Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2013 09:35 - Архивите са живи. Възродителен процес: Хронология 02 част
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 3343 Коментари: 0 Гласове:
0



 Хронология на Възродителният (асимилационен) процес 1950/1972/1985/1989 г. Хронология

Продължение: 01

януари 1989
Етнически турци създават Дружество за подкрепа на Виена"89. Целите му са мониторинг върху спазването от България на виенските споразумения на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, защита на гражданските права и противопоставяне на асимилаторската кампания. Водачи на Дружеството са Авни Али Вели и Исмет Емрулах от Джебел. И двамата са експулсирани от България през май 1989.

17 януари 1989
На заключителната сесия на конференцията във Виена турският външен министър Месут Йълмаз критикува третирането на турското малцинство от българските власти и заявява, че споразумението между двете правителства от февруари 1988 е останало безплодно. В отговор българският външен министър Петър Младенов обвинява Анкара в "миниране на диалога и дискредитиране на общоевропейския процес".


22 февруари 1989
Нов доклад на Амнести интернешънъл за нарушенията на човешките права в България.

март 1989
Засилва се ненасилствената съпротива на тюрките в България. Те започват открито да нарушават забраната да се говори на турски на публични места, а жените отново обличат традиционното си облекло. С отворени писма до прокуратурата и партийния орган "Работническо дело" настояват за връщане на имената.

16 март 1989
Организацията Ислямска конференция приключва срещата си в Риад с комюнике, което призовава България да прекрати насилието над етническото турско малцинство и да спазва международните си задължения по спазването на религиозните и малцинствените права.

15 април 1989
Членове на Независимото дружество за защита правата на човека създават организацията Мюсюлманска инициативна група. В нея влизат 35-40 етнически турци от района на Казанлък. Цели: защита на човешките права и религиозните свободи в България и борба срещу насилствената асимилация. Водещи фигури: Рамадан Рунта, Ибрям Рунта, Ферат Рунта, Хюсеин Аджер.

22 април 1989
Десет български граждани - етнически турци, искат политическо убежище в посолството на република Турция в Будапеща.

май 1989
Предстоящата в края на месеца в Париж първа среща на Конференцията по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа катализира дейността на правозащитните групи. Демократичната лига за защита на правата на човека, Независимото дружество за защита на правата на човека в България и Дружеството за подкрепа на Виена"89 са основните организации, които подготвят протестите на българските турци срещу насилствената асимилация.

6 май 1989
Севзи Реджеп Хюсеинв от с. Таслаково, Закир Исмаил Мустафа от с. Правда, Хакъ Хакъ Мехмед от с. Любен и Ремзи Сюлейман Неджим от гр. Дулово, Разградска област, започват гладна стачка с искания за връщане на рождените турски имена и прекратяване на политиката на етническа асимилация. Планирано е протестът да продължи до откриването на конференцията по човешките права на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа в Париж на 31 май. Това слага началото на масовите гладни стачки и протести на етническите турци в България

8 май 1989
Седем етнически турци от с. Престое и от гр. Каолиново се присъединяват към гладната стачка.

10 май 1989
36 етнически турци от Североизточна България се присъединяват към гладната стачка, в това число всички близки на Хакъ Мехмед - един от четиримата гладуващи от 6 май, на когото е съобщено в управлението на МВР в Дулово, че заедно със съпругата си и малкия си син трябва да напусне страната. Към стачката се присъединяват и семейства от Асеновград и Крумовград.

17 май 1989
По Радио Свободна Европа е прочетено протестно писмо до Тодор Живков от Сабри Искендер, лидер на Демократичната лига за защита на правата на човека, експулсиран в Турция заради друго свое писмо от 14 май, с което настоява Живков да прекрати асимилаторската си политика. Същия ден шуменското окръжно ръководство на Демократичната лига решава на всеки пет дни по петима турци да обявяват щафетна гладна стачка до окончателното решаване на въпроса с връщането на майчините имена, а в окръга да започнат мирни масови демонстрации от 18 май, като решението изпращат до главния прокурор, министъра на правосъдието, централните вестници и радио "Свободна Европа".

18 май 1989
200 етнически турци се присъединяват към гладната стачка срещу политиката на насилствена асимилация. Гладните стачки започват да се разпространяват и в Югоизточна България.

19 май 1989
Арестуването на местния лидер на съпротивата срещу възродителния (асимилационният) протест предизвиква мирен протест на от 3 до 10 000 души в центъра на родопския град Джебел. Протестиращите скандират лозунги в подкрепа на преустройството и на Горбачов. Шествието поздравява гладуващите в квартал Изгрев и протестиращите се разотиват мирно с намерение на следващия ден да бъдат отново на площада. През нощта Джебел е блокиран, извършени са масови арести и побои над арестуваните в милицията. Исмет Исмаил Хасан, секретар на Дружеството за подкрепа на Виена"89, е разпитван за ролята му в организирането на протестите.

20 май 1989
В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият в Североизточна България митинг на мюсюлманите в България срещу "възродителния процес". Демонстрацията продължава в Каолиново, участват около 5000 души от околни села. При сблъсъците с милицията загива 47-годишният автобусен шофьор Неджеб Осман Неджеб от с. Кус. На 21 и 24 май милицията разпитва Гюлтен Османо, член на Независимото дружество за защита на правата на човека, за организирането на демонстрацията в Каолиново.

21 май 1989
В близкото до Каолиново село Тодор Икономово след ареста на правозащитника Тахир Али избухват протести. Милиционерите от спецотряд използват оръжие. Загиват трима демонстранти - Хасан Али Арнауд, на 45 г., Мехмед Лорн (?), на 55 г., и Мехмед Сали Рашид, на 37 г., 16 са ранени.

21 май 1989
Сблъсъци в Силистренски окръг. В Дулово демонстрират 3000 души.

При опит да влязат в Дулово около 200 души от селата Черник, Вокил, Овен, Окорш и Паисиево са спрени от милиционерски кордон в покрайнините на града и се стига до ръкопашен бой.

Демонстрация в село Правда, която трябва да се присъедини към демострантите в Дулово, е разтурена мирно.

Със сила е разпръсната демонстрация в село Босна с участници и от селата Искра, Бащино и Дичево, която трябва да се присъедини към демонстрацията в Дулово.
           image
21 май 1989
Започналото след 6 май експулсиране на лидери и активни участници в протестите и гладните стачки става масово и е разпоредено с окръжно, подписано от първия заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов. Местните управления на Министерсвтото на Вътрешните Работи, им издават международни паспорти (по закона, гласуван на 10 май, който трябва да влезе в сила от 1 септември 1989) и Държавна сигурност принудително ги извежда извън страната. До 7 юни, когато Турция отваря границите си и започва масовото изселване на етнически турци, са експулсирани около 5000 души.

21-25 май 1989
Демонстрации в Разградско. В селата Йонково, Самуил, Владимировци - около 300 души. В с. Тодорово - около 200. В селата Белинци и Духовец - около 150. В село Китанчево - 50 души. Сблъсък между милицията и младежи в Исперих. Сблъсък в с. Подайва.

22 май 1989
Демонстрация в Разград е разпръсната със сила.

22 май 1989
Демонстрация в Толбухин (Добрич) на 4-5000 етнически тюрки с искания за граждански права.

22 май 1989
Западните радиостанции разпространяват декларация на Демократичната лига, която призовава тюркското население да обяви гражданско неподчинение, и да не ходи на работа в държавните учреждения и предприятия.

22 май 1989
Декларация на националното ръководство на Независимото дружество за защита на правата на човека в България срещу насилието, извършено над протестите на етнически тюрки на 20 и 21 май, и с настояване да бъде прекратена политиката на етническа асимилация.

23 май 1989
В село Езерче, Разградско, става най-ожесточеният сблъсък в Североизточна България между протестиращи мюсюлмани и органите на Министерството на Вътрешните Работи (МВР). Убити са двама демонстранти.

23 май 1989
Антон Запрянов от Независимото дружество за защита на правата на човека в България и отец Христофор Събев от Комитет за защита на религиозните права огласяват декларации, с които осъждат извършеното на 20 и 21 май насилие от милицията и армията срещу протестиращите етнически тюрки, и апелират към сдържаност и мъдрост и за спазване на гражданските права на етническите малцинства.

Следва: 03




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3170520
Постинги: 1691
Коментари: 834
Гласове: 1585
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031