убийствата е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд"; носител е също на ордените „Георги Димитров" (1961, 1969, 1971, 1981 г.), „Народна република България" - 1-ва степен, „9-ти септември 1944 г." - 1-ва степен с мечове, „Народна свобода 1941-1944 г.", съветския орден „Червено знаме" и други; специализирал „лагерно дело" в СССР след 1948 г., член на ЦК на БКП, народен представител (1962-1986 г.);
59. съставът на Политбюро на ЦК на БКП, взимал решенията за засилване на репресиите в концлагерите (ТВО) и затворите (1958 г.): Боян Българанов, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Тодор Живков, Иван Михайлов, Борис Тасков, Георги Цанков, Антон Югов, Димитър Димов, Петър Панчевски, Тодор Прахов, Младен Стоянов, Данчо Димитров и Станко Тодоров (женен за еврейката Соня Бакиш*) (23);
60. полк. Кирил Александров Николов - началник на Окръжно управление на МВР в град Ловеч; отговарял е за концлагера „Слънчев бряг";
61. майор Николай Симеонов Газдов - началник на ДС в концлагера „Слънчев бряг"; един от основните убийци садисти, убивал затворниците по особено жесток начин с дебела дрянова тояга (сопа), обкована с желязо (23);
62. ген. Иван Чуков - началник на отделение „Въдворяване й изселване" в МВР;
63. Борис Цветков - прокурор на НРБ, завеждащ архивите на концлагера „Слънчев бряг";
64. Петър Николов Господинов - служител на МВР в концлагера „Белене", който подписвал смъртните актове на зверски убитите като „обявител" (актовете естествено се фалшифицира-ли, че лагерникът е умрял от болест или нещо друго!);
65. подп. Видю Димов - завеждащ отдел „Затвори и ТВО към МВР (1953 г.);
66. д-р Табаков - управител на лагерната болница в „Белене", сътрудник на ДС; убивал затворници с отровни инжекции (106);
67. Димитър Мурджев - началник на ДС в град Пловдив;
68. майор Ангел Куртев - началник на концлагера „Куци-ян"(1948г.);
69. Моис Насим Алфандари* - следовател на ДС в Софийс



Тагове:   архив дс еврей,


Гласувай:
1



1. dobronameren - До споменатите комунисти и техните наследници
09.12.2012 15:55
Защо не коментирате? Ако не е вярно, опровергайте го. Защо мълчите?
Защото си мислите, че ви се е разминало! Грешите. Извършеното от човек срещу човека зло винаги се връща отгоре му. Дори да е действал в колектив, дори да е било по принуда, дори да е било извършено поради мекушавост. Дори да се е разминало индивидуалното наказание на злодея приживе, плащат неговите наследници. Няма никакъв начин да се избегне Възмездието!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3173066
Постинги: 1691
Коментари: 835
Гласове: 1587
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031